Председателят на правната комисия в парламента Янаки Стоилов в интервю за предаването „Денят” на Дарик радио.
Отказахте да участвате в днешното гласуване за избор на нов ВСС. Да разбирам ли, че отказвате да поемете отговорност и за качествата, и за бъдещите действия на членовете на Висшия съдебен съвет от квотата на парламента?
Да, за една част, макар и по-малката, аз не мога да нося отговорност, защото не съм сигурен дали... имам основателни съмнения и данни за тяхната професионална репутация. А най-важното за един такъв орган, а и за парламента като цяло като представителна и публична институция, е доверието и това, което споменахте - отговорността от последващите решения. Затова аз съм убеден, че трябваше да се направи персонална преценка за всеки един от кандидатите, и мисля, че това би било в полза и на по-голямата част от тях, а и в полза на бъдещата работа на Висшия съдебен съвет. А ако, и това, което в случая беше трудно заради кратките срокове, имаше по-голяма публичност на заявените кандидатури, на становищата, които предварително да се изкажат, смятам, че и те щяха да бъдат поставени пред една по-голяма отговорност за бъдещата си дейност. Оттук нататък дано формираният вече Висш съдебен съвет да работи успешно, да се придържа към закона и в него значително да преобладават хората, които искат да се гарантира независимостта, откритостта и по-голямата отговорност на съдебната власт.
Няколко имена днес предизвикаха въпроси и съмнения. Мая Кипринска с твърденията си, че Ангел Димитров-Чората е починал от кардиогенен шок, а не от полицейски побой, Костадинка Наумова, която е замесена в скандал, свързан с работата й като съдия по вписванията в Софийския градски съд, чу се и недоволство срещу предложението на ДПС за Иван Димов, който през 1999 г. е разследван от парламентарната комисия "Антимафия" заради корупция. Сега, след като така или иначе вече тези хора са членове на Висшия съдебен съвет, могат ли те да бъдат проверени и ако се докаже, че тяхното място не е в новия Висш съдебен съвет, те да бъдат сменени или да им се потърси отговорност по съдебен ред?
Според мен тази проверка щеше да бъде по-продуктивна, ако се върши предварително или поне достатъчно добре се анализират различни твърдения, данни, упреци. Но оттук нататък, ако има обосновани сигнали, които могат да бъдат представени на новия Висш съдебен съвет или чрез инспектората към него, разбира се, че трябва да бъде направена проверка и фактите да се установят такива, каквито са. Но независимо от това дали ще се стигне до такава формална процедура, поне по отношение на някои от представените кандидати, мисля, че издавани от тях актове също могат да предизвикат основателни съмнения за това какви са били мотивите за тяхното произнасяне, политически и административни в по-малка степен и главно мотивирани от финансови интереси.
Ето това трябва да избегнем и да не се допуска хора, които трябва да оценяват дейността на другите, от които да зависи кариерното развитие на магистратите, да предизвикват подобни съмнения. Защото достатъчно е да се вземе мнението на редица хора от самата магистратура, включително от съда, от адвокатурата, а дори и адресати на хора, които са били страни по различни производства, за да могат да се поставят такива въпроси. И аз мисля, че и много от колегите знаят, че има място за тези въпроси. Но в такива случаи като че ли надделяват коалиционни и подобни политически съображения. Може би границата на компромиса е премината, защото аз разбирам, че към отделни хора може да има претенции по отношение на техните личностни характеристики, дори по отношение на някои техни действия, но тук наистина може да бъде направен компромис. Но когато става дума за злоупотреба с тази власт, тогава вече според мен компромисът е недопустим.
Ще бъдете ли малко по-конкретен обаче? Това е именно важното за съдебната власт, защото хората разчитат от нея да разбират кое е законно и незаконно, дори в някаква степен кое е справедливо и несправедливо. Ще бъдете ли, г-н Стоилов, малко по-конкретен? Така, общо говорите, принципно говорите, но така или иначе става въпрос за конкретни имена. Аз говоря, аз говоря принципно, защото не искам този разговор да се свежда в някакъв контекст на предпочитания. Защото аз пряко с повечето от тези хора не се познавам, така че нямам никакви лични мотиви както за подкрепата, така и за отказа да предоставя моята подкрепа за някой от тях. И затова именно аз казах, че при гласуването всеки би могъл да изрази тези резерви или съмнения, които има. А оттук нататък мисля, че има органи, които, ако бъдат сезирани, трябва да се произнесат. Така че според мен е достатъчно важна ролята на магистратите и аз не искам да навлизам в тези сюжети, тъй като ние не можем да ги изчерпим, и мисля, че може да предизвикаме една полемика в този момент, която едва ли ще бъде съвсем продуктивна. Аз съм съгласна с вас... И моята позиция на председател на комисията е такава, че всичко това, което се представя, трябва да бъде достатъчно убедително. И аз го казвам като мотиви, които за мен са напълно достатъчни, за да формирам позицията си, без да е необходимо да се навлиза в коментари на отделните случаи. Донякъде съм съгласна с вас, но все пак звучи доста сериозно, изречено именно от вашата уста, вие сте председател на правната комисия в парламента, че сред тези 11 души има и такива, които са издавали съдебни решения, подплатени от финансови интереси. Нали, звучи достатъчно сериозно в ефир изречено това. Да, такива съмнения и данни поне могат да се имат предвид, оттам нататък знаете, че това е задача на други органи. Но когато... Ние в случая не говорим за една гражданска или наказателна процедура, в която всичко трябва по несъмнен начин да бъде установено, доказано. В случая ние говорим за възлагане на доверие на хора, които имат управленски функции. И в случая ние няма защо да прилагаме класическите правила, които са за един съдебен процес, защото тук важно е доверието и репутацията, които имат тези хора. Защото ние трябва да избираме такива, които имат високи професионални и нравствени качества. Така че съвсем не опира въпросът до фактите, които могат да се съберат само в рамките на едно дисциплинарно или съдебно производство. Предстои обсъждането на имената на членовете на бъдещия инспекторат към Висшия съдебен съвет. Смятате ли, че и там ще бъдат допуснати компромиси, каквито видяхме днес в Народното събрание? Вероятно ще бъдат допуснати компромиси и това е неизбежно. Въпросът е обаче какви ще бъдат компромисите. Защото искам да припомня, че за разлика от членовете на Висшия съдебен съвет според конституцията членовете на инспектората се избират с квалифицирано мнозинство от две трети. Следователно там е необходимо наистина да се получи широка подкрепа, а такава подкрепа обикновено води и към някакви компромиси, но надявам се тези компромиси да бъдат по-скоро с оглед на това да се допуснат представители от различни среди, тези хора да се ползват с високо доверие, а това да не бъдат компромиси, за да премине една кандидатура, предложена от дадена политическа група, останалите трябва да се примирят с нейните недостатъци, за да предложат човек, който има същите. Така че в случая не е проблемът с компромиса, а на каква основа той се прави, а и разчитам на публичното изслушване. Защото след предложенията, които ще бъдат направени, на правната комисия е възложено да се проведе публично изслушване на всички кандидати и тогава към тях ще могат да бъдат поставяни въпроси от членовете на комисията, тези хора да отговарят на въпроси, които към тях са поставени не само в рамките на комисията, а и по друг начин, и те ще трябва да защитят своя авторитет, а и съответно пък всеки ще има възможност да се изкаже в тяхна подкрепа или да оспори тяхната кандидатура. Предложенията за... Мисля, че този опит, който вече имаме, също трябва да бъде поучителен. Там срокът... 15 октомври е срокът. Да, трябва да бъдат внесени предложенията, но добре е, че ще имаме повече време, тъй като ние не можем да знаем колко многобройни ще бъдат самите предложения и те могат да наложат една по-продължителна процедура, която да достигне до формирането на становище и на окончателното предложение. Във всички случаи до края на годината този орган трябва да бъде формиран и да заработи, а включително и той да бъде осигурен материално бюджетно и с актовете, които по-нататък уреждат неговата дейност. До края на октомври смятате ли, че членовете на бъдещия инспекторат ще бъдат гласувани и в пленарна зала? Аз казах, че важното е този орган в края на годината да бъде формиран и да може да почне да работи, така че според мен не е необходимо сега да фиксираме точна дата, защото пак казвам, това ще зависи от броя на кандидатите, които са предложени, защото всеки един от тях трябва да може да се представи в рамките на комисията, преди да се стигне до разглеждането на въпроса от цялото Народно събрание. Ами, все пак да се надяваме, че ще са повече от 11, колкото днес ви бяха предложени, и че ще имате по-богат избор и по-добра преценка. То и сега имаше повече от 11 предложени... Имам предвид извън опозицията. ... така че аз предполагам, че ще има и повече предложения, защото ще се търси и по-голяма подкрепа, и надявам се там към кандидатите ще се предявят по-високи изисквания, защото те вече ще придобият публичност още в процедурата на номинацията, а не само след техния избор, когато се очаква да работят.
