Украинската "Нафтогаз" поздрави колектива на руския "Газпром" за Рождество Христово, което християните в двете държави посрещат днес на 7 януари. Колективът на "Нафтогаз" пожелава на газпромовци още /тук ще цитирам/: Бъдете винаги изпълнени с оптимизъм въпреки днешните неуредици. Нека настъпилата Нова година да бъде щедра на любов във вашите сърца и да прибави мъдрост към всекидневните ви дела. Край на тази честитка. И докато двете спорещи страни си разменяха коледно-новогодишни пожелания, в София заседава Консултативният съвет по национална сигурност при президента заради газовата криза, която скова страната ни и Европа.
Кои са най-важните решения, с които приключи преди около час Консултативният съвет по национална сигурност при президента?
Първо, ако ми позволите, бих искал да кажа две думи за духа, в който мина съветът. Въпреки че представителите на различните партии имаха различни позиции по някои въпроси, беше много ясно подчертано общото желание да сме, да имаме единна позиция при преодоляването на тази тежка енергийна криза, която през последните дни се развихри и в България. Така че аз поне за пръв път присъствам на толкова конструктивно заседание на Консултативния съвет за национална сигурност. Решенията са свързани с няколко аспекта. На първо място, общо взето се оказва подкрепа на всички усилия, които правителството прави за преструктуриране на консумацията на енергия, включително гарантиране на достъпа до енергия за гражданите, за населението, поддържането на системите на "Топлофикация", поддържането на основните социални институции като детски градини, училища, болници и т.н. На второ място се поставя също общо от всички страни въпросът, че България би трябвало в краткосрочен план да предприеме всички мерки, които вече се и предприемат от няколко дни, в рамките на Европейския съюз да потърсим максимална подкрепа. Между другото искам да кажа, че България доста активно е в диалог с европейските институции. Имаме няколко предложения и аз представих това, с което утре ще отидем на неформалния съвет на външните министри в Прага и до голяма степен също беше подкрепено.
Ще искаме от Европейския съюз обща позиция за незабавно възстановяване на доставките и евентуално изпращане на мониторинг от експерти по отношение на транзита в Украйна. Общо беше становището също, че с тези си действия Русия и Украйна тежко са навредили на отношенията си с Европейския съюз в енергийната сфера, че най-вероятно много засегнати, включително бизнесът, ще имат съдебни искове заради недоставените, а обещани количества газ. Също така в средносрочен и дългосрочен план обща беше позицията на съвета, че България трябва да направи всичко възможно да увеличи капацитета си за съхранение на газ, за поддържане на резерви, да направи всичко възможно за диверсифициране и на източниците и на пътищата за доставка на газ и бяха, така, споделени няколко конкретни проекта. Да потърсим съдействието на Европейската комисия за свързване на нашата национална газова система с тези на съседните страни, особено Румъния и Гърция.
Също така общо беше, така, подкрепено от всички участници становището, че в тази ситуация, при която находищата и резервите, които имаме, позволяват за период около 3 месеца да поддържаме едно много намалено потребление на газ в България. Да се направи всичко възможно така, че действително ефектът, особено за гражданите и предприятията с непрекъснато производство, да бъде минимализиран. Това бяха общите позиции. Пак казвам, по някои от въпросите имаше различия, но действително протече много конструктивно...
Добре, един по един да разплитаме въпросите. Много неща казахте. Колкото до Европейския съюз и Европейската комисия, междувпрочем доволен ли сте досега от показаната солидарност от страна на Европейския съюз? Абсолютно. Първо, всички искания за съдействие и солидарност от страна на България бяха подкрепени. Вчера и разговорът ми с външния министър на председателството, разговорите на премиера с господин Барозу доведоха до една много ясна декларация на председателството и на комисията, която ние очаквахме. На второ място, има ясно заявен също така ангажимент на комисията и на Съвета на председателството за солидарност с България, която е една от най-тежко засегнатите от този проблем страни в рамките на Европейския съюз. Има готовност и ние имаме един пакет от предложения, с които, вече ги направихме на работно равнище, утре ще участвам в неформалната среща в Прага, с които искаме конкретни ангажименти от Европейския съюз. Мисля, че до този момент тази подкрепа, която очакваме, я получаваме в пълна степен. Ще поиска ни страната ни, министър Калфин, от Европейската комисия рестартиране на трети блок на АЕЦ "Козлодуй" като се позовем на прословутия член 36 от нашия договор за членство в евросъюза? Това е една възможност, която би могла да се случи в бъдеще, но в момента няма условия да се поиска задействане на член 36, тъй като той предвижда ситуацията в условия на криза. Все пак кризата трябва да бъде в пазара на електроенергия, а не на газова енергия. Ние в момента нямаме, надявам се и да не стигнем, общо взето такива са уверенията и на Министерството на икономиката и енергетиката, до криза в електроснабдяването. Така че за момента няма основания ние да поискаме активирането на този член. Това присъства, пак казвам, при положение, че България влезе в тежка криза с електроснабдяването. Прибърза ли тогава президентът, като още вчера призова към незабавна подготовка към новото рестартиране на този блок, според вас? Днес този въпрос беше обсъден на консултативния съвет. Чуха се различни мнения от различни представители и президентът още един път каза, че има своите аргументи и това е една тема, по която той има много ясна позиция от доста време насам. А като казвате, че искаме, имаме пакет от мерки, с които да застанем пред партньорите си от евросъюза, какво друго тогава още имате предвид, ако не повторното отваряне на единия от реакторите на атомната ни централа? Имам предвид два вида мерки. Едните са краткосрочни за решаване на тази конкретна криза и за възобновяване на доставките на газ и другите са средносрочни, свързани с това да се избегнат в бъдеще подобни проблеми. Това е прецедент не само за България, а и за Европейския съюз и действително Европейският съюз би трябвало много сериозна поука да си изведе, и надявам се, че ще го направи, именно от този прецедент. Какво очакваме от Европейския съюз? От краткосрочните мерки това е един много силен и много ясен натиск към Русия и Украйна да бъдат възобновени доставките на газ като този въпрос, с който ни занимават от няколко дни, кой бил спрял газта и кой бил виновен за спирането й, се реши като се изпратят европейски наблюдатели и мониторинг се организира на транзита през Украйна, така че да бъде затворен този въпрос и да се възстанови нормалното подаване на газ до Европа. На второ място, това, което искаме, е позицията, изразена вчера от председателството и от комисията, да бъде позиция на 27-те, включително със свикване на извънреден съвет на Европейския съюз във формат външни министри или министри на енергетиката, който да приеме обща позиция на 27 и в който да се каже, че това, което се случи със спирането на доставките, се отразява много тежко на отношенията на Европейския съюз с Русия и Украйна в енергийната сфера. Въобще това са мерки към засилване на политическия натиск, и то на всички 27. Що се отнася до средносрочните мерки, това, което очакваме, Европейският съюз, ние ще предложим конкретни проекти, които, включително и финансиране очакваме, за свързване на нашата национална газова система с тази на съседите - Румъния и Гърция, така че в такива ситуации ние да имаме много по-голяма гъвкавост. Ще настояваме за много по-активна работа на Европейския съюз по осигуряването на алтернативните пътища, включително "Набуко", включително "Южен поток", включително евентуален проект за изграждане съвместно между България и Гърция на терминал за втечнен газ на гръцка територия и внос в България. Ще искаме и Европейският съюз много по-активно също да работи по темата, свързана с енергийна сигурност, особено що се отнася до налагане изискване на спазване на общи принципи от доставчици, транзитни страни и потребители действително, за да не се допусне това, което се случва последните дни. Финансиране за свързването на газопреносните ни мрежи със съседните нам държави в какъв размер, на каква стойност? Нямаме готовност в момента да кажем конкретната стойност. Това, което мога да ви кажа, е, че свързването с Гърция предполага примерно около 70 километра газопровод, с Румъния е още по-малка мрежата, въпреки че там трябва да мине и през река Дунав най-вероятно. Въпросът е принципен. При свързването на газопреносните мрежи тогава европейските страни действително могат да реализират на практика този принцип за солидарност, тъй като при състояние на криза и в момента има такова правило, в което една страна, която изпада в такава криза, би могла да бъде подпомагана от свои съседни страни. В случая ние нямаме техническа възможност за внос на газ от нашите съседи, а те са отворени системи. Примерно в Гърция би могъл да се доставя газ чрез, втечнен газ през Средиземно море. Така че една евентуална връзка с Гърция, включително и газ от Азербайджан, Туркменистан, който бихме могли да закупим, до голяма степен би ликвидирала риска от подобни събития, които сега се случват. Министър Калфин, според вас дискредитира ли се руската страна пред нас като надежден партньор, с който искаме, и всъщност нямаме май друг избор, да правим бизнес, особено в областта на енергетиката? Аз не бих искал да правя крайни заключения, но при всички случаи това, което се случва с прекъсването на доставките, няма да се намесваме и в спора между Русия и Украйна, защото не е наша работа да го правим това, но и по отношение на страната доставчик, и по отношение на страната транзитьор се нанасят много съществени, така, щети на доверието и на отношението между ЕС и тях. Всъщност като е казал Владимир Путин в телефонния си разговор с премиера Сергей Станишев, че много съжалява, че България страда, въпреки факта, че е коректен платец, на дипломатически език преведено какво точно всъщност ни казва Путин? Тезата, която развива руската страна, е, че цялата вина за преустановените доставки е в Украйна и те действително много съжаляват, че европейските страни понасят загуби. Ако попитате украинската страна, тя ви казва, че няма доставки, защото няма доставки от Русия и няма какво да се транзитира. Но действително аз си мисля, че не е нито наша, нито работа на ЕС да се намесва в този двустранен спор. Ние имаме договор за доставка на газ до украинско-румънска граница и бихме искали тези договори да бъдат изпълнявани. Какво посочват анализите, които вероятно днес сте направили при затворени врати в рамките на консултативния съвет при президента, има ли риск страната ни да се озове, да кажем, в позицията на Словакия, която заради газовата криза ще й се наложи да въведе извънредно положение? Ние на практика вече сме задействали, това е станало вчера със спирането на доставките на газ, аварийния механизъм и схемата, при която се свежда до възможния минимум консумацията на газ, независимо как ще го наречем това нещо. При нас системата е първо за 48 часа, решава "Булгаргаз", утре сутринта министърът на икономиката ще продължи това положение с своя заповед. Днес той е имал среща с големите потребители на газ. Т.е. на практика ние сме в извънредно положение. Ограничителни мерки, които при всички случаи ще доведат до щети по отношение на бизнеса основно. Пак казвам, приоритетите на държавата са да се поддържа снабдяването с енергия на гражданите. Какви ще са щетите върху българската икономика заради кризата? Ето например Евгени Иванов, който е изпълнителният директор на Конфедерацията на работодателите и синдикатите в България, днес изчислява, че всеки ден без газ струва на нашата икономика половин милиард лева. Не знам г-н Иванов как е направил своите калкулации, тепърва ще се правят такива. Но това, което бих искал да кажа, е, че всеки един от големите потребители има договор за доставка на газ. Най-вероятно той ще си изчисли щетите и ще се обърне със съдебен иск към своя доставчик, който е българска фирма, който от своя страна ще трябва да предяви регресивен риск към доставчика от руска страна. Всичко ще се решава по съдебен път. Така че тепърва ще говорим колко са щетите. Щетите върху икономиката са значителни. Колкото до информацията, която в началото на разговора казахте, че можем 3 месеца да издържим така, доста е противоречива. Ето вие и президентът казвате 3 месеца, министър Петър Димитров казва 6 месеца. Не е ли малко притеснително, че всъщност няма, така, единен отговор на това колко България може да издържи в този режим? Аз четох във вестниците, че можем и няколко дни или за една седмица максимум да издържим. Възможностите, и днес нямаше спорове по това нещо, възможностите за добив на газ от националните ни резерви, това е в газохранилището в Чирен, и известно време все още може да се използва находището в Галата, осигуряват на първо време по 4.5 милиона кубически метра газ на ден. Постепенно това количество ще намалява, но, общо взето, от Чирен средно по 4 милиона на ден ще може да се консумира. Това предполага минимум за 3 месеца, докъм 100-110 дни включително потребяване с този размер. Отделен въпрос е, че, който хич не е за подценяване, че тези 4 милиона или 4.5 милиона на ден са, общо взето, около една трета от количеството, което нормално консумираме. Т.е. в домовете ни ще бъде студено и топлата вода няма да е топла, а ще бъде хладка. Не, т.е. в топлофикациите навсякъде в момента има преход от газ на мазут и при този преход се губи известно време, може би два или три дни, в които се пренастройват апаратите. Така че доставката на отопление до гражданите, и това е най-високият приоритет за държавата, ще бъде гарантирана, макар и не с газ, с мазут. Има достатъчни количества, които ще бъдат използвани за това. На финала прогнозата ви. Знам, че всичко е относително, но кога ще приключи газовата криза? О, това нещо надали някой може да ви даде точен отговор. Това, което мога да ви кажа, е, че тя може би стига до своя пик със спирането 100 процента на доставките не само за България, на целия пренос през Украйна, надали нещо по-лошо от това може да се случи. Разбира се, оттук нататък освен загубите, които всички страни, които би трябвало да получават руски газ, понасят, трябва да направим сметка, че и Русия, и Украйна претърпяват значителни загуби заради липса на пазарите си, което, мисля, че ще се отрази и в бъдеще, по липса на тези пазари. Така че оттук нататък е действително политическата воля и икономическата сметка, че никой не печели от запазването на това положение.
