Председателят на ВАС Константин Пенчев в "Годината" на "Дарик" радио.
С вас да започнем оттам, откъдето завършвахме с другите събеседници - ще има ли предпазна клауза на Европейския съюз за правосъдието на България?
Аз няма да се спирам на въпроса дали Европейският съюз има интерес от тази предпазна клауза или не, защото споделям мнението на главния прокурор по този въпрос. Аз бих си позволил да перифразирам въпроса ви - ще продължи ли и ще победи ли съдебната реформа догодина или няма. И ви казвам, че ние в момента сме на кръстопът. Ние имаме всички обективни дадености тази реформа да продължи, да победи, но аз лично наблюдавам някои субективни симптоми, които са много тревожни за мен.
Какви?
Имаме инспекторат работещ, имаме постоянно действащ Висш съдебен съвет, който показва, че има много по-голям капацитет от всички други висши съдебни съвети, които не бяха постоянно действащи, тоест предпоставките са налице. За мен обаче все още е останал неясен въпросът с кадруването в съдебната система, за това говоря. Тези симптоми се появиха още през лятото, когато ние в две-три заседания атестирахме около хиляда и нещо магистрати и назначихме над двеста души. Имаше някои случайни, странни, стихийни, бих казал, назначения, но лично аз това си го обяснявах с огромната работа. Тази система, която не беше попълвана две години или повече, трябваше да я попълним изведнъж, за да отпушим движението на кадрите.
В последното заседание на Висшия съдебен съвет се случи нещо, което много, много ме смути. Проведохме избор за председател на Административен съд на град Варна, знаете случая с предишния председател...
Ние него даже по-подробно трябва да го коментираме с Вас, защото е емблематичен.
Да, емблематичен. И именно затова би трябвало да бъде емблематичен и много внимателен изборът на председател на този съд. Какво се случи? Аз предложих един съдия от съда за председател с едно мотивирано предложение, както законът повелява. Вторият кандидат беше изпълняващ длъжността председател, който се предложи сам. И понеже се предложи сам, очевидно, законът позволява и това, очевидно той дори не беше мотивирал своето предложение, а беше попълнил един формуляр, който Висшият съдебен съвет е изготвил, защото не може сам човек себе си да охарактеризира.
Когато дойде време да гласуваме, първо да обсъдим кандидатурите, аз много подробно обясних на членовете на Висшия съдебен съвет защо държа на моята кандидатура, като посочих именно специфичните проблеми на този съд в момента, който съд - искам да ви кажа, че е в процес на разпад. Това е може би единственият съд, който... трима души избягаха от него вече, четвъртият е на път, което говори за лоша атмосфера просто в самия съд и много проблемна.
Забележете, нямаше никакво изказване от страна на нито един от членовете на Висшия съдебен съвет по отношение на самопредложилия се кандидат. След тайно гласуване с бюлетини самопредложилият се кандидат получи 14 гласа.
Той беше избран.
И беше избран. И аз задавам въпроса на моите колеги от Висшия съдебен съвет, аз им казах и преди това, когато отстоявах моята кандидатура - позволете ми да поема отговорността, аз поемам отговорността за моята кандидатура. Аз се мотивирам и казвам - ето, аз съм този, който поема отговорността, който ви препоръчвам, и утре ако нещо стане, ето, аз отговарям. Питам кой отговаря, кой ще отговаря, ако утре, не дай Боже, се случи нещо подобно, което се случи вече във Варненския административен съд, с избрания председател? Кой? Четиринайсет анонимни, безлични хора, безлични, понеже нямат лица, и неми, защото никой от тях не каза една дума. Нито за, нито против...
Това, понеже е тайна гласуване, може и вие да сте гласували за...
Може и аз да съм гласувал, да, гласуването е тайно.
...за този съдия, срещу...
И питам аз - като има 14 души, които подкрепят другата кандидатура, защо нямаха доблест да направят, както законът повелява, предложение с петима членове, поне да видим лицата на пет от тях?
Вие всъщност не отговорихте на въпроса ми. Или по този начин искате да кажете, че България ще получи предпазна клауза?
Г-н Вълчев, продължавам, ще направим връзката. Г-н Вълчев, през 2009 година ни предстоят избори на всичките административни ръководители от върховно ниво заместници до районно ниво подмяна... на които мандатите изтичат през 2009 година. През 2009 година, началото, ни предстоят едни много емблематични дисциплинарни дела. Тук трябва също с тайно гласуване да се произнесем.
И ако по този начин Висшият съдебен съвет по този немотивиран, ням, безличен начин ще кадрува в системата - и никой няма да разбере защо избираме еди-кого си за председател на Апелативния съд в София или Варна, или Пловдив, или за апелативен прокурор - аз не виждам къде е гаранцията, че ще има съдебна реформа. Защото, когато 14 души гласуват "за", без да се изкажат, значи тук има сговор. И аз, тъй като не съм чул техните мотиви, имам пълното право да подозирам всякакви мотиви, които са аргументирали тези хора да гласуват за този председател.
И ако няма такава реформа, за каквато вие говорите, България ще получи ли предпазна клауза?
Какво значение има дали ще има предпазна клауза, или няма да има. Ние ще имаме на върховете по съдебната система недостойни хора и със съмнителни качества. И какво правим тогава? Очевидно България сама ще си гласува предпазната клауза, защото системата ще се върне пет – десет години назад. Това, което се опитахме чрез мандатността на променим, ще го върне обратно. Щом ние тези мандати ги попълваме по един абсолютно непрозрачен начин, без никакви принципи, без никакви правила, аз питам тогава какво правим.
Вие изглеждате най-самокритичен от досега говорилите магистрати. Споделяте ли оценката, че всъщност проблемът на България с европарите е в съдебната власт, в най-широкия смисъл - в правосъдието, в справедливостта?
Аз споделям, че правосъдието има сериозни проблеми, които се дължат лично на него и на кадрови проблеми. Но специално тези 220 милиона, ако ме питате, там помоему правосъдието няма никаква вина. Тези 220 милиона бяха спрени, защото нашите западни партньори казаха вие нямате правила и вие по някакъв мътен и непрозрачен начин разпределяте тези пари на неподходящи хора. Тук съда още го няма. Съдът ще се появи може би в един по-късен момент, когато кажат "а тези неподходящи хора, които са получили пари, те са пък и престъпници, и защо прокуратурата не ги обвинява и защо съдът не ги съди в срок". Но това е някаква следваща фаза. Тези последните санкции бяха за това, че системата за разпределение на тези фондове не работи.
Е, не е точно така. Писма, които пращаха, говореха за конкретни дела. Питаха защо тук този, дето е купил стари машини, пък ги е представил за нови, в Германия вече сме осъдили и партньора му, а пък в България няма да кажат виновен ли е, не е ли.
Така е, съгласен съм, че в това отношение съдебната система също носи своята вина и отговорност. Аз говоря за последните 220 милиона, които бяха последната капка, за това говоря. Иначе безспорно България е санкционирана и за недостатъчно ефективна и действаща съдебна система, това е така. Трябва да има ефективна съдебна система, все още няма в много области, и наказателното право е може би най-маловажната.
Ние говорим за търговски дела, говорим за граждански дела, говорим за запориране на акции, на банки, знаете какви случаи изплуваха. Говорим за многомилионни обезщетения за 100 квадратни метра в "Младост". Това не са само Маргините и Коце Маца. Това са едни не по-малко важни, не по-малко сериозни проблеми на нашето общество.
Случаят, който сам споменахте, на административната съдийка, председател на Административния съд. Той също обаче като че ли в началото звучеше толкова ясно и обвиненията в корупция можеха да бъдат изказвани директно, след това някак обрасна, включително в медийното пространство, с толкова условности, вътрешни отношения... И там сега не може да се каже този човек наистина справедливо ли е махнат...
Аз съм последният човек, който ще каже дали тя е виновна или не, защото има наказателен съд за това нещо и има прокуратура първо да внесе обвинение, което ще издържи или няма да издържи в инстанциите. Но за мен проблемът е сериозен. Между другото това е и моя вина, след като възникна този проблем и по-близо се запознах с Варненския съд, разбрах, че там проблемите са били много сериозни и организационни. Не, тук не става дума само дали някой е взел подкуп или не е взел подкуп, има сериозни противоречия между два клана, между две групи в този съд.
И пак ви казвам, трима души избягаха, четвъртата си подала молбата. Съдия, която се яви на конкурс, за да мине от окръжен съд в административен, сега настоява и обжалва пред нас, че не сме я прехвърлили обратно в окръжния съд. Това какво говори това? Това говори за много сериозни проблеми и това беше един от мотивите ми за моята кандидатура - че не смятах, че човек от екипа на тази съдийка, дясната й ръка, трябва да поеме ръководството.
Какво говорят статистиките за тази година, доколкото ги имате, нараства ли броят на недоволните от решенията на изпълнителната власт, които се атакуват пред пред съда, който вие ръководите? А и изобщо недоволните от управленски решения, които се атакуват в различните административни съдилища.
Тук вече и аз ще се присъединя към моите двама колеги и ще прехвърля топката в законодателната власт, и то много сериозно. Административно-процесуалният кодекс не само че не разтовари, той прекомерно натовари Върховния административен съд. И ако се говори, че не всички съдилища, административни, са достатъчно натоварени, което е вина пак на законодателя, че ги прави малко повече, отколкото трябваше да бъдат може би, то ВАС е залят от дела.
И аз питам кога най-сетне ще ни махнат от подсъдност земеделските земи, които ние продължаваме вече 20 години да гледаме. Аз се питам защо. Защото министър подписал съответни заповеди. Едни дела, които просто няма какво да вземат и да задръстват ВАС. Нека се решават на първа и последна инстанция в долните административни съдилища. И за обществените поръчки би могло да се помисли законодателно, да се свали прагът и от някаква цена надолу да отиват в долните съдилища и т.н., които наистина законодателят трябва да помисли, а ние вече стягаме ново отделение евентуално, което да гледа конфликта на интереси. Този новият закон... аз подозирам лавина от дела в нашия съд.
За конфликт на интереси.
Да, защото, знаете, всеки гражданин може да сезира съответната комисия, че има конфликт на интереси, и всеки гражданин, който е недоволен от решението на съответната комисия, че няма конфликт на интереси в случая, сезира съда и ние ще въртим машината...
Тоест според вас това разрешение не е разумно?
Не, аз не казвам, че не е...
Конфликтът на интереси...
Безспорно съдът трябва да бъде...
...да се гледа чак до ВАС.
То не само чак. Ние гледаме помоему 90 процента от... ще гледаме от тези случаи. Някак си много малки дела във връзка с общинските съвети се гледат евентуално в долните съдилища. Всичко друго се гледа във ВАС.
Кои са емблематичните дела на годината според вас във вашия съд?
Напоследък нашумя едно... Даже в петък излезе в Държавен вестник, т.е. то вече влезе в сила, с което отменихме чл. 5 от оная прословута Наредба за подслушване в интернет.
Вие какво мислите по този всъщност много голям въпрос, за който говорихме и с главния прокурор - къде да мине границата? Имаше голям дебат дали разпечатките. Въпросът беше дали разпечатките от телефонни разговори... да бъде свободен достъпът до тях на държавните органи, на полиция, на разследващи. Или да се искат разрешения на съдии, за да се гарантира, че никой няма да може да разбере личния живот на човек само по това с кого говори. Вие всъщност давате другия пример с имейлите. Докъде полицията ще може да влиза в интернет пространството на всеки.
Мотивите на нашия съд, които аз между другото споделям, не че има това някакво значение с влязло в сила решение, са точно това, че тези ограничения, които дори в някаква директива били предписани, но са много спорни в Европа, най-малкото, което е, трябва да бъдат въведени със закон, а не с наредба, както беше при нас. Защото аз нямам нищо против, че трябва да се борим с тероризма, нямам нищо против, че трябва да се борим с организираната престъпност - което безспорно следва да има и някакви технически методи, както е за главния прокурор, по глас да следим хората и други начини има. Но все пак не може да позволим на всеки един служител в МВР или ДАНС да може да се рови безкритично в личния живот на всеки един човек. Защото ние не знаем тези данни за какво се следят и за какво могат да бъдат използвани.
Тоест според вас трябва да има съдебен контрол, предварителен както е при подслушването?
Може би трябва да има правила. Трябва да има правила много ясни и много стриктни, за да не може да има никаква злоупотреба. Не можем да се предоверяваме на конкретния чиновник, било в МВР или в ДАНС.
И те трябва да са законни.
Законни при всички положения.
Мутрите на прехода бавно си отиват, каза главният прокурор.
Дай боже.
Мислите ли, че е така?
Ох, аз съм един непоправим оптимист, трябва да ви кажа, и все си мисля, че вървим към по-добро, но пак ви казвам, специално досежно това, което зависи от нас, нашата къща, Висш съдебен съвет, инспекторат, трябва да намерим още малко сили и да покажем, че в кадрово отношение, и в дисциплинарната практика сме наистина твърди, че наистина стоим на тези твърди позиции и искаме да се изчистим, а не че нещо правим пред Европа в момента, за да покажем, защото сме на мониторинг.
Най ме е страх... Имам чувството, че някои колеги от ВСС например точно с тези мотиви работят сега и в момента Европа иска, в момента това е модерно. Дай да се правим, че го правим, да демонстрираме дейност. Трябва здравото звено да победи, иначе се връщаме назад, казвам ви. Един неподходящ избор на висш, имам предвид на апелативно и окръжно ниво дори, магистрат, един неподходящ избор връща системата с пет години назад. Много е отговорно, а ние действаме стихийно, без никакви правила, казвам ви го.
Да завършим с това, с което всъщност почнахме, защото не получих отговор. Каква е вашата прогноза за 2009? Ще остане ли България в Европа във всички смисли, във вашата сфера на правосъдието? Българските решения ще останат ли европейски решения на съдилища?
В сферата на правосъдието аз казвам така - всичко... и се обръщам към всички наши колеги, съдии и членове на ВСС. Колеги, всичко е в нашите ръце, всичко, и от нас зависи какво ще направим ние за 2009 дали ще направим решителната крачка напред, или ще се върнем в някакви минали, ужасни времена.
