Един малко нестандартен поглед върху еврото и по-точно върху създаването му... не на независим икономист, професор по финанси или преподавател по макроикономика, а на ресторантьор. Погледът върху единната европейска валута в дните, когато мастити финансисти дори правят прогнози за преждевременната му смърт, ще бъде буквално от кухнята.
Холандецът Лео Смейерс в момента е управител на бара в 400-годишното Шато Нееркан край Маастрихт, а преди двадесетина години се е подвизавал като току-що започващ кариерата си служител в кухнята на ресторанта. Именно от кухнята Лео Смейерс наблюдава раждането на еврото, когато на 7 февруари 1992 година холандската кралица Беатрикс кани в шатото лидерите на 12-те тогава държави-членки на Европейската общност, които минути преди това са подписали така нареченото Маастрихтско споразумение. Масата на бащите-създатели, сред които легендарните Маргарет Тачър, Франсоа Митеран и Хелмут Кол, е била отрупана с лангустини и фазан, полети обилно с австралийско вино.
Лео Смейерс разказа за деня, в който беше създадено еврото, за това как сега, 20 години по-късно, изглежда бъдещето на общата европейска валута, както и за нежеланито на холандците да пуснат с лека ръка българи и румънци в свободното пространство, наречено Шенген.
Маастрихт е интересен град поради това, че е разположен на място, където се срещат границите на три държави. Различен ли е начинът на мислене на местните граждани от този на останалите холандци?
Маастрихт е един от най-старите градове в Холандия. Той всъщност е разположен на холандската граница с Белгия, а Германия се намира 15-ина км по на изток. Районът обаче винаги е бил под силно културно влияние от Франция и съответно начинът на живот е доста по-буржоазен, отколкото в останалата част на Холандия.
Холандия от десетилетия принадлежи към икономическия съюз Бенелюкс заедно с Белгия и Люксембург, така че интеграцията отдавна ви е нещо познато. Какво беше мнението в Маастрихт и в Холандия през 1992 г, когато се подписваше маастрихтското споразумение?
Ние местните много се гордеехме от честта, че държавните глави избраха да дойдат точно тук. Освен това, холандците са много доволни от общата парична единица. В момента, разбира се, е по-сложна ситуацията, защото има проблеми из целия континент, но ние вярваме, че Европа ще преодолее проблемите си и че валутата отново ще се засили.
Преди да бъде въведено еврото, имали ли сте проблеми в Маастрихт с различните валути, когато са ви посещавали хора от съседните държави?
Не, нямахме. Просто имахме запаси чужда валута и се оправяхме. Но по принцип хората си обменяха парите в гулдени.
Да поговорим за деня, в който се проведе обядът на европейските лидери във Вашия ресторант - опишете атмосферата по време на събитието.
Лидерите дойдоха в Шато Нееркан само веднъж, в деня на подписването, но приготовленията за това отнеха два месеца. Затова бяхме леко притеснени, все пак лидерите на цялата Европейска общност идваха в нашия ресторант, при това заедно с нашата кралица Беатрикс, която им беше домакин за срещата. Личният персонал на кралицата много ни помогна - всъщност те поднасяха храната по време на обяда, а ние, персоналът на ресторанта, се занимавахме с приготовлението. Интересното е, че подписите на лидерите и на Кралицата ги имаме във винената изба на ресторанта - всичките те слязоха в избата и се подписаха с въглен на стената. Подписите сега са съхранени в рамка, зад стъкло. Доколкото си спомням деня, тъкмо бяха подписали Маастрихтското споразумение и атмосферата беше много приятна. Кралицата, която, разбира се, нямаше нищо общо със самото подписване, беше поканила всички в нашето 400-годишно шато, за да почете събитието.
Какво беше отношението на присъстващите политици?
Безупречно! Много имаха да обсъждат помежду си дори по време на обяда. Също така имаше много интерес от пресата - журналистите бяха като мравки, само дето не прескачаха оградата, за да влязат! После ги пуснахме. Като цяло събитието беше много формално.
Значи все пак хората са осъзнавали колко е значително това споразумение. Осъзнавахте ли неговата значимост за в бъдеще?
Разбира се! Но ние и от преди си го знаехме това. Както ви казах, цели два месеца се приготвяхме за това събитие. Много се говореше за нас по медиите, бяха ни задавали въпроси... Така че да, осъзнавахме. Тогава вече имаше една европейска парична единица - наричаше се ЕКЮ, и всички се интересуваха от това как тя ще се развива.
Давахте ли си сметка, че Европейският съюз ще стане толкова голям, колкото е станал в днешно време?
Аз лично се надявах точно това да се случи - дори още по-голям се надявах да бъде! Разбира се, осъзнавах, че няма да е лесно, особено защото начинът на живот в много от европейските държави е толкова различен от този на тогавашните членки на Европейската общност. Има различни стандарти в различните здравни системи, например - но нали целта е с годините всичко да се изравни.
На базата на това, което казвате - как гледате на факта, че в момента нещата изобщо не са равни, особено от икономическа гледна точка? Смятате ли, че могат да се решат тези проблеми с настоящата структура на Съюза? Особено като търговец смятате ли, че еврото може и че е редно да оцелее?
Аз искам да вярвам, че силната валута, която в момента имаме, и практиката за разговори между правителствените лидери, могат да оцелеят. Но всяка държава трябва да се постарае да реши своите проблеми, а не все да се надяват на централна помощ. Ние в момента се опитваме да помогнем на гърците и ако те не желаят нашата помощ, загубата е тяхна. А има много държави, които искат да им помогнат. Мисля, че лидерите във всяка държава трябва да обяснят на своите народи, че са нужни икономии в бюджетите. Това е трудно признание в този момент, но е нужно.
Какво според вас трябва да направят държави като Гърция и Португалия на този етап?
Мисля, че трябва да се учат от другите държави. Също така трябва самите те и останалите държави с проблеми да работят заедно, да сформират пакт за решаване на тези проблеми.
Какво е мнението на холандците по отношение на лидерската роля на Германия и Франция в Съюза?
Това са най-големите държави и затова е естествено те да поемат юздите. Но пък ние холандците винаги сме се старали да сме най-добрите в това, което правим, затова няма да спестим и нашето мнение по съответните въпроси. Дали е редно Франция и Германия да имат по-силен глас вече е друг въпрос, но е редно всички да седнат и да говорят заедно.
Какво е общественото мнение в Холандия по отношение на Великобритания? Тя дори не е в Еврозоната, но натежава със своето мнение по много въпроси.
Като цяло е по-зле и за Евросъюза, и за самите британци, че те не са част от Еврозоната. Те винаги са се държали малко встрани и сега пак го правят. Това не е добре за никого, особено защото те винаги са били силна и напредничава държава. Ако бяха по-отзивчиви, щяхме да можем по-пряко да помагаме и ние на тях, и те на нас.
Вашият министър за имиграцията Герд Леерс е бил и кмет на Маастрихт. Самият той за пореден път тази седмица заяви, че Холандия е против приемането на България и Румъния в Шенгенското пространство. Какво е вашето и холандското мнение по отношение на свободното придвижване на хора в Евросъюза, особено откъм новите държави членки?
Холандия и холандците като цяло бяхме за приемането на чужденци в държавата ни, но новодошлите не трябва да избягват и своите задължения. Държавата ни е много малка но с голямо население и в един момент трябва и това да се вземе под внимание. Проблемът с населението трябва да се реши още преди емигриращите да са тръгнали да пътуват, а не след като пристигнат. Ние също сме данъкоплатци и не е редно да издържаме хора, ако те не работят. Ако държавите наистина си сътрудничат в една единна Европа и ако новите членки се учат и прилагат успешните практики у дома, тогава нещата ще са по-добри - навсякъде ще има повече работни места и няма всички да бягат към Западна Европа. Всички идват тук, защото знаят, че отдавна сме си уредили държавата - имаме добро правителство и добра система. Правилното нещо би било правителствата в новите държави да се учат от нас и да се стараят да прилагат нашите практики у дома, а не просто да оставят хората да бягат на Запад, защото така не решават никакви проблеми, ами само ги прехвърлят.
