Гагаузов: Не е имало натиск от ЕС и САЩ срещу "Южен поток"

Министърът на регионалното развитие и благоустройството Асен Гагаузов в "Седмицата" на "Дарик" радио.

Предполагам, чухте историческата аналогия, разказа ми за преди 130 години битката между Европа и Русия накъде да тръгне първата българска железница.

Да.

Тогава все пак избират Европа. Наистина, след голям руски натиск, който коства дори трона на Батенберг. Какво е по-различното сега с тръбите?

По-различното е, че в сегашните проекти както за Бургас - Александруполис, така и за "Южен поток" основни участници са европейски страни. Това е България, Гърция и Русия в Бургас - Александруполис и Италия, България, Австрия, страни, които ще участват и в "Южен поток".

А защо България пропуска първо тръбите за руски газ на "Южен поток", а не на "Набуко" с газ от други азиатски държави, за което настояват и Съединените щати, и Европейският съюз.

България активно участва в проекта "Набуко", само че готовност за неговото изграждане, той е доста по-сложен проект, трябва първо себестойността на газта, която ще минава по този тръбопровод, да достигне граници. И второ, трябва да има достатъчно газ, за да почне да се изгражда този проект. Той е приоритет и за нас, приоритет е и за Европейския съюз. Както ние, и най-вече Европа, имат нужда и от този газопровод, но те имат нужда и от "Южен поток". И затова ние започваме да изграждаме "Южен поток, защото той може да започне по-бързо, да бъде изграден и, разбира се, успоредно с това или след това да се изгражда и "Набуко".

Според коментарите днес, включително и в руската преса, българският подпис за "Южен поток" в голяма степен обезсмисля "Набуко".

Не мисля, че е така. Мнението на представителите на руската страна и по време на преговорите беше такова, че в момента на дневен ред е "Южен поток", защото готовността е доста по-голяма, а при налични количества очаква се откриване на залежи в Азия, откъдето ще дойде всъщност "Набуко", да дадат достатъчно гаранции за количества, които ще бъдат доставени чрез проекта "Набуко" в Европа. И това означава, че темпът, с който се увеличават нуждите на Европа и не само на Европа от газ, няма да могат да бъдат напълно задоволени дори и с "Южен поток" в една перспектива след около 10 години. Така че "Набуко" ще се строи, аз съм оптимист. И не само това - вече се мисли и за варианти за втечнен газ, който да бъде доставен в Европа от Близкия изток.

Това е проектът от Катар.

Да, да.

Катарски газ на нашите пристанища.

Това са такива идеи, които... да се направят такива разтоварища за втечнен газ, но това, разбира се, са по-сложни и по-скъпи неща. Трябва да направим всичко възможно и ние вчера го направихме, за да минат през България допълнително над 30 милиарда кубически метра газ, което означава, че ние ще имаме достатъчно възможности за една дълга перспектива напред България, а и съседните страни да нямат проблем с газоснабдяването.

Всъщност българското решение идва точно в седмицата, когато британската компания "Пенспен", всъщност тя е мултинационална, поема планирането на инженерните работи за "Набуко". Вече е назначен координатор на проекта и той е много високо ниво, бивш холандски външен министър Ван Арсен. Има партньори от Турция, България, Румъния, Унгария, Австрия. Очаква се Германия или Франция да се включи чрез своите газопреносни компании. Защо "Набуко" не може да тръгне веднага?

Защото все още има, така, дълга фаза на подготовка на този проект и, разбира се, осигуряване на необходимите количества газ, които ще минават, защото знаете, че в момента... вчера в разговора ми с моя гръцки колега газопроводът, който идва през Иран, в момента не подава никакви количества газ за Турция, а оттам и за Гърция. И ако алтернативата от север, която идва през България не беше налице, Гърция щеше да изпитва много сериозни проблеми и в момента. Така че...

Тоест няма реален производител на газ освен Русия, който да снабдява Европа, така ли?

Значи няма достатъчни количества газ, които биха могли да бъдат подавани за един нов бъдещ газопровод в настоящия момент. Такива количества, разбира се, ще има. Аз трябва да ви кажа, че Русия е направила така, че е изкупила за един дълъг период от време и количествата газ, които се произвеждат в доста от бившите съветски републики, на които също се разчиташе за допълнително захранване на такива газопроводи. Така че тук е голямата енергийна политика, в която ние влизаме, и то влизаме като страна с, така, добро местоположение, през което ще преминат не само тези два газопровода, "Южен поток" и нефтопроводът, но и други, които ще се строят тепърва.

Според Агенция "Блумберг" обаче, пак от тази седмица е съобщението, руснаците нямат достатъчно газ за проекта, който подписват с България, и заради това преговарят с азербайджанците за тяхното находище "Шах дениз". Гарантира ли Русия наистина, че ще има с какво да пълни тръбата, или след като вече е уговорила тръбата, ще принуди и алтернативни доставчици за Европа да доставят през нейните тръби през България?

Забележете, в договора, който беше подписан, Русия гарантира минимум 90 процента пълняемост на този газопровод, при положение че сегашният газопровод, който...

От 30 милиарда кубически метра годишно.

Да, при положение че този газопровод, който сега минава през България и през Румъния, той си остава, там са над 17 милиарда кубически метра газ годишно. Така че газ има. Ненапразно Италия и Русия ще вложат над 18 милиарда евро при изграждането на този газопровод. Имам предвид от Русия през Черно море, България и така нататък.

Той е над 3 хиляди километра.

Никой не хвърля такива пари, ако няма какво да минава по него.

Всъщност ще се строят чисто нови тръби.

Чисто нови тръби. Няма да се използва съществуващата мрежа по никакъв начин. Няма да се използва съществуващата мрежа. Аз говоря за територията на България. Няма да се използва съществуващата мрежа. Ще се прави нова.

Защо България отстъпи от искането си да притежава 51 процента от собствеността на дружеството, което ще държи тръбите?

Не е отстъпила. Обратно, Русия искаше до последния момент, до последния час те да притежават 51 процента.

А ние искахме ние 51 процента.

А ние искахме...

И на еврейския принцип по средата си стиснахме ръцете.

Няма случай, в който руската страна да се е съгласила да прави нефтопровод, в който тя да няма повече от 51... от 50 процента. Това е първият случай. Така че за това мисля, че ние успяхме да се преборим, защото формирането...

А нямаше ли по-смел вариант, господин Гагаузов? България да построи сама тръбите и да се превърне в път за различни проекти, за различни източници на газ? Да запази собствеността си...

Не, вижте, не е възможно.

...върху тръбите?

Тръбопроводът е като един път. Той води от точка А до точка Б. Той не може да се нагласят нещата с други тръбопроводи, че те да се появят непременно точно в тази точка А и тази точка Б. Казвам го това, защото...

Тоест 100 процента собственост беше невъзможно.

Сто процента...

Такава, каквато има в досегашните...

Сто процента собственост означава ние да излезем на пазара, без да имаме гарантирани количества газ. Да построим един газопровод и да търсим кой ще прекарва газ през него.

А каква е разликата със сегашните ни тръби, които са си наши?

Сегашните тръби са си наши, но те са изграждани в едни условия и те имат своя път. Тоест те идват през Русия, Румъния и снабдяват България преди всичко и малки количества за навън. Основната цел на този, новия, газопровод е да снабдява Европа с допълнителни количества газ, а газопровод се прави тогава, когато знаеш откъде идва и закъде отива. Тоест ние не сме в състояние. Ние сме една много малка брънка от този газопровод, България. Така че той може да мине и от друго място и да стигне там за където трябва, но важното беше газопроводът да мине през България, защото той носи изключително добри и икономически, и политически и най-вече имаме абсолютна сигурност за един огромен период напред, че България ще има достатъчно количество енергийни ресурси.

Някои припомнят, че тази история е с, така... е много години назад във времето. Връщат се към Андрей Луканов още. След това тежките газови преговори между България и Русия при правителството на Иван Костов. И казват, че сега Русия увенчава старата си цел - да притежава собственост на тръби на българска територия.

Има всякакви коментари. Аз слушах...

Това впрочем го припомня и бившият вицепремиер Кирил Цочев вчера при Георги Коритаров в Нова телевизия.

Слушах такива коментари, които просто да ти е неудобно да ги слушаш. Но всякакви коментари може да има. Трябва да отчетем, че това, което се случи вчера, в областта на енергетиката не се е случвало поне 30 години в България. Ние заложихме една добра перспектива и, забележете, в нито един от проектите ние не сме сами с Русия или с която и да било друга страна. Това са проекти, които преди всичко обслужват интересите на Европейския съюз. Вчера с моя колега, гръцкия министър на развитието, разговаряйки, той каза: Не може да има нещо, което е добро за България и добро за Гърция, и да не е добро за Европейския съюз. Няма как да не се случи това.

А имаше ли натиск от ЕС или от САЩ България да не подписва?

Не, напротив и в двата случая, и при срещите, които сме имали с американския посланик, с представители на американския бизнес те изразяват интерес за участие и в Бургас - Александруполис, и дадоха съвети по отношение на ползването на добра юридическа фирма, която да ни посъветва във връзка със сключването на договорите за "Южен поток". Така че няма такава реакция.

Тоест ние ще ползваме западни юристи и консултанти да ни консултират да не ни излъжат руснаците?

Ние ги ползваме, за да получим възможно най-добрите условия, тъй като и регистрацията на част от компаниите ще бъде в Западна Европа. Те са международни компании с участието...

Петролопроводът...

Да...

...доколкото знам, ще бъде в Ротердам.

В Амстердам ще бъде, да.

В Амстердам.

Да, да.

В Холандия. А за газопровода?

Газопроводът ще бъде регистриран в България.

Ще бъде български...

Компанията ще бъде регистрирана в България. Мемждувпрочем, узнавайки за добрите условия вчера, имаше анонс за абсолютно безпроблемно регистриране и на други компании, които биха могли да си плащат данъците в България, защото нашата данъчна политика е изключително атрактивна.

Имате предвид от руска страна, че руски фирми...

От руска страна.

Руски фирми поискаха тук да се регистрират?

Да, руски фирми, които сега са търсили друго място, въпреки че действат на територията на нашата страна, може би ще променят политиката си в това отношение. Тоест данъците ще остават в България.

Водеше ли Русия преговори за алтернативно трасе на "Южен поток", например през Румъния?

Такива варианти бяха споменавани като възможности, още повече, че ние изключително сериозно поставихме въпроса с гаранциите за откупуването на този газопровод. Защото една инвестиция трябва да има перспективен период, в който тя трябва да се откупи, да започне да функционира и да печели. Така че варианти и за преминаване на гръцка и турска територия, и оттам за Италия имаше. Имаше варианти и за преминаване през румънска територия. Но аз мисля, че ние получихме добро предложение, обсъдихме го сериозно. Знаете, че първоначално беше обявено, че най-вероятно няма да се подпише, именно заради това съотношение 50:50. Но след и личен разговор между Сергей Станишев, премиер на България, и президента Путин този въпрос беше решен.

Откъде ще влиза тръбата, поне на картите я чертаят през Варна?

Около... северно от Варна, там ще излиза тръбата от Черно море и ще минава през България.

И накъде ще продължи - през Сърбия или през Гърция?

Има два варианта, при всички случаи е възможно да има отклонение за Гърция, но то ще бъде от Северна България на юг за Гърция. Няма да има отклонение от Варна направо за Гърция. Така, че основното направление на газопровода е през Северна България, през Сърбия, Австрия и в Европа. Оттам разклонение и за Италия.

Защо не дойдоха с руския президент и Борис Тадич и премиерът Воислав Кощуница, както се очакваше според коментари в пресата или изобщо не е имало такъв план?

Не е имало такъв вариант изобщо за идването на сръбски държавни ръководители.

А може ли да се очаква Русия да използва подкрепа на Сърбия за Косово като аргумент да получи контрола в сръбската нефтена компания НИС, която се приватизира, в сръбската част на газопровода?

Не мога да отговоря, това не би...

Стигаме до по-големия въпрос, политически, дали руснаците си ползват природните ресурси, за да натискат балканските народи да следват техните политически интереси?

Това са отношения между Русия и Сърбия. Не знам, аз считам, че Сърбия също е заинтересована да мине оттам такъв сериозен енергиен поток. Според мен не това е определящото. Още повече че това малко засяга България. Аз винаги съм гледал прагматично на нещата. Това, което правим, полезно ли е за нашата страна и ако съм убеден, че е така, действам винаги в тази посока.

А кога ще започне полагането на тръбите, същинското строителство?

Според мен ще има един период на подготовка, проектиране, разбира се, уточняване на трасето, защото то все още точно не е начертано, тъй като предстоят споразумения, които ще бъдат подписани и с другите страни. И след това, надявам се, в период не по-дълъг от 3 години този проект да започне да функционира.

Тоест два пъти по-бързо, отколкото "Син поток", който стартира 1998-1999 г. покрай преговорите на България за газа с Русия и беше открит, доколкото си спомням, ноември 2005 г.

Да, надявам се, че това ще бъде точно така. Вече и технологиите и финансовият ресурс на участниците е много по-сериозен, така че би могло по-бързо да стане.

Защо според вас ЕС не определя като приоритетни нито този газопровод, "Южен поток", нито петролопровода Бургас - Александруполис и това дава солидни аргументи на противниците на проектите, че това не са европейски проекти и че Европа не гледа на тях като приоритет?

Аз съм правил среща в Европейската комисия с представители и на главна дирекция "Транспорт", която по принцип се занимава с тези неща, Европа стои твърдо зад проекта "Бургас - Александруполис", що се отнася до разговорите, които ние сме водили. Там нямаме...

Ама, казват, че АМБО им е по-важният и го включват...

Не, това е сложено в устата на някой евродепутат, най-вероятно от български евродепутат. Защото АМБО, за да стане...

Това е Бургас - Вльора, нали, Албания.

Да, Бургас - Вльора. За да стане един нефтопровод, какъвто и да било в даден район, в случая в Черно море, трябва да има достатъчно количество нефт, който да се превозва през този нефтопровод.

А за АМБО няма нефт?

Има нефт за един нефтопровод и който е собственикът на по-голямото количество нефт, той определя кой нефтопровод да се строи първо и кой да се строи втори. Това е положението.

Тоест вие се съмнявате, че скоро изобщо ще се строи втори, защото няма нефт за него?

Ние имаме желание да се построят всички нефтопроводи и газопроводи, които е необходимо, за да доставят огромни количества, но това не се определя от приоритетите, които ние имаме, а от приоритетите на доставчиците и на потребителите. Защото за нефтопровода Бургас -Александруполис ние не сме потребител на нефта, който ще минава по него. Потребителите са преди всичко Западна Европа. В този смисъл доставчик са основно Русия и Казахстан. Така че те считат, че нефтопроводът Бургас - Александруполис е по-къс, по-евтин, по-бързо ще стане и затова той се строи.

Има още един конкурентен нефтопровод, който се сочи за приоритетен от европейците и това е Констанца - Триест. Защо? Защо според вас, той изглежда географски не много адекватен.

Констанца - Триест би могъл да стане, ако Русия се съгласи и реши, че той е по-атрактивният нефтопровод. Тя не е решила, че е по-атрактивният нефтопровод. Тя счита, че Бургас - Александруполис, е по-доброто решение, за да излезе нефтът от Черно море и да стигне съответно до своя потребител. Така че аз и когато разговаряме за екологични и други последици, от които се опасяват и с които се злоупотребява, разбира се, се питам "добре, а, ако се изгражда на друго място в района на Черно море и се случи нещо, ние по какъв начин ще се възползваме от този нефтопровод". Тоест, ако се случи авария в Черно море, виждате колко е акваторията, не е ли по-добре ние да сме тези, които оперираме и които се грижим за екологията, а да се доверим на румънците, да се доверим на турците или... На кого да се доверим?

Какво ще стане с вашия подпис, ако оценката за въздействие върху околната среда на проекта "Бургас - Александруполис" е отрицателна?

Ако оценката за въздействие е отрицателна, не може да се строи проектът. Оценката при всички случаи трябва да бъде положителна и тя трябва да отговаря на всички изисквания и, забележете, изискванията на ЕС. А българските изисквания са дори по-високи от тези на ЕС. Така че при всички случаи ние не е възможно по българското законодателство, какъвто и да било проект, камо ли такъв огромен проект, да започне без да има положителна оценка за въздействие върху околната среда.

А какви са сроковете за ОВОС?

Според мен сроковете ще се конкретизират тогава, когато компанията. . . вчера я учредихме.. .

Международната проектна компания, в която Русия има 51 процента. . .

. .. международната компания. Тя започва с идейното проектиране, възлага оценка за въздействие върху околната среда най-вероятно на български и на чужди експерти, които ще направят това. Тази оценка ще бъде подложена на обществено обсъждане и в Бургас, и в нашата страна, и в Гърция, след което тя трябва да бъде приета от експертния съвет към Министерството на опазване на околната среда и водите с участието, разбира се, на всички екологични организации в нашата страна. И ако има проблем и тя не отговаря на тези изисквания, тя няма да бъде приета и обектът не може да стартира.

Какво ще е техническото решение? Вчера кметът на село Черноморец край Бургас Добри Добрев казва, че ще е буйове под морето, вместо танкери.

Много ми е интересно. .. някой дава информация и аз тук. . .

Или поне така е цитиран човекът, аз го четох.

. .. и аз тук отчитам, че ние тепърва ще започнем сериозна разяснителна кампания за хората в района, защото се наслушах на всевъзможни интерпретации както от съоръжения, които ще бъдат високи от 20 до 30 метра в морето, така и на подводни буйове, нещо, което не съществува. Вижте, има различни системи, но една от най-добрите, всъщност най-добрата, която е, това е точно разтоварването на изнесени навътре в морето плаващи платформи с подвижна връзка между тях и сушата, където ще бъде извозван и петролът.. .

Тоест, това са буйовете. ..

... това са буйовете, които представляват една платформа. Когато акостира корабът, има си малък катер, който го огражда целия със заграждения при евентуално. . .

Разливане.

. . . както се казва прокапване на шланговете, за да могат те да бъдат прибрани на сто процента и да не оставят никакви следи. Корабът разтоварва, след това се прибира. Другият вариант е, ако се прави в пристанище, това означава удълбаване на пристанището, което е доста по-неекологично от гледна точка на това къде ще бъдат депонирани и изхвърлени всички тези неща, които са натрупани по дъното на морето. Така че. . .

А на юг или на север от Бургас ще бъдат тези буйове? Понеже на юг протестират. Значи се очаква там да са. Ето, Черноморец. . .

Ами, аз се учудвам, че имаше подписка примерно от община Созопол, разбира се, в навечерието на местните избори, за да извлече дивиденти някой от кандидатите, затова нефтопроводът да не минава през тази община, а то въобще не е предвидено да минава през тази община. Така че всякакви протести има, но тепърва ще се. . .

А къде, къде ще минава?

. . . уточни. Имаме само варианти, не искам да ги споделям от гледна точка на това, че те нито са крайни, нито пък са съгласувани в съответния порядък. Това са само предварителни варианти.

Какво ще е значението на референдума в Бургас? Ще се осъществи ли проектът, ако бургазлии кажат "не"?

Вижте, това е международен проект и той не зависи от становището само на бургазлии. Така че ние ще направим всичко възможно да бъдем достатъчно ясни в позицията, която българското правителство е заело по един такъв международен договор, и да успокоим. . .

Тоест, казвате, че няма никакво значение какво ще се кажат в Бургас.

Не, има значение, разбира се.

Ако кажат "не", какво ще прави България?

Ще ги убеждаваме, че не са прави и нефтопроводът трябва да се строи. Защо не са прави? Защото в момента в същото това пристанище вече повече от 40 години се разтоварва над 10 милиона тона нефт годишно. Да сте чули в този период да се е случило нещо фатално при разтоварването на нефт? Мисля, че не е имало такова нещо.

А склонни ли сте да убедите цяла България с кампания и да направите национален референдум?

Разбира се. Точно това. . .

БСП винаги е била за референдумите.

Значи, не говорим за БСП. БСП няма да си строи тръба за себе си. Говорим за един проект. . .

Аз говоря, че като политическа сила вие сте били за референдума.

Разбира се, ние сме за референдума и няма нищо лошо в това, само че трябва да сме достатъчно ясни, да покажем на хората какво правим, защо го правим и че приходите, ползите от този нефтопровод ще бъдат насочени, за да почистят и без това огромните екологични проблеми, натрупани в района на Бургас, а не да утежнят това положение. Аз ще ви дам един пример. Рибарите протестират, че евентуално ще намалее рибата в Черно море, което разбирате, че е доста голям абсурд. Но повече от 15 години на тях не им е уреден въпросът с пристанището, в което. . . всъщност те акостират в местността Ченгене скеле, и това можем да направим ние. . .

Където идват танкерите за. . .

Не, където е някакво импровизирано пристанище, рибарско, и където не може да се узакони, за да са спокойни, че там ще си спират нормално, ще си извършват дейността и ще са спокойни, че няма кой да ги закача.

Тоест, вие предлагате да се направи рибарско пристанище. . .

Разбира се, ние ще помогнем, ще направим разработки. . .

. .. край Бургас.

. . . ще узаконим всичко това и те ще бъдат спокойни, ще извършват своята дейност. После, средствата, които ще акумулира нефтопроводът. . . аз и с бургаския кмет разговарях на тази тема, всичко това ще бъде с предимство насочено да ликвидира последиците от сегашното управление на проблемите на екологията в Бургас и, разбира се, да създаде трайна инфраструктура, която да не позволява увреждането на природата около Бургас. Така че никой не гледа безотговорно на екологията, в никакъв случай.

Актуална ли е още тезата ви от февруари миналата година в "Политика", че държавата може да остане само със златна акция в нефтопровода и България, и Гърция да продадат своите дялове?

Това на практика не е възможно. България няма златна акция в нефтопровода. Двете български компании, които са сто процента държавни, те са собственик на акциите в компанията. Разбира се, че всичко е възможно. Аз винаги съм казвал, че не е важно държавното участие в нефтопровода, важно е български фирми да имат активно участие в един перспективен бизнес. Така че на определен етап ние бихме могли да пуснем на борсата, да продадем участието, държавното, и по този начин да стане, така, и привличане на ресурс за държавата, защото тя е вложила много усилия в изграждането на този нефтопровод, и съответно оперирането от българска страна да се извършва също от частни фирми.

Да завършим коментара с руската тема, преди да започнем португалската - за магистрала "Тракия", с политическите оценки. Ще ви прочета един пасаж от коментар на колегата Иван Бедров от "Реално" на телевизия Би Ти Ви, който като че ли изразява най-сбито всичко, което се говореше от политическа гледна точка. Той казва:: В зала 1 на НДК приличаше на конгрес на Китайската комунистическа партия - монументално и старомодно. Господарят трябваше да бъде умилостивен. Разни хора говорят на руски. Няма превод. 500 полицаи пречат на стотина граждани да протестират срещу Путин на Орлов мост. Властта се страхува да не Го подразни с нещо. Той не води жена си, а води наследника си. Сюжетът е като дворцова интрига.Репортерки показват по телевизията възглавничките, върху които ще седи Путин по време на вечерята. Българският президент кани руския президент в руски ресторант, за да не получи киселини, ако случайно вечеря в български ресторант.. .Българските власти демонстрираха послушание, вярност и историческо злорадство."

Историческо злорадство - тук виждам доста по-голямо злорадство по отношение на оценката. Съжалявам, но. .. вижте, ние вече няма да се обичаме и да си бъдем мили като братя, с когото и да било. Ние търсим прагматизъм. Искаме да получим това, което считаме, че заслужава България. Такова ни е отношението и с Руси, и с всяка една страна. Аз затова и казах - ние няма да продаваме на всяка цена участието на България в Бургас - Алексадруполис. Искаме да получим срещу това пари. Такава оценка, за каквото и да било, не я приемам, защото България от колко време не се е случвало да подпише документи за над 8 милиарда евро инвестиции на територията на България. Ясно е, че в една такава ситуация има хора и политически сили, които са "за" и които са "против". Аз ще ви дам пример. През ноември месец 1997 година правителството на Иван Костов взема решение за подписване на меморандум за изграждане на Бургас - Александруполис, като определя включително и 18 милиона лева за българско участие при подготовката на това подписване. Днес същите тези хора говорят колко лошо нещо е да се подпише Бургас - Александруполис. Това са политически игри, безсилни, на някои от партиите. Тях мога да ги разбера, но да даваш оценка на неща, които. . . както и в анонса вие казахте - да, възможно е те да определят за дълго време енергийната политика не само на България, а и на голяма част от Европа, защото ние изграждаме мощности и получаваме през наша територия енергоизточници, които ще са много за България и ще стигат достатъчно и за съседните страни.

Обаче и от руска страна има пък мислене, което дразни българите. Михаил Леонтиев, него го наричат любимия журналист на Путин. Той дойде малко преди него тук, даде пресконференция и каза, че в отношенията си с Русия и САЩ България е жена, която обича един мъж, но е омъжена за друг. С други думи - съпруга, която все е при някой друг.

Това е доста интересно определение, ако определим съпрузите кой е този, за когото. . .

Вие кой мислите, че е. .. ние за кой сме омъжени. .. между Запада и Русия?

Аз мисля, че ние трябва да се държим като една. . .

Като стара мома.

. . . добре сложена дама, която знае, че и от едната, и от другата страна би могла да получи нещо, но преди всичко тя ще определя какво, кога и как.

Но българските власти досега винаги са твърдели, че ние сме си омъжени за Запада, или вие няма да го кажете.

Да.. . Не, напротив.

Понеже изразихте съмнение коя е жената и коя е любовницата.

Добре облечената и добре изглеждаща дама, за която аз говоря, това означава, че България като страна членка на ЕС има своето достойнство. Тя решава кое е по-изгодно за нея и кое не е. И нещо, което е хубаво за България, няма как да не е хубаво за ЕС.

По тази тема за Русия ще говорим почти през цялото предаване. Нарочно не ви питам за АЕЦ "Белене", защото там със заместник-министъра на икономиката и енергетиката се надявам по-подробно да коментираме, та да не повтаряме едни и същи неща. Вие подписахте тази седмица второто допълнително споразумение към концесионния договор с португалската компания MSF, която ще строи магистрала "Тракия". Защо не го направихте тържествено? Това е сериозен ден за България, че най-сетне ще започне строителството на години отлагана магистрала.

Направихме го тържествено тогава, когато излезе първото решение на Министерския съвет и ние възложихме преговорния процес. Българо-португалският консорциум изпълни тези наши искания и тогава го подписахме тържествено. Сега въпросът беше да имаме становището на Евростат. ..

Всъщност това становище се изпълнява, като се разпределят рисковете между страните, така ли?

Именно, т.е. концесионерът трябва да поеме минимум два риска, единият се споделя с българската държава.

Кои рискове поема той?

Той поема риска за изграждането, т.е. за финансирането, за непрекъсваемост на услугата и поема риска по всички финансови параметри напред.

Т.е., ако не намери за 120 дни финансиране. . .

На 121 ден той вече не е концесионер.

Не е концесионер. Няма да има да се уведомяваме, да се питаме, да подписваме анекси.

Абсолютно, няма нужда. . .

Това означава средата на май, така ли?

Да, на 121 ден от онзиденшния подпис, ако той не е готов и не покаже осигурено финансиране и започване на строителството, това означава, че българското правителство е свободно да постъпва по начин, по който прецени.

А какви са възможностите за финансиране, през португалски банки ли ще стане това, каквито бяха очакванията, американски, швейцарски?

Има около 8 големи международни банки, които са изявили желание за финансиране на консорциума за изграждане на нефтопровода. Португалското участие няма да е повече от порядъка на около 10-15 процента, такава е моята информация, но ние нямаме ограничения за това кои ще бъдат банките, а при какви условия те ще отпуснат съответния кредит. Така че аз си мисля, че най-вероятно ще бъде една или две от големите международни банки.

В един от вестниците прочетох, че отпада държавната гаранция за трафик и фирмата ще носи целия риск.

Да, да.

В друг вестник пишеше, че остава 50 процента гаранция от недостигащия трафик и държавата ще плаща за половината от колите, които би трябвало да преминат, а не са преминали.

Значи, чух различни тълкувания на тези 50 процента. Става въпрос за това, че тази споделена отговорност е именно за липсата на достатъчен трафик по магистралата, какво ще се получи, ако трафикът е по-нисък, отколкото е предвидено? В такъв случай държавата под формата на кредит, забележете, а не на безвъзмездно плащане, на кредит ще отпусне, но не повече от 10 милиона евро годишно, които пари след това концесионерът трябва да върне на държавата заедно с лихвите. Но аз според оценката, която имаме сега за наличието на този поток, най-вероятно такова нещо няма да се наложи. Това е една възможност, която е повече за пред финансовите институции, за да се види, че ако концесионерът изпадне в такова положение, той ще може да си връща кредитите на банките.

През тази седмица главният архитект на София Петър Диков предложи магистрала "Тракия" да пресече София по северна скоростна тангента, а не да обикаля по околовръстното, т.е. да стане градска магистрала. Как гледате на такава идея?

Ние с архитект Диков няколко пъти сме разговаряли на тази тема и аз по принцип не възразявам това да стане. Ще трябва да се види обаче конкретно от експертите самото трасе какво се налага да се прави, колко е отчуждено сега, дали се налага допълнително влагане на ресурс в това. Според него дори ще има икономия на средства, никой не бяга от икономия, при положение че ще бъде изградена достатъчно добра магистрала.

Какви са сроковете, ако до май бъдат намерени парите, кога започва строителството на неизградените участъци и рехабилитирането на вече изградените?

Тридесет и шест месеца след този срок от 120 дни. . .

След май 3 години.

. . . да, трябва да бъде завършена цялата магистрала. . .

Две хиляди и единадесета.

. . . включително до сръбска територия, със северната дъга на околовръстното, и да бъде реиновирана и подменена настилката на старата част на магистралата.

Май месец 2011 година. . .

Всичко това трябва да бъде завършено и . . . . . .

. .. от Калотина до Бургас ще се ходи по магистрала.

Абсолютно. Аз мисля, че от София до Бургас ще се ходи доста по-рано.

Кога?

Не по-късно от края на 2009.

А кога ще започне д се плаща за пътуване по магистралата?

От началото на 2010 година имаме. . . не по-рано от 1 януари 2010 година.

Цената?

Цената е уточнена.

Колко ще струва от София до Бургас?

Мисля, че беше някъде от порядъка на около 10 или 8 лева пътуването от София до Бургас.

Т.е. 4-5 евро. Това ли ще е най-евтината магистрала в Европа?

Това е няколко пъти по-евтино от всички останали, взети. . .

Е, няма ли да почнат после португалците да викат: ама, гледайте сега в цяла Европа за какви пари се пътува, трябва да се вдигнат. Как се пазим от. . .

Без разрешение на комитента, т.е. на българското правителство, не може да се прави промяна. А ако някога - след 2, 3 или 5 години тогавашното, българско правителство реши, че може да вдигне таксата, най-вероятно тя ще се акумулира в самата държава, а не в концесионера.

Т.е. увеличението ще бъде в. . . ще отива в България, така е договорено?

Естествено, защото това, което е договорено, то е изписано в договора. Ако има увеличение над договореното, то ще бъде като резултат, финансов, за българската държава, не за концесионера.

С кого се преговаря по-лесно - с руснаците или с португалците? Вие в една седмица се срещате, в два последователни дни, с едните и с другите.

Най-лесно се преговаря на политическо ниво, но тогава, когато седнат експертите на двете страни, тогава вече преговорите стават доста по-трудни, защото се навлиза и в редица детайли. Така беше както с португалците, така и с руските експерти. Но по-важното е, че резултатите бяха много добри и аз считам, че 18 януари 2008 година ще даде изключително големи финансови предимства Много ми е интересно, чувам реакции най-вече на политици, на хора, които не са активно ангажирани в бизнеса. С удоволствие бих чул и реакция на самия бизнес, българския, който активно ще участва както в изграждането, така и в експлоатацията на всички тези неща, които говорим.

След 130 години, мислите ли, че ще бъде наречен булевард на името на политиците, които подписаха договора с руснаците? Примерно Георги Първанов или Сергей Станишев, както има булевард, наречен на Драган Цанков. На него е руското посолство, а той е написал на руснаците онази знаменита фраза - "не ти ща нито жилото, нито меда", по повод на железницата, която руснаците настоявали да тръгне първо към Русия, а не към Западна Европа.

Ако има сериозно сътресение след 30-40 години, може и да има наречен. . .

Това, че в българската история няма. . .

. . . наречен някой булевард или някой площад на името на днешните политици. Вижте, ако се върнем малко назад, не чак толкова много, колкото вие говорите - 130 години, да сте забелязали за последните 20 години в България да има добър политик, какъвто и да е. Няма. Защо? Не знам. Може би защото очакванията на обществото са такива, които никой не може да изпълни. Може би защото в България просто няма хора, които стават за политици. Трябва да поразсъждаваме някога на тази тема.

В българската история, г-н Гагаузов, тези, дето са подписвали с руснаците, по принцип не са наричани на тях. Има, разбира се, като изключим комунистическия период, няма улици на тяхно име. А сега, като се разходите из София, по-скоро тези, които са били като политици, противопоставящи се на Русия, са печелили. Мислите ли, че това ще се промени?

Допреди 20-ина години не беше така, така че това е конюнктура. Историята е доста по-дълга, отколкото един такъв период, който ние като съвременници си представяме. Та в този смисъл има много неща, които могат да се случат. Аз мисля, че ние като хора, които сега взимаме решенията, трябва да направим всичко възможно тези решения да са добри за България. И това вчера беше направено.