Броят на жертвите на трафик на хора, които са идентифицирани като такива, е само върхът на айсберга и много хора изобщо остават извън официалните статистики. Това каза в специално интервю за Дарик Ева Биоде, специален представител и координатор на ОССЕ по въпросите за трафика на хора. Организацията е извършила оценка в тази област на Испания и Румъния. България може да е бъдеща страна за оценка, защото освен държава на произход и на транзит, тя все по-често се превръща и в дестинация на жертви на трафик, изтъкна специалният представител и координатор на ОССЕ.
Ето какво още каза Ева Биоде за Дарик: Какви са последните данни, с които разполагате по отношение на трафика на хора от и през България? Не разполагам с данни, които са по-различни от вече известните. Обикновено подхождам с неохота към това да се говори за числа. Мисля, че все още знаем изключително малко. Обикновено, ако разгледате ситуацията в други държави, идентифицираните като жертви, които получават помощ от неправителствените организации и които са разпознати и идентифицирани от полицията, са наистина много малка част от броя на реалните жертви, т.е. – повечето от жертвите най-вероятно не са идентифицирани. Какъв е процентът на жертвите, които са идентифицирани като такива? Невъзможно е да се каже. Понякога, колкото повече усилия се полагат жертвите да бъдат открити и идентифицирани, и колкото повече разследвания се правят на тези престъпления, толкова по-голям се оказва броят на жертвите. Дори броят на посочените жертви да е много малък, това все още не значи, че имате малък проблем. Много се притеснявам от факта, че е голям броят на децата, които са жертви на трафик. Във ваши коментари споменавате, че основен проблем е фактът, че правителствата не разполагат с достатъчно информация, която да им помогне да решат тези специфични проблеми? Какъв е начинът да се сдобият със съответната информация, според вас? Всяка държава трябва да си осигури независими национални докладчици. Това би било много полезно както за тези, които вземат решения, така и за полицията или властите, за да съберат повече информация. Този докладчик следва да е независим и разбира се, критично настроен. Защото е много важно да бъде събирана информация от неправителствените организации, от разследващите органи, и след това, по един или друг начин, да се опитаме да работим по информацията и да я анализираме. И не само да проследим тенденциите, но и отговорите и действията, които предприемат правителствата. Това определено би допринесло за по-голямата ефективност на антитрафик работата. И третото нещо, което бих искала да спомена са, разбира се, парите. Разполагаме с ясни доказателства от много държави, че колкото повече са парите за полицейски разследвания, толкова по-голям е броят на дефинираните жертви. Не съм експерт за България, но в резултат на проведените от мен разговори бих казала, че правителството е направило много неща. Създава се законодателство, съществува и тази комисия, в която са събрани различните сектори, за да се координират. Мисля, че следващата стъпка би трябвало да е всичко това да започне реално да работи. Как може всичко това да бъде приложено на практика в България? В България хората чудесно познават себе си и проблемите си. Важно е да се организира дискусия в парламента, във вестниците, в медиите по тези въпроси и да има достатъчно смели хора, които не се страхуват да погледнат истината в очите. За нещастие тези проблеми не могат да се решат, ако за тях не се говори. Борбата с трафика е свързана с опитите жертвите да бъдат защитени и да си дадат сметка, че не трябва да обвиняват себе си. Те се нуждаят от защита и подкрепа. Другата важна част разбира се, е да бъдат наказани престъпниците. Важно е те да получат съответните присъди и приходите им да бъдат конфискувани. Също така според мен е много важно да има борба с корупцията. Защото понякога, когато става дума за такъв вид организирана престъпност, в която има много пари, е твърде възможно престъпниците да се опитат да включат властите, така че за тях да е по-лесно да продължат с криминалните си дейности. Според вашите наблюдения – България приела ли е необходимото международно законодателство за борба с тези проблеми и законите в страната ни работят ли достатъчно ефективно, или трябва да се направят промени? Когато разговарях с неправителствените организации, те ми казаха, че все още има проблеми в практическата страна на нещата. Което прави по-трудно за тях получаването на средства например. Разбира се, ние знаем също така от други държави, че е много важно неправителствените организации да бъдат подкрепяни, защото работата, която вършат, е много ценна. Доста често за жертвите е по-лесно да се обърнат и да имат повече доверие към неправителствена организация. Много лесно разбираемо е, ако например едно младо момиче стане жертва дори и на фалшиви полицаи, които понякога биват изпращани, за да я заблудят. Много трудно е за такова младо момиче да се обърне към полицията за помощ. Защото трафикантите, с фалшивите полицаи и внушават, че реално от полицията не може да получи помощ. Затова е много важно да има неправителствени организации, които са по-близки до жертвите и по-леснодостъпни. Знаем, че България е на едно от челните места по трафик на хора – каква смятате, че е причината за това? Причините могат да са много. Когато днес разговарях с хора, които работят по тези въпроси, се опитах да разбера, и разбира се, знаем от преди, че жертвите могат да станат уязвими по много причини – като например насилие вкъщи. Жени, млади момичета или деца, които успяват да се спасят от ситуации на домашно насилие, са способни да поемат рискове само и единствено, за да избягат от тази ужасна ситуация. Те са в трудна ситуация, затова е добра идея да има борба с домашното насилие. Това ще направи хората по-малко уязвими. Знаем също така, че институциите за деца са много уязвими. Както докато са в институциите, така и след като излязат от тях. Трафикантите чудесно знаят, че тези деца имат нужда от някого, който би се погрижил за тях. Затова е много лесно такъв човек да бъде поставен под прицел и да бъде накаран да вярва, че биха му предложили работа или грижи. Разбира се, знаем че бизнеса със секс услуги се разраства все повече. Широкото разпространение на проституцията създава много гостоприемна среда за трафикантите. Важно е тези ситуации да бъдат разгледани и да се организира разследване. Кои са основните методи за превръщането на хора в жертви на трафик? Използват ли се психологически методи? Много широко разпространено е, особено при сексуалната експлоатация, да има някакъв вид емоционално обвързване. Като например когато някой, на когото младата жена вярва и обещава нещо по-добро или сигурност. И който я изолира съзнателно от средата й. Когато става дума за деца, които се използват за сексуална експлоатация или просия, е възможно детето да бъде продадено от родителите си, заради отчаяното положение на семейството, които приемат това за начин да осигурят своя собствен живот. Много трудно е да се помогне на тези деца, защото те не си дават сметка, че семействата им всъщност не се държат с тях нормално. Което е напълно естествено, защото дори незаслужаващите родители са обичани от децата си. И накрая – какъв е съветът ви към всички неправителствени организации и правителствени органи, които се опитват да се преборят с този вид проблеми? Мисля, че трябва да работят заедно. Според мен е много важно тези проблеми да бъдат обсъждани и освен това е важно да се обсъди търсенето, пазарите, нещата, каквито са, които биха накарали хората да експлоатират други хора, само защото имат такава възможност. Мисля, че това трябва да се прави в цяла Европа, трябва да обсъждаме тези въпроси. Ние сме един вид центърът на човешките права и равенство. Харесва ни да смятаме, че сме един вид континент на общественото съзнание. Но всичко това не може да се реализира без работа. Трябва да работим върху това да се отнасяме един към друг с достойнство и дори ако има хора, които са слаби или в слаба позиция, да се отнасяме с тях по човешки и изпълнен с уважение начин.
