Лидерът на НДСВ Симеон Сакскобургготски в интервю за предаването "Годината":
Не знам дали си спомняте, но преди година започнахме с родилия ви се през 2007 г. внук Симеон-Хасан. Това беше щастлива година. Тази година имахте тежки лични преживявания. Как е синът ви?
Малко подобрение има и се надяваме, че то ще продължи, но е нещо, което изисква много време за съжаление. Тежкото само в личния ви живот ли беше тази година или тя беше по-тежка, по-лоша и за политическите ви начинания? Не бих казал, защото предизвикателства има винаги, не през една или друга година. Трябва да се справим с тях. Според повечето български медии, а и според слушателите на Дарик радио едно от големите събития на годината са проблемите с европейските фондове, даже като част от по-голям проблем с Европа. Вие сте много подходящ човек да дадете обяснение заради годините прекарани там и контактите, които имате със Западна Европа. Защо България наистина има проблем с Брюксел и не само с Брюксел, с много европейски столици? Бих казал, че в такъв смисъл сме проблематични, но можем да върнем лентата малко назад. Преди години голямата цел, която обедини всички, беше да влезем в Европейския съюз. Е, хубаво, слава Богу, това се постигна. Мисля, че сега новата цел, която е необходима, за да се справим с така наречените проблеми, е да довършим реформите – реформи например в правосъдието или във вътрешните работи, хората да се почувстват по-спокойни, по-сигурни, да усетят, че има справедливост. Но за това мисля, че трябва един нов политически или обществено-политически консенсус. И това би обединило нацията и би помогнало много в усилията на всички, защото тук трябва да се мобилизираме абсолютно всички, за да се справим с тези проблеми с Европейския. съюз. Къде бъркате тези, които управлявате България? Казват ли ви откровено хората, с които се срещате, за да се получават такива тежки упреци от най-големите издания по света до такива сигнали като спирания на пари или изобщо недаване на пари? Откровено казано, въпросът е технически и трябва да се справя всеки един, който отговаря за тези теми. Но аз не бих искал да се свие въпросът до пари от Европа. Тук въпросът е да заживеем като европейци и това ще го постигнем именно като преодолеем тези проблеми. Разбира се, получаваме сведения и от разговори, и от срещи, какво ли не. В това отношение управляващите не сме на някаква друга планета. И също така без да упреквам никого, но просто като преценка, ако някоя международна медия напише нещо, това е много хубаво, това е тяхно мнение, трябва да видим докъде е прецизно, докъде може би се обобщават неща, доколко е експертно всичко това. Това означава ли, че сте готов да влезете и в тона, че всъщност Брюксел е виновен, че е нарочил България, че даже заради вътрешните си проблеми трябва такава жертва и че всъщност българите сме жертва и не сме толкова лоши и тук могат да се търсят и исторически аналогии? Не, не. Трябва да бъдем реалисти. За Бога, нали сме членове в една организация, дори бих казал като един клуб и трябва да вървим по правилата. Никой не ни преследва или мрази, или има предпочитания или обратното към България. За нас важното е да сме изрядни членове и мисля, че можем да го постигнем. Усещате ли напрежение в България, такова, каквото имаше през 1996-та, когато се завърнахте и бяхте триумфално посрещнат и тогава вашето посрещане беше и форма на протест към онези, които управляваха. Сега отново има селскостопански машини и много гневни хора, студенти се събират. Вие имате ли усещане за растящо напрежение? Ще ме упрекнат може би, че съм прекалено реалист, а не паникаджия или човек, който реагира конюнктурно. Нека се огледаме, да видим дали и в други страни няма напрежение. Но ако ние непрекъснато нагнетяваме атмосферата с тези за невероятно напрежение, ами ще ни се стори още по-тежко. А тук проблем по проблем трябва да се реши. И така става и в други страни. Защото в крайна сметка правителствата са за това – да управляват и да се справят със ситуациите, а не да са някакви врагове на обществото. Няколко политически въпроса, свързани с партиите. Имате ли усещане, че БСП ви атакува отново с изваждането на темата за горите и то във връзка с вашите политически позиции, на НДСВ покрай бюджета, покрай предложението за фонда „Ин витро”, което накара вашите депутати да напуснат парламентарната зала? На пръв поглед тези въпроси изглеждат не толкова глобални, но смятате ли, че това ще бъде част от една кампания срещу вас? Разбира се, че не са глобални и трябва да се гледа на нещата, пак казвам, по един спокоен начин. Аз съм и прагматик, а пък и наблюдавам много. Може би и затова се изказвам толкова малко. Темата за имотите се използва, и не го казвам сега, в конкретния момент, а въобще – по един, бих казал, много вече досаден начин. Защото аз едва 1998 година, когато господин Иван Татарчев повдигна въпросите за имотите ми, аз не бях реагирал от Мадрид въобще и шест години подред отговарях на всеки, който ми казваше „Трябва да си поискате имотите, това, което е ваше, да ви го върнат, както са реституирани на другите граждани”, винаги твърдях, че има други приоритети за държавата, с което мисля, че съм доказал липса на всякакви намерения, които ми приписват. След това, списъкът, по който се работи кои имоти са лични и кои са били на короната или официалните, беше съвършено ясен и всички знаем че това е така нареченият „списък на Кимон Георгиев”, даден ни през 44-та година, преди да напуснем. Значи едва ли управлението в онзи момент, с всичките му „революционни” нагласи да ни е приписало нещо, което не е било стриктно лично, семейно. Това е едно. Второ, напоследък – не мога да не се учудя, защото е толкова абсурдно – не съм дори страна в делото, което се завежда и то се завежда по един абсолютно нормален начин, тъй като нито едната част, нито другата са стигнали до нещо, което да е прецизно по редица съображения. Имате предвид делото между Държавната агенция по горите и поземлената комисия? Точно така. Но веднага излиза, че Симеон го дават под съд и подобни небивалици. И какво ли не се пише и не се говори. Става ми мъчно за хората, които го казват, не за мен. Използват ли според вас коалиционните ви партньори този случай, за да ви притискат. Мисля, че това е едно твърдение, което поне от моя страна не съответства на истината. Но има хора, които явно или се забавляват и всъщност досаждат на обществото, защото това са частни неща, лични, и ако тръгнем да говорим по въпроси за имоти и кой какво има, мисля, че може много да се говори по това. Но тук поне е за неща, които са пределно ясни и няма друго. Дори днес прочетох поредната небивалица за това, че бих могъл сега да си поискам някакви си каляски и други неща заради новия закон за културното наследство, който се готви. Това не само че е обидно, но просто е подигравка, защото ако бях възпитан по този начин и ако се държах по такъв начин, отдавна щях да поискам много неща, които са били разграбени от домовете ни от 1944-та нататък. Но това не ми е нито начинът, разбирането. Но изглежда, че защото винаги се опитвам с добро и никому не съм направил зло, може би това именно изнервя известни хора, които пък действат само със злоба и със завист. Да изчистим този въпрос. Няма да искате никакви каляски и никакви движими вещи, които са в музеите като паметници на културата, въпреки че са били откраднати от домовете ви? Това почти е смешно, но щом като става дума. Естествено, че няма и това е нормалното поведение на всеки възпитан човек и особено аз, който не съм се върнал нито като реваншист, нито като човек, който да търси някакви пререкания или сблъсъци. Миналата година казахте нещо подобно за имотите. Ами имотите на другите? Смятате ли, че през 2008-а получихте отговор на този въпрос, който зададохте? Със действията включително на прокуратури, на другата служба, която беше създадена – ДАНС. Аз съм много зает човек, ама много. И темите, които ме интересуват са съвършено други. Така че не следя. Това е част от големия въпрос за българската мафия. Смятате ли, че в България има мафия, срасната с управлението. Вие самият имахте пълен мандат като министър-председател? Пак не бива да се обобщава, трябва да вървим казус по казус, както са се справяли с някои незаконни работи или въобще с неща, които не са обществено приети. Както се справят и останалите страни от ЕС. И това ще стане, защото ние сме правова държава, европейска, членове сме и имаме интерес за обществото да вървим като другите. Защо Западът изпадна в толкова жестока криза, която заплашва да повлече и България? Вече не съм човекът, толкова меродавен, да се произнасям глобално по темата. Нашите слушатели обаче се произнасят смело, като казват, че това е събитието на годината – световната криза. Разбира се, че е криза, но криза значи нещо извънредно, нещо, което не е нормално, това иска да каже – че кризата е временна само и ще отмине. И не бива да се вторачваме в кризата и да не реагираме, а да се вземат по възможност най-разумните мерки, но и да гледаме напред, за да може след като мине кризата, да сме на ниво, за да можем да използваме и тази ситуация. Вие сте известен с фразата си „да гледаме положително”, но опозицията точно през тази година упрекваше управляващите, че гледат прекалено положително, с много розови очила, твърдейки, че кризата ще заобиколи България. Това беше дълги месеци. Оказва се, че няма да бъде така. Смятате ли, че си бяхте сложили розовите очила, тези, които управлявате? Не, аз мисля, че нещата се гледат по един реалистичен и аналитичен начин и според това трябва да се реагира. Но ще ви дам един пример – скоро включих испанската телевизия с бюджета – абсолютно същите обвинения от страна на опозицията спрямо правителството като тук. Това са нормални, процедурни неща, важното е крайният резултат. Сега да гледаме подир пет години, тогава вече ще може ретроспективно да се види дали е сгрешило правителството или не. Върви ли светът към глобална промяна, в каквато вярват мнозина след избора за американски президент на Барак Обама? Смятате ли, че изобщо начинът на живот и отношения между Запада и другия свят ще се промени след този избор? Мисля, че би било пресилено да се очакват чак толкова чувствителни промени, защото една администрация си е една администрация. Външната политика на САЩ или икономиката не се променят коренно с един или друг президент. Въпросът пак е на световната ситуацията и еволюцията. Това трябва да се приеме и слава Богу. Сега ще има друг президент, съответствията между икономическите блокове може би ще се променят, виждаме гиганти като Китай и Индия, които се развиват. Това не са статични блокове или неща, които не се променят в икономиката. Това е много динамично. Има хора, които постоянно повтарят кризата от 30-та година. Няма сравнение със ситуацията, с възможностите, които има икономиката към днешния ден, с връзките, които има на глобално ниво, за да се правят някакви аналогии. Т.е. Вие не вещаете много тежки дни за българите? Защо да ги вещаем, преди да се видят. Важно е как да реагираме българите, за да ни е по-малко тежко. Как? С малко повече работа, изобретателност и да сме готови да гледаме напред с един-два хода. Връщаме се към темата за работата и чипа, за това, че трябва да се работи повече? Аз съм твърдо убеден, и в кризисен момент още повече. Друга тема, която пак нашите слушатели извеждат като водеща, вие ще кажете сигурно, че е дребна – това е самоубийството на този секретар, началник на кабинета на Ахмед Доган, ръководителят на коалиционната ви партия. Вие два мандата работихте с ДПС, а всъщност това се оказва част от много по-голямата тема за ценностите, на които се гради политическият живот в България и част от темата, не само за ценностите на политиците, а и на едно общество. Вие споделяте ли нещата, които през годините казваше Ахмед Доган за политиката. За тази година имаше реплика, че той е политик, който може да реши да си купи и летяща чиния. Т.е. демонстрираше един различен стил от вашия. Споделяте ли го? Аз мисля, че е нормално всеки да поддържа своя си стил. Аз не бих коментирал, понеже това са въпроси, на които много по-добре би ви отговорил г-н Доган. Смятате ли обаче, че можете да продължите да бъдете заедно с ДПС, с БСП, след това, което показаха като свои стил през тези години на съвместно управление? Аз мисля, че понякога се говори така наизуст или по това, което „казват хората” и т.н. Тук въпросът е да се управлява с крайната цел за доброто на страната. Може да прозвучи малко шаблонно, но това е факт. Конституционният мандат е до това лято. Спрямо Запада, или да кажем спрямо Брюксел, ЕС, мисля, че и те имат интерес да има стабилни правителства, които си изкарват мандата. Това е също един положителен знак за страната. И това ни е целта. Сам отворихте дума за изборите. Преди предишните, необичайно за Вас, се изказахте ясно, че няма да участвате във правителство, „съставено с мандата на БСП”. Сега имате ли такава категорична позиция? С чий мандат няма да участвате в правителството? Аз си спомням, че ми цитираха дори на криво, както винаги, дори с известни отрицателни намерения, но аз си пазя дневник и зная точно какво съм казал или какво не съм казал. Това бяхте казал, нали? За мандата. Точно, но се тълкуваше по друг начин – че няма да вляза в коалиция с БСП, което, разбира се, е съвършено друго. Тук въпросът е пак – това е една коалиция, много интересна бих казал, нещо ново, с което се допринася за коалиционната култура в страната и вече по-нататък ще се реши според резултатите на изборите. Мнозина казват, че НДСВ няма да влезе в следващия парламент. Всеки е свободен да казва това, което мисли. Вие какво мислите като реалист? Като реалист ще ви кажа, че считам, че един либерален център в политиката на една нова и крехка демокрация, е необходим не за мен, а за доброто на обществото, за да има центристко-либерално мислене. Това е една идея, а не е едно лице. Аз съм на 71 години и е абсурдно да се мисли, че е нещо, което аз търся като самоцел. Далеч съм от това. Всъщност преди да изтече мандатът на следващото правителство, ако изкара пълния си конституционен мандат, в България отново ще има избори за президент. Вие показвате удивителна жизненост, смятате ли да се кандидатирате? Това вече е въпрос, който дори не е бил актуален преди четири-пет години, а камо ли сега. Ако се оправдаете с възраст, веднага ще ви дам за пример, че в Америка не беше пречка за Маккейн. Който ми е почти връстник. Какъв ще е проблемът вие да се кандидатирате? Това си е въпрос на лицето. Това си е лично. Вие просто не искате да се кандидатирате? Не, защото считам, че си има момент за всяко нещо и си има възраст. Докога ще се занимавате с активна политика в България? Мисля, че и аз имам право на пенсия. Не на пенсия, ами да се пенсионирам. Да се заемете, четох някъде, ако правилно са предали, с теология, с други неща. Бих искал и със семейството. И въобще друг вид живот, а не с това непрестанно напрежение, с толкова проблеми и често пъти толкова малко разбран. Виждате ли наследник в партията, която направихте, за проекта, който водите? Естествено. Коя партия да няма наследник, или да не се развива, ако обществото оцени и осъзнае значението на тази партия. Това не е нещо изкуствено, което се изгражда. Името ви вече не е в заглавието. Разбира се. Това и без това трябваше да стане по-рано, но пак не зависи от това, което аз искам. Няма да кажете сега имена за хората, които смятате, че могат да я поемат? Това трябва да излезе от самата партия, а не да е нещо, което аз да „наложа”. Това би било абсолютно недемократично. Ще бъдете ли активен на следващите избори или мислите за оттегляне по-рано? Нека да видим как се развиват нещата. Да завършим с една възможност да кажете Вашите пожелания на българите за Коледа, Нова година. Да гледаме напред със самоувереност. Да сме сигурни в себе си. Че предизвикателствата, които стоят пред нас, са именно за да ги преодолеем и да се докажем като нормални европейци, които живеят спокойно, сигурно и въобще да се трудят за това. А не само да търсим да видим какво е негативното или да очакваме Бог знае какви катаклизми и катастрофи. Това няма да ни мотивира.
