България своите въпроси, не бих ги нарекла възражения, своите виждания, включително и своите препоръки по отделни политики на ЕС ги изказа в рамките на дебата по Лисабонския договор. Между другото това е първият консенсус, в постигането на който България участва от самото му начало до самия му финал. Спомняте си, че още по времето, когато беше свикан конвентът, беше взето решение и страните кандидатки да участват в разговорите. Там и тогава имахме четирима представители в конвента, представляван от Валери Жискар Д,Естен. Впоследствие в България вече като пълноправен член по време на германското председателство участва много активно в дискусията. А този период в момента е важен с една друга дискусия - дискусия относно приложението на самите текстове на Лисабонския договор. Но това, ако имаме време, ще го коментираме.
По-важното е, че това е един договор, който наистина задава качествено нова перспектива на ЕС. След години на разширяване, очевидно е, че сега акцентът ще бъде вътрешното интегриране. И го казвам това, защото добре е да си даваме сметка, че това е процес, който ще задълбочи разликата между държавите, които са вътре в ЕС, и страните, които са извън. Казвам го, защото хубаво е от време на време да се опитваме да поглеждаме процеса в развитие и назад във времето, и напред. И си спомням, когато водихме преговорите, колко често бяхме упреквани в това, че те се водят с много висока скорост. Истината е, че Лисабонският договор е поредното доказателство, че България води преговорите по най-правилния възможен начин.
Може ли България да използва сега процеса на приемане на Лисабонския договор от отделните държави, за да окаже натиск за решаване на важни въпроси за нея, като например Козлодуй? При положение че на равнище министър-председател, президент страната се е ангажира с този въпрос, не може ли да направим нещо подобно с Лисабонския договор, като с онова споразумение, на Черна гора ли беше, което казахме: ами, ние няма да го ратифицираме, ако вътре не пише, че кирилицата ще бъде официален език. Не може ли сега да кажем няма Лисабонски договор без нас, ако не ни отворите трети и четвърти блок?Извън всякакво съмнение е, не в контекста на Лисабонския договор, а вече като държава член, България има много повече инструменти, включително и много повече канали за комуникация за постигане на свои решения, които тя определи като приоритетни. Лисабонският договор между другото в много голяма степен беше използван тогава, когато водихме разговора за изписването на единната европейска валута.
Независимо дали вие обърнахте внимание на тактиката на българското правителство, ще ви кажа, че огромният страх на нашите европейски партньори беше във факта, че ние аргументирахме нашите искания за правилния начин за изписване на единната европейска валута с факта, че ратификацията на Лисабонския договор е под заплаха. Защото Лисабонският договор щеше да е първият документ, ратифициран от всички държави членки, в който европейската валута щеше да се появи под наименование, което не съответства на нашите традиции и на нашата азбука.
Т.е. сега в Лисабонския договор има текстове, където еврото си го пише евро? Точно така. С него всъщност ще се сложи точка на този дебат. Излиза, че ние можем да използваме ето такива договори, за да прокарваме аргументираните си позиции. Защото реакцията на ЕК и от тази седмица, че изобщо няма да изпраща нови проверки, изобщо няма да позволи говорене за трети и четвърти блок, е противна на българските аргументи. Нямайте никакво съмнение, че тогава, когато имаме солидни аргументи, даже и без наличието на документ, който ще се ратифицира от българския парламент, те могат да бъдат артикулирани и съответно възприети. Разбира се, говорим за аргументи по отношение на решения, които предстоят да бъдат взети. Т.е. според вас не може никаква връзка да бъде търсена и не може България да използва подписването на значими документи, като Лисабонския договор и неговото ратифициране, за да прокарва други важни свои интереси като Козлодуй например? Напротив, всички неща са взаимно свързани. В конкретния случай обаче вие пропускате един много съществен детайл и той е, че темата за АЕЦ "Козлодуй" е решена в един друг документ, който също така е ратифициран от 27 държави членки. Той е с особена историческа значимост за България и се нарича договор за присъединяване на България към ЕС. Каква е вашата позиция като министър по европейските въпроси по кампанията, която България започва за "Козлодуй"? Аз съм щастлива, че на 25 април 2005 България подписа договора си за присъединяване към ЕС. Това значи, че има нюанси в правителството и в партиите, които участват по тази кампания? Не, аз отговорих. Отговорих ви, въпрос наистина на много обективен прочит на процесите, които се случват в България в по-широк европейски контекст и на процесите изобщо в Европа, за да си дадем сметка като българи, че присъединяването ни към ЕС е най-голямата крачка напред в развитието на нашата държава за десетилетия и назад, и напред. Та колко пари спря Европейската комисия за България? Ако ме питате конкретно за, така, действието на правоохранителните органи плюс дебатите по отношение налице ли е конфликт на интереси или не в една българска държавна структура, която се занимава и с усвояване на европейски фондове, средствата, които са временно спрени, подчертавам временно спрени, са свързани с около три проекта, основният от които е околовръстното, магистрала "Люлин", и нямам абсолютно никакво съмнение, че съвсем скоро те ще бъдат освободени. Има ли връзка това замразяване на плащанията действително с корупционните скандали, защото също в печата от седмицата някои отричат такава връзка с конкретно тези арести на Любомир Лилов и на Иван Владимиров? Има връзка със създаването на усещане, че в една структура, която е отговорна за усвояване на европейски средства, има създадена корупционна среда и няма по-мотивирани от българските институции да направят така, че това усещане да се превърне в констатация, усещане, че има или че няма корупция. То трябва, разбира се, да придобие формата на съвсем компетентно заключение. Как ще стане това като технология? Те ще изпратят мисия тук, която да проверява нещо… Как те ще се уверят, че сме хванали лошите и вече няма опасност да крадат техни пари? Първо, наблюдението върху това каква система сме създали и как тя функционира за усвояване на европейски средства, е константно наблюдение. То няма да спре след приключването на този случай, след приключването на следващ случай. Това е наблюдение, което се разпростира върху всички 27 държави членки и, уверявам ви, колкото и да ни се струва тук, седейки в едно студио в София, че България някак си като че ли е най-рискова от тази гледна точка, такъв тип ситуация има във всяка една държава членка, включително и сред държавите учредителки. Има ли спрени пари за други държави? Бъдете убеден, че има не в този момент, но бъдете убеден, че в историята на функциониране на структурния, Кохезионен фонд, на предприсъединителна помощ спиране на пари е нерядко срещано явление тогава, когато определени факти и обстоятелства трябва да бъдат изяснени. Към момента Министерството на финансите е назначило одит, е възложило на инспектората да проучи случаите налице ли е конфликт на интереси или не и сме убедени, че още следващата седмица ще има много ясен сигнал по отношение на заключенията на тези проверки. В същия момент очевидно е, че Европейската комисия действа по свои канали за проверка на случая чрез ОЛАФ и в това няма нищо лошо. Точно обратното. А докога според вас са спрени парите? Тоест кога е моментът, в който ще се вземе решение, възможно ли е да се окаже, че изобщо ще ги спрат? Не, това не е възможно и се надявам периодът, в който тези средства ще бъдат блокирани, да е максимално кратък, буквално няколко седмици. Като говорим за пари, очакват ли се глоби заради неизпълнени от България ангажименти? През май казахте, че Брюксел, май миналата година, че Брюксел може да наложи глоби заради неприети от България закони и наредби в изпълнение на 52 директиви. Колко са сега?ЕС е уникално образувание най-вече, защото той е измислил онези правилни механизми, които те задължават да спазват задълженията си, и това е много важен принос във функционирането на едно такова обединение, което между другото все повече се приближава и придобива елементи на държава. И когато говорим за наказателни процедури, дълбоко в себе си винаги съм изкушена да коригирам своя събеседник не за друго, а защото към настоящия момент ние все още нямаме наказателни процедури. Ние имаме просто стартирани административни процедури на изясняване на определени факти при въпросителни дали сме изпълнили един ангажимент или не. Те са много на брой и само за миналата година успяхме да неутрализираме, в рамките на 2007 г., 95 процента от тях.
Между другото като министър, който все пак чисто професионално отговаря за това динамиката на този процес да е на ниво, аз съм много удовлетворена, искам да поздравя специално администрацията, която е ангажирана с този процес, че за 2007 г. ние успяхме да се придвижим от 22-ро на 11-о място именно по привеждане в действие на такъв тип ангажименти, за които, в случай че не бъдат задействани, Европейската комисия задължително стартира процедура. Такива процедури ежегодно стартират и тяхната бройка, бъдете убеден, е в хиляди, измерва се в хиляди. Такива процедури са преди всичко възможност за изясняване на определена ситуация, т.е. кореспонденция между комисиите в държавата членка, и в краен случай, в един много малък процент от случаите, бих казала под 10 процента, те завършват с наказателна процедура, административна, и след това отиване в съда.
Кои са петте процента, които останаха на България? По кои въпроси? Това е много динамична величина, но със сигурност от 2007 г. излязохме все още с нереализиран телефон 112, което между другото ще се случи. Сега на какъв етап са нещата? С много по-ускорено темпо се придвижват въпросите - телефонът за спешни повиквания, защото беше отделен финансов ресурс за това. Всъщност до голяма степен спирачката беше именно липсата на средства, а новите биометрични документи за самоличност също са в напреднала фаза. Разбира се, това е динамичен процес и много често той се обуславя и от самите процеси в България. Ние говорим за "Кремиковци" като едва ли не горещата тема на седмицата и аз се радвам, че министър Димитров, който е изключително навътре в детайлите, включително и в кореспонденцията с Европейската комисия ще бъде след мен. Но ето ви един следващ европейски случай, по който извън всяко съмнение ще продължим засилената кореспонденция с Европейската комисия, защото до голяма степен "Кремиковци" е европейски казус. Това е европейски въпрос, "Кремиковци" е европейски въпрос, категорично. Там ще иска ли България промени в договореното с ЕС, след като става все по-очевидно, че няма да може да бъдат спазени графиците, които са били договорени за привеждане на комбината с екологичните мерки на съюза? Надявам се, че "Кремиковци" и неговото ръководство осъзнава и отговорността си и тежестта на ангажиментите, които самото то е поело в диалога с Европейската комисия. Знаете, че има един план за жизнеспособност. Това не е щампа на Брюксел. Това е документ, в който ангажиментите са разписани в диалог между комисията и ръководството на дружеството и от тази гледна точка, разбира се, то носи огромна отговорност. Много е важно през 2008 г., което и да е ръководство на това предприятие наистина да се отнесе с много висока степен на отговорност към тези ангажименти. И ако не се отнесе какво ще стане? Много ми се ще да работим с позитивни сценарии. Негативният сценарий не е приятен нито за "Кремиковци", нито за България. Не, то се оказва, че една държава трябва да има винаги резервен вариант, нали, защото нещо може да се счупи и да не стане. Какъв е нашият резервен вариант за "Кремиковци"? Не се изпълнява екологичната програма и? Много често се оказва, че е много по-добре да се съобразиш с препоръките на ЕК по-рано, отколкото по-късно. Защото, спомнете си, че "Кремиковци" беше част от преговорите и виждаме, че днес той продължава да е проблем и възможност, разбира се, за българската икономика. Големият въпрос от европейска гледна точка, защото не бих си позволила да влизам в детайли на самото предприятие, което има много специфики, там говорят експертите, но големият въпрос е доколко средствата, които са отпускани на "Кремиковци" в един период около 1998-1999 г., ще бъдат третирани като държавна помощ. Те са държавна помощ, но ако "Кремиковци" не докаже жизнеспособност, не докаже възможност да функционира в пазарни условия без държавна подкрепа, тези средства ще бъдат дължими. Те бяха около 400 милиона лева. Четиристотин милиона лева дължими на кого? Обратно, като неправомерна държавна помощ. От "Кремиковци" на държавата. Обратно, от държавата. А от държавата на кого? На Брюксел като неправомерна държавна помощ. Това кога ще трябва да се реши? Това е динамичен процес, но със сигурност е добре, когато говорим за "Кремиковци" и за особената тежест на екологичните ангажименти, които трябва да изпълни като едно предприятие, разположено в столица на европейска България. Аз ви питам за времето, защото четох някъде, че до април месец, ако... Не, мисля, че цялата 2008 г. ще бъде много ключова за изпълнение на ангажиментите, които, подчертавам, самото предприятие "Кремиковци" е приело и разписало, всъщност в много голяма степен предложило като изпълнимо. Има ли опасност от налагане на предпазна клауза в областта на правосъдието и вътрешния ред, каквато възможност има според присъединителния договор на България през първите три години от членството й? Сега се очаква в понеделник обявяването на междинен доклад, преди окончателния през юни, който ще дава отговор на този въпрос. Към този момент виждате ли опасност за предпазни клаузи от съюза? Аз продължавам да се забавлявам от тази риторика. Ние все още възприемаме себе си като държава, застрашена от наказателни процедури, от предпазни клаузи, от невъзможност да защити собствения си пазар, излязъл на европейския, и по-малко търсим, в която и да е ситуация, нова възможност. И ние че сме застрашена държава си се доказва от чисто прагматични случки от седмицата, нали?Доколкото в понеделник ще стане ясен текстът на междинния документ, който оценява напредъка на България, съвсем резонно е наистина правосъдие и вътрешни работи да е тема на разговори и през уикенда, и в следващата седмица. Но държа да подчертая, че говорим за доклад, който е по-скоро с технически характер, който е насочен към юнския доклад и подготвя в много голяма степен този основен доклад, който ще даде отговор на въпроса как се развива България в тази чувствителна сфера.
В понеделник всички ние ще се запознаем с текста му, но допускам, че ключови ще останат въпросите, свързани с борбата с корупцията на високите политически етажи и борбата с организираната престъпност. И пак ми се ще малко да вдигна въпроса. Защото много често ние чисто академично, в много голяма степен бюрократично, се спираме върху думичките, изреченията, препинателните знаци в един такъв документ. Да, такива документи трябва да се четат много внимателно. Но бъдете убеден, че ЕК е наш партньор, който се опитва да види картината в своята цялост. И ще ви кажа, че вероятно в този документ, а и в следващите документи, ще започнат да фигурират и такива въпроси като безмитните магазини.
Докога България ще бъде с безмитни магазини като инвестиционна среда? Знаем, че има все още определени инвеститори, които не чувстват комфорт в страната ни и това са онези на пръв поглед малки елементи от цялата картина, които обаче в крайна сметка оформят тази картина. Тоест ЕК очаква България да закрие безмитните магазини. ЕК отдавна очаква това да се случи в България. Това, че не го е формулирала, не означава, че ние като български институции не разбираме важността на този въпрос. По европейските летища имаше безмитни магазини. И по българските европейски летища ще има безмитни магазини. Не говорим за тези безмитни магазини, а говорим по-скоро за безмитните магазини, които са на граничните пунктове... Тези на граничните пунктове. Никъде в Европа няма такива, така ли? Вижте, може да го разгледаме въпроса от европейска гледна точка, но повече си струва да го разгледаме от българска гледна точка, от гледна точка на българската икономика. Ако тези магазини, експертите ще кажат, но от всичките анализи, на които аз съм попадала и с които съм се запознавала, ако тези магазини служат като инструмент за контрабанда, ако тези магазини се използват спекулативно, ако тези магазини подхранват политическа корупция в България, струва ми се, че е много важно България изпреварващо и българските институции да тръгнат в посока закриване на тези магазини. Тоест виждате връзка между организираната престъпност, корупцията, включително политическата, и безмитните магазини. Това присъства във всички доклади не само на наши европейски партньори, но и на наши американски партньори. И ако от тези магазини ние губим годишно като бюджет между 300 и 400 милиона лева средства, които, убедена съм, ще зарадват сектори като образование, ще зарадват сектори като социална политика, ще зарадват децата в Могилино и т.н., и т.н., струва си българските институции да се опитат да действат, даже и не толкова под европейски натиск, колкото като собствен силен израз на политическа воля. И се надявам, че в това отношение ще срещна подкрепата и на министъра на финансите, който е пряко заинтересован от това фискът да бъде подплатен с допълнителна сума, и от министъра на вътрешните работи, който пък има пряко отношение към действията в областта на борбата с организирана престъпност, политическа корупция и т.н. "Медияпул" цитира източник от ЕК вчера: "За да направим качествен анализ на постигнатото и да оценим ефективността на съдебния процес, са ни нужни надеждни данни за напредъка по различните случаи в досъдебна и съдебна фаза, а такива данни липсват." Тоест една от прогнозите, които правят между другото и други агенции, е, че България ще бъде критикувана за информацията, която дава на ЕС. Пробваме ли да ги лъжем или да премълчаваме истината? Те са ни написали доклад, че са ни хванали, че лъжем. Не. А вие поставяте по-големия въпрос за статистиката в България и самите ние, като слушаме какъв е броят на престъпленията, домашни, битови, криминални, организирани и т. н., самите ние се объркваме. Г-жо Грънчарова, във вестник "Труд" на въпрос, който задава вестника на Юрген Бишоф, който е евроекспертът за реформа на българската гранична полиция, как ще коментира това, че всъщност престъпността в Германия според статистиките е 7 пъти по-висока от престъпността в България, той казва: в Германия имаме една приказка - не се доверявай на статистика, която ти не си фалшифицирал. Да, статистиката е вероятно мощен инструмент за позитивна или негативна интерпретация. Във всеки случай, уверявам ви, статистическата база данни, да речем, в Министерство на вътрешните работи е направена в сътрудничество с наши европейски партньори. Очевидно е обаче, че това е тема, която продължава все още да извиква определени въпросителни в Европейската комисия. То не фигурира за първи път, по тази гледна точка не е нищо ново, но статистиката е наистина много важен елемент, който създава среда на доверие. И се надявам, че Европейската комисия малко по малко ще изработи такива механизми за обмен на статистически данни с България, които ще й позволяват да се доверява напълно на цялата информация, която излиза от българските институции. Очаквате в този доклад да се каже, че няма изпълнен нито един показател за напредък в борбата с организираната престъпност и корупцията по високите етажи на властта, даже промените в конституцията няма да са признати, защото няма действащ инспекторат към Висшия съдебен съвет. Това е въпрос, който в много голяма степен отразява различния подход на Европейската комисия по този механизъм за сътрудничество и... Тоест те ни гледат какво сме си писали ние, даже в конституцията.Не, не е това въпросът. Европейската комисия още в доклада през миналата година възприе глобален подход. Тоест сваляне на механизма анблок, без междувременно изчистване на показател по показател. Това е просто виждането на ЕК за приложението на този механизъм. Знаете между другото, че този механизъм е абсолютно нов.
Само ще отворя една скоба да ви кажа, че към момента неговото приложение се оценява много положително и за мен беше изненада, че след посещението на холандския министър на вътрешните работи, връщайки се обратно в Холандия, той предложи такъв тип механизъм да се разпростре върху всичките държави - членки на Европейския съюз, просто защото все още ЕК няма онези общи правила, онези общи добри практики, които са задължителни за всички държави членки в областта правосъдие и вътрешен ред. И защото сигурно времето ни изтича с вас, много бързо тече времето, ще ми се да не пропуснем още една важна тема, пак в контекста на голямото и малкото в европейския дебат, и това е темата за Шенген.
Нямаше да я пропуснем. Преди Шенген обаче да ви питам конкретни неща ще се коментират ли в доклада, например случаят "Куйович"? Не. А питат ли ви за Куйович, европейските... Не. Никой не ви пита как е изгонен за десет години от България като много опасен се е върнал изобщо, че чак и паспорт имал. Допускам, че това е диалог, който с много по-голям интензитет тече, да речем, между министъра на вътрешните работи и неговите колеги. А имаше ли ефект според вас мисията в Брюксел на Румен Петков, Борис Велчев и Лазар Груев, които, в интерпретацията в българските медии, са отишли да навиват европейците, че всичко е наред, че много сме се оправили? Такъв тип срещи винаги са много важни. Помислете си, това е първата среща на това ниво на новия председател на Върховния касационен съд. Самият главен прокурор се опитва да поддържа едно, така, добро ниво на контакти с ЕК, разбира се, и министър Петков на неговото ниво. Това са много важни срещи. Това са онези срещи между партньори, в които ти можеш да говориш за всичко - от проблемите, за които искаш помощ, до въпросите, които смяташ, че си решил, но ЕК не смята така. Сега за Шенген. Коя година ще влезе България в Шенген. Нямам търпение, нямам търпение това да се случи много по-скоро, отколкото реално ще се случи. Към този момент 2011 е годината, която българското правителство, между другото, ръка за ръка с румънските власти са си поставили като своя цел и 2008 и 2012 ще бъдат много ключови за постигане на важни и решения, и въвеждане на важни практики в подготовката ни за присъединяване към Шенген. Радвам се и споменавам тази тема, защото вчера сутринта ние създадохме един нов тип, специално по тази тема, гражданско сътрудничество и гражданско наблюдение върху начина, по който България се подготвя за Шенген. Знаете ли, подготовката за Шенген е толкова сложна и по своето техническо и политическо естество, че наистина абсолютно съм съгласна с онези, които я оприличават на преговорния процес. Подготовката за Шенген, изобщо влизането в Шенген е истинската интеграция, в пълноценния смисъл на думата. Това е онази интеграция, която ще позволи на вас, на мен, на всички български граждани да се придвижват абсолютно необезпокоявано на територия от повече от 7 милиона квадратни километра. Тоест, без да разбираме изобщо, че минаваме граница.Без да разбираме, че преминаваме през граница, без да се налага да полагаме усилието да изваждаме паспорта или личната си карта, да отговаряме на въпроси какво точно ще търсим в тази или друга държава. Това е уникално като усещане, но и всички експертни проучвания показват, че свалянето на този род бариери има пряко отношение към икономическия прогрес на всяка една държава. Между другото много често в разговорите си, свързани с европейска интеграция, даваме за пример Ирландия, която е извън всякакво съмнение един от много успешните модели в Европейския съюз.
Защо Ирландия е толкова успешен модел? Сигурно има много на брой причини, но една от тях, е, че тя граничи с Великобритания. Между Ирландия и Великобритания последната една бързо развиваща се държава, поне към онзи момент през 70-е години, когато Ирландия се присъединява, има нещо като мини Шенген - обща визова политика, митнически разпоредби, които улесняват придвижването и на стоки. Това е част от отговора на въпроса защо Ирландия е един от много успешните модели.
Добре де, защо според европейците българите не можем да се придвижваме, имам предвид от гледна точка на тези чисто законови бариери, които са поставени, ние очевидно не може да се придвижваме в чисто буквалния смисъл, при състоянието на пътищата и превозните средства, които имаме. Но каква е пречката моментално да влезем в Шенген? Да, разбирам, разбирам, че колесникът на българския Ту-154 е доминанта във вашето съзнание. Защото просто станахме част от ЕС през 2007, не през 2004, не през миналия век, а през 2007. Добре де, ама, ако следваме тази логика, би трябвало след три години да сме в Шенген. Защото периодът, защото периодът от влизането в ЕС до присъединяването към шенгенското пространство е период на реални реформи в друг тип сектори. Сектори на полицейско сътрудничество, на граничен контрол, на защита на личните данни и т.н., на въвеждане на много съвременна, различна от сега съществуващата шенгенска информационна система от второ поколение. Давам ви само част от много конкретните неща, които трябва да се случат, които трябва да са финансово обезпечени и които трябва да се интегрират в българската система и за сигурност, и за опазване на границите по правилния начин. В другите обаче държави, които влязоха 2004, три години по-късно те са в Шенген. Защо вие не се ангажирате да кажете, че България 2010 ще бъде в Шенген? Аз това ви питах. И ние да сме като другите европейски народи. Повече от три години им отне, седнете и изчислете, но поставяте много важен въпрос. По-малко от четири. Поставяте много важен въпрос, и той е въпросът защо с всяко следващо разширяване всяка следваща интеграция отнема и повече време, и повече усилия. Наблюдавайте процесите със страни като Хърватия и Турция, които са страните кандидатки, и Македония, разбира се, наблюдавайте и следващите процеси. Наблюдавайте диалога между ЕС и държави като Сърбия, като Черна гора, Босна и Херцеговина и т.н. и ще видите, че този процес става все по-тежък, все по-тромав и все по-обременен с политически и публични аргументи. Тоест проблемът не е в България? Проблемът категорично не е в България... Така както вие го обяснихте. ...но е много важно през следващите години наистина България да направи така, че от наша страна да няма проблеми за максимално ускорено присъединяване към Шенген. Обсъждат ли се в НДСВ смени на министри, г-жо Грънчарова? Според публикациите Симеон Сакскобургготски е поискал да смени Даниел Вълчев, Николай Василев и Веселин Близнаков, остават само жените министри във ваше лице и в лицето на министъра на правосъдието Меглена Тачева. От това, което вие казвате, оставам с впечатление, че в НДСВ не се обсъждат промени в кабинета, но в медиите се обсъждат, така че може би аз трябва да ви попитам. Г-н Вълчев, обсъждат ли се в медиите смени на министри? Никога в НДСВ никой не е поставял въпроса за смени на министри. Към този въпрос до този момент... Най-вече Симеон Сакскобургготски. Към този момент единственото, което мога да кажа, е, че с мен такъв разговор не е воден, такава тема не е дискутирана, разбира се, това извън по-общия контекст, че напълно съм наясно, че мандатът на всеки министър е временен. Символ виждате в това, че тримата мъже от НДСВ ще отпадат според интерпретациите, сложени в устата на Симеон Сакскобургготски, а двете дами остават. Ще се опитам да не звуча феминистки.
