Министърът на икономиката и енерегетиката Петър Димитров в предаването "Седмицата" на Дарик радио
Обсъди ли коалиционният съвет въвеждането на еврото предсрочно в България?
Не, не, не, не е обсъждан този въпрос. Обсъждаше се главно бюджетът, макрорамката, има ли воля, обща, за промяна или обратното - основните параметри на бюджета да бъдат запазени такива, каквито бяха на първо четене. Ние ще говорим подробно с Петър Кънев и Милен Велчев за този съвет, но какво е вашето обяснение на принципното решение да не се променя, въпреки очевидно променените за няколко седмици в света условия, да не се променя бюджетът, писан преди тази промяна? Всяка промяна трябва да се опира върху нещо. Вие разбирате, че при тази динамика на ситуацията, ако тръгнем да променяме бюджета, примерно на всеки три-четири седмици, това няма да е в интерес на устойчивостта и на икономиката, и на хората. Външните прогнози за България не са лоши, те не са криза, обратното - знаете, че всички външни прогнози ни дават растеж и растеж, който обикновено е над 4 процента. Вътрешна сериозна статистическа информация все още няма, която да има подчертано кризисен характер. Затова и аз си мисля, че в тази ситуация мъдрото решение беше да се запази досегашната рамка на бюджета. Разбира се, това не е Джомолунгма, ако има потребност, могат да се внасят промени в бюджета. Да обсъдим идеите ви от седмицата за реакция в България на кризата. Една от тези идеи беше точно въвеждането на еврото предсрочно. Трябва ли България да рискува нова криза в отношенията с Брюксел, който вече реагира, че въвеждането може да стане само при спазване на критериите за всички членове на Европейския съюз. Аз не мисля, че има предложение за недисциплинирано и самоволно въвеждане на еврото. И сега в България са разрешени разплащания между фирмите в евро. Няма никаква пречка България да се готви като ползва еврото като паралелна валута, тъй като това е, ако трябва да съм честен, следваща крачка в механизма на валутния борд. Дали ще държиш голям валутен резерв, с който да покриваш левовата си равностойност, или пък директно ще ползваш евра, това е в общи линии сходен механизъм, така че. . . Тоест вярно ли ви разбирам, че идеята ви е с валутните резерви България да купи евро и да го пусне в обръщение? Не, просто може да се ползва като паралелна валута, без това по никакъв начин да влоши отношенията ни с Европейския съюз или да втежни. . . Или пък да влоши финансовата стабилност. Точно обратното. Така че аз си мисля, че това не е лоша мярка. Тя се иска от бизнеса до голяма степен, за да може да се противодейства, примерно, вие знаете совалките на неформални търговци, или така наречената куфарна търговийка, където непрекъснато се внася стока, изнася се валута от страната, без на практика да се продава нищо в чужбина. Не, изглежда някак. . . нека да го обясним по-просто, изглежда, че нещо предлагате всъщност да се промени, да се вземе повече евро в България отнякъде като валута, като банкноти. Откъде ще се вземе? Те и сега съществуват в България, вие знаете, че валутният резерв е около 28 милиарда, така че няма някакви безпокойства. Не се предлага нищо, което да е скандално и особено различно, просто да разширим плащанията и в другите сфери. . . Как? Тоест хората да могат да купуват с евро. Сега захранваме само една мрежа от чейнчбюра, която обслужва европейските туристи в България и обслужва куфарната търговия. Тоест вие предлагате да мога да си купя хляб с евро. Разбира се. Биха могли и плащанията между държавните институции да стават в евро, могат да се плащат данъци и социални осигуровки в евро. Това е една стъпка в посока на влизане в еврозоната, без ние да претендираме за никакви права да емитираме евра, тъй като не можем да имаме такива права. Да, а физически тия банкноти ще бъдат купени от Франкфурт, от Европейската. . . Ама те, те тези. . . . . .централна банка. . . .банкноти и сега ги има в България. А, според вас няма да е нужно да нараства обемът на банкнотите. Не виждам защо трябва да нараства. Сега левът е изцяло покрит с евра. И за това всичкото, което предлагате, според вас не трябва да се пита Брюксел и няма да се влезе в никакво нарушение с присъединителния договор. Аз не виждам конфликтна зона. Къде другаде. . . А. . . да, да. Стана ясна тезата ви. Къде другаде по света има данъчни карти за пазаруване на всичко, както вестниците писаха, от вестник до лек автомобил? Примерно аз бях поразен от това, че в Сао Пауло не можеш да си купиш дори вестник, ако нямаш данъчна карта. Една съвсем облекчена и проста система. . . Ама това от. . . . . .която не е насочена към легалните граждани, към легалните доходи на хората, обратното, това е една мярка против сивия сектор. Ама това откога е? Аз съм бил в Сао Пауло 2005, т.е. Бразилия по-скоро го е въвела. Вие разпитахте ли. . . Ами, явно имат проблеми със сивата икономика. Всички сме на едно мнение, че България има проблеми със сивата икономика. И е добре да търсим решения. Разбира се, ако имаме такава воля. Знаете, че добро е искането доходите на политиците и техните разходи да са прозрачни, но разбирате, че става въпрос за една и съща нация, за една и съща държава. Няма проблеми да се иска всички да сме еднакво порядъчни. Как е сметната сумата от 4 милиарда лева, които губела хазната от укрити доходи? Това по потреблението ли се изчислява, откъде знаем. . . Е, това може да се. . . . . .колко се лъже. . . . . .сметне по най-различни начини. Като знаете колко е средната заплата в бюджетната сфера, където няма възможности за укриване на доходи, и знаете колко е средната заплата в останалите сектори, всички, от мало до голямо знае, че заплатата в частния сектор е по-голяма, в резултат на което продължава изтичането на кадри от публичния сектор към частния сектор. Но ако се приеме, че тези две заплати са равни, не е трудно да се определи колко са укритите доходи, което не е в интерес преди всичко на социалните системи на България, тъй като това значи по-малко здраве, по-малко пенсии и по-малко социална сигурност. Това е, това е проблемът. И този измерител е достатъчно ясен. Идеята ви за данъчни карти поражда куп практически въпроси - за информационна мрежа, за подмяна на касовите апарати. Това би изисквало доста време или не смятате така? Не, аз мисля, че това е технически въпрос. По-важен е другият въпрос, който има политически и морален характер, т.е. дали ние искаме да се борим със сивия сектор или той ни дразни само тогава, когато не става въпрос за нашите доходи. Ако ние искаме да се борим със сивия сектор, то решенията ще се намерят. Това е системата, която ползва всяка една банка. Никаква разлика няма, това е отработен софтуеър, хардуеърът също е ясен, така че проблемът не е технически и технологичен. Проблемът е преди всичко политически и морален. Любопитно ми е, а туристите в България как ще пазаруват? Вие в Сао Пауло как си купувахте разни неща? Знаете как се пазарува във фришоповете и до ден-днешен - пазаруваш с паспорта си. . . Аха, че си чужденец. . . . въвежда номера на паспорта в касовия апарат или има автоматични четящи устройства. Няма никакви проблеми, чужденците знаете, че ползват и преференции по отношение на ДДС, определено, над определена сума не се облага с ДДС. Трета идея от седмицата, върху която печатът сложи акцент, е за създаване на български електромобил, като възможна реакция, аз ви разбирам, търсене на производство в България, което да може да се. . . продуктът му да се изнася при определен интерес в чужбина. Дали обаче е удачен този момент - при падане на цената на петрола, ние баш сега да почнем да правим електромобил? Като беше 150 долара, сигурно щеше да има голям ефект, ама сега може би сега ще е по-скъпо. Разбирам ви, разбирам ви. . . Става въпрос за онагледяване на това, че в условията на криза за България е добре да подкрепи реалния сектор, да подкрепим ниши, в които можем да се превърнем в лидери, а не примерно да се опитаме да догонваме, както е в много други сфери. Тоест вие не искате да се хващаме за електромобила, не е това водещо. . . Искам да кажа защо. Има голям интерес от американски инвестиционни фондове, които желаят да развиват тази дейност в България, но те са наясно, че за да я развиват, трябва да има научно-технически потенциал, трябва да има образователен потенциал, т.е. ако държавата не подкрепи едно такова начинание, техните пари ще се окажат без съответно покритие. Та тук не става въпрос да бръкнем в джоба на държавата, а обратното, да кажем дали този частен интерес отговаря на стратегическия интерес на България, тъй като всички разбираме, че това е бъдещето. Явно търсят се алтернативни средства за придвижване. Ние само за внос на петрол знаете, че харчим милиарди и от тази гледна точка за България е много важно да използва опита, който има. Знаете, че в карното производство имахме много добри резултати, но и до ден днешен продължаваме да произвеждаме двигатели за тази сфера. Добри позиции имаме в производството на акумулатори. Продължаваме да имаме сериозно производство на авточасти и да се опитваме примерно да догоним "Мерцедес", след като през това производство можем да се окажем преди много други фирми, смятам, че не е разумно. Не бива да го абсолютизираме и да казваме, че това е единствена мярка. Има частен интерес, има частни капитали и технологии, които са готови да се базират в България, и е важно държавата да реши дали ще ги подкрепи или няма да ги подкрепи. Нали разбирате обаче сега скептичният българин, който слуша, и казва - е, ние сега японците ли ще конкурираме да правим електромобили. Ами, все някога и с нещо трябва да го конкурираме. Аз си мисля, че ако ние нямаме самочувствието, че можем да бъдем лидери, кой ни е формирал самочувствието в каропроизводството, в същото време категорично бяхме лидери. От тази гледна точка винаги да се качваме на магарето вместо на бял кон, аз мисля, че не е в наш интерес. Това ни мачка самочувствието, но което е по-лошо, мачка икономика, мачка приходите, мачка стандарта ни на живот. Погледнете една Словакия, Словакия, която е по-малка от България, произвежда годишно над 700 хиляди автомобили, ориентира се към милионно производство. Аз не виждам някакви причини България да няма самочувствие и когато говорим за стандарт на живот, да се сравняваме с Япония, а когато говорим за производствени възможности, да се сравняваме с Етиопия. Това просто е небългарско. Два въпроса от седмицата, на които ще ми моля за по-кратки отговори. Първо, какво става със столичната "Топлофикация"? Каква е от ваша гледна точка причината акциите все още да не са в държавата? И каква част от тези 400 милиона лева, определени за увеличаване на капитала на българския енергиен холдинг, ще отидат за инвестиции точно в столичната "Топлофикация"? Най-важното, което трябва да се каже на хората, че топло в София през тази зима ще има и това е гарантирано с това решение на правителството. Да спре стресът, който вълнува немалко хора. Второто, което е важно, Столична община искаше да има решение на правителството, за да прехвърли акциите. В четвъртък това решение е факт. Чакахме да изтече двуседмичният срок, който се полага със закон, да не го обжалва някой това решение на Столична община. Мина срокът, взе решение правителството. Сега ходът е в Столична община. Колкото по-бързо прехвърли акциите, толкова по-бързо ще бъде реализирана оздравителната процедура. Идеята е българският енергиен холдинг да цесира задълженията към "Булгаргаз", на "Топлофикация" към "Булгаргаз" чрез взаимни разчети. Холдингът пък е дал пари назаем на "Булгаргаз", те до голяма степен ще бъдат погасени. Така че важният, социален аспект е, че през тази зима има пълни гаранции, че софиянци, независимо от кризата, няма да имат проблеми с топлото. Може би е въпрос на. . . Г-н Димитров, да сложите, да сложите една запетайка зад това, което казвате, че парно ще има, ама ако си го плащат, нали. Защото някак си, така, сега оптимистично. . . Точно. . . . . . парно има. Парно може и да няма, нали, ако спрат да плащат. Безкрайно ви благодаря за това допълнение, то не е запетайка, а трябва да го изкараме преди всички запетайки и да кажем, че не можеш да отидеш в магазин и да вземеш нещо, което не си платил. Това е абсолютно. . . Защото в първия момент така оптимистично прозвучахте - парно ще има, пък каквото ще да става. Не е точно така, нали? Значи, не можем да оставяме под съмнение отоплението на детски ясли, на детски градини, на училища, изобщо на живота на българската столица, това е невъзможно. Но второто е проблем на други системи. Аз мисля, че са необходими и някои законодателни промени. Необходимо е и тук да стигнем до разбирателство, че не може да се отопляваш за сметка на другите, то не е безплатно. То е за сметка на съседите. Това трябва да е ясно - всеки, който не плаща, краде от някъде. . . Накрая. . . . . . дали от данъкоплатеца, дали от съседа, но все краде отнякъде. Накрая реална енергийна алтернатива ли е египетският газ - милиард кубически метра след 2012 България можело да внася? Безкрайно бях изненадан от реакциите на някои медии как газ от Египет по никакъв начин не може да дойде. Странното е, че египетската страна не вижда такива невъзможности, а ги виждат някои български журналисти. А защо чак след 2012? Ами, египетската мрежа почти е стигнала до Турция, има около 60 километра, за да се свърже с турската мрежа. И през турската мрежа - дали ще е по газопровода Турция - Гърция - Италия, дали през "Набуко", но България може да получава египетски газ. И второто, което е съвсем реалистично, да получаваме втечнен газ чрез египетските терминали. Те дори имат идея да направят такъв център на Кипър, т.е. по дъното на морето да се закара газ до там, там да се прави компресирането и да се снабдява практически целият свят, в това число и България. Та по-добре е да си с една крачка напред, отколкото да чакаш нишата да се заеме от други и след това да се опиташ да се качиш на влака. Аз казах съвсем сериозно, че България е единственият реален сухопътен портал за влизане на египетски газ в Европейския съюз.
