Опасните стоки на пазара идват от „куфарни” търговци

Председателят на Комисията по търговия и защита на потребителите Дамян Лазаров в предаването „Седмицата” по Дарик:

Стартира кампанията "Коледата безопасна 2" на "Дарик" радио, на Би Ти Ви и "Стандарт". Кой ще контролира изтеглянето на опасното ирландско свинско от българския пазар? Не сте вие.

Не сме ние. Има специализиран контролен орган, който има тези правомощия, и доколкото знам са започнали действия по тази проблематика. Надявам се в най-скоро време да решат въпроса.

Говорите за ветеринарно-медицинската служба.

Точно така.

Вие нямате никакви правомощия?

Никакви. Единствено бихме съдействали, ако по наши канали разполагаме с някаква информация. За съжаление с такава не разполагаме...

Така ли е в цяла Европа? Един отговаря за месото, друг отговаря за играчките.

Да, бих казал, в повечето страни има частна специализация, тъй като експертът, който се занимава с безопасността на храните, много трудно може да бъде подготвен с безопасност на детски играчки, много трудно може да бъде подготвен да се занимава с безопасността на бялата техника, много трудно може да бъде подготвен да се занимава с безопасността на...

Ама, вие се занимавате с всичко друго освен земеделските продукти.

С изключение на хранителните продукти.

Да, хранителните.

Да, там, където се изисква...

Тоест, вие нямате специализацията, която хвалите в момента?

Ами, и при нас имаме инженери, имаме икономисти, имаме различни технолози. Тоест бих казал, че засега нямаме основателни притеснения да се съмняваме в компетентността и подготовката на нашите експерти в нехранителния сектор.

Колко опасни стоки има на българския пазар, защото примерът с това месо е, че са изядени 24 т от 100-те опасни, което би означавало, че около 1/4 от пазара ни, ако пренесем механично тази цифра, поглъща опасни стоки, преди да успеете да ги хванете.

Това е по статистиката за този вид продукт, докато в нашата статистика, т.е. в нашата сфера, там, където работим за продуктовата безопасност извън хранителния сектор, нещата стоят по малко по-различен начин. Бих казал, тези продукти, които излизат на пазара са в ограничени количества и са плод преди всичко на търговци, които са куфарни и са вкарали единични количества. Много рядко попадаме на продукт, който, така, се подвизава в повече от един или два търговски обекта на територията на страната.

Кой е такъв продукт например, последният?

Последният, това бяха едни електрически контакти, внос от Турция, тъй като в тях имаше проблеми с издръжливостта на диелектрика и затова трябва да бъдат изтеглени от пазара и върнати на производителя за унищожение...

Няма ли система да бъдат хванати, преди да бъдат пуснати на пазара? Някой да мери този диелектрик ли как...

Безспорно това нещо съществува и това е задължение на производителя, а тези ел. контакти са придружени със съответния сертификат за безопасност, който показва, че са изпитани, преди да бъдат пуснати в пазара, но впоследствие по системата РАПЕКС дойде едно предупреждение, че са открити на територията на ЕС такива, което наложи и проверка на територията на нашата страна. Бяха констатирани наличието на такива, създадена организация за бързото им изтеглени от пазара. Но по принцип има изграден механизъм, когато продуктът влиза от трета страна, а не от ЕС, тогава инспекторите от дирекция "Митници" взаимодействиат с нашите колеги и съответно там, където се е получила информация по системата РАПЕКС за бърз обмен на информация между страни членки на ЕС за стоки, които са предполага, че са опасни и могат да… по някакъв начин да проникнат на територията на ЕС, се проверява всеки един от тези продукти там, където ние смятаме, че може да се появи риск...

Е, как така от Турция е минало. Вие разказвате как трябва да стане, а се оказва, че Турция не е член…

Аз ви казвам. Вие не ме питате, прощавайте, кога е това? Това е било преди повече от три години, а оттогава нямаме такъв.

Тогава влиза. А това е последният случай, масов, преди повече от три години?

Точно така. Всички...

А, добре. Реших, че е тук, от тия месеци.

Не, не. Тези месеци...

Вече не може да пробият такива опасни стоки на българския пазар?

Могат да пробият през куфарните търговци за съжаление и могат да бъдат от родно производство, прощавайте, но като цяло в тази сфера очакваме и се появяват обикновено около празниците, и то преди всичко през амбулантните търговци, които реализират куфарната търговия, и това са разнообразни, но в относително малки количества.

Какви например стоки?

Тези последните, върху които се спряхме, са преди всичко свързани с коледния празник, свещник, един декоративен молив с острилка, която е много опасна. Може всяко едно дете да получи порезни рани.

Да си подостри пръстите.

Точно така, да си подострят пръстите, спрейове за нанасяне на различни надписи, украси по елхата, които нямат надписи. Едни много привлекателни детски столчета, които нямат застопоряващ механизъм и след въвеждането в експлоатация самата технология предполага и позволява детето да си защипе пръстите, дори да ги откъсне.

Това обаче е изтеглено от пазара.

Изтеглено е от пазара.

А вие как ги намирате къде са тези работи? В смисъл, че като... казвате в един обект... през куфарен търговец ще го хванете, обаче ако е малко по-глобално внесено и е пръснато, както с месото, макар че месото не е във вашия случай, как ще ги намерите?

Сега, аз ви казах, че между нас и митниците има една добре разписана инструкция, която повишава степента на сигурност на стационарните търговски обекти и най-неврологичните места на нашия пазар това са амбулантните търговци и търговците, които предлагат във временни търговски обекти и които се появяват епизодично, за няколко месеца, или пък търговецът се появява за няколко месеца, ако е някоя сергия на открито. Предлага стоки, които са с привлекателно ниски цени с цел потребителят по-бързо да я закупи. Впоследствие си променят мястото. Дори да има регистър и да е предявила рекламация след това той много трудно може да ги открие тези търговци и това е нашият съвет - да ги ползва по-малко.

През 2007 г., казвате по това време, че уведомленията за опасни стоки, които са предадени по системата РАПЕКС, това е общоевропейската система, от България, са 1466. Колко са през тази година?

През тази година, т.е. от началото на годината до края на месец ноември са получени 1503 нотификации. Имаме 1494 реакции по тези нотификации. От страна на България ние сме изпратили 139 нотификации, за които са получени 98 реакции.

Какво ще рече нотификации?

А това ще рече, че 139 продукта са открити на територията на страната, за които има съмнения, основателни не, а по безспорен начин са доказани, че са опасни, степента на риска е по-висока.

Вие го пращате това в Брюксел ли?

Точно така. На Европейската комисия по система за бърз обмен на информация, а пък тези 98 реакции значи, че в 98 случая контролни органи са открили...

Същото.

...тези 139 продукта на територията на ЕС и са предприели незабавно действие за изтеглянето им от пазара.

Благодарение на тази система РАПЕКС Меглена Кунева миналата година казва, че 17 процента от опасните играчки, разпространявани на европейския пазар, не са идентифицирани като произход, а 48 са проследените... от проследените чрез системата РАПЕКС са произведени в Китай. Това означава, че 1/5 от играчките и в България би трябвало да носят риск за неидентифициран произход и да бъдат потенциално опасни.

Това по принцип е така. Идентификацията на производителя е част от системата, която намалява степента на риска, тъй като той, след като си е сложил своите инициали, след като е представил документа за съответствие и за безопасност, тъй като продуктът е изследван, степента на риска е по-малка, но за съжаление в сегмента детски дрехи, детски играчки проследимостта е относително по-трудна. За съжаление, това което ние го подценяваме и като потребители, отивайки в търговския обект, елементарното нещо, което може да помогнем в случая, е да си получим документа за покупко-продажба, а след като...

Касовата бележка.

Точно така. А след като веднъж е отчетен един оборот на един продукт той задължително гарантира проследимост, най-малкото колегите, знаете, от Националната агенция по приходите извършват съответната ревизия на търговците, имат възможност за проследимост. При нас по същия начин нещата стоят добре подредени тогава, когато този документ е издаден в края на движението на този продукт от производителя до потребителя, но за съжаление се подценява от всички нас, а ние в касовата бележка не виждаме само елементи за отчитане на оборота и плащане на данъци, а виждаме и гарантиран произход, виждаме по-висока степен на сигурност. Виждаме възможност за предявяване на рекламация тогава, когато продуктът не съответства на договореното с търговеца.

И така стигаме до много по-голямата тема, сравнена с тази за опасните стоки - за некачествените стоки. Там какви са възможностите на вашата комисия и има ли статистики, които да показват мащабите на проблема за българския пазар?

Сега, когато говорим за качество и некачество, качествена или некачествена стока може би качеството трябва да го вържем с безопасност, т.е. под определено ниво на качеството влизаме в хипотезата на некачествен продукт, който става относително опасен.

Не, той може да не е и опасен, ами просто се строшава бързо, без да е опасен.

Тук вече вторият елемент за качеството го свързваме с т.нар. информация, етикетиране и допълнителна информация, която производителят дава към потребителя за съответния продукт и тук е правото на потребителя на избор и правото на отказ. Когато ние се запознаваме с информацията и тя е вярна, отговорността изцяло остава наша, но когато ние се запознаем с информацията и тя не е вярна, остава отговорността в търговеца.

Ами, да почнем подред. Етикетите - каква част от стоките се продават без етикети изобщо или без етикети на български език, тъй като факт е, че става дума за огромен внос на българския пазар.

Това беше проблем преди 2-3 години. Сега, в момента, основният проблем е за верността на информацията и за поднасянето на най-потребната информация на най-подходящото място, тъй като потребителят по наша статистика виждаме, че показва все още неотделяне на нужното време, а и наистина при неговата натовареност невинаги той може да отдели достатъчно време да прочете цялата информация, която е дадена от производителя и респективно препредадена към него чрез търговеца, затова търсим...

Те се пишат с едни много ситни букви разликите.

Точно така. Затова търсим най-съществената информация да бъде с големи, бързо четливи букви и на лицето на...

Е, това има ли го в закон – задължение да бъдат глобявани тия, които не го правят?

Естествено, че трябва да бъдат глобявани, тъй като вече въведохме директивата за нелоялните търговски проекти, където се казва премълчаване, невярна информация, начин за заблуда на потребителя чрез действие или бездействие...

И колко такива глоби или по-фрапиращи случаи имате, откакто е въведена... Кога е въведена директивата?

От миналата година.

За тази година имате ли и...

Ами, имаме по тази тематика 695 акта на 695 търговеца.

Шестстотин деветдесет и пет търговеца, респективно стоки са били...

Не, търговеца, не стоки. В един търговски обект могат да бъдат и 15...

Може, да, значи една стока в няколко обекта.

...и 20, и 30.

Така са били - със ситни букви, с лъжливи информации.

Тоест с много ситен шрифт, търговецът я предоставя така, че потребителят да не може да я ползва, или пък информацията е била непълна или пък е била неточна, или непоставяне на подходящото място съществената информация.

И колко ги глобявате?

Три хиляди лева.

Това е максимумът.

Не, бих казал това е една средна санкция, която налагаме на търговеца.

Е, зависи какво продавате, защото, ако продаваш плазмени телевизори, 3000 лв. си ги избиваш от два телевизора.

Така изглежда на пръв поглед, но искам да кажа, че пък плазмените телевизори не се продават от амбулантни търговци или търговци на сергии.

От дребни…

Те се продават от вериги, които са наложили своето име и...

Ама, тези, амбулантните, плащат ли ги тези 3000 лв.?

Плащат ги.

Успявате да ги съберете?

Ами, със съдействието на Министерството на вътрешните работи. Малко по-сложно е, но пък успяваме. Докато тези, които продават плазмените телевизори, това са големи търговци, които на този етап виждаме в тях желанието, че искат да запазят името, марката, престижа си и са, така, с готовност да съдействат, бих казал, включват се активно в различни мероприятия, декларират прозрачност, коректност, лоялност.

Много българи се удивяват как, като не им хареса някоя стока на Запад, могат да я върнат, и то в дълго време. Вземе блузата и после отива и казва - ами, не ми отива, и я връща. Това у нас изглежда абсурдно. Ще ти се изсмеят в магазина, ако не изтъкваш някакви други, много съществени, че е с дупка, скъсана и даже пак ти викат – а, ами, ти да си видял тази дупка. Рекламациите са до изхода.

Не, значи, рекламациите са до две години за несъответствие на договора, т.е., ако вие закупите един продукт, както казахте една блуза, и тази блуза нормално е да няма дупки по нея...

Да, де, ама той търговецът ти вика - да си гледал, бе, сега, де да знам, че не си отишъл и на някой пирон сам си се закачил.

Ами, това, че търговецът казва да си гледал – има телефон на потребителя 0700 111 22. Жалбите до момента са около 10 000. Глоба...

За такива случаи?

Точно така. Глоба на търговеца за това, че не е приел рекламацията, не я е вкарал в регистъра или пък е забавил 30-дневния срок, в който не е отстранил дефекта.

... трябва да си водят тетрадки.

Абсолютно е задължение регистъра, в който се предявява...

Е, водят ли вярно?

В началото, така, много, бих казал, се подценява от цялото общество воденето на този регистър. Дори, така, когато ние... първите информации, свързани с глоби на търговци относно неводенето на регистъра от 2006 г. ги пускахме по медиите, така, без да искам да ви обидя, малко, така, подценително поглеждаха всички на тази информация. Какъв е този регистър? За какво глобяват търговеца – че няма една тетрадка.

Но взеха... купиха си една тетрадка да я има, че като ходите, има ли - има, пише регистър.

А, вижте сега, значи, това не е така, както на пръв поглед изглежда, защото вътре като бъде отразена на рекламацията, след това тече един срок, в който те, ако бездействат или действат не както е предвидено в закона, следва глоба...

Как трябва да ни дадат блузата?

С блузата? Дефектът, ако е съществен, трябва да бъде заменена блузата или да бъдат възстановени средствата.

Тоест, ако има дупка, то си е съществено. .

Точно така, ще предложат нова блуза.

... а не примерно да я зашият, така, с кръпка.

Е, не, не, това не изглежда сериозно.

Не да я пооправят.

Естествено.

Добре и това реално се случва в България.

Реално наистина се случва. По-големият проблем е, че се забавят...

А 10 хиляди пъти са ви казали, че не се е случило.

В 10 хиляди случая са ни потърсили за съдействие, тъй като търговецът обикновено или не е искал да вкара в регистъра рекламацията, или е забавил 30-дневния срок, в който трябва да отстрани дефекта за несъответствие. А пък след нашата намеса бих казал, че в над 80 процента от случаите нещата са решени в полза на потребителите и в тези 20 процента, от тях част от тази съвкупност отива по съдебен път за решаването на спора след налагането на глобата от наша страна спрямо търговеца и оттам нататък вече е въпрос на произнасяне на съда.

А как се решава въпросът, когато продуктът не е отговорил на очакванията ти? Очаквал си, че пастата за зъби, която си купил, е с определен вкус. То си вярно там написано примерно какво съдържа, но не ти харесва. Парфюмът не ти е харесал. Като си стигнал вкъщи и като си премерил тази блуза, с която почнахме, си установил, че не ти отива. На Запад ще ти я вземат обратно.

Сега, нека да разделим нещата на две. Отиваме и си купуваме един продукт, за който ние сключваме договор с търговеца, т.е. той ни предоставя информация, ние го виждаме. Допълнително в писмена форма или в някаква друга подходяща получаваме тази информация за тази стока. Ние я разглеждаме. Имаме правото дори да я пробваме. Взимаме решение да я закупим.

И като я купим после...

Закупувайки я, ако ние установим, че има несъответствие на договореното между нас и търговеца, т.е. той е продал нещо по-различно от това, което ние сме се договорили, законодателят ни дава правото да предявим рекламация, т.е. да искаме замяна на продукта.

Не говоря за този случай.

Но ако ние се приберем вкъщи и установим, че тази стока не ни харесва, просто след 2 или 3 дена, това вече е единствено добрата воля на търговеца да пожелае тя да...

Има ли я тази... Аз лично в Лисабон съм връщал един конструктор, който бях купил за детето си, и размислих после. Установихме, че не ни харесва, и го върнах, и хората се зарадваха, върнаха си ми парите, в смисъл нищо, не се зарадваха, нали, но нищо не казаха, бяха изключително любезни. Това случва ли се действително в България

Реално това не може да кажем, че е повсеместна практика, но реално има такива случаи, и то не единични. Но тука въпросът е, че потребителят, ако зададем въпроса къде става това, ще направим реклама на търговеца, което си мисля, че не е подходящо в този момент. Но ще кажа нещо друго. Когато ние отиваме като потребители и искаме да купим нещо, много рядко ние избираме като критерий търговец, който е с наложено име, търговец, който предлага наложена марка. И когато този човек не иска да опетни името, не иска да опетни марката, винаги...

И си държи на магазина, както е на Запад, той ще тръгне към клиента...

... винаги тръгва и гледа по по-различен начин. Но когато отиваме и търсим търговец, който ни е лепнал едно съобщение с едни големи букви по един метър "Намаление 50 процента", и ние влизаме вътре, примамени от съобщението "Намаление за 50 процента", не може да очакваме от този търговец да направи някакъв реверанс към нас.

А как, да обърнем сега въпроса, как да бъдат пък защитени търговците от такъв, дето наистина се е завеял, закачил се е на един пирон с новата блуза, тя се скъсала и той после отива и вика, а, е тая дупка не сме я видели?

Ето тука, ако наистина сме много внимателни и сме направили добър прочит в закона, ще видите, че има една процедура, която казва така: "Потребителят предявява рекламация. Търговецът я завежда в регистъра, след което в първите 6 месеца след закупуването на продукта, търговецът е длъжен да докаже, ако има съмнения за това нещо, че този момент на несъответствие, който е довел до предявяването на рекламация...

Е по вина на потребителя.

... е по вина на потребителя, но тежестта за доказване остава у търговеца.

Е, горкия търговец. В нашия случай, нали, така, българинът е склонен да шмекерува.

Е, не бихме могли да кажем горкият търговец, защото все пак в следващите година и половина пък потребителят трябва да докаже обратното – че този продукт има...

В рамките на двете години първите шест доказва търговецът...

Точно така, а след това потребителят, че не съответства...

... че е по вина на потребителя, а после година и половина пък доказва потребителят, че е по вина на търговеца.

Тоест, че е съществувало в деня на покупко-продажбата. И ако между двете страни се яви спор, този спор се решава, както казва конституцията, по съдебен път.

Може ли търговците да се измъкват със, ами това е, виновен е производителят, търси си го него?

Не, отговорността остава изцяло в търговеца, това е улеснение за потребителите.

Тоест, когато става дума особено за по-скъпи, не скъпи, но за уреди. Например там се попълват карти за рекламации, дори очевидно като не работи уредът, големи магазини...

Договорът е сключен между търговеца...

... големи магазини казват, а, търси си производителя, той си има сервиз, с него се оправяй.

Значи, ако иска това нещо да го каже, пак да използва телефона на потребителя 0800 111 22. Но в случая договорът е между търговеца и потребителя и затова Законът за защита на потребителите именно регламентира тези отношения между двете страни, в които се сключва договор.

Добре, а това за сроковете, дето обяснихте, в една от големите вериги, германска, която, нали, е за плащане кеш. Казват, че трябва до 3 дена да върнеш, ако нещо му има на уреда, тоя е вид... и това ти го казват, когато го купуваш. Връщаш се с фактура, може да си го пробвате и вкъщи, но до три дена, а вие казвате сега, че до 6 месеца може, без...

До две години.

До две години, но първите шест пък е изцяло в моя полза като потребител.

Резюмира се точно така, че съществува...

Е, добре, тия дето така лъжат, какво им се случва?

Ами, посочете ги, това е форма на нелоялна търговска практика. Глоба и с моя заповед се преустановява този вид действие на този търговец.

Абе вие, добре, после ще ви кажа кой е търговецът.

Кажете ми го, да не е по ефир, и елата да проверите да видите за какво става въпрос след това.

Няма да може да го глобите.

Няма да го глобим?

Не, да му прекратите дейността, че е много голям... в големите вериги...

Не, напротив, ние няма да я преустановим дейността на търговеца, а ще преустановим действието, което води до нелоялната търговска практика, т.е. ще го принудим да премахне този текст, за който говорим. Той е всъщност нелоялният, некоректният текст, който заблуждава потребителя. Тази година Коледата според трите медии, които организираме "Коледата безопасна" съвместно с вас, трябва да бъде безопасна и в сферата на услугите, най-вече туризма. Как там ще контролирате лошото обслужване, проблемите, които създават много туристически агенции? Всяка година се предлага на пазара и изключително лош продукт. Нека нещата да ги разделим на две, продукти, които се предлагат от туроператори, и ползване на туристически услуги от турист, когато отива неорганизирано и посещава място за настаняване, средство за подслон или пък заведение за хранене и развлечение. В първия случай отговорността се носи от туроператора и пак можем да разделим на две - продукти, които са за вътрешния пазар и продукти, които са износ, т.е. на външен пазар се предлагат тези услуги. И в двата случая туроператорът е длъжен да предостави предварително информация на потребителя, която може да го ориентира изцяло дали това, което му се предлага, ще задоволи неговите очаквания и потребности, след което се сключва един договор, в който потребителите много често подценяват ситуацията, в кой и до кой момент могат да се откажат...

Те изнудват с договорите. Всъщност общите условия, които предлагат, са такива, че трябва или да не заминеш, ако седнеш да ги четеш и да се защитаваш, или месеци да се разправят чрез вас, понеже човекът си организира пътуването, няма много време, нали, преди празниците, тръгне ли с институции, или приема едни условия, в които те пишат, че за нищо не отговарят.

Тоест те носят отговорност за това, което предоставят като информация дали ще бъдете настанени в тризвезден, четиризвезден и петзвезден хотел, съответно как и по какъв начин ще бъдете придвижени, колко са... броят на нощувките, храненията, в какви заведения са...

Не, но има някакви елементарни стандарти, на които много туроператори не отговарят. Миналата година, пак от личен опит ще ви кажа, пътувах с голям туроператор, чийто чартърен самолет нямаше места и народът буквално се биеше, за да седне, за да може примерно майка да седне до 2-годишното си дете, защото те не можели да организират даване на места. Аз не знам дали по света има някакъв стандарт за самолетите, но българските туроператори имат проблем например с чартърите, защото ги взимат най-евтино. Не искат да плащат по летищата, за да им се организира нормалното превозване на пътниците.

Тук трябва да отбележим и нещо, което е факт. Все пак българският потребител като турист, като специфичен вид потребител, все още търси изключително ниските стойностни пакети като ценови равнища.

Да ви кажа, не, от най-скъпи, не, българските туроператори търсят големите разлики в цените.

Момент, българските... търсят по-големите моржове. Това е също така.

Печалбите и...

Но пък точно тука в този момент е изключително важно следното. Ние имаме право, първо, на отказ, второ, след екскурзията, за съжаление, която има известна доза риск, който може да бъде покрит, тъй като се казва в договора при кои условия туроператорът дължи неустойка и тази устойка е обезпечена със съответния гаранционен фонд. И следващото, което е, една информация към контролния орган за това, че туроператорът не е отговорил на очакванията, които са формирани вследствие невярната информация той да бъде санкциониран, да се предяви имуществената не, а не имуществената част, която той дължи към потребителя за това, че има...

Да, обаче изглежда, г-н Лазаров, на теория в България за разлика от случаите, за които слушаме, идва немски, английски турист тука и му е шумно в хотела или от съседния хотел стържат и строят нещо, предявяват огромни претенции, които туроператорите удовлетворяват и след това гонят тук българските хотели или повече не стъпват например. Докато българският вариант е, обикновено българските туристи, сигурно и заради ниските цени, но заради огромното желание и на печалби на посредниците, не могат да разчитат, че ще им се случи същото като с немския турист.

Не бих казал...

Миналата година имаше фрапиращи случаи. Какво получиха тия, дето в Тунис ли беше, в някоя африканска държава, някакъв рейс ги беше зарязал. Три дена не можеха, счупил се...

Значи, не си спомням този случай, но ще ви дам последния пример от студентския празник, за да опровергая...

А, е тия примерно в Банско, дето пишат вестниците, че стояли без вода заради това, че заради много строежи и кметът вика: ами много строежи, не стига водата и така стана.

Давам ви последният пример, който е, така, съвсем пресен. Това е подаден сигнал на 7 декември, ден преди студентския празник, за хотел, намиращ се в курортния комплекс "Пампорово". Сигналът касае възникнал проблем при ползване на предварително заплатената туристическа услуга чрез туроператора, а именно липса на отопление в хотела. След подаването на сигнала и след нашата проверка се установява наистина, че хотелът е категоризиран, но в момента има проблеми с отоплителната инсталация. След нашата намеса...

И какво правят тия, горките студенти.

След нашата намеса са осигурили ел. захранване. Ел. захранването е довело до претоварването на мрежата. Към 19.00 часа тя е изключила и към 22.00 часа Е.ОN, т.е. EVN е възстановил електроподаването. През това време системата за отопление на хотела е възстановена и ситуацията е била вече в съответствие с изискванията на Закона за туризма и договора, който е бил сключен със студентите. Като компенсация 20 процента отстъпка е направена.

А според вас това нормално ли е, 20 процента отстъпка? Значи, те ти провалят празника заради това, че някакъв си хотелиер бил ключа, отворил хотела и. . . продал си услугата...

Сега, аз не бих искал да бъда в групата...

...и тоя студент, който примерно има 3, 4 години или 5 години тоя празник и сега му е първата година, той никога няма да бъде за първа година пак студент... и с 20 процента.

Аз не бих искал да бъда в групата на тези студенти, които са били в тази ситуация, но все пак искам да кажа, че на територията на страната само 10 случая има, в които има сигнали, от които 4 са реално с нарушения и 6 са били свързани с консултация. Все пак има известна степен доза риск, който е предвидено от законодателя, че там, където се случи, съответният търговец да бъде наказан, за да бъде санкциониран и да понесе съответната глоба за това, че е нарушил комфорта на потребителя. Но тука искам да отворя и една друга скоба. Все пак това са относително много малко процента. . .

Не, ама въпросът е, ето, дадохте пример, който звучи абсурдно. Да платиш 80 процента от цената, примерно, ако е била 100 лева, ти си платил, че ще отидеш примерно в 3-4 звезди хотел, и в него няма, първо, парно, после няма ток. Когато вече ти свършва празникът, нещата се нареждат и идват да ти кажат, е, добре, а, извинявай, дай 20 лева по-малко, осемдесет. Според мене би трябвало този, който е провалил този празник, да си плати двойно.

Аз съм също един, така, привърженик на нещо, което в момента е изключително дискусионно и се обсъжда във връзка с промяна в Закона за туризма, а това е дали да се увеличи, в кавички казано, бюрокрацията, свързана с превантивния контрол, т.е. доколко и как ще бъдат въведени по-сериозни изисквания за въвеждане в експлоатация на един такъв хотел, защото, когато се увеличи бюрокрацията, погледнато от гледна точка на бранша, погледнато от гледна точка на потребителя степента на сигурност, тогава ще се сведе до минимум този риск, елемент на случайност да доведе до дискомфорт на туризма в даден момент, когато ползва туристическата услуга. И тука наистина този дебат е доста сериозен, тъй като браншът, част от бранша иска това нещо да бъде минимизирано. Докато всички, които са свързани с потребителската защита, искаме обратното.

Не, въпросът е как ще стане с германския турист? Германски турист отива в Алпите за техния студентски празник, те сигурно нямат такъв, но отива за някакъв празник и там, първо, няма ток, не, първо, няма парно, после няма ток. Междувременно празникът минава и на него му казват извинявай, вместо 100 евро ще вземем 80. Така ли ще бъде и в цяла Европа така ще бъде решен въпросът, в ЕС?

Много трудно ми е...

Той ще ги обеси този германец, ще вземи жестоки обезщетения.

Ами добре, нашият турист, ако предяви по съдебен път претенциите, същото може да го направи, стига да предяви това желание. Но тук вече контролният орган не може да отиде като дойна крава да каже на търговеца. . .

И вие сте прав. Вие имате...

... дайте да върнем парите и да дадем още 100 лева на потребителя...

Няма ли да го затворят, германският контролен орган няма ли да има такива жестоки възможности за контрол и за наказание, че търговецът да е готов на всичко само и само да сме доволни клиенти?

Значи, това несъответствие, ако е било неотстранено след изтеглянето на туристите от хотела, на хотела щеше да му бъде наложена мярката временно затваряне на туристически обект. Това е така и е безспорно. Но кое беше по-доброто - да бъдат затворени, тези туристи да се приберат по домовете, въпреки че те не желаеха това да го направят, или да се изчакат тези 2 или 3 часа. Значи, тук голяма е дискусията кое е най-доброто. Но при пасивност от тяхна страна и непредявяване претенции в съда, контролният орган може само да накаже търговеца и да съдейства за една такава компенсация. Но ако тази компенсация изглежда ниска, всеки има право в съда да потърси по-високата. Но за съжаление ще ви дам един такъв пример, преди 3 или 4 години на територията на страната имаше една фирма, казваше се "Бекс еър", съжалявам, че я споменавам в ефир, която продаваше изключително нискостойностни самолетни билети. Ние затворихме, забранихме нейната дейност - не да летят нейни самолети, наети под наем, а тъй като тя нямаше регистрация за турагент, преустановихме продажбата на тези самолетни билети, докато тази фирма се приведе в съответствие. Имаше над 10 хиляди ужилени българи. Мога да ви кажа, че все още в съда се водят спорове между потребители и тази фирма, но тези потребители са един или двама, които претендират към нея. Всичко друго се прави само от държавата. Тоест един човек, останал без право да получи платената услуга към този търговец, не предявява нищо и стои пасивен. Докато стои пасивен, винаги ще има възможност някой търговец да се опита да направи нещо, въпреки че този случай, който ви казах в Пампорово, е плод на случайност и недобро технологично оборудване на хотела, а не е желание на търговеца да измами потребителя.

Видяхте ли рекламата "Коледа за 200 евро във Виена"?

Не съм я видял, но вие може да ми кажете.

За 200 евро във Виена, трябвам да ви кажа, нищо не е. Отиваш 4-5 дни, с празнична вечеря, с транспорт. Какво се случва на тези, дето така нагло лъжат? Защото, като отидеш и се почва, даже може и в началото да не ти кажат. После се оказва, че тези 200 евро са за записването, пък след това всичко се доплаща.

Ето тук ние говорим за една реклама, която много трудно можем да обявим за заблуждаваща, преди реално да има действие от страна на търговеца. Защото той наистина може да обяви 200 лева, да реши да продава на загуба, няма такава забрана, и да получите един комфортен продукт. Обаче рискът е ваш. Вие казвате - да, 200 евро са много малко.

И се оказва, първият билет е, първото място е 200, а след това, като се обадиш, викат, ама те свършиха. Това впрочем, между другото, масово го правят авиокомпании. Рекламират на някакви абсурдни цени, като те зарибят, като те разкарат да си вземеш билета, вече като си се вързал и си загубил време, се оказва, че то свършило това, дето ще е за 99 евро.

Ами, ние в момента работим по една сходна реклама, която пък зарибява за това, че с един есемес можеш да получиш една награда. Обаче той се оказа, че не е един есемес, а са няколко поредни, за да могат да те включат в това разиграване. Така че в случая това, което ми го казвате, е въпрос и на предпочитание дали потребителят ще прецени да се включи или не, тъй като вие самият казвате – не изглежда сериозно. С 200 евро може да отидете и да преспите 5 дни във Виена...

Т.е. вие проверявате тези реклами. Те и банките, между другото, рекламират много странни лихвени проценти. С едни големи букви 3-месечен депозит 10 процента и народът си мисли, че...

Нека да разделим нещата на две за банките.

... ще вземе 10 процента на 1000 евро...

Когато говорим за това, че банката дава потребителски кредит и когато посочи някакво число, включително и процента, трябва да даде и оскъпяването долу.

Да. Не, аз давах обратния пример - сега, понеже те вече закъсват за пари, нали, гледат депозити да събират, и предлагат много високи лихви за депозити, а със ситни буквички пише, че е за годишна лихва. И хората, като гледат 10 процента за три месеца, първото, което ще си помислиш, особено ако не си от тази сфера - колко хубаво, аз ако имам 1000 лева, ще взема 100 лева за три месеца. И после те ти обясняват, че няма да са 100, а ще са 25, нали, защото това е на годишна база.

Да, но рекламата в случая има основно предназначение да стимулира, но рекламата няма задължение да даде пълната информация. И ние когато сме повлияни от дадена реклама, когато отиваме да извършваме определен акт, е много хубаво да се запознаем с основните условия, казвам съвсем отговорно, тъй като има нормативно изискване, когато говорим за потребителския кредит, когато се рекламира потребителски кредит и е дадено някакво процентно съотношение, трябва да се даде годишното оскъпяване...

Там накрая разбираш всъщност, че това, дето го рекламират, е наполовина на това оскъпяване, което реално ще получиш, като се сложат всички такси и...

Бих казал, влязохме в една материя, в която много субективизъм има, тъй като едно рекламно съобщение само по себе си, за да бъде анализирано, изисква много информация, за да може да се направи крайният извод дали то е вярно или невярно, дали заблуждава или не, тъй като елементът на вярност или невярност е част от извода, който стои в основата на това, че рекламата е заблуждаваща или не, тъй като законодателят е казал, че рекламата е заблуждаваща тогава, когато заблуждава потребителя, а не третира въпроса дали информацията в нея е вярна или невярна. Затова влизаме в една, така, бих казал, по-сложна тематика да говорим за реклама и в рамките на една минута да стигнем до извода дали тя заблуждава или не заблуждава.

Накрая - ще ожесточи ли според вас финансовата криза търговците? Ще ви отвори ли повече работа?

Аз бих казал, че всеки един разумен търговец знае, че е по-лесно да влезе на един пазар, но е по-трудно да задържи един пазар, една пазарна наша. И в случая той, ако би тръгнал с различни действия и подходи да мами потребителя, който е необходимото условие той да съществува на пазара, без потребител търговецът на пазара не би съществувал, и да създаде предпоставки за риск да загуби пазарната ниша, която той притежава, мисля, че е необосновано, независимо в какво състояние в момента се намира икономиката, световната. И от тази гледна точка аз съм оптимист по няколко причини. Първо, тази, която изтъкнах преди малко. Втората, която е, все пак потребителите не са пасивни и малко или много реагират, а реакцията на потребителя е достатъчно основание много бързо контролният орган да се намеси и със съответно възпиращи действия да преустанови тази практика, която нарушава потребителите... правата на потребителите и задълженията на търговците. И третото, виждате и сам казахте преди няколко минути, имаме "Безопасна Коледа 2". Тук е активното участие на медиите, в медиите вече за потребителската защита се говори много по-сериозно. Това е една много силна лостова система. Когато на светло се окаже и извади един търговец, който е нелоялен, некоректен, но системно нелоялен и некоректен, мисля, че по-голямо наказание от това да бъде изправен потребителят пред дилемата. Дали да инвестира риск, купувайки стока или ползвайки услуги на този некоректен търговец, все пак е правото на потребителя и мисля, че всеки разумен потребител би свел до минимум този риск.

Къде да се обажда разумният потребител за проблем?

На телефон 0700 111 22, тоест не разумният, а всеки потребител, който има нужда.

Това е Комисията по търговия и защита на потребителите.

Точно така, седем дни, двадесет и четири часа в денонощието.