Ив. Искров: Усилията трябва да се насочат към реалната икономика
Ив. Искров: Усилията трябва да се насочат към реалната икономика / снимка: Sofia Phfoto Agency

Управителят на Българската народна банка Иван Искров в предаването "Годината" на Дарик

Малко ви възприехме като говорителя на кризата. Събитието на 2008 година според слушателите на "Дарик" радио и впрочем според повечето от българските медии, които номинираха събитията. Достигна ли тя на българския финансов пазар? Има ли обективни показатели, по които централната банка вече констатира настъпването и има представа за измеренията на кризата?

Ако бяха слушали, г-н Вълчев, повечето финансови пазари управителите, световните управители какво говорят през последните четири-пет години - че рисковете се подценяват, едва ли щеше да се стигне до тази криза. Но така или иначе факт е, че от 2007 година започна криза на ипотечния пазар в Щатите. След средата на 2008 година тя се прехвърли в Европа, главно чрез засягане на някои големи инвестиционни банки или техните поделения, които бяха купували тези джанк бондс, както се казва, буквалният превод, знаете, е боклук, ценни книжа. И съответно няма как да не влияе и върху новите страни, новите членове на Европейския съюз от Централна и от Източна Европа. Сега, това, което е хубаво, казвам го вече може би за 10 или за 15 път публично, е, че кризата по никакъв начин пряко не повлия върху нашата банкова система, което е изключително важно. Не се наложи, не очаквам да се налага правителство, централна банка да влизат в ролята на кредитор от последна инстанция, както беше, знаете в Щатите, както се случи с някои инвестиционни поделения на големи банки в Европа. Знаете, че, и това също е важно да се отбележи, дори в Европа там, където в Белгия имаше случаи, в Англия, на такива спасителни операции до ден днешен нито един вложител не е пострадал, тъй като държавите ясно декларираха волята да стоят зад банките си.

Тоест вие по това мерите дали централните банки се намесват или не с и правителства се намесват или не, вие мерите кризата и казвате, че в България няма криза.

Говорим за финансовия сектор, нали? След това ще отидем в икономиката. Така че много е важно това да се знае. Тъй като, когато има криза във финансовия сектор, тя няма как да не се отрази в реалния сектор. И обратното е вярно - от реалния във финансовия, но там са много по-слаби взаимовръзките, тъй като буферите обикновено на банките са много по-големи, отколкото на която и да е фирма от реалния сектор. Така че криза има и тя се отразява главна по две линии в нашите банки. Главно чрез ограничаване на достъпа до свежо финансиране от международните финансови пазари. На практика знаете, че вашите колеги използват термина фрийз маркетс, което означава замръзнали пазари, тъй като достъпа или го няма, или е много силно ограничен. И второто е във връзка с първото, това е силно нарастване на цената на ресурсите на банките. Нашите банки не правят изключение.

Това означава, че по-малко хора през 2009 година, и фирми, ще могат да взимат кредити.

Определено, аз ще ви дам и данни след това. Не така стоят нещата обаче в небанковия сектор, в реалната икономика. Пак, отново движени от външни фактори, тъй като кризата от Щатите прерасна в криза, икономическа, в Европа и съответно и в България се усети икономическата криза главно по линия на отраслите, които са свързани с износ на стоки и услуги. Знаете, коментират се постоянно тези отрасли. Това са, така, недвижимите имоти, които са силно зависими от западни инвеститори и с тях строителството, минната промишленост, производителите на стомана и на цветни метали, които изнасяха и все още изнасят, но не в такива обеми, за автомобилни предприятия в Западна Европа и в света, които на практика са в принудителни отпуски. Текстилна промишленост започна да се оплаква, транспорт. Така че там са предизвикателствата. Не случайно още преди повече от два месеца в такива разговори обърнах внимание да. . . Няма смисъл да се говори за банките, банките имат съответно своите предизвикателства, но са управляеми процесите там. Трябва да се насочат усилията към реалната икономика, тъй като там са големите рискове. А иначе, вторият въпрос за кредитирането ли?

Да, колко кредити бяха дадени 2008 г. и имате ли прогноза за 2009 г.?

Аз съм ви извадил тука една справка. Крадитирането, знаете, че през последните 5 години много силно растеше и ние се чудехме как да го ограничим, за да спадне до едни граници от порядъка на 10-15 процента. Сега пък сме в обратната ситуация, уникална не само в България, но много от другите страни, включително водещи икономики като Германия, като Англия, Италия, да призоваваме банките да кредитират. Кредитите за 2007 г. знаете, че достигнаха, растежът на кредитите достигна 62 процента, 62.5 процента.

Спрямо предишната.

Спрямо предходната година. За септември, давам пример септември, тъй като септември е крайъгълният камък, през септември фалира "Лемън брадърс" и той даде коренно отражение, коренно промени поведението на международните инвестиции. Тоест до септември спадна в резултат на нашите мерки на Централната банка на около 46.6 процента и на практика след септември наблюдаваме, така, доста силно спадане по желание на самите банки. На практика за месец ноември другата седмица ще излязат официалните данни и ще бъдат публикувани. Аз разполагам с груби данни. Кредитирането спада на около 30.6 процента на годишна база.

Тоест два пъти по-малко е кредитирането през 2008 г. към 2007 г.

Ноември към ноември.

Два пъти по-ниско.

Два пъти по-ниско, като особено силно намаля през последните 2 месеца. Пак казвам, имаме коренно променена среда в реалната икономика и банките са много по-предпазливи, тъй като всеки един кредитор и нормален кредитор, който трябва, така, да пази парите на вложителите, които са му поверени, трябва да бъде внимателен, да види докъде съответните фирми в реалния сектор, така, са стигнали, как ще им се отрази кризата и т.н. Аз искам тука точно да кажа по повод на някои забележки от най-вече работодателски и други организации, че за нас в централната банка това очакване е напълно нормално поведение на търговските банки, тъй като търговската банка преди всичко разполага с пари на, чужди пари на вложители и трябва да бъде консервативна и да се грижи преди всичко за тези свои клиенти, а кредитът е една възможност, той не е право, гарантирано от конституцията.

Тогава излиза, че банките държат сега пари, които не дават на кредит. А откъде ще взимат високите лихви, които обещават на тези, които са дали парите като влогове?

Вижте, българската банкова система е една от малкото банкови в ЕС, подчертавам, включително и между системите на Западна Европа, която все още кредитира, т.е. има позитивен растеж на кредит. В много от страните имате негативен растеж, т.е. новоотпуснатите кредити са по-малко, отколкото са погасените кредити. Това е благодарение на доброто състояние на нашата система и не случайно всички водещи политици на Запад, онзи ден и Гордън Браун, официално призовават повече кредити да се отпускат, за да може да има търсене в икономиката и оттам да се създават поръчки и работни места, и т.н. Така че българските банки кредитират и няма как да не кредитират, нали, от това се издържат, имат и клонова мрежа и служители, разходи за каквото се сетите, но наистина кредитират доста по-премерено.

Ако мога да, за вашите слушатели, така, да дам сравнителни данни по. . . да онагледя процесите, значи, към ноември се оказва, че кредитите за граждани и домакинства са от порядъка на около 50 процента от това, което е кредитирано преди кризата от септември, и при фирмите има по-голямо намаление, тъй като и рисковете, които очакват банките, там са по-големи. Там на практика е около 25-28 процента кредитът в сравнение с това, което е кредитирано, пак казвам, отпреди септември. Така че с това, с една дума, банките ще продължат да кредитират, защото трябва да се издържат, но няма да кредитират по този начин, по който сме свикнали от последните години.

Ама как става логически да даваш два пъти по-малко кредити, пък да започваш да обещаваш почти два пъти по-високи лихви върху депозитите?

Значи, благодарение на буферите, които имат. Така или иначе, банките имат вече създадени кредитни портфейли, които работят и ще продължат да работят и да носят лихви през 2009 г. и през 2010 г., и т. н. Банките не започват отсега да трупат кредитни портфейли. Така че всички портфейли, които са формирани досега, те ще продължат да носят лихвен доход, но. . .

Възможно ли е БНБ да въведе нулева лихва, както в САЩ, като основна лихва, с цел да насърчат кредитирането?

Първо това искам да обърна внимание. От 1997 г. БНБ не определя основната лихва. Основната лихва се определя на пазарен принцип на междубанковия пазар и БНБ единствено калкулира лихвата и обявява като основен лихвен процент.

И няма да се тръгне на промени например, за да се така, както. . .А как Щатите го правят, там се определя. . .

Ние и да искаме, не можем да го решим. Щатите имат друг монетарен режим.

Ние няма да сменяме този режим в името на примерно нулеви лихви?

По никакъв начин. Вие знаете много добре нашата стратегия. Но искам да обърна внимание, че дори и в Щатите, дори и в Европа, където лихвите са много по-ниски, междубанковите, от нашия основен лихвен процент, едно е краткосрочната лихва на еднодневните лихви, за които вие говорите, и друго е лихвата, която банките прилагат по отношение на техните кредитни продукт, по отношение на техните депозитни продукти. Няма лихви в Европа под 4, 5, 6 процента по кредитни. . . и по-високи са по ипотечните. И това е една от дилемите пред големите централни банки - как така да повлияят върху крайното ценообразуване на търговските банки, така щото търговските банки да намалят лихвите по крайните си продукти.

Очаквате ли да започнат, да станат масови разпродажби на имоти на нередовни длъжници?

Не, никога не е било това и не може и да бъде по простата причина, че нямаме такъв феномен. Дори и в, така, затегнатите условия, месец септември са ни последните, ние имаме от порядъка на около 2.03 процента необслужвани кредити, което е далеч под средното за, така, нормалните пазарни икономики, първо. На второ място, не забравяйте, че банките не са някакви цербери, банката има интерес нейният клиент да се чувства добре и много редки са случаите, когато се преминава към принудително изпълнение.

Обикновено се провеждат разговори с клиентите на какво се дължи просрочието, ако има просрочие по кредита, как може да се подобри обслужването на кредита, обикновено се преминава към преструктуриране на кредитите. Това е нормалната банкова дейност. Стига се до продажба на обезпечения, без значение дали те са на граждани или на фирми, тогава, когато просто това е последната стъпка, тъй като самият ликвидационен процес по едно обезпечение също е много скъпо занятие и отнема и време, и пари.

Колко и за колко са необслужваните кредити в България?

Нали ви казах току-що - необслужваните кредити са от порядъка на 2.03 процента към септември.

Има ли ръст всъщност е въпросът?

Ръстът на необслужените кредити до момента се движи успоредно с ръста на новите кредити, което е нормално.

Тоест няма черезвичайна ситуация?

Ами, няма черезвичайна, да.

Спрямо предходните години?

Ами, ето - за 2007 са били 2.05, за септември са 2.03, дори леко са намалели. Това, което е важно, също искам да подчертая - че няма как, когато има буксуване в икономиката, през 2009, както се очертава, да няма затруднения при обслужването на кредитите и вероятно ще нараснат необслужваните кредити. Това, което е важно обаче, е, че, пак подчертавам, банките са с много високи капиталови позиции, добре капитализирани, печалбата, която тази година се очаква да реализират, е поне милиард и 400 милиона лева, около милиард и 500. По наша препоръка. . . а там, където не се съобразят, знаете, че препоръките на банков надзор са почти във форма на задължителни, ще ги наложим и със съответните решения. По наша препоръка банките ще капитализират цялата тази печалба, която ще бъде допълнителен капиталов буфер срещу евентуални, така, увеличения на необслужваните кредити. Така че не се притесняваме по тази линия.

А губят ли българите доверие в банките? По-малко ли са влоговете?

Ами, вижте, това, което се забелязва в Европа, и аз тук съм радостен да го споделя, е, че българите се държат, така, много по-нормално. Има страни, в които, особено през септември- октомври, имаше доста значително изтичане на депозити от търговски банки, включително и в някои от страните с доста развити пазарни отношения от столетия. При нас, така, имаше някои притеснения, някои ослушвания, включително някои хора са предпочели да си държат парите в матраците, както се казва, но. . .

Стават ли повече?

Не, не. Това искам да обърна внимание - че, така, след като имаше, така. . . главно, и тук искам дебело да го подчертая, главно поради, така, медийното отразяване на случващото се в Щатите, в Западна Европа, след като имаше, така, някакво минимално напрежение през септември, особено средата на октомври, от ноември наблюдаваме пак един нормален. . .

Трябва ли да растат гаранциите?

Кои гаранции?

На влоговете. При положение че вие многократно казвахте колко малко хора имат повече от четири или пет хиляди лева, нужно ли е той да бъде засилен?

Значи, това е психологически момент. Колкото по-висока е гаранцията, веднага се казва - значи, са по-обезпечени депозантите. Това, което искам да обърна внимание, е, че дори при 40 хиляди лева, предишната гаранция по влоговете, над 96-97 процента от всички влогове в банковата система попадаха в тази гаранция. Предполага се, че трябва да бъдат гарантирани вложенията на хора, които са, така, по-обикновените хора, хората с по-малки вложения, които нямат възможността да се консултират, да избират банка, да разбират от отчети и т.н. Така или иначе Европейският съюз реши през октомври, и вие знаете, че и нашият парламент веднага прие един закон, който подготвихме ние с Министерството на финансите, и увеличи гаранцията на 100 хиляди лева. Не че се налагаше - нито се налагаше заради слаба банкова система, нито заради кой знае какви огромни обеми на депозитите, но България е пълноправен член на Европейския съюз и прилага правилата. Сега знаете, че се дискутира в Европейския парламент, в комисията дали да не се вдигне гаранцията в Европейския съюз на 200 хиляди лева, това е на 100 хиляди евро. Отговарям ви по същия начин - няма такава необходимост, но ако се приеме в съюза, няма никакъв проблем и тук да се приложи, тъй като България е една от 27-те, които стриктно прилагат законодателството.

Изтичат ли пари от България към чуждите банки - майки на нашите банки, което звучи логично в условия на финансова криза на майките банки?

Това беше един много интересен въпрос и ние с много голям интерес в централната банка, много отблизо наблюдаваме този феномен дали ще се прояви. За щастие данните не потвърждават едно такова очакване, което беше споделено като притеснение и от част от бизнес организациите, признавам, и при нас имахте такива притеснения - дали пък сега банките майки няма да почнат да си изтеглят парите от България. Но такъв феномен не се забеляза. И аз ще ви дам няколко цифри. Например в България всичките влогове са от порядъка на 36 милиарда лева. Значи, горе-долу за гражданите са около 21-22 милиарда и за фирмите са около 14-15 милиарда. Останалите депозити са от банките-майки, които са от порядъка на 17-18 милиарда. Тоест, нашата банкова система, съответно българският бизнес се финансира на около 33-34 процента от привлечени средства от чужди държави от банките майки. Това, което се забелязва обаче, и е много позитивно, е, че след септември този стрес, който настъпи навсякъде в света и даде отражение и върху поведението на нашите банки, е, че банките от Гърция, Италия, Германия, Франция, Австрия, на практика банките, които имат тук големи банки, не само че не оттеглиха и един лев, нямаме и един случай на такава банка, но допълнително предоставиха на своите банки в България средства от порядъка на 1.5 милиарда лева. Тоест не само че не се дезангажираха от пазара, но допълнително предоставиха ресурс. Това е нещо много важно и, не се благодари за въпроси, но аз ви благодаря, тъй като много често се дискутира главно от непрофесионалисти, видите ли, как били изтегляли парите си. Няма такова нещо.

Трябва ли България бързо да въведе еврото, заради това, че бордът може да се окаже заплашен? Заради риск валутните курсове да започнат да скачат?

Г-н Вълчев, не ме връщайте на теми, които са дискутирани преди 10 години. Никой никога през тези 10-11 години не дискутира борда. Бордът е въведен със закон. Бордът има пълната политическа подкрепа както на централната банка, така и на три поредни правителства, на всички сериозни политически сили. Аз не съм чул някой да коментира, така, от сериозните политически фактори. Сега, от време на време се появява такава тема - трябва ли едностранно да въведем еврото, пък трябва ли да избързваме, не трябва ли? В крайна сметка какво трябва и какво не трябва е решено в европейското законодателство и то има, така, своите отражения в решенията на страната. Решения на правителството, решения на централната банка. Вие знаете нашата стратегия...

Не, има ли икономическа логика това да стане?

Има, има.

По-рано, по-бързо и дали тази логика започва да доминира според вас. Оставете решенията на нормативно ниво.

Как, как да оставя решенията, като на практика ние сме част от Европейския съюз и ако искаме да ни приемат сериозно, трябва да спазваме на сто процента законодателството на Европейския съюз. А иначе от икономическа гледна точка няма никаква логика, тъй като дали държите лев или евро, това е едно и също. Вие по всяко време всяка банка може да дойде в централната банка и да продаде точно толкова левове срещу евро, колкото иска, и обратното, и включително без централната банка да й начисли един цент или една стотинка комисиона. По същия начин знаете, че и граждани, фирми идват на гишетата, така че няма никакъв проблем. От наша гледна точка, от макроикономическа левът е евро и еврото е лев. Така че аз затова не сте ме видели да влизам в някакви безплодни дискусии. Наскоро пак се опитаха до повдигнат този въпрос. Това са измислени дискусии, от които никой не печели. Само хората на улицата, хората, които се трудят, вместо да се съсредоточат върху ежедневните си нужди кой с каквото се занимава, трябва да им пълним ушите и очите с измислени дебати.

Какво трябва да прави един човек, една държава при криза - трябва да трупа пари и резерви или напротив, да не заделя. И вие говорихте някъде за белите пари и за дошлите вече черни дни, да извади заделените бели пари, защото черните дни са дошли и да ги завърти?

На за всеки според възможностите. Това, което е важно да се направи, аз съм доволен като, тук не говоря само от мое име, ние като управителен съвет гледахме макрорамката на бюджета, доволни сме, че правителството и тази година, и парламентът подкрепи тази политика, заложи на един доста консервативен бюджет главно по отношение на стриктен контрол върху разходите за 2009 г., включително правилото на десетте процента, което върнаха, едно позабравено правило от предходни периоди, и заложиха бюджетен излишък от порядъка на три, но не по-малко от два процента в зависимост от растежа за 2009 г. Това е изключително важно, тъй като България не е страна като Щатите, като еврозоната, като Япония и ред други държави, която да емитира активи в резервна валута, и не може да си позволи да излиза на дефицити, за да прави някакво квазистимулиране, някакъв кейнсиански модел на стимулиране на икономиката. Да, тя трябва да го прави и както виждаме, са заложени в бюджета за същата година такива програми главно в областта на инфраструктурата, но така, че да не излиза на дефицити, тъй като ако излезе на дефицити, този дефицит може да бъде изключително скъп за финансиране, а имахме такива случаи, спомняте си Унгария наскоро, само преди два месеца, не можеше да си финансира дефицита, тъй като никой не искаше да купува ценните книжа на правителството. Е, като финансираш някакви разходи и заплати на бюджетни служители, на учители, на лекари, някакви инфраструктурни проекти на дефицит и няма кой да го финансира този дефицит, какво се получава тогава?

От всичко, което казахте, излиза, че е излишен въпросът дали България ще има нужда от външна финансова помощ, както през 90-те от Международния валутен фонд или чрез някаква европейска система от общи фондове, които бяха дискутирани през тази година.

Няма никаква причина към този момент да мислим, че ще има нужда от такава подкрепа. Разбира се, това са наши международни партньори, с които ние сме акционери, пълноправни там, но не виждам никаква причина, тъй като към днешна дата мога да ви кажа, че резервите на страната към брутния вътрешен продукт са над 39 процента от БВП. Това са резерви, типични за страни от, така, Азия и страни, които изнасят петрол, а не типични за страната. И трябва да направим много големи глупости, за да излезем на някакви свръхдефицити, които да ни поставят в тежка ситуация, а аз не виждам такива хора, нито в парламента, нито в правителството, нито в реалния сектор. Така че по никакъв начин към момента не мисля, че дори трябва да се дискутира тази тема.

Проблемите с европейските фондове, впрочем едно от събитията на годината, отразяват ли се на българската финансова система? Чакате ли ги тези пари, дето ги спират?

Ами, те не се отразяват. . . Не, вижте сега, българската финансова система едва ли е зависима от 220 милиона евро по ФАР или някакви други милиони по. . .

А зависима ли е от 11-те милиарда, които трябва да дойдат до 2013 година?

Но, но по-скоро трябва да кажем доколко е зависима икономиката и че това са необходими пари за реалната икономика, тъй като това са пари за пътища, за инфраструктура друга, за производство, за конкурентоспособност, за селско стопанство и т.н. Така че безспорно страната има нужда от тези пари и трябва да се направи, всеки според задачите си, всичко възможно, така че тези пари да бъдат не само размразени, но да бъдат и усвоявани във възможно по-голям процент, тъй като това са пари, на които има право страната ни.

Това беше и годината, в която държавата си направи банка, в смисъл инвестира доста в една съществуваща банка - тази за развитие. А какви ще са допирните точки с БНБ, нужна ли е на България такава банка? Защо трябва да се допълва съществуващата банкова система. . .

Не, вижте сега, тази банка, първо, не е направена сега. Тази банка е направена през 1998, ако не се лъжа, и е Насърчителна банка. Държавата, което направи, направи един разумен проект, законопроект, който парламентът прие и преобразува Насърчителна банка в Българска банка за развитие - такава, каквато имат всички страни от ЕС. Това са банките, които обикновено се занимават с така, по-непазарните, по-нетипичните за търговските банки продукти, като например дългосрочно кредитиране, кредитиране на малки, значително по-рискови проекти за дребен и среден бизнес и т.н. А иначе БНБ няма никакво по-различно отношение към тази банка от отношението към други банки.

Нищо, че е държавна.

Никакво отношение. Значи, законът изрично постановява, че тази банка се подчинява по същия начин на банковото законодателство и на регулацията на централната банка, както и всички останали банки. Така че ние имаме чисто надзорни отношения и отношения по платежен механизъм и т.н., както с ДСК, с Булбанк, с Корпоративна. . . с всяка една друга банка. Няма разлика.

Прогнозата ви за 2009. Ще има ли проблем България с Европа, с еврото? С всичко, свързано с еврото.

Двете неща не са чак толкова пряко свързани. Очевидно, че имаме някакви проблеми с Европа, по-точно с Европейската комисия. . .

Ние имаме, с еврата имаме проблем.

Не, не, чакайте сега, нека да не бъркаме еврото като платежна единица, лева и т.н.

Ония евра от фондовете. . .

Очевидно е, че Европа иска да види от България да бъде предсказуема, прозрачна, последователна в усилията си да прави реформи. Аз съм щастлив, че институцията, за която от пет години отговарям, няма и една забележка в нашия сектор, сектора парични. . . валутни финансови отношения. Еврото е съвсем различно нещо. Еврото си е евро, това е платежна единица на ЕС. В България, още веднъж казвам, дали ще държиш левове или евро, нали, е все тая от макроикономическа гледна точка. Е, поотвориха се спредовете, така че по-изгодно в момента е да си държиш левове, тъй като ти носят по-голяма лихва. Но от моя гледна точка, от гледна точка на централната банка, няма никакво значение.