Повече от две трети от общините в България имат просрочени задължения, натрупани основно през последните две години. Това съобщи в интервю за рубриката „МуждУредие" на „Дарик кафе" изпълнителният директор на Националното сдружение на общините в България Гинка Чавдарова. По думите й местната власт тази година вече е преминала критичния праг от 200 млн. лева задължения и ако финансовото министерство изпълни поетия ангажимент да погаси част от дълговете на държавните ведомства под формата на местни данъци и такси, това ще бъде глътка въздух за общините. Тя изрази надежда Министерството на финансите да изпълни постигнатата договореност в края на тази година да бъдат погасени част от дълговете на държавните структури, които са длъжници на общините. Това ще даде малко глътка въздух на общините и малко ще ги отдалечи от критичната точка на 200 млн. лева задължени.
Ще се наложи ли на общините да стягат още по-сериозни коланите през следващата година, след като вече е факт държавния бюджет за 2011-та?
Лошото е не това, че справедливо, както цялото общество, общините също ще стягат колана. Лошото е, че нашият колан ще е малко по-задушаващ. Най-просто казано ние ще разполагаме със същия ресурс, с какъвто разполагахме и в края на 2010 г. при цени от 2012 г., при цени на храните от 2012 г., при предопределени по нормативни документи ръст в разходите ни (имам предвид наредбите за здравословно хранене в детските заведения - не само в детските градини, а и в заведенията за деца с увреждания, т.е. и в социалните заведения), за ръста в горивата този период, както и за другите ни разходи - няма да говоря. Така че от една страна, процесът на стягане е известен - той е същият, какъвто беше 2011 г. Но когато две години стягаш и разчиташ на някакви резерви в съответната сфера, в третата година вече е трудно да разчиташ на изцедения лимон, за да пусне още нещо. Затова имаме сектори, в които определено имаме много голямо притеснение. Единият сектор е детските заведения и храната за децата, като там ние наистина имаме нужда от един не много голям ресурс. Да, ние сме съгласни, че трябва да се въвеждат нормите за здравословно хранене, че трябва да се отговаря на български стандарти. Нека компетентните министерства да въвеждат, каквито желаят аргументирани изисквания, въпросът е за ресурса. В детските градини, ако някой храни илюзията, че можем кой знае колко много, при това добро хранене, да компенсираме чрез ръст на таксите за детските градини, в условия на икономическа криза това е илюзия, защото плащачите са същите хора, които са си загубили или предстои да си загубят работните места, същите хора, на които заплатите им са замразени, поради понятните икономически съображения.
Поставено ли е под въпрос приложението на тези наредби в редица общини, тъкмо заради липсата на тези 22 милиона, които поискахте да бъдат разписани в бюджета, като споделена отговорност на държавата?
За преобладаващата част от общините, ако решат да не го поставят под въпрос това, ще трябва да поставят под въпрос друго.
Какво например?
Например комфортът в детската градина, отопляемостта или други неща, което също не е добре. Или дори да увеличат приноса на общината от някакви собствени приходи, които и без друго изчезнаха по време на кризата, или намаляха значително за сметка на някои от другите сектори. Въпросът е, че резервите от другите сектори вече са изчерпани. От социалните услуги ние сме на ръба и изобщо в страната социалните ни дейности са на минимума. Те, спрямо всички други сектори, като образование, здравеопазване, са с най-ниски стандарти и там не бива и не може да се променя, защото там са социално слаби, уязвими, болни хора, които разчитат на това. Явно е, че както показва и изпълнението на тазгодишния ни бюджет, ще трябва за пореден път стопените инвестиционни добри намерения за улици, за пътища и други неща, да се оберат до последно, за да може евентуално да се гарантира изхранването на децата и то при тези норми. Разбира се, че тук разчитаме на Министерството на финансите. Имаме една джентълменска уговорка с тях, че на етап комбинирано въздействие на двете наредби - на Министерство на здравеопазването и на Министерството на земеделието и храните, има поръчка да се прави една обща наредба, която изобщо да регулира дейността си с храненето; че в тази работна група ще има представители на Министерството на финансите, които много ясно ще открояват финансовите рамки, в които можем да поставим нормативни изисквания. Защото едно е голямото ни желание и аз искам моите деца вкъщи да могат да имат здравословна храна и да имаме повече плодове, но този тип желания се разминават с реалностите на финансовите ресурси, с които моето семейство разполага. Същото е и за всяка община поотделно. Второто ми голямо притеснение е свързано с това, че ние оголваме всеки следващ бюджет и малкото ресурси, които успявахме да надградим към безкрайно ограничената субсидия за поддръжка на общински пътища. От една страна, непрекъснато закриваме болници, ще возим със скъпи линейки хората, ще возим децата към средищните училища, а от друга страна, изоставихме поддръжката на общинските пътища и те с всеки изминат ден стават все по-опасни за ползване. Общините се опитваха досега. Ние изчерпихме ресурса на оперативна програма „Регионално развитие", усвоихме го до 100%, над 120 млн. лв. готови проекти останаха одобрени, но не и финансирани. За съжаление, други мерки, чрез външно финансиране в тази област, няма, няма от къде. Затова се опитахме с някакъв собствен ресурс от нямането да заделяме за най-рисковите участъци, за най-рисковите пътни връзки. Но за 2011 г. се видя, че това вече почти не работи. За 2012 г. се страхуваме за вътрешната консолидираност и комуникация в общината за достъпа до публичните услуги, транспортният достъп до публичните услуги. На последно място, но не по важност, са нашите големи притеснения за нормалното, своевременно осигуряване на пресни финансови ресурси за европейските ни проекти, защото знаете, че 2012 г. ни е най-ползотворната година от гледна точка на брой изпълнявани паралелно проекти. Всеки от тях във времето, по сроковете на договорите, изисква предварително осигуряване на ресурс, който след това евентуално ще бъде одобрен в 100-процентов 80- или 75-процентов размер. Това са ни трите най-големи групи притеснения. Имаме и по-чисто човешки притеснения. Виждаме, че изоставаме много със стандартите в здравеопазването - прословутите ни здравни кабинети в детските градини и в училищата. Тези стандарти бяха намалени през 2010 г. и те останаха в този намален мащаб, остават и за 2012 г.
От думите Ви разбирам, че има риск догодина да се провалят европроекти точно заради това, че част от общините нямат собствен ресурс да финансират тази, усилена от към изпълнение на проекти, година?
Аз съм сигурна, че и министърът на еврофондовете, и ние ще направим не 100%, а 200% от възможното, за да не се стига до този риск. Ние почти ежеседмично, а веднъж в месеца имаме и традиционни срещи с всички управляващи органи, за да отстраняваме, да намаляваме каналчетата, по които възникват тези рискове. Това е общият интерес на държавата, след като общините, като най-масов бенефициент, се чувстват малко по-комфортно и спокойно да могат да си изпълняват своите проекти вече за близо 2 млрд. лв. Това е много важно за всички.
Как завършват общините финансовата година? През годината имахме случаи на общини със запорирани сметки. Преодоляха ли се част от проблемите?
Темата със запорираните сметки е малко по-друга. Тя се породи от едно конституционно решение и оспорване от страна на стария омбудсман. Така или иначе тя е факт. Казвам, че е малко по-друга, защото понякога съдия изпълнител блокира сметка заради 800 лв. дължими средства. Блокира сметка, в която стоят приходи за публични услуги, дължими на гражданите за 80 млн. лв., т.е. там нещата са по-други, те са много тревожни, но не са мерител дали общината е в чак толкова тежко положение. Затова ние търсим директно чрез парламента допустима законова промяна, която малко да облекчи ситуацията, най-вече от гледна точка на парите, които са събрани от хората, за да им се върнат под формата на публична услуга и те да не бъдат блокирани, защото нашите услуги са ежедневни. Има законов вариант, който се надявам парламентът да приеме. Ние сме дали съответни предложения до различни депутати от управляващата партия, така че се надяваме някакво решение да бъде намерено.
Казано простичко това е да не се пипат онази част от средствата...?
... събрани от хората. Вие като родител сте внесли такса за детската градина по сметка, по която някой я блокира, защото му бил отчужден имот преди 10 години и чак сега е излязло съдебното решение и общината трябва да му възстанови на него някаква голяма сума. Ние отдавна в сдружението на финансистите си имаме един критерий, че в момента, в който неразплатените разходи или т.нар. просрочия надхвърлят 200 млн. лв. положението става напечено. Към 9-месечието те са 202 млн. лв. Тоест ние сме на един критичен праг на търпимост не само от страна на самите общини, но и от страна на бизнеса и др. Практиката в годините го е показала, че ако толкова много задлъжнеем към наши доставчици, вече става нетърпимо и те да чакат. Излиза извън тяхната поносимост за отлагане във времето за получаване на това дължимо вземане и извън търпимостта на самите общини. Надяваме се и имаме една добра договореност с Министерството на финансите в края на тази година за няколко добри действия в посока към общините, които се надяваме, че ще доведат до намаляване на тези просрочия.
Да погасят дълговете на държавата към общините?
Да. Да погасят дългове и плащания към общините, които имат държавни структури, които са също наши длъжници. Колкото и да гоним останалите си длъжници, ако държавните структури погасят поне частично, това ще даде една глътка въздух на общините и малко ще ни отдалечи от критичната точка на 200 млн. лв просрочия. Виждате, че се посяга дори и на ел. захранването на общински и публични заведения, което беше преди повече от 10-15 години и си мислехме, че повече никога няма да се върнем към този период.
София, Перник и Сливен все така ли са в челната тройка за просрочия?
Да. Зависи по какво го гледаме, защото ако го гледаме на жител, съвсем други са в тази тройка, но ако го гледаме по абсолютен размер на задълженията, разбира се, големите общини акумулират, като големи потребители на такъв тип външни услуги, по-голяма част от абсолютния размер на неразплатените задължения. Но иначе трябва да кажа, че просрочието се върна. Повече от 2/3 от общините с просрочия ги бяхме свели на един етап до под 40%. Бяхме тръгнали към 70 млн. и две години да държим просрочията, което е един много поносим размер, но факт е, че вече 2/3 от общините са с просрочия и последните две години те набъбнаха. Това не може да не ни безпокои. Едно е, когато имаш само 3-4 общини закъсали, тогава и решенията са малко по-лесни. Друго е когато виждаш, че това си е един масов проблем и този масов проблем отново потвърждава нашето истинско заключение, че финансовите ангажименти на общините в частта местни дейности и издръжка на местни дейности са с близо 200 млн. по-високи от финансовите ресурси, които са им достъпни по закон, за да ползват за тези местни дейности. Да, всеки може да каже: „Дигайте данъците!" или „Дигайте таксите". Да, но долу хората много добре познават платежоспособността на своите съграждани и много по-разумно и много по-точна е температурата за данъчната поносимост, отколкото общо средно в страната.
Поиска ли официално финансовият министър 15-процентно съкращение в общинските администрации?
Да, беше изпратено едно писмо, което е по-скоро като препоръка към общините за търсене на оптимизация. Ненавиждам тази дума, тъй като аз съм завършила икономическа кибернетика и знам много добре, че оптимизацията никога не означава движение само надолу и съкращение, но в обществото придоби гражданственост това понятие „оптимизация", което означава съкращаване на общинската администрация. Нашата позиция като организация е, че току що избраните кметове и общински съветници, както и на гражданите, е отговорността да решат каква администрация им е нужна, с какви знания, с каква структура и с какво количество. Ако те са обещали повече услуги, трябва да помислят с каква администрация ще я осигуряват. Това, което най-много ме боли, е, че общинската администрация не е министерска администрация. Тя не се занимава с правене на политики или преговори, и инструменти за прилагането им. 80% от общинската администрация пряко осигурява публична услуга директно на гише и обслужва хората. Добре, ще затворим гишето и какво следва след това? Кой, кога и по какъв начин осигурява тази услуга? Но една друга спекулация, която така битува в обществото и бих искала да засегна, е това, че се говори, че се е увеличила общинската администрация през последните 6-7 години, а че се е намалила държавната. Ако погледнем статистиката, това не е така, първо и второ, ако видим колко всъщност от намалението на държавната администрация се дължи на това, че се прехвърлиха същите хора в общинската администрация да осигуряват друг тип услуга. Ние поехме близо 2000 човека, намалихме щата на Министерство на финансите, респективно на НАП, защото техните данъчни дойдоха при нас и ние сега имаме общински приходни звена. Същите хора или вече променени, но като численост, като услуга и като нова дейност, дойдоха при нас. Същото стана и с вътрешните одитори. Намалихме огромния щат на Агенцията по финансов контрол, дойдоха част от тях при нас. Те директно си дойдоха. Сега четем на сайта, без изобщо да е говорено, че има 4000 нови администрации от Агенцията по социално подпомагане, които ще се прехвърлят към общините и тогава пак ще ахкаме и охкаме, че намалихме централна администрация, а тези безотговорни общини си увеличиха с 4000 администрацията. Този тип сравнения трябва да се правят много коректно, за да не демотивират и без друго демотивираната общинска администрация. Тя с пари се видя, че не можем да я мотивираме, защото стоим на дъното, но поне да не я демотивираме с такъв вид оценки.
