Председателят на Върховния административен съд Константин Пенчев в "Седмицата" на "Дарик" радио.
В навечерието на поредния доклад на ЕС, в който, разбира се, отново най-важното, което ще се оценява, е българското правосъдие, гост в студиото - председателят на Върховния административен съд (ВАС) Константин Пенчев. Добро утро, г-н Пенчев.
Да започнем по-философски този разговор. Приоритет ли е за българската държава правосъдието? Имах днес възможност да прочета в един централен ежедневник малкото добри думи, които се очаква да се кажат в този доклад. И чета: България назначава съдиите си с конкурс. Това е едно от малкото добри постижения. Нека припомним - конкурс не за младши съдии, а конкурс, всенароден, за новите административни съдилища, 268 души бяха назначени с конкурс. И като започнем от тази действително положителна страна на въпроса, се питаме дали на следващи конкурси ще има изобщо желаещи да се явяват, когато, както казахте в анонса, по 5-6 души, а в Софийския градски административен съд по може би 17-18 души в стая работят. Идеята ми е, че не знам дали е приоритет или не, очевидно е приоритет на думи, очевидно е приоритет на ударно приемане на закони, изменение на закони, изменение на конституция, но когато трябва да се свърши работата докрай и последователно ми се струва, че не е приоритет. Какво имам предвид? Пак ще се позова на това, което разбирам, реформата в административното правораздаване. Приет беше Административно-процесуален кодекс, възприе се, че трябва да бъдат назначени съдиите с конкурс. Ние проведохме всеобщ конкурс, ВСС, макар че много хора не вярваха, че ще има такъв конкурс и ще успеем във времето, и ще можем наистина да го проведем честно и да назначим тези, които са изкарали най-голям успех, а не по някакви други критерии. Ние успяхме всичко това и сега остана едно последно задължени, което трябваше да осигури безспорно изпълнителната власт - това е да осигури някакви елементарни условия за труд на тези нови съдилища. Виждаме в момента, че такива условия няма почти никъде. В София изобщо няма административен съд. Как е в страната? В София не само че няма, но в София повече не може да се чака нито един ден. Въпросът е наистина, как да го кажа, бих го нарекъл това е едно природно бедствие, защото делата се трупат, съдиите се опитват да работят по някакъв начин в домовете си. По някакъв начин да гледат делата в срок, макар че няма и зали, разбира се. И не знам това докога ще може да се удържи, тази лавина. В страната как е? В страната е различно. Там, където местните власти, местните областни управители или дори общинските съвети са разбрали, са достатъчно зрели да разберат, че един. . . Искате да кажете общинските съвети вършат работата на държавата? Искам да кажа, че например в Габрово, искам да поздравя общинския съвет в Габрово, онзи ден е гласувал на сесия решение, с което предоставя два етажа на габровския административен съд, два етажа за ползване за 10 години общинска собственост. По Административно-процесуалния кодекс задължена е държавата, т.е. областните управители и правителството. Общинските съвети не могат да бъдат задължени, защото това е общинска собственост. Но на места те очевидно проявяват зрялост, защото разбират, че тази палата и тези помещения се правят не за съдиите, а за хората, които ще търсят правосъдие и справедливост там. Искам също да кажа една добра новина. Наскоро открихме и първия обособен съд, обособен битово, в Благоевград, пак с помощта на областния управител, на местната общественост. Въпроса е решен с една напълно нова сграда, с нови мебели, едни прекрасни условия за работа за съдиите и за хората, пак подчертавам. Какво ви отговаря българското правителство, когато поставяте въпроса, лично министър-председателят какво ви отговаря на фона на непрекъснатите декларации, че за България справедливостта, правосъдието са най-важните и ще хвърлим всички усилия за тях? Имал съм няколко срещи с министър-председателя и с представители на правителството още от януари месец, когато встъпиха в длъжност назначените председатели на тези съдилища, преди сакралната дата 1 март, когато те започнаха работа и отвориха своите врати, макар че вратите бяха отворени условно, такива няма. Имаше воля, имаше желание, имаше разбиране за отговорността на поставената пред България задача, но като че ли оставаме с това. Добре, какво е вашето обяснение, че за шофьорите в градския транспорт има воля, има решение същия ден на волята, а за правосъдието няма решение, но има воля? Не виждам реални постижения. Ето един пример пак ще ви дам. Бях във Враца наскоро. Във Враца, сега по плановете на Министерството на правосъдието има една двуетажна, даже триетажна сграда, нова, строена 70-те години, която е включена в капитала на дружество "Геоплан", което е към Министерството на регионалното развитие. Тази сграда, тя е нова сграда, но е занемарена, защото в нея това дружество "Геоплан" може би използва три стаи и други три стаи са дадени под наем. Коридорите занемарени, няма кой да поддържа цялата сграда. Няма воля, няма желание, тази сграда, макар че разчетите на Министерски съвет тя е предназначена за Административен съд - Враца, тя е може би на 100 метра от съдебната палата, удобна, празна сграда де факто. Така или иначе не се дава, има някакви обструкции. Всеки министър прави обструкции все едно, че става дума да пусне съда в собствената си къща или някъде на гости, като забравяме, че цялата тази собственост е държавна, публична, независимо кой министър я управлява и надзирава в момента това е държавна собственост тя трябва да бъде използвана за благото на държавата, а не някакви умиращи държавни дружества да се издържат с наема, който взимат от частни фирми от такива сгради. Възможно ли е ускоряване на делата, защото това щяла да бъде, според предварителните информации, основна препоръка в очаквания доклад на Европейската комисия? Специално досежно административното правосъдие са налице всичките условия, юридически и законови, ако искате и субективен фактор, т.е. тези млади, спечелили конкурса съдии, са с желание именно да свършват делата в срок, да не ги бавят с години. Даже колегите от административния съд в София знам, че с някакви ударни срокове гледат делата, макар че няма къде, пак ви повтарям, няма къде нито да ги проучват, нито да ги пишат, освен в домашни условия. Но това нещо не може, разбира се, да продължава без край. А може ли да се стигне до обратното на европейската препоръка - да изтекат давностни срокове за административни наказания, да се стигне до отказ от правосъдие? Значи, правосъдието не може да работи по почина на Стаханов навремето. Някакви ударни две или три норми на ден. Очевидно или ще има нормални условия за работещо правосъдие или в един момент системата ще забоксува и ще се взриви. Аз просто специално за София виждам опасност в близките месеци системата да се взриви. Т.е. може да се стигне до нещо като, както е с глобите на КАТ. Всъщност никой не ги събира, изтичат всякакви давностни срокове. Да, да. И всъщност ще се окаже безмислено, че цялата държава върши нещо, издава някакви актове, които се обжалват, висят дълго време пред съдилищата и накрая пропадат. Аз дори започнах да си мисля, сега веднага еретична мисъл се появява в главата ми, като гледам сега усилията на думи, а никакви реални действия, че може би политическата класа се е надявала и този път да може да прибегне до познатата формула "консенсусно променяме закона" примерно, Административно-процесуалния кодекс, и записваме, че административните съдилища работят не от 1 март 2007 година, а от 1 март 2008, после от 1 март 2008, после от 1 март 2009 година и така, докато някога намери сгради - да, ама не. Ние, съдиите, показахме, че това няма да се случи, защото започнахме работа на 1 март. Всичките съдилища и вече няма как да се прибегне до тази доста удобна формула, която я гледаме в закона за търговския регистър. Вече няколко пъти се отлага срокът, защото няма условия. Интересно какво мислите там? Целият бизнес очакваше положителна промяна, която да ускори регистрациите на фирмите. Политиците предложиха решение - да излезе от съда и да стане един по-прост регистрационен режим на вписвания. Лично аз приветствам това решение. Добре де, но то няма. . . тази седмица се изпокарали кой поръчал информационната система, кой не назначил служителите, пак сгради няма. Ами, очевидно закон има, желание на думи има, но няма кой да извърши. . . кой да приложи закона. Аз така го разбирам. Не се разбра точно кой отговаря за тази агенция, дали самият директор на агенцията, чета, че имал неназначени хора, непопълнени щатове. Ами, значи някой трябваше да си свърши работата. Ако ние не бяхме провели конкурсите за съдии, ако не бяхме назначили председателите, ами нямаше да започнат съдилищата на 1 март и кой щеше да бъде виновен. Щяхме да си прехвърляме топката, виновен е парламентът, виновно е правителството, виновна е съдебната власт. Просто някой трябва да свърши тази работа. Законът не е само да се приеме и да се пререже лентата, да пием шампанско, че е приет един добър закон, европейски, и сме отчели поредната червена точка пред Европейския съюз, а трябва този закон да се прилага и да работи. А върхът вече, то е смешно даже, че Висшият съдебен съвет и той няма сграда. Е, това вече. . . В държавата, в която се скъсват от приоритетност на правосъдието. Е, това ми дойде малко в повече, когато разбрах, че ние нямаме сграда. Даже разбрах, че ние нямаме сграда от 2005 г. Фактически решението на Министерския съвет, с което тази сграда е отнета от Висшия съдебен съвет от 2005 година, ние даже не сме разбрали, че има такова решение. Това последващо решение, за което се вдигна шум, просто правителството отнема от "Новото време" тази сграда, която никога не е била във владение на "Новото време", партията, и я предоставя на организацията "Шалом", но тя от нас е отнета 2005 година. И тук в интерес на истината, защото съдийството ми е вродено и аз не искам да бъда пристрастен и гледам от двете страни, в интерес на истината аз не знам точно кой е виновен - дали правителството, или до голяма степен и Висшият съдебен съвет, защото действително факт е, че от две години ние имаме предоставена сграда на "Екзарх Йосиф", тъй като тези два етажа очевидно не бяха достатъчни за нашите нужди, и тази сграда с някакви обществени поръчки, които се влачат безкрайно първо от Висшия съдебен съвет, после от Министерството на правосъдието и се оказа, че две години и половина тази сграда ние я имаме, тя си стои в някакъв полуразрушен вид и никакви действия не се предприемат тя да добие вида, който е нужен, за да може да работи вътре в нея един административен орган. Т.е. отново някакво безхаберие. Добре, при това положение има ли смисъл да се пише пореден закон, който Висшият съдебен съвет да се превръща в постоянно действащ, при положение че той няма къде да действа, както няма къде да действат административните съдилища, новият търговски регистър, катаджиите няма къде да действат. Какъв е смисълът да се пише закон за постоянно действащ Висш съдебен съвет? Смисъл има, защото по начало има смисъл да се пишат закони, още повече добри закони, но пак казвам - те трябва да се прилагат. В случая за административните съдии - да, добър кодекс, добро решение да има обособени административни съдилища, ние вече работим и няма да позволим да нямаме сгради. Т.е. това е доброто, че законът щом е добър и ние го прилагаме, има хора, които имат воля да го прилагат, ние тези сгради ще ги имаме. Ще ги имаме тези сгради каквото и да се случи. Защото в края на краищата виждате, че адвокати протестират и всички, гражданите също. И нека никой не се надява, че аз примерно ще се откажа или ще си подам оставката и ще се самозапаля, както беше предложил на шега моя приятел, вицепремиерът Даниел Вълчев, понеже нямало заплати за учителите, не, няма да се самозапаля, няма да подам оставка, ще стоя и ще говоря, докато наистина и последният административен съд има нормални условия за работа. Същото е и за постоянно действащия Висш съдебен съвет, защото в момента няма кой да се бори за сградата за Висшия съдебен съвет. Кой да се бори? Висшият съдебен съвет не е е постоянно действащ. Неговите членове, всеки от тях си има куп други задачи, доста по-важни може би от това да работи във Висшия съдебен съвет. На това гледат като на някаква работа на хонорар два дни в седмицата и кой да се занимава с обществените поръчки, кой да се занимава с това тази сграда ремонтират ли я, кога ще се ремонтира, кога ще бъде готова за експлоатация, няма кой. Напротив, сега, като направим постоянно действащ Висш съдебен съвет с хора, който само това ще им е работата и 8 часа само за това ще мислят, ще видите как набързо тези хора ще намерят стаи, защото те трябва да имат къде да работят тези 8 часа, 5 дни в седмицата. Друг абсурд. Прокурорите стоят като административните съдии по няколко души в една стая, отрупани от дела, без никакви условия за работа, а следователите нямат никаква работа. Как да се реши този проблем, който беше поставен впрочем през тази седмица отново лично и от главния прокурор. Тук абсурдът е вече малко и законодателен, бих могъл да кажа. Тоест, когато се прие политическата концепция да няма. . . следствието да бъде със затихващи функции, никой не помисли какво ще правим с тези следователи, които са в своята огромна част несменяеми магистрати, несменяеми по конституция. И там няма основание, в конституцията няма основание един магистрат да бъде уволнен поради съкращаване и ликвидиране на щата. Колко души са това. Вярно ли е, че са 560? Над 500 квалифицирани юристи със съответния стаж, несменяеми, които между другото никой не може да изгони, пак повтарям. Те могат да стоят да чакат това престъпление до пенсия и да си получават заплатите. Това е нещо, което за мен законодателят не го премисли. Когато решава да даде на тези. . . на следователите само 1 процент или 2 процента от всичките дела, той трябваше да каже какво правим с тези следователи. Да го реши по законодателен път. Сега какво да правите. Тази идея да се интегрира с прокуратурата? Значи, това не ми е силната част специално, наказателният процес, и какво трябва да се прави със следствието. За мен не е лоша идея да се интегрира с прокуратурата и предполагам, че има и други идеи, но трябва да се реши нещо и то трябва да се реши прагматично, защото този капитал 500 грамотни, даже високо квалифицирани, бих казал, юристи няма за какво да се губи. Каква е позицията на Висшия съдебен съвет по оставката на Ангел Александров като ръководител на националното следствие? Нели Куцкова казва в едно интервю тази седмица - Висшият съдебен съвет не трябва да се снишава по скандала Александров - Овчаров. Защото някак си в общественото пространство остана неясно. Сега, господин Александров си отивал по лични причини. Това с Овчаров, но някак си не звучи нормално пък целият Висш съдебен съвет да не се обади по тая тема. В скандал обвинен е един от най-личните му членове в, така, страшни грехове и изведнъж всичко потъва. Нека пак да бъдем обективни. Значи, Висшият съдебен съвет. . . знаете, че аз доста пъти съм влизал в конфронтации с Висшия съдебен съвет по много принципни въпроси - назначаването без конкурси и т.н.Вие знаете тези неща. Тоест не бих могъл да бъда заподозрян, че като член по право аз ще бъда и адвокат на този Висш съдебен съвет. Но в случая на мен ми се струва, че Висшият съдебен съвет няма правомощие да иска оставката на който и да било от своите членове. Значи, такова правомощие в закона няма - искаме оставка. Защото, видиш ли, считаме, че не си много достоен за този пост. Такава фигура няма. Значи вижте, съдебният съвет може да поиска уволнението, може да започне производство, дисциплинарно, за уволнение на виновен магистрат, такъв човек, който примерно злоупотребява с престижа на съдебната власт в каквато посока са обвиненията, доколкото разбирам, към господин Александров. Добре де, ама, господин Овчаров или кръговете край него обвиниха господин Александров в неща, за които или господин Александров трябва да е, да си го кажем направо, в затвора, или тези, които са го обвинили и са подронили престижа на българската държава и българското правосъдие, те трябва да са в затвора. Не може скандалът да завърши по начина, по който се очертава да завърши - двама невинни си отиват, защото са уморени. Те го обвиниха в много ужасни престъпления, да го кажем. Те го обвиниха в рекет, в искане на подкупи, така да се каже, и то от една структура, която няма нищо общо със следствието. И така, и нещата ще свършат - всички са свободни и. . . Ами, имаше проверки на прокуратурата, която каза - такива данни за тези обвинения няма. Доколкото разбирам от това, което се изнесе в медиите, прокуратурата излезе със заключение, че ще продължи разследването на господин Овчаров и господин Александров по повод възпрепятстване на правосъдието по делото "Топлофикация". Ако прокуратурата ни предостави това, тези, това заключение от проверките, очевидно прокуратурата смята, че няма данни за възбуждане на наказателна... А то не е възможно логически да няма данни. Една от двете страни трябва да е извършила престъпление по българските закони. Не е възможно и двете да не са извършили. Значи, досъдебните производства се стартират по инициатива на прокуратурата, а не на Висшия съдебен съвет. Ние можем. . . А дисциплинарните? Ние можем да стартираме само дисциплинарно, т.е. 5 членове от нашия съвет трябва да подпишат едно искане . . . Но вие нямате такава воля - петима членове в съвета за дисциплинарно. Аз лично не бих могъл да подпиша искане за дисциплинарно уволнение по неща, които аз не знам и които научавам от медиите. Значи, другата страна е виновна... Някой би трябвало да ни представи, да каже има ли данни или няма. Прокуратурата казва - няма данни за престъпление. Ние продължаваме да разследваме по повод евентуално възпрепятстване на правосъдието, но нямаме данни за престъпление. Какво, как аз да подпиша, защото общественото мнение е много нагорещено, много отрицателно настроено и аз примерно или други мои колеги ще подпишем едно искане за уволнение. Нали трябва да имаме конкретни обвинения, да кажем - той е направил това, това, това, ние ще го докажем и затова ще го уволним. Кой да оглави националното следствие - ръководителят на отдела за борба с корупцията Бойко Найденов или заместник-директорът Свилен Тормаков? Аз първо не знам дали ще има национално следствие. Всякакви слухове се носят, че може би отново ще премине към специализирана следствена служба. В тази странна парламентарна практика, в която т.нар. предложение на комисията може да излезе 24 часа преди гласуването в пленарна зала и в един момент един закон да бъде пренаписан по начин, по който няма нищо общо с първоначалния проект. Така че аз не знам дали ще има все още национално следствие, за да мисля персонално кой да го оглави. Нека се направят предложенията съответно, аз като член на Висшия съдебен съвет безспорно ще направя своята преценка и ще гласувам по съвест. А Антон Станков да стане ли министър на правосъдието пак? Мисля, че изобщо пък не е в приоритетите на Висшия съдебен съвет да определя кой да бъде министър на правосъдието. Той ще ви е председател на съвета. Нали ще трябва да може да работите с него? Значи, това е въпрос на изпълнителната власт. Тя си решава кого да номинира и как да се сформира екипът, въпрос на премиера, разбира се, също. Впрочем до 31 май само 20 от 64 висши магистрати са подали декларации в инициираната от вас и от председателя на Върховния касационен съд Иван Григоров акция "чисти ръце". Целият абсурд е, че всички много пак се радват на тази акция, обаче, доколкото ми е известно, няма текстове в проекта на закона, който в момента се обсъжда и ще уреди Висшия съдебен съвет за това магистратите да декларират имуществата си. Тази акция имаше добри намерения, така да го кажа. Тя е, основният й инициатор и автор е господин Григоров. Аз само го подкрепих с господин Велчев. Имаше добри намерения, но както самият Григоров отчете на поредната национална съдийска конференция, че тази акция се е провалила. Имам чувството, че просто тя не изпълни своите, така, своите цели и затова може би в момента вече магистратите забравят и неглижират това задължение. Да де, предполагаше се, че, значи така, сега аз като го чета, излиза, че 44-имата, дето не са дали, не им е чиста работата. Може така да се каже. Може да е пак въпрос на слаба организация. Вие знаете, че когато настъпва времето да се подава декларация в Сметната палата от съответната палата получаваме писма, напомня ни се да не пропуснем срока. А в случая никой. . Сега пак опираме до смисъла нещо да се решава, като не се прави, това, с което започна разговорът ни. Да, мисля, че просто тази идея не беше приложена докрай. Не намери тя отзвук сред магистратите и за мен тя, така да се каже, няма бъдеще. Аз така го виждам. Новият Гражданско-процесуален кодекс, който обсъжда в момента парламентът? Впрочем резонен въпрос към вас, защото вашият кодекс препраща за неуредените въпроси именно към Гражданско-процесуалния кодекс. Професор Владимир Петров във в. "Политика" коментира, че новият ГПК е болестно сътресение за правната ни система и припомня, че френският граждански кодекс е на 200 години, немският - на над 100 години. Тоест очевидно ония народи не са толкова луди да искат от българския да прави нещо, което те не са направили - да си сменя толкова основен закон. смятате ли, че е нужно да се смени и да има чисто нов ГПК? Аз така и не можах да разбера кой иска чисто нов ГПК - дали Европа, или ние, някои от политиците е предложил на Европа такова едно мероприятие. А трети отмятат, дали вече сами сме си казали. И те сега отмятат, че ние не сме го изпълнили, да. Те отмятат, че ние не сме го изпълнили. Вярно, че действащият ГПК е вече десетки, да не кажа стотици пъти изменян. Вярно, че може би има нужда от нов, но това е един от основните нормативни актове на едно правосъдие, ГПК. И него да го приемем, така да се каже, на акорд . . . Но има, има ли, първо, смятате ли, че има нужда от нов? Аз в Париж съм си купувал, влязох в една книжарница и исках да си купя техния Гражданско-процесуален кодекс и те ми дават и пише "Наполеонов кодекс" в скоби. Аз викам - не стария, дайте новия, да видим сега как е. Те казват - така е от 200 години и ми показват отпред на 30 страници са поправките, които са си ги правили тия 200 години. И никой не се притеснява във Франция, че имат толкова много поправки. Аз се притеснявам много силно за новия Гражданско-процесуален кодекс, защото това, което знам, което съм чувал, аз не съм вътре в работните групи, първо, знам, че този проект, който е изготвен неизвестно къде от някои наши водещи специалисти, който е проект на Министерския съвет, е бил едва ли не пренаписан от някакви работни групи между първо и второ четене. Когато някакви работни групи пренаписват Гражданско-процесуален кодекс, независимо дали участниците в тези работни групи са най-талантливите наши експерти в тази област, някак си не се знае кой носи отговорността. В един момент ще започнем да се питаме кой прие този текст или онзи текст, кой го изготви, кой го предложи и няма да се знае кой. За мен това е много неправилен подход специално за Гражданско-процесуален кодекс на акорд - отново преди поредния доклад ние да рапортуваме, че сме готови в съкратени срокове. . Каква е позицията ви по спора в самата управляваща партия в момента? Очевидно той е професионален. Трябва ли да се облекчава Върховният съд или всеки гражданин трябва да знае, че може да получи справедливост от него. Цитирам две депутатки, които се караха с тези реплики през седмицата за това кои дела да стигат до Върховния. Случаят беше касационен, но то ако се тръгне по тая логика или Върховният трябва с много малко бутикови казуси да се занимава или напротив - всеки да може да стига до него. Кое е по-доброто? И като народен представител, и сега като магистрат аз съм бил винаги твърдо на позицията, че Върховният касационен съд трябва да се занимава само с бутикови казуси и с обобщаване на практиките. Това да ми се твърди, както и аз четох в медиите този спор в правна комисия, че всеки гражданин има право неговото дело да се гледа във Върховния касационен съд на три инстанции, понеже, видите ли, на всеки гражданин казусът е най-великият в неговите очи, това е някакъв абсурд и това е просто неглижиране на правосъдието. И на времето, когато искахме уволненията и тези, трудовите дела да отпаднат от юрисдикцията на Върховния касационен съд, точно такива популистки твърдения как може ние трудовите хора да ги лишим от трета инстанция. . . Аз не знам защо и трудовите хора, и всеки гражданин има, на първо място има нужда от бързо и ефективно правосъдие, а не да си види своето име и на решение на Върховния касационен съд. Добре. Трябва да завършваме. От този разговор аз разбрах, че правосъдието не е фактически приоритет на България във вашите очи, само на хартия, в декларации. Но административното правосъдие е приоритет и мой, и на всички административни съдии, новоизбрани с конкурс, и аз ви заявявам най-отговорно, че ще продължа да се боря всички те да имат нормални условия на труд.
