Интервю

Любомир Кючуков: България ще има скоро посланик в Косово

18 декември 2008 21:32

България и политиката й на Балканите - разговор с Любомир Кючуков, заместник-министър на външните работи

Г-н Кючуков, смятате ли, че всички опасности от разпалването на нови огнища на напрежение и нови етнически конфликти тук, на Балканите, вече са отминали?

Не, разбира се, и едва ли може категорично да се даде такава оценка. Съществуват редица рискове пред региона. Те са свързани както с развитието на самото Косово, процесите в него, най-вече с опасността от т.нар. мек раздел, меко отделяне на Северно Косово, респективно от това да последва реакция в Южна Сърбия. Съществуват достатъчно сериозни проблеми и напрежения и в Босна и Херцеговина. Така че тези проблеми са налице. От друга страна, все пак би следвало да се отчете, че в Косово процесите се развиват достатъчно динамично и достатъчно позитивно и че косовските власти много целенасочено провеждат в изпълнение плана "Ахтисаари", а в плана "Ахтисаари" са заложени може би най-сериозните ангажименти за правата на дадено малцинство, които съществуват в международен документите, и засега те се спазват.

Тоест Нобеловият комитет не прибърза, като даде тази година Нобеловата награда за мир именно на Марти Ахтисаари, специалния пратеник на ООН за Косово.

Да, това беше оценка за дейността на Марти Ахтисаари. С цялата спорност, която съществува по отношение на предложения от Марти Ахтисаари подход, би следвало да се каже, че той беше, първо, подкрепен от по-голямата част от страните, включително, ако говорим само за плана "Ахтисаари", той беше подкрепен от ЕС като цяло. Второ, като съдържание се оказва, че той е еднадостатъчно сериозна действаща платформа за това, което се случва в момента в Косово.

Защо България не бе сред първите, които призна независимо Косово? Това беше въпросът, който най-често журналистите ви задаваха преди месеци, ето, сега отново ви го задавам в края на годината.

Този въпрос звучеше и в обратния си аспект - защо България изобщо призна Косово. Така че и едното, и другото сигурно имат своето основание. Това, което бих казал, е първо, че от гледна точка на времето това не беше съревнование, ние не се състезавахме с никого. Трябваше да се осъществи една достатъчно сериозна оценка за действията на косовското правителство, приемането на съответната нормативна база. Знаете, че дори в самия план "Ахтисаари" беше предвидено да се приемат много основополагащи закони, включително конституцията на Косово, да се гарантират също така правата на малцинствата, нещо, за което стана дума. И не на последно място, България призна Косово тогава, когато стана ясно и когато беше направена оценката, че процесът е необратим. А защо България призна Косово? Да отговоря и на другия въпрос. България призна Косово, защото тя не можеше да бъде функция от войните, нестабилността на територията на бивша Югославия. Вече близо 20 години целият регион страдаше от това, което се случваше на територията на бивша Югославия. Беше крайно време да се тегли чертата на определен етап и да се търси вече оттук нататък, да се погледне в бъдещето и да се изграждат стабилни институции, стабилни структури, стабилни държави. България има интерес да развива своите отношения както със Сърбия, така и с Косово. България има интерес да има стабилност в региона. България има интерес тази стабилност оттук нататък да се пренесе, да бъде знакова по отношение на региона и в международен план. България не може да не отчита, разбира се, позицията на Сърбия и да не се отчита също така позицията на Сърбия би било безотговорно.

Какви обаче в момента, в края на 2008 г., са отношенията си със Сърбия? Те минаха през различни периоди, знак на несъгласие с признаването на независимостта на Косово, Сърбия изтегли посланика си за кратко, след това отново го върна. Сега равносметката на отношенията ни със Сърбия каква е?

Мисля, че имаме всички основания да кажем, че независимо от факта на признаване на независимостта на Косово от България, двустранният политически и икономически диалог е на много високо ниво. Той е интензивен и в България в момента в двустранен план няма проблеми по отношенията със Сърбия.

Кога България ще има свой посланик в Косово, в Прищина?

България има посолство, има временно управляващ. В скоро време България ще изпрати там свой посланик. Това е по-скоро въпрос на технологично време, отколкото на някакъв политически елемент.

В кои сфери през последните 10 месеца бяха най-интензивни контактите ни с най-младата държава в Европа?

Бих казал, във всички сфери имаме достатъчно сериозни контакти. Пак ще повторя, в интерес на България е Косово да бъде стабилно. За да бъде Косово стабилно, естествено е необходимо Косово да развие свои институции, своя икономическа и социална инфраструктура. България беше много активна примерно в сферата на бизнеса. Искам веднага да напомня, че на практика първият държавен представител, който посети Косово след 17 февруари, обявяването на независимостта, беше заместник-министър на икономиката от България, два дни след това, и ние вече говорихме за развитие на конкретни бизнес проекти, които сега се материализират със съответните договорености между стопанските камари и между конкретния бизнес. Българският бизнес проявява например много сериозен интерес към инвестиции в областта на енергетиката, нещо, което е приоритетно и за развитие на Косово. Знаете, че Косово имаше сериозни проблеми с енергетиката, с електричеството. И между другото, колкото и да изглежда парадоксално, най-пострадали от влизането на България в ЕС се оказаха Косово и Албания, защото с изключването на блоковете 3 и 4 на АЕЦ "Козлодуй" България спря подаването на електричество за тези две страни и режимът, който по принцип съществува при тях, беше много сериозно утежнен.

В средата на декември мисията на ООН отстъпи, за да дойде в Косово мисията на ЕС и ЕУЛЕКС. Ще ви помоля да конкретизирате българското участие, българския ангажимент към тази мисия.

България, първо и досега имаше свои контингенти както в KФОР, така и със свое полицейско присъствие от порядъка общо на 80 човека. Освен това България имаше свои представители в мисиите и на ЮНМИК, и на ОССЕ, и т.н. А сега български представители ще участват на редица места в мисиите, в полицейската част, в сферата на правосъдието, на вътрешния ред и т.н., които обхващат дейността на ЮНМИК.

Мисията на ЕС някак е посрещана на нож и от косовските сърби, и от косовските албанци. Какви са основните рискове според вас пред мисията на ЕС там?

Има два, бих казал, задължителни елемента, които трябва да се осъществят, за да може дейността на мисията да бъде наистина успешна. Първото е тя да бъде разположена на цялата територия на Косово, а не да се изключва северната част на Косово. И второ, тя да може да осъществява своята дейност в пълния обем, който е предвиден за нейната работа. Рисковете, разбира се, са от възможното неприемане на представителите, на международните представители, от една страна, от самото косовско общество, от друга страна, у косовските сърби съществуват опасения, че мисията ЕУЛЕКС няма да бъде безпристрастна или неутрална по отношение на статута, както се казва, а че тя на практика ще подпомага осъществяването на плана "Ахтисаари", нещо, което косовските сърби не признават. Така че има и от двете страни доста резерви. Но мисля, че както това показа досега примерно КФОР, надявам се, че същото ще бъде по отношение на ЕУЛЕКС. Това ще бъде на практика стабилизиращият фактор в Косово.

Очаквате ли много сериозна съпротива срещу тази мисия от страна на косовските кланове, които се занимават най-вече с наркотици и с трафик на хора?

Това е един от проблемите, които са приоритетни и трябва да бъдат решавани от самото косовско правителство. Безспорно проблемът с организираната престъпност е важен за всички страни от региона. Аз бих казал, че той до голяма степен е генериран от войната и от ембаргото в постюгославското пространство, и всички ние имаме този проблем и се борим с него. Той е изключително остър в Косово. Мисията на ЕУЛЕКС ще бъде по-скоро контролираща спрямо действията на правителството. Един от основните, ключови елементи според мен, когато говорим за изграждане на независимо Косово, е отговорността. Отговорността на местните власти за правовия ред и правовата държава.

Г-н Кючуков, прецедентът Косово роди и прецедента Южна Осетия и Абхазия. Кой ще е следващият прецедент през 2009 г.?

Не случайно един от ключовите моменти, когато се обсъждаше въпросът за Косово беше политическият ангажимент, който по-голямата част от страните на практика поемаха, формулирайки казуса Косово като суи генерис, т.е. сам по себе си. Тоест, от друга страна, да не се търсят на база Косово прецеденти за решаване по подобен начин на други въпроси, тъй като той действително в голяма степен беше доста по-различен.

Факт е обаче, че Русия се позова именно на прецедента Косово, обявявайки подкрепата си за независима Абхазия и Южна Осетия.

Колкото и да изглежда парадоксално, аз мисля, че по пътя на отрицание на отрицанието ние стигаме на практика до нещо, което едва ли ще може да се повтори оттук нататък в този си вид. Аз мисля, че точно това, което се получи с Южна Осетия и Абхазия, в известна степен придаде нова динамика за търсене на друг тип решения по редица замразени конфликти. Забелязвате, че има раздвижване по отношение на Нагорни Карабах, по отношение на Приднестровието, по отношение на кипърския въпрос. И не случайно за това споменах, че вторичното използване на този случай като прецедент създаде по-скоро обратната нагласа - за търсене на позитивни решения. Разбира се, гаранции никога не могат да бъдат дадени.

Последният доклад на Европейската комисия за разширяването на ЕС е, бих казала, доста сдържан по отношение на съседните нам държави. Очевидно е, че България още дълги години ще бъде заобиколена от държави, които не са членки на ЕС. От това какви рискове реални произтичат за страната ни?

Естествено, че от наш интерес е, цялото постюгославско пространство, цялото пространство на Западните Балкани да бъде част и от ЕС, да бъде част и от едно общо евроатлантическо пространство, не просто в географски план, а в икономически, правов и т.н. Това би облекчило в много голяма степен проблемите не само, не толкова и не единствено на сигурността, но и проблемите на икономическото, културното, социалното развитие на региона и т.н. Да, естествено, че нещата не се развиват толкова бързо и толкова лесно от гледна точка на евроатлантическата перспектива на региона, колкото би ни се искало на нас и особено колкото би се искало на всяка една от страните там. Но, от друга страна, имаме достатъчно ясен политически ангажимент и на НАТО, и на ЕС, за подпомагане на тези страни. В крайна сметка перспективата е ясна, важен е процесът. Важно е да се извърви пътят, а процесът понякога е дори и по-важен, бих казал, отколкото актът и фактът на членство.

Едно от изричните условия за бързото членство на Сърбия в ЕС беше доброто сътрудничество на Сърбия с хагския трибунал. Освен Косово едно от значимите международни събития на отминаващата година беше и предаването на Радован Караджич на хагския трибунал. Ще бъде ли предаден на същият този трибунал през 2009 г. и другият военнопрестъпник - Ратко Младич?

Аз смятам, че сръбското правителство и сръбското общество като цяло направи сериозно усилие и актът на предаването на Радован Караджич на трибунала в Хага беше наистина много сериозен политически успех за Сърбия. Има всички основания да очакваме, че това ще се случи и с Ратко Младич, защото има ясно заявена политическа воля от страна на Сърбия да премахне това препятствие по пътя си към Европа.

Няма ли да попречи това, че за мнозина сърби Ратко Младич си остава национален герой?

Сръбското общество изживява своя катарзис и мисля, че това също така е не по-малко важно, отколкото фактът на предаването на Караджич и Младич. И мисля, че изборите, последните избори и убедителната победа на проевропейските сили в сръбското общество са свидетелство за това.

Добави ни в предпочитани източници в Google

Последвайте ни