Следващият представител на проекта на Дарик "40 до 40" има амбицията да промени начина, по който се учат децата в България, като прибави към него много физическа активност. Името му е Кирил Русев и определя екипа, с който работи, като приятелски, млад и вдъхновяващ. Пътят от идеята, през реализацията, а сега и в търсенето на възможности тези проекти да излязат извън границата на България, изисква много труд и упоритост.
Какви изненади крие пътят към успеха и дали и малко късмет е нужен в началото? Колко е мотивиращо да виждаш млади българи, които се завръщат в родината и осъществяват прекрасни проекти? Отговорите от Кирил Русев в интервю за Дарик кафе.
Нека представим нашия гост Кирил Русев. Ти си един от създателите на образователната платформа Еnvision и платформата Jumpido. Разкажи ни за тези две платформи и твоето участие в нашия проект "40 до 40".
Кирил Русев: Искам да благодаря за тази номинация. За мен е чест да бъда част от този проект, заедно с още талантливи и иновативни млади хора. Искам да споделя тази номинация с целия екип, с който работя, защото с тяхна помощ осъществих своите проекти. Целта ни е да променим начина, по който децата учат и възприемат училището. Двата проекта са насочени към образованието. Първият Envision провокира всички деца в класната стая да работят заедно с помощта на един единствен компютър. Той съдържа обикновени безжични нишки - децата остават на своите чинове, а ние им помагаме да усвоят по-лесно определен материал по даден учебен предмет, използвайки метода презентация. Когато стартирахме този проект, все още бяхме студенти и с течение на времето той започна да придобива сегашния си вид. Вече има над 1500 класни стаи в България, които работят и учат по този модел. За нас това е страхотно доказателство, че българският учител се стреми да намира иновациите.
Преди два дни бях в Хасково, за да представим нашите проекти. Имаше много учители, които искаха да научат повече за този метод на преподаване. Бях приятно изненадан как голяма част от преподавателите бяха готови да стоят и прави, само и само за да научат повече за нашите иновативни проекти. Това показва, че ние сме на правилния път, но и че училищата търсят начини да разнообразят своите методи на преподаване чрез иновативни технологии.
Кога учат тези деца?
Кирил Русев: Идеята е децата да останат на своите чинове. Например в час по история те учат за цар Симеон и преподавателят може да им пусне филмче за тази важна историческа личност. В следващия момент учителят иска да разбере доколко децата са възприели предадения материал и дали са слушали внимателно. Задава им някакъв въпрос и докато са на своите чинове, децата с помощта на своята мишка търсят отговори или отговарят на въпроси - къде се е случила битката, през коя година се е случило дадено историческо събитие - или ги провокира да напишат нещо. Идеята на тези иновативни технологии е да ангажира тяхното внимание с помощта на различни средства, децата да станат активни участници, а не само да бъдат пасивни слушатели и зрители. Това дава страхотни резултати, защото така те учат по-лесно.
Откъде ви хрумна тази идея? Кога започна всичко?
Кирил Русев: Екипът, с който създадохме този проект, се познаваме отдавна - единият от тях е брат ми, Дилян Русев; Никола Косев, с когото сме учили заедно още от училище - от 8 клас; Рая Юнакова, с която се запознахме в университета. Започнахме да работим заедно, още докато бяхме студенти. Участвахме в състезание, организирано от една от големите корпорации, спечелихме го в България. После участвахме в друго състезание, проведено от университета Burkeley в САЩ от друга голяма корпоративна фирма. Това ни даде вярата, че тази идея е интересна. От студентски проект се превърна в истински бизнес, който се развива успешно. Днес седем души работят за нас и се стремят образованието да се променя и да става по-различно. Не мога да кажа точно кога стартира, но всичко започна, когато повярвахме, че това може да стане нещо повече от студентски проект.
Спомена, че си прекарал известно време в Англия. Какво си правил там?
Кирил Русев: След като стартирахме проекта, имахме възможност да работим с три страхотни учителки. Тогава започнахме и пилотния проект. През това време аз и още един член от екипа заминахме за Англия, за да си завършим магистратурата. Бяхме приети в един много хубав университет. Завършихме университета и се върнахме да продължим нашия проект, като вече имахме страхотен екип. След като се върнахме през 2010 година, реално стартирахме компанията на пълни обороти.
Как се издържате?
Кирил Русев: Изцяло от това, което правим. В началото нямахме никаква инвестиция …
Сами сте програмирали всичко?
Кирил Русев: Да, всичко си направихме сами - бяхме четирима програмисти, не се бяхме занимавали с бизнес и нямахме много представа как се прави. Бяхме просто четирима инженери, решили да направят нещо различно. С правенето и оформянето нямахме проблеми. След това трябваше да научим нови умения, включително как да рекламираш, да продаваш, да се срещащ с директори. Едно от уменията, които научихме и развихме в себе си, беше да водим разговори с директори, имащи авторитет. Да им разкажем така интересно и увлекателно за нашите проекти, че те да проявят интерес към нашите идеи и продажби.
Как ви възприемаха учителите?
Кирил Русев: Имахме огромен късмет. При първото състезание, в което се включихме, организаторите ни свързаха с три много добри учителки. Те ни помогнаха да разберем какво се случва в училище, какви са проблемите. Имахме идея как стоят нещата, но те ни приземиха и представиха реалната обстановка в училищата. Те бяха нашите посланици на това, което ние правим. Влюбиха се в нашия проект и до ден днешен работим заедно. Имахме големия късмет да се запознаем с правилните хора. Те са успешни преподаватели в България. Когато кажат, че това дава положителни резултати, тогава има още поне 100, които ще проявят желание да го научат. В края на първата година имахме около 100 училища партньори. Още в началото имаше толкова голям интерес и ни се наложи да връщаме хора. Ние бяхме студенти без опит в образованието. Идеята ни беше много различна и интересна. Беше препоръчана от техни изявени колеги, които го представиха като нещо интересно. Мисля, че реализирахме нашия проект, защото вярвахме в неговия успех и положихме усилия от сърце. Когато имаше някакъв проблем, ние бяхме намерили решението му още на следващия ден. Това беше нещо, което ни помогна да продължим.
Самите училища ли плащат на вашата фирма?
Кирил Русев: Да, самите училища. Те имат делегирани бюджети, с които определят какво могат да си купят. Разпределението на приходите зависи от самия директор.
Как работите с Министерство на образованието? Какви контакти имате?
Кирил Русев: С министерството на образованието сме на приливи и отливи. Винаги сме получавали подкрепа от тях, но духовна. Ние организираме конференции, на които представяме нашите идеи и концепции. Още първата година направихме конференция, в която участва и Софийският университет, като темата беше иновации в образованието и новите технологии. Отправихме покани към министерството и министъра, но не пожънахме успех с тази своя инициатива. Най-накрая след няколко опита министерството се заинтересува, като сега правим първи стъпки да получим някаква смислена подкрепа оттам. Искаме по този начин да помогнем на много училища да се възползват от нашите проекти и новите технологии. Не се ограничаваме само с това, което правим. Нашата борба е информационните технологии да влязат в класните стаи, защото те могат да помогнат на децата да бъдат по-ангажирани, да им е по-интересно и да научат повече.
Все още няма закон за електронните учебници. Все още никой не се е сетил да предложи, нали?
Кирил Русев: Много хора са се сетили, но не мога да кажа защо все още не е приет. Миналото правителство се опита да вкара закон, свързан с образованието, но имаше големи проблеми.
Мога да ти кажа каква е била причината. Ако го направят това, ще вземат хляба на много печатници, издателства и много хора ще изпищят.
Кирил Русев: И да, и не. В момента, който се приеме този закон, издателите ще направят необходимите стъпки.
Ще станат ваши конкуренти?
Кирил Русев: Трудно ще ни бъдат конкуренти, от друга страна, не е невъзможно. Всяко едно издателство разполага с достатъчни финансови и човешки ресурси да направи нещо. При нас различното е, че влагаме много повече от това, което парите могат да постигнат. Желанието, идеите ни и емоцията са по-силни от парите.
На колко години си?
Кирил Русев: На 27.
Как минава един твой работен ден? Ти нямаш определено работно време, нали?
Кирил Русев: Да. Когато работиш за себе си, нямаш определено работно време. Можеш да отидеш на работа в 12.00 или да работиш цяла събота и неделя. Например миналата седмица участвахме в най-голямото изложение за образователни технологии в целия свят, което се проведе в Лондон. Там бяхме номинирани за най-престижната награда - за иновации в информационните технологии. Ние бяхме първата българска компания, номинирана за тази награда. Самото шоу протече невероятно. Jumpido навлиза вече сериозно и на английския пазар. Преди самото шоу подписахме с един дистрибутор, който се съгласи да разпространява нашия проект в английските училища. Там се запознахме още с двама, като с единия от тях вече имаме подписан договор. Чрез няколко срещи и демонстрации и обратна връзка от учители ние успяхме да постигнем този резултат. Това показва, че български проекти могат да бъдат успешни извън България.
В личен план, ерген ли си?
Кирил Русев: Ерген съм, но си имам сериозна приятелка.
Колко сериозна? Сгодени ли сте?
Кирил Русев: Не, но сме заедно повече от седем години.
Да не ти е колежка?
Кирил Русев: Не ми е колежка, но учихме заедно в университета.
Благодарим ти за този интересен разговор. Слушателите добиха представа с какво се занимаваш.
Кирил Русев: Искам да добавя още нещо. Надявам се днешният разговор да бъде като мотиватор за младите личности и за всички останали хора. За мен това да бъдеш иновативен няма възраст. Много хора виждам как се връщат в България. Връщайки се у дома, всеки един от нас има шанса да развие своите проекти. Това ме радва и ми дава надежда, че нещата започват да се оправят. Виждам го навсякъде около мен. Така мисля, че е хубаво да завършим нашия разговор.
Чудесен завършек. На гости ни беше Кирил Русев, един млад и успял българин. Много ти благодаря, че беше наш гост и дано си вдъхновил много наши слушатели. До нови срещи.
