Кунева: Претенциите ни като потребители все още не са много високи
Кунева: Претенциите ни като потребители все още не са много високи / снимка: Sofia Photo Agency
Еврокомисарят за защита на потребителите Меглена Кунева в интервю за „Кой говори” относно кампанията „Колeдата безопасна”

След като заехте поста еврокомисар, получавате ли жалби и сигнали от българи, разчитайки, че това е най-надеждната форма на протекция спрямо правата им?

Да, получавам доста писма от България, всъщност от всякъде. Това, което искам да направя, е тези писма да не потъват, за мен те да са сигнал как една политика бива осъществявана на практика. Но пак ще кажа, че Европейската комисия няма полиция, която да изпрати на мястото в съответната държава и да въдвори веднага справедливост. Приложението на закона е национален ангажимент, затова едни от страните са по-добре, а други от страните са по-зле.

Тези писма идват при вас, защото са свързани с отчаянието на някой да…

Да, по-често да.

… или защото не си знаем правата в България?

И двете, но има голяма част от случаите, в които към Европейската комисия, не само от България, се гледа като на последна надежда. Европейската комисия обаче първо не може да действа от името на държавата на място, но ние можем да направим добро законодателство, можем да сравним как това законодателство се прилага в страните, но не можем да заместим приложението на закона. Освен това има нещо друго – страните са много чувствителни, когато става въпрос за законодателство от Брюксел, казано в кавички, и ние се възмущаваме как може от Брюксел да ни казват дали производството на различни продукти е опасно или не и не искаме да има законодателство. Когато обаче някой се отрови, буквално, това питаме къде е Брюксел. По време на преговорите месеци наред имаше един човек, който ми задаваше непрекъснато въпроса: „Защо Брюксел ни кара да си мием гюмовете. Нашето българско мляко е вкусно, защото не си мием гюмовете. И сега вие искате да затворите тези предприятия, които столетия наред са произвеждали мляко по този начин”. Никой обаче не ми зададе въпрос колко души се разболяват от салмонела в България, което е наистина част от въпроса „Кое е безопасно за нас?”. Ние смятаме, че нас не ни лови нито болест, нито опасност, но тогава, когато нещата се случат в наша вреда, вече търсим санкция, намеса и се сърдим, че няма контрол.

Ако трябва да сравним един български купувач на зимни обувки и един купувач, който е от Рим, Берлин или Брюксел, какви са основните разлики, когато говорим за това той да след да не си купи нещо некачествено или опасно?

Нашият доход на глава от населението е по-нисък, разбира се, и стоките ни не са толкова скъпи, колкото в тези държави. Но ние имаме все рефлекса от един пазар, който не беше истински, в който нямаше стоки просто. И затова нашите претенции като потребители все още не са много високи. Можем да получим добра цена, добро качество и добри гаранции затова качество, и трите неща да бъдат едновременен ни, а не да се концентрираме само в едното, както много често всъщност всички правим.

Вие как си защитавате, не като еврокомисар, а като потребител правата?

Задавате ми въпрос, на който не се гордея много с отговора, защото ценя повече времето си, както голяма част от потребителите. Особено когато става въпрос за хранителни продукти и видя, че срокът на годност е изтекъл и аз не съм била достатъчно внимателна в магазина, за да го прочета, в повечето случаи махам с ръка и казвам: „Следващия път ще бъда по-внимателна”. Случвало ми се е да отида и да го върна и хората са много отзивчиви, но за това трябва да инвестираш време. Така че си обещавам, че ще бъда по-внимателна като потребител, защото не става въпрос само за мен. С това, че всеки от нас ще намери малко повече желание, ще отиде и ще си потърси правата, ние помагаме на следващия. Така че за мен това ще бъде стимул да се усъвършенствам.

Интервю