Събеседник в „Седмицата” на Дарик изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" Румен Порожанов:
Здравейте, господин Порожанов.
Здравейте. Добър ден на всички.
Как сте? Възстановихте ли се след онова нападение?
Благодаря ви. Възстанових се. Всичко е нормално.
Има ли вече яснота кой стои зад...Сега, знам, че е деликатно изобщо да ви се задава тоя въпрос, защото има разследване и...
Предлагам темата да я пропуснем и...
Но яснота има ли някаква...
За себе си аз поне се опитвам да си изясня. Разбира се, специализираните органи си работят по свой метод, така че към момента нищо не може да се каже. Така че предлагам да приключим темата.
Не, ако трябва да я приключим с нещо, това е... На вас със сигурност няма да ви прозвучи добре, но когато човек, който ръководи такива големи средства, е атакуван по този начин, това в известен смисъл е и някакъв комплимент за вас, че си вършите работата.
Средствата наистина са големи...
Че не ги пилеете. Явно някой е бил недоволен от реда, който сте въвели.
Средствата наистина са големи. Само за 2011-а, даже в момента долу с ваши колеги коментирахме, за 2011-а администрираните средства и по двата фонда - за развитие на селски райони и гаранционния, както и по национални програми, са около 1,650 милиарда. За тази година...
За лева.
За лева. За тази година ще достигнат към два милиарда. Разбира се, фонд „Земеделие” си има своята история. В неговата история има и много хубави моменти, има и много, бих казал, не много добри дотолкова, доколкото много хора са обвързани с бизнеса си около фонд „Земеделие”. И в този контекст предполагам, че има доста засегнати интереси. Но е толкова широк кръгът, ако щете и по програмата за развитие на селски райони, дори ако щете и по приключилата САПАРД, която за съжаление въобще не е приключила, тъй като има книга на длъжници, има десетки дела, които се водят. Разбира се, немаловажна е темата и с европейския гаранционен фонд, където има програми както за пазарни механизми с интересни теми за лозарството, да го кажа, винения сектор, разбира се, за плащанията на площ и така нататък. Просто фонд „Земеделие”, както съм подчертавал и друг път, е една много широка структура, много всеобхватна. Бенефициентите, с които работим, са само по гаранционния фонд около 150 000 и по Програмата за развитие на селски райони вече имаме контрактувани над 12 000 договора. Така че темата е интересна. Интересите, разбира се, към фонда в една или друга посока са разнопосочни и много.
Със сигурност няма да бъде лесно на разследването на тая атака срещу вас, но затваряме темата.
Абсолютно. Благодаря за което.
Бил Гейтс обяви в Давос, че дарява два милиарда долара за фермери по света, както каза той, за да нахранят своите семейства. И той очаква, че тези пари ще свършат за милиони хора работа. Това поставя въпроса за ефективността на средствата в земеделието.
Значи, аз бих казал, че земеделието, разбира се, е една пазарна структура, ръководена първо от пазарните инструменти, пазарната среда, и след това са абсолютно всички инструменти за неговото подпомагане в различните сектори, които трябва да бъдат направени така, че да има своя баланс и да има, както казвате, ефективност.
Нашият Бил Гейтс е Европейският съюз, може да се каже.
В конкретния случай да. Именно прилагането на средствата по гаранционния фонд, които отиват в земеделието, подпомагат прякото производство. Разбира се, всички програми, които са свързани с първа ос на Програмата за развитие на селски райони, 121 и 123 мярка за модернизиране на производството и на преработвателната промишленост, вече те създават по-високи, качествени условия за преработка, за по-добра ефективност, за по-висока принадена стойност в земеделието, така че аз бих казал, че има един доста добър баланс както по отношение на програмата, така че да може да се подпомага. Не случайно ние вървим и в доста добри темпове в договаряне, вече и в изпълнение на програмите, говоря за частните мерки. Съвсем отделна е темата в трета ос на програмата, където са...
Дайте да започнем първо от новината от тая седмица за изплатените субсидии по схемата за единно плащане на площ. Дали сте на над 86 000 земеделски производители субсидиите, това представлява над 98%. Това са парите за 2011 г., т.е. на практика единното плащане на площ, 645 млн. лева, вече са стигнали до земеделските производители.
Така. За първи път това плащане по СЕП, единното плащане на площ, с полагащите се национални доплащания...
СЕП е схема за единно плащане на площ.
Плащане на площ, да... За първи път се изплащат в месец януари. Това беше поет ангажимент...
Кога се изплащаха досега?
По регламент плащането трябва да се извърши до края на месец юни. Миналата година...
А вашата идея е по-рано заради това да могат да ги използват тези пари за реколтата.
Значи, това беше, разбира се, това беше един интересен дебат, дълъг дебат през цялото лято, включително и със зърнопроизводителите. Тяхното желание тези средства да стигнат възможно най-бързо при производителите, разбира се, създава ликвидност, създава възможност те да могат да обслужват заемите си, да могат да обслужват текущата стопанска година. И това е много добре, така че те създават по-благоприятни условия за земеделския сектор, разбира се, респективно и пазар. Така че плащането в месец януари аз смятам, че е една много добра стъпка и ние направихме всичко възможно, разбира се, съвместно с Министерство на земеделието, които ни подадоха слоя със земеделските площи навреме, в края на месец ноември. Ние обработихме плащанията и тука бих искал да започна хронологията от месец декември, защото ние в месец декември изплатихме за първи път агроекологията, през месец декември, като в миналата година, 2011-а, платихме две години агроекология, през 2010-а и 2011-а, и ги затворихме във финансовата 2011-а. Фактически платихме и необлагодетелстваните райони и само в месец декември изплатихме 65 млн. лева за агроекология, които са свързани с така наречения слой за земеделските площи. Отделно от това...
Т.е. искате да кажете, че в земеделието в България са налети свежи почти милиард за много кратко време?
Налети са или по-точно са изплатени около 900 милиона, защото... сега тук добавям веднага и животновъдния сектор - 80 милиона разплатихме в месец декември, 81 милиона, по всичките схеми и доплатихме по една от схемите, за която нямахме достатъчен бюджет до 2011-а, още 19 милиона, което значи 100 милиона директно влезнаха и в животновъдството. Връщам се на първия въпрос за плащанията на площ. Бяха обработени всички данни, в момента... ние веднага качихме полагащите се плащания на всеки земеделски производител, да може да ги погледне и да може да обжалва, ако смята, че някой терен не му е включен или не е признат за допустим. Това, което в момента платихме, 725 млн. лева, от тях 645 млн. лева европейски пари и 80 милиона национални, е началото...
А защо схващаме различен брой, гледах от съобщенията, че 86 000 са взели европейски пари, а 67 000 са взели национални... това ли е доплащане на икономиката?
... не за всички плащания се полагат национални, както за пасища не се полагат национални, защото там се приема, че самите разходи за поддържане и обработка са съвсем, доста по-малки, така че това допълнително плащане, така е в политиката от самото начало, за пасища и мери не се плаща от национално доплащане.
А изясни ли се вече на кой какво се плаща, намаляха ли застъпванията на площите?
За съжаление не намаляха. И тази година имахме над 50 000, над 50 000 застъпвания, които ние стартирахме още в началото на месец октомври да изчистваме чрез нашите териториални структури. В момента има... тези застъпвания, за които са предоставени съответните документи, там, където са се споразумели земеделските производители, те са изплатени. Предстои да изчистим останалите застъпвания и, разбира се, да доплатим на всички земеделски производители след представянето на съответните документи за право на ползване на застъпените площи. Така че сумите, които виждате в момента, имаме, разбира се, и още около 1500 необработени заявления, по други причини, ще надхвърлят 800 милиона, говоря глобално за двете, така че плащанията ние ги направихме в... на над 98% от земеделските производители, но те ще си имат съответните доплащания, за застъпвания, за изчиствания на други плащания. Това, което разбира се предстои, е хубаво да се каже. Всичките молби, които са за т.нар. жалби, за това, че една или друга площ не е допусната за плащане като допустима, ще бъдат разгледани в Министерството на земеделието и след като бъдат разгледани и, разбира се, една част могат да бъдат удовлетворени, другата няма да бъдат удовлетворени, ние ще получим коригирания слой и ще доплатим на земеделските производители.
Става дума за под 2% от това?
Да, точно за това става дума. Да, но това е една процедура е за изчистване на точността на плащанията, което е добре за всички страни - както за бенефициентите ни, така и за администрацията.
Плащанията през 2012-а. Общо за земеделието са предвидени милиард и триста милиона лева. От тях над 800 милиона са от европейски пари. Нещо ще се промени ли през 2012-а спрямо процедурата, по която ставаше плащането на площ през 2011-а?
Значи, в самата процедура не се променя нищо, те реално, самите плащания, които извършваме, те са по същия регламент, по същите изисквания. Самите пари, от тук нататък ни предстои да плащаме националните доплащания за тютюн, които може би, тук онази ден имахме разговор с... Те са 73 милиона, разбира се, в момента нотификацията е за 35 млн. евро. Върви корекция на нотификацията за тази добавка от 3-4 милиона. Надяваме се да се случи...
Имате предвид одобрение от Брюксел за двойното увеличение на...
...така, че да можем...
...тези пари за тютюнопроизводители.
Те не са двойно. Говорим за 4 млн. лева, така че... от 71 да станат на 73...
А, 70, аз не ви разбрах.
35 евро, извинявам се. 35 евро беше. Не е двойно увеличението, стана корекция, така че може би тях ще ги разплатим веднага след нотификацията и както говорихме с министъра, тъй като има поет ангажимент на правителствено ниво това да се случи до края на първо тримесечие, при положение че няма бюджетен проблем от гледна точка на лимити, няма проблем да бъде обработено, защото ние бенефициентите ги знаем, те са също от миналата година, може би ще има нови, които са били пропуснали да се регистрират като земеделски производители миналата година, единични са случаите, но те ще го направят. Така че и там имаме около 30 000 бенефициенти, които ще бъдат удовлетворени с плащанията.
Добре. Ако разговорът дотук засяга стотина хиляди производители...
150, 150.
...и техните семейства, по-важният въпрос, който засяга всички българи, е каква ще бъде българската позиция за този вид плащания в следващия период до 2020 година. Засяга всички, защото аз и в началото разказах на слушателите за проблемите например в страните от Сахел, които буквално гладуват, всъщност насочва... всички тези средства са насочени към това Европа така да организира земеделието си, че да няма никакъв проблем с изхранването на европейското население. Това са много важни, точно въпросите за това как ще се насочват парите през следващите седем години. Каква е българската позиция?
Българската позиция разделяме на две. Първият стълб, който ще замести директните плащания на площ, там има предложени 6 или 7, ние не попадаме в 7-ия, има шест вида плащания, които ние трябва да интерпретираме в първия стълб. Разбира се, те не са направени както е в момента СЕП-а, но по-важното, което, тъй като дебатът за позицията беше правен и в парламента, разбира се, водещи и по преговорите са Министерство на земеделието, те участват в Брюксел във всичките преговори. Ние сме прилагаща агенция, ние ще прилагаме това, което е, но това, което можем да помогнем със своите знания и опит, го правим в една добра комуникация с колегите от министерството. Интересно в цялата позиция е, че, това беше и дебатирано, средствата, които ние трябва да защитим за предоставяне на плащания на продуктов принцип, където влиза животновъдството, влизат растениевъдство и овощарство. Опциите са продуктов...
Т.е. не колко площ се обработва...
Не на площ, не на площ...
...или колко животни има...
Не на площ...
...а колко сирене, мляко, грозде...
Именно, именно възможността...
...си произвел.
...да отидат средства от първи стълб към тези сектори. Към момента това, което се дебатира и е говорено в Брюксел е да бъде около 10% от средствата. Десет процента от средствата са... а средствата са така наречените 815 млн. евро, които ние трябва да достигнем до 2016 г. и това ще са ни средствата, които ще използваме и в следващия програмен период.
Годишно.
Годишно. Сега, разбира се, в момента... поне нашата оценка, смятам, че има дебат в тази посока, е, че тези средства трябва да бъдат малко повече, да се направят възможностите...
Чакайте малко да уточним цифрите. Аз имам, че от европейски фондове 2012 г. България ще получи 838 млн. лева.
Значи, говорим за други числа. Говорим за това, че по европейски гаранционен фонд ние в момента имаме нарастване с 10% на средствата, по-точно с 10% ежегодно, така че да достигнем до 2016-а до 90% от нивата на страните членки.
И това би означавало над 800 милиона...
Това прави 815 млн. евро. Ние в момента администрираме 400 млн. евро. Това увеличение ще бъде в следващите години и именно тези 815 млн. евро са базата, върху която ние трябва да си направим политиката за следващия програмен период...
Така, и ние предлагаме от тези 815 млн. евро, 10% от тях да бъдат давани за произведените продукти от животновъдите и лозарите.
Не, овощарство и зеленчукопроизводство. Това е в момента позицията, това, което е дебатирано. Разбира се, това, което е интересно...
Осемдесет милиона евро годишно...
Това са 160 млн. лева...
А на какъв принцип да бъдат плащани? Какво ще се мери - килограм, литър?
Значи, точно какви ще бъдат схемите в момента не мога да ви кажа, защото предполагам, че схемите за различните видове, както в момента имаме осем схеми за животновъдството, в момента се разработват и схемите за плодове и зеленчуци, за които още нямаме нотификация. Така че, предполагам, ще има разнородност на схемите, защото имаме различни видове въдства, нали, в животновъдството, така че то не може да бъде единно. Разбира се, в никакъв случай това няма да бъде на прираст, да се изчисляват, а това ще бъде по-скоро на глава. На глава, но точно по колко на глава, разбира се, е в рамките на, първо, какъв плафон ще се договори именно за това перо по първия стълб, дали ще бъде 10%, дали ще бъде 20%, и вече ще бъде вътрешна политика как да бъдат разпределени между различните животновъдства, животновъдни отрасли и подотрасли, респективно плодове, зеленчуци, като, както знаете, това са два сектора до момента неподпомагани и идеята е тази година за първи път те да получат държавни помощи, които да бъдат нотифицирани.
Добре, другите 90% от тези над 800 млн. евро годишно до 2020 г. за какво предлага България да отидат и по какъв начин да се направи?
Ние не предлагаме, те са вече разпределени в рамките на съответните до, примерно както е, до директни плащания до 40% за зелени мерки, до еди-колко си процента...
Директните плащания на площ имате предвид.
На площ. Те отново, всички останали, ще бъдат насочвани отново по схемата за площ.
Да, но там нали има голям дебат в Европа дали да не се сложат ограничения, така че да се насърчат малките стопанства?
Ограниченията са си ограничения, те сигурно ще ги има, така че средствата ще се разпределят в съответствие с изискванията, така както са регламентирани, когато е имало...
Да, обаче ако вие приемете, ако България приеме такива драстични намаления спрямо милионните площи, които се оказва, че обработват някои в България, ви очакват отново комбайни на площадите. Защото в един момент няколко големи, но много мощни фермери, ще се окажат изхвърлени от европейското подпомагане, защото идеята на Европа е вече не да плаща на много богатите латифундисти, а да насърчава развитието на малките производства.
Значи, на това, което казвате, отговорът е, че ние, искаме или не искаме, ще разходваме европейските средства така, както бъде направен регламентът. Ако в регламента има съответно ограничение до 150 000 евро или между 150 000 и 300 000 евро да има намаляваща ставка, в зависимост от това, дали тези 300 000 евро таванът ще стане 600 000 евро, то затова тече дебатът в момента. Сега, дали един или друг ще бъде недоволен, ние разходваме европейски средства. Това, което обаче е по-важно да се каже, че вече няма да има национални доплащания. Няма да има национални средства, а това, което е като европейска политика, ще се прилага като европейска политика. И тази допустимост, която ние имахме, защото ние изоставахме от нивата, от средноевропейските нива, които се получават за европейските фермери, възможност да даваме държавни помощи и национални доплащания...
Това отпада.
...това след 2014 г. ще отпадне. Затова е много важно да се направи точният анализ в Министерство на земеделието, разбира се, анализ и със съответната асоциация да се дебатира на продуктовия принцип, какъв трябва да бъде балансът за тези отрасли - животновъдство, растениевъдство и т.н., защото и в момента плащанията по СЕП, животновъди, които не обработват площи, нали, ние се опитваме да ги балансираме с националните доплащания и с държавните помощи, които се дават, но все още има един определен дисбаланс в подпомагането. Така че, ако се върна на вашия въпрос дали ще има недоволни, сигурно ще има недоволни, то винаги има недоволни, каквато и да е схемата, едни са по-доволни, други са по-недоволни. Не може да има еднакво доволни за едно или за друго. Но това са европейски пари и ние ще ги харчим в съответствие с изискванията.
Ще има ли Програма за развитие на селските райони 2013 г.?
Ще има след 2013 г. По-интересно е, че това, което е представено към момента като модел, тя да бъде доста по-либерална, да няма оси, да може да има преливане на средства по-свободно. Разбира се, изискванията...
Сега, май предния път и вие разказахте или министърът за проблема с това, че доста средства са предвидени за биоземеделие например. Те са фиксирани за това и България има проблем да...
Аз също го маркирах, предполагам, че и колегите от Министерство на земеделието са говорили за това нещо. Темата със зелените мерки в Програмата за развитие на селски райони, както е в момента втора ос, не по-малко от 25 на сто да бъдат разходвани по нея, ще бъде и в следващия програмен период. Независимо от това, че няма да има оси, изискването да се разходват за зелени, инвестиции за зелени мерки не по-малко от 25 на сто няма да отпадне. Така че програмата ще действа. Хубавото е, че, така, което мога най-отговорно да заявя, разплащателната агенция вече има един доста добър административен капацитет. При нас ще съвпаднат вече двете програми, изпълнението, по-точно приключването на програмата от първия програмен период в 2014 г. и 2015 г., предстои ни договаряне до 2013 г. Там, където трябва да наддоговорим, така че да загубим по-малко средства по...
А парите по Програмата за развитие на селските райони влизат ли в тези 815 милиона...
Не. Не, това са само по първия стълб. Това, което в момента се дебатира и коментира, Програмата за развитие на селски райони като цяло на Европейския съюз да се запази или да бъде съвсем малко по-малко от това, което е за този програмен период, като за България средствата ще останат почти същите.
Колко са те годишно...
Цялата ни програма е в размер на 3,278 милиарда със съфинансирането.
Евро?
Евро в момента говоря. А европейският компонент е над 2,6 млрд. евро за първия програмен период. Очакваме около...
За 7 години...
Да, очакваме за следващия програмен период същата сума, същата сума. Както ви казах, вече ние ще започнем да контрактуваме от 2014 г., много бързо трябва да се подготвим с наредби, с всичко, за да можем да започнем бързо контрактуване и, разбира се, да приключим успоредно с това разплащанията и изпълнението по предния програмен период.
И тази седмица има съобщения за това, че одобрявате проекти за биоземеделие - ябълки, бадеми, малини, лешници, орехи, смокини. Давате пари и за посадъчен материал, биотор, системи за капково напояване, друго оборудване за биологично производство. Наваксва ли България изоставането на усвояването на пари за биологично земеделие, които иначе ще останат неусвоени?
Тук е малко по-сложна темата, защото това, което вие споменавате, това са мерки по първа ос. Това са в 121 и 123 мярка за подобряване на условията на производството и на труд.
Модернизация на земеделските...
А земеделските, или агроекологията и необлагодетелстваните райони е малко по-различно. Това са плащания, които се плащат на принципа на директните плащания.
На площ.
Те се плащат на площ. Сега, искам да акцентирам обаче върху това, което казвате, какво се случи при нас в месец декември и най-вече в края на миналата година. Положихме неимоверни усилия с пълната подкрепа и на Министерство на земеделието така да затворим плащанията за миналата година, така че да не загубим средства за периода 2009 плюс 2 от това, което е бюджетирано и направено. Само през месец декември ние администрирахме и разплатихме 102-103 млн. евро по Програмата за развитие на селски райони, като с тези разплащания фактически ние не загубихме нито един лев, а сме... лев или евро, а сме с около 1,5-2 млн. в плюс. Разбира се, казвайки това нещо... тъй като дебатът беше много дълъг, как ще загубим, първо, разбира се, дори в кандидатпрезидентската кампания се появи как България ще загуби до края на годината 500 млн. евро, не знам откъде се появиха тези числа. Имаше риск, не беше малък рискът, затова искам да спомена и две числа за изпълнението на програмата към момента или по-точно не към момента, а към края на миналата година, е договорено 51,74% от програмата, а сме разплатили 38,6% от програмата. Не мога да не отбележа, разбира се, че само в миналата година, в последните седем месеца, фондът договори със, по всички, включително изчистихме абсолютно до един забавените проекти, които бяха от 2009, 2010 г. и, разбира се, влязохме в ритъм на всички нови приеми от 2011 г., ние договорихме над 500 млн. евро субсидии по договорите с нашите бенефициенти, като имате предвид, че по частните мерки субсидиите са на 50% от самата инвестиция, по общинските сме на 100%, самият бизнес, който ще бъде субсидиран, който... говоря бизнес, това, което ще е вече като работа, и дори в строителство, каквото и да е, бизнес в икономиката, само по нашите договори за изпълнение на над 1,5 млрд. за последните няколко месеца. В добри темпове се движим и през тази година. Очакваме две нотификации много важни, особено от тях седма нотификация, седма нотификация, в която очакваме... нотификация - това са изменения в програмата, които трябва да бъдат одобрени от Европейската комисия, прехвърляне на средства по три от мерките, които са много атрактивни и важни, така че... една от мерките е за общинските инвестиции, по 321, над 100 млн. евро...
Т.е. взимат се от места, където не се харчат...
Като казвам по-неатрактивни, става дума за мерки, където няма толкова голям интерес...
Например къде няма?
...за кандидатстване.
За какво Европа е предвидила доста пари...
Не Европа, не Европа.
Или България си е самопредложила...
Не Европа, в самия програмен период, когато е правена преди присъединяването...
И се е оказало после...
...че се представят нашите...
Че сме надценили тия...
...разчети. Разбира се, пазарът показва къде е по-атрактивно и къде е по-неатрактивно. Има както по частните мерки прехвърляне, дори и по техническа помощ има прехвърляния, които няма да се използват, но по-важното е, че очакваме прехвърляне по 121 мярка, където са... Сега, има доста големи очаквания за това дали ще се случи и дали Европа ще ни разреши отново да закупуваме земеделска техника като трактори, комбайни и други прикачни...
Защото там има желание.
Има голям интерес. Това е мярка, която може да бъде усвоена много бързо, но засега, поне в срещите, които имаме в Брюксел, експертите на комисията изразяват резерви, че за това би било редно да се дават допълнителни пари. Разбира се, „Млад фермер” и другата мярка, както ви казах, общинските инвестиции, които вече ние почти сме ги договорили на 100%.
Ще остане ли след 2013 г. „Училищен плод”, тази схема, която...
Честно да ви кажа, не мога да ви отговоря в момента, но си има, макар и доста дискусионно в различни, така, аспекти, смятам, че намира все по-голям интерес.
Това са над 3 млн. лв., нали? С което се насърчава всъщност и земеделското производство, освен че децата...
Насърчава се...
...получават...
Тя за нас е доста енергоемка, защото ние работим с много училища, много общини, занимаваме се с документи от 168 лв. плащания и така нататък... но истината е, че ние направихме, имаше и такова изискване по програмата, чрез „Алфа рисърч” проучване на интереса, проучване на интереса и за бъдещи периоди, както и това, което се прилага, и анкетата, която е, анализът, който е направен, че има засилващ се интерес. Може би...
Всъщност цифрите са... чакайте, че сбърках, 100 000 деца, 709 училища и новите са 238.
Така че възможностите ги има. По-интересна е темата за благотворителността, защото това е една програма, която доста добре се изпълнява от фонда вече, и тази година много добре приключи, за което искам да благодаря и на Червения кръст за добрата организация. Значи, ние раздадохме за около 20 млн. лв. продукти, седем продукта, на три транша чрез Червения кръст, като нито един транш не го съобразихме да бъде около изборите например, за да се тълкува по траншовете, които бяха давани на социално слабите чрез органите на Червения кръст, бяха два през лятото, единият през ноември. Много добре се прие всичко. Да, разбира се, че от време на време може да се появи, ама тук еди-кой си ориз не бил много качествен. Това е част от проблемите, които са неразделна част от едни подобни големи, масови проекти.
Спестихме в тоя разговор, всъщност традиционният разговор, който водя с изпълнителните директори на фонд „Земеделие”, са за какви мошеници са, нали, българите, какви далавери се въртят, как ОЛАФ ни проверява, колко мошеници сме хванали, колко са съдени. Този разговор променя ли се вече?
Честно казано, аз...
С европейците когато, с останалите хора в Европа.
На мен този разговор не ми е интересен. Аз лично на ОЛАФ нямам спомен да съм подал повече от един или два случая. Отговарял съм на ОЛАФ, значи, говоря ви за 9-те месеца, на техни запитвания. Сега ние си имаме изградена структура. Когато имаме някакъв проблем, комуникираме с АФКОС. Ами, АФКОС, мога да ви разтълкувам абревиатурата, това е нашата комисия, тя е към, междуведомствена е тя, към МВР, която...
А, това си е вътрешна...
...се занимава с евроизмамите и е контактната точка с ОЛАФ. Значи, това, че е имало малко по, така да кажа, залпово предоставяне на сигнали, в момента тези сигнали на нас ни тежат. Тежат ни, защото бяха в книгата на длъжниците. Истината е... тук говоря за САПАРД, по Програмата за развитие на селски райони няма сериозни констатации, защото това, което ние правим в момента, превенцията, още когато се договаря, когато има някакво нарушение или се установи съмнение за нарушения или за нередност, ние спираме проекта, изясняваме дали има нарушение и когато има нарушение, той просто не се контрактува. Това, което се е случило преди няколко месеца или година-две, е едно наследство на САПАРД, което вече при фактически договори, изпълнение и т.н., за определени съмнения за нередности, измами и т.н., е имало доста сериозна комуникация със съответните служби.
Тоест според вас България успя да смени темата в Европейския съюз в областта на земеделските пари.
При мен тази тема не съществува, определено. Точно обратното, както ви казах, т.нар. книга на длъжниците, ще спомена две числа, когато я заварих, тя беше... говоря само за САПАРД, беше с 240 милиона задължения на длъжници по фонда.
Сега колко е след изчистването?
В момента е към 160 милиона, но процесът е активен. Ние обаче сваляме или редуцираме задълженията само и единствено на базата на съдебните решения по конкретните случаи, на база на прокурорските постановления след проведените проверки. Когато се установи, че няма нередност или...
Тоест излиза, че поне за 80 милиона България се е самонатопявала.
Ами, сумата ще бъде по-голяма определено в рамките на разглеждане на всичките проекти, които стоят. И в тези, които реално не сме били разплатили, за съжаление аз като ръководител, с мениджмънта, с министъра трябва да търсим средства как да се разплатим с тези бенефициенти по САПАРД, на които не им е било платено, защото е имало съмнения за измама, че онази врата не е в онзи размер, който е бил по проекта, така да го кажем.
Няколко пъти казвате министъра. Четох едно интервю тази седмица негово в „Труд”, където той също обсъжда отношенията с вас. Как гледате на непрекъснатите слухове за противопоставянето ви?
Аз, честно да ви кажа, не чета вестници.
Той отговаря на въпроса дали мисли, че вие искате да ставате министър, общо взето, с усмивка...
Не, значи, значи, няма такава тема. За мен работата във фонда е много по-интересна. Не бих казал, че фондът е по-маловажен от една министерска работа. Съвсем различни са нещата. На едното място се прави политиката, там са политически личности, там се правят и стратегиите, ако щете. При нас е прилагаща агенция. Аз съм експерт, както знаете. Това, което ме удовлетворява изключително като работа, първо, резултатите, които постигнахме, второ, екипът, който направихме, млад, с мениджмънта, със заместниците, респективно надолу. Има го духа за работа, което създава удоволствие от работата. Така че аз нямам такава тема. Темата повече се преекспонира, спекулира, дори не бих казал от министъра, от мен, от някой друг или т.н., а просто за да има интрига.
