Има риск от провал на европроекти в общините, заради липсата на свеж ресурс в местната власт - за това предупреди изпълнителният директор на Националното сдружение на общините Гинка Чавдарова. В интервю за предаването на Дарик „Междуредие" тя подчерта, че тази година местната власт е в решаващата фаза по изпълнение на европейските проекти и е нужна подкрепата на централната власт като например по-бедните общини да получат безлихвени заеми за проектите си.
Местната власт е притеснена и от онова, което се договаря като европейски ресурс за общините за следващия програмен период. Освен това НСОРБ имат очаквания към бъдещото българско правителство, едно от тях е централната власт да спре да прехвърля нови ангажименти и задължения на общините без осигурен финансов ресурс за тях.
Неотдавна членове на сдружението алармираха за тежкото финансово състояние на общините. Страшна мизерия мъчи голяма част от родните общини. Мисля, че кметът на Перник Росица Янакиева беше обявила на едно от вашите заседания, че 237 от кметовете в страната са кърпили бюджетите си миналата година с приходи под 300 лева. Това е тежка картина. И в страна, в която много енергия беше хвърлена в протести и искания, сега пък всичко е насочено в рамките на предизборната кампания как оцеляват и какво правят общините?
Изборите са един нормален процес, но е хубаво и по време на избори и най-вече след тях да се сещаме, че в тази държава има ежедневни потребности на хората и някой всеки ден трябва да ги осигурява. И да се мисли за тези човешки, на пръв поглед понякога не толкова национално приоритетни и атрактивни услуги, без които обаче хората не могат, като се започне от грижата за детето в детската градина и училището и се стигне до възрастните и домашния социален патронаж, да не говорим за чистенето, миенето, метенето и така нататък.
Наистина аз не бих казала, че общините са категорично много по-зле от предходните две години. Ние замръзнахме на много лоша точка по време на кризата, загубихме над 1 млрд. лева собствени приходи под влияние на кризата и под влияние на намаления трансфер от страна на държавата. Но ако през предходните години нашите усилия с вътрешни недоизядени резерви, с повишена събираемост на стари задължения, с концерти пред данъкоплатци, които не плащат навреме, ако си спомняте, със стените на срама, където публикуваме големите си длъжници, за да накараме някои, които са главно от бизнеса и част от тях много добре знаем, че имат и други затруднения... Но така или иначе тези резерви се стопиха, изядоха се, свършиха се. И тази година да осъзнаваш, че си омел всичко, каквото е имало в шкафовете в кухнята, или ако някъде е останало, е съвсем малко, наистина те прави и по-нервен, и по-неспокоен. А в същото време да гледаш, че гладът за такъв вид услуги, очакванията на хората за нормално обгрижване и на деца, и на възрастни, и на хора с увреждания и всичко, което се сетите, е все при нас, това чувство кара може би част от общините и кметове да говорят с по-силен и по-категоричен глас. Някак тихомълком замина в обществото, че в края на февруари абсолютно всички делегати на нашето общо събрание, независимо от партии и цветове, малки, големи, средни, географски райони и така нататък, гласувахме едно наше, надяваме се доста ясно послание към конкурентите в тези избори и по-точно към тази, които ще спечелят доверието на хората да станат народни представители, независимо дали от управляващи или от опозиция. Разделихме го на две части и първата част е да престанем с антиевропейски, античовешки практики в ежедневното управление на общините от центъра, като сме дали конкретните си притеснения, освен общоизвестните: стига вече нови ангажименти и задължения без съответния ресурс, стига вече да подписвате и да рапортувате, че евродиректива сте изпълнили, след като сте я прехвърлили на общините с нула ресурс, справка: грижа за бездомните кучета, справка - грижа за достъп на хората с увреждания, здравословна храна за децата в детските градини или каквото и да е, всичко е с нула ресурс. Не че сме срещу тези неща, но дори и в условията на криза, когато се поема законово общ задължителен ангажимент в страната, трябва да се види, че този ангажимент ще влиза поетапно, според ресурса, който сме осигурили.
Иначе разликата между това, което става в живота, и това, което някой се самозаблуждава, че е приел в закони, става много голяма. И в цяла Европа тревогата за тази пропаст между обикновените хора от практиката и тези, които управляват страните, се задълбочава. И мисля си, че след всичко, което се случи от началото на тази година, вече не можем да бъдем толкова глухи и неразбиращи или нечуващи, или правещи се, че не разбират, или правещи се, че не чуват. А това, което идва като конкретен вопъл от хората, които са в практиката... Сега ще ви дам последен пример, който е вече на етап служебно правителство. Агенцията по заетостта решава, сигурно има своите мотиви и изведнъж решава, че точно програмите за временна заетост, на които безработните разчитат, това е европейски ресурс и досега ангажиментът по договорите беше до 20 дни ние да отчитаме и след 20 дни да се възстановяват извършените разходи и изплатените средства да отидат при хората, които са работили. Сега изведнъж някой тихомълком е решил тези 20 дни да ги направи на 60 дни и чак след месец... При положение, че ако ние имаме свеж ресурс, не би било проблем...
Не би било проблем за общините.
Но то се знае, че ние нямаме такъв ресурс. И да посегнем точно на парите на безработните в този момент, в който по всякакви други линии не е удачен. Естествено, че ние употребихме много усилия да спрем това решение. Тъкмо това решение го спряхме и си казахме, че има хора, които осъзнават, видяхме, че пък по същата програма тройно се намалява подкрепата за тези хора, които по-трайно наемаме в общините. Имахме право за някакво минимално възнаграждение за наставника - човека, който поема безработния да го научи, да му даде професия, както се казва, в ръцете, имаха право на минимални възнаграждения до шест месеца, а сега имат право на възнаграждения до два месеца. Безработните ще ги учи някой си, неизвестно кой шест месеца, обаче минималният ресурс ще върви за два месеца... Просто това са неща, които показват, че тези, които предприемат такъв тип промени, или не са запознати реално с потребностите долу и как върви самият процес, или пък другото е вече мвого по-лошо - че се прави наистина едностранно и наистина не знам с какво желание.
Да ви върна към общата картина в страната. Продължава вероятно да стои проблемът с най-сериозно закъсалите общини, които съответно имат и най-сериозни задължения към бизнеса. Към днешна дата как са нещата? В края на годината имаше едни цифри. Не знам доколко е променена картината.
За съжаление, картината не е променена особено и тя няма откъде да се промени. Обикновено нашата картина на база на собствени мускули се променя точно след месец април, защото е общоизвестно, че голяма част от нашите собствени приходи, от които основният вече ни остана само данък сгради, а по другите получаваме много по-малък ресурс, те се плащат до края на април заради бонуса от пет процента и така нататък, най-добрата ни събираемост е през март и април. И след акумулирането на този ресурс през май, юни, юли се усеща малко по-голяма възможност да паднат част от задълженията, които обаче падат в рамките на този собствен ресурс, който имаме.
Иначе тази година ние сме много обезпокоени не толкова за текущите ни задълженията към бизнеса, нека така да кажа, имам предвид главно доставчиците на услуги, общоизвестно е, че уличното осветление много ни тежи и разчитаме само на собствен ресурс, пък не може без него; много ни тежат храните в социалните и здравните заведения, чиито цени непрекъснато растат било под влияние на наредби, било под влияние на пазара най-вече. Но дори и с тези процеси, ако успяваме донякъде да ги тушираме, да се договаряме де факто с нашите кредитори, от бизнеса да се изчаква и така да ходим непрекъснато по ръба на острието, голямото ни притеснение е, че сме в решаващата фаза по изпълнение на европейските си проекти. Там ни трябва много голям, непрекъснато растящ свеж ресурс, дай боже, да е така, защото пък това е последната година на договориране и на най-голямо изпълнение на проектите през този планов период. И затова грижата ни е и фонд ФЛАГ, ако се изчерпи ресурсът му, да се намери веднага възможност за известно увеличаване, забавихме много постановлението за безлихвените заеми за бедните общини по фонд ФЛАГ, което се надяваме, че всеки момент вече Министерството на финансите ще го внесе в Министерския съвет и вече е на съгласувателна процедура по наш натиск.
Има ли риск от провал на някой от проектите, тъкмо заради липса на свеж ресурс?
Да, има риск от провал, но ако трябва да сме коректни, може би първият и най-голям риск е провалените ни обществени поръчки, тоест провалени и оспорвани. Оспорването върви по съдебен ред, който е бавен и продължителен, спира съгласно последните промени в закона изобщо работата по този проект до произнасянето на съда и тук засега рисковите ни проекти най-много тежат в тази част. На второ място вече идва осигуряването на финансов ресурс за обслужване на текущите плащания по проектите, на които ние като организация се стремим да сме в курса на всички тези неща и доколкото можем чрез фонд ФЛАГ, сега ще търсим и чрез кредити от републиканския бюджет да се осигурява своевременно такъв ресурс, за да не стопираме и да не провалим де факто изпълнението на европроектите. Засега се очертава в страната, че най-успешният бенефициент са общините, защото наистина по голяма част от мерките, които бяха допустими, си усвоихме ресурса сто на сто - общински пътища, саниране на училища и детски заведения и даже и част от резервите от списъците тръгнаха. Така че досега се справяхме добре, но сега изведнъж заради изтичането на времето са много проекти в едно и също време, на една и съща община и ресурсът, разбира се, който е необходим. И в този аспект имаме ангажимента и се надяваме да не ни се сърдят сегашното и бъдещи правителства, че ще бъдем много настоятелни, защото считаме, че е общ национален интерес поне каквото можем, да спасим от ресурса за този период и още по-голям ще е натискът ни срещу лошите новини, които получаваме, за следващия програмен период.
В смисъл за договаряне на програми, приоритети или...
Не, по-скоро за мерки и достъп на общините до ресурс през следващия програмен период. За нас е абсолютно необяснимо защо България реши да намали толкова значително на този етап, това не е окончателно решение, ресурса за селските райони, при положение че е известно каква е ситуацията там; при положение че големият ресурс, който усвоихме през този период, стигна само до 20 на сто от населените места, а за следващия период искаме освен тези 20, да добавим поне 30-40 още, за да може да не плачем с крокодилски сълзи, че селските райони се обезлюдяват, че няма хора в селата, че няма кой да работи, че младежта заминава. Ами ще заминава. Затваряме училищата с фиктивен ефект, затваряме болниците с фиктивен ефект, защото не следим ефекта ресурс-жизненост на населени места, на създадено богатство в тях - и природно, и човешко, и вървим като кон с капаци и повтаряме. И сега за следващия програмен период безпокойството ни е и по останалите оперативни програми и по разграничението между тях и равният шанс и достъп, който да имат хората от общините. Така и така поне се научихме да правим проекти.
Смятате, че на този етап онова, което като план е заложено, е орязано.
Ами, имаме големи безпокойства, да, че ще влоши достъпа ни до ресурси спрямо този планов период. И не ни е много разбираемо. Но това е етапно. Още сме на етап работни групи, опитваме се в рамките на тези работни групи да доказваме и обясняваме и се надяваме и сме си мобилизирали и контактите чрез ЕС, чрез останалите асоциации на местни власти, които знаем как работят с техните правителства, за да може все пак наистина да сме наясно, когато приемаме, че ето България подписва с ЕК такова споразумение за партньорство, какво тава означава. И ние този път няма да мълчим. Защото до момента това, което е подготвено, какво означава? Означава, че ще имаме нула лева за общински пътища.
В следващия програмен период?
В следващия програмен период - нула лева. Ще имаме близко до нула лева за водоснабдяване и пречистване на питейни води. Само когато е голям воден цикъл, ще може такъв вид дейности да се финансират, иначе отделни проекти няма да може. То големите водни цикли са два-три в страната. Да, ЕК настоява с оглед чистота на страната да даде приоритет на пречистване на отпадни води, но ние затова сме мислещи хора, за да обясняваме, че при положение, че имаме над 40 града на воден режим, хората нямат какво да пият, при това воден режим включително през зимата. Трябва да обясняваме и че ще трябва да имаме подкрепа.
Това е проблем, който сме обсъждали в Дарик - че е много стара водоснабдителната ни мрежа и докато инвестираме в пречистване, скоро ще останем без...
Гледаме италианците в момента - черпят европейски ресурс за нещо, за което всички в България говорим, че сме го занемарили и няма как да се грижим - гробищните паркове. В една държава като отидеш, и разбираш нацията, ако не се грижи за умрелите, колко се грижи за живите. Италианците с европейска подкрепа си оправят всички гробищни паркове. Като казвам оправят, наистина като охрана, като ограда, като грижа, всичко. Ето такъв тип неща, по които се вижда, че ние със собствен ресурс и след 1000 години няма да стигнем до тях, а хората не могат 1000 години да чакат. Ние трябва много умно да подготвим нашето споразумение за партньорство и да си отстоим интереса на държавата. Всичките ни разговори с ЕК досега показват, че няма категорични забрани за нищо, че са дадени доста големи правомощия на националните правителства.
Но да се обосноват добре.
Точно така: обосновете се. И ние ще настояваме за такъв тип обосновка, защото окей, ще продължим да закриваме всичко в тази държава. Аз вече ненавиждам, въпреки че съм по професия икономист-математик, ненавиждам думата оптимизация, а тя е основна в моята диплома. Защото в България оптимизирахме училищата, справка - закрихме ги. Оптимизирахме болниците, справка - закриваме ги. Стига с тази оптимизация, дайте да се развиваме, да спрем така наречената оптимизация, което е закриване на услуги, и да започнем да се развиваме. А ако закриваме услуга, да мислим имат ли хората достъп до тази услуга. И докога ще местим хората след услугата, след болниците, след училището? Всички ще се съберем след седем години тук, в София. Тази ли България искаме? Всички събрани накуп в София. Това примитивно мислене... Не може при тази демографска криза всички да ни кажат, че нямаме общ национален приоритет между всички партии, както и да се наричат те и той е демография, той е роми, той е интеграция, той е много неща.
Малко се говори за тези неща в предизборната кампания.
Сега се говори малко, което показва, че отново ще останем слепи за неща, които ние в общините ги виждаме и ни вадят очите.
Прословутата децентрализация, за която се говори от години, и никак я няма, наистина ли реално петдесет процента от дейностите в общините реално се управляват от държавата?
О, не петдесет, седемдесет на сто от дейностите се управляват с голям ищах от държавата и затова ние във втората част на нашето послание към политическите сили много категорично казахме: да спрем с така наречените делегирани дейности, зад които де факто се оставя министерствата самоволно да си правят каквото си искат, но парите минават през общинските бюджети, тоест те са отговорни. И наистина вече ние черно на бяло го написахме: ако някой министър иска той да управлява съответните дейности, ние сме готови, съгласни сме да ги управлява, но не да скрива своите не до там добре обмислени и практически премерени, защото всеки министър е много далеко от съответната практика и условия, а да се скрива зад общините.
И затова развързването на възела с децентрализацията през следващите седем години ще трябва да се случи, независимо кой ще дойде на власт и независимо че за пореден път се подминават явни, силни, човешки послания от живота. Защото наистина за най-елементарните услуги ще има реални вече протести, защото от общините вече съвсем нищо няма да зависи. Ако искаме такива общини да станат, да си спечели изборите някой, който казва, че ще управлява само чрез министри, които ще знаят всичко в тази страна и няма нужда нито от долу, хора на място, нито от гражданско самоуправление, да се смени тази конституция, която е казала, че ще имаме местно самоуправление, а ние няма такова, тоест самоуправление е това, което гражданите кажат, а не само избраните от тях органи, ние много добре го осъзнаваме това. И знаете, че бяхме подготвили законопроекта, който разпределя властта долу, на място първо, на гражданите, след това на избраните от тях органи. Ето тези големи неща първо ще трябва наистина да се говорят, да стигат до ушите на тези, които ще управляват страната през следващия програмен период, а ние сме отворени за всякакъв вид ангажименти и преглъщане на неприятни неща. Защото много добре знаем, че децентрализацията си има две страни като всяка монета. Едната страна е хубавата, където пише, че е сто лева, ама от другата страна е лошата, където пише, че ако нямаш тези сто лева, ти си виновен. И да не се скриваме сега така удобно, както правят понякога някои от нашите представители: ами те в министерството не разбират, те не ми дават пари, няма да има вече такъв тип обяснения, а и хората се умориха да ги разкарваме в един кръг - няма, не ни дават и ние нищо не можем да направим. Не може така и затова ние разчитаме на едни друг тип поведение на централната власт и чуване на това, което подсказват хората от живота. Защото те всеки ден, и най-некадърният кмет всеки ден е сред хората, той докато отиде до сградата на общината, вероятно ще бъде „благословен" поне от три-четири човека и ще може да чуе част от нещата. И той ги пренася по-нататък.
През известен период питаме за общини пред фалит в особено тежко състояние или са отново тези от дъното на таблицата на Дянков?
Не, таблицата на Дянков няма нищо общо с реалното състояние на общините, камо ли с доброто финансово управление, защото самият Дянков извън закона и извън тези гласувания в закона за бюджета, под масата се раздадоха доста пари на отделни общини по неясни критерии, на които много лесно можеше да се промени тази таблица. Да, имаме общини в по-тежко положение. Те винаги се движат между 23 и стигат до 35. Влизат и излизат определени общини в тази група. В момента в групата са повече средни общини, не най-малките, държа да подчертая, повече средни, даже граничещи към по-големи.
Перник беше с големи задължения.
Да, но Перник да кажем, той е вечната община, която от десетилетия насам е в много тежко състояние, в която пък сега заради лошите събития покрай земетресението съвсем се влошиха нещата. Но има среден тип общини, които трайно са там или пък излизат и други влизат на тяхно място. Докато за 20-30 е възможно да бъдат спасени и механизмът за това спасяване беше намерен преди години, но през последните години се отказахме, точно във време на криза. Този механизъм беше програми за общини с обективен структурен дефицит, с помощи през специални програми - за какво ще отидат средствата, какви икономии ще се направят с тези средства, тоест да не се изядат за заплати, а за инвестиции, било в улично осветление, от което да падне разходът, било в саниране на училища, от което пак би паднал разходът, тоест такъв тип дейности се финансираха по тези програми. Едно от нещата, които ще искаме през следващия период, е тази форма на подкрепа, на солидарност с най-изостаналите, която е конституционна между другото. В конституцията е запасано, че трябва да има такъв вид подкрепа. Ще се опитаме да я възстановим. Но най-важното е наистина да има кой да ни чуе. И ако в това глухо общество, в което виждаме и стотиците хиляди граждани, които излязоха и пак има толкова лоша чуваемост и всеки си позволява да тълкува това, което хората са искали, по своему и така да го изкривява. Мисля, че всички трябва да си отворим ушите и да чуем какво искат хората.
Имате ли и какви разходи имат общините около провеждането на изборите? Сега ви вкараха и в тази история с ксероксите. Искат ли се такива от местната власт? Разбрах, че ще трябва да посочите и критични точки, където може да има проблеми или с тока или с кадри.
Да, ние сме благодарни на ЦИК, миналата седмица успяхме да направим едно много полезно обсъждане при тях - ЦИК, МС, министърът на правосъдието, всички играчи, общините бяхме събрани там. Нашето настояване беше, че да, има нови неща, те затрудняват, няма значение това, въпросът е да имаме работещи отговори за план Б и В какво става, ако този ксерокс, който е доставен, монтиран и работи, но какво става, ако при включването му в деня на изборите не работи. Хората на място трябва да знаят на кой телефон звънят, след колко време ще се отстрани повредата, какво правим през този период. Обсъдихме всички тези възможни планове за лоши неща и поехме ангажимент и събираме информация за населени места, в които има избирателни секции, ние ще предадем списъка и знаем и какви допълнителни варианти ще бъдат предприети за тях, за да протече нормално изборният ден.
Бърка ли се в местната хазна.
Засега да, но вече излезе решението на Министерския съвет за финансиране на изборите, постихнахме и съгласие по въпроса, така че се надяваме, че - ние винаги сме на минус - но няма да е голям финансовият минус.
