"Зелени алтернативи" ще е пространството в Дарик радио и DarikNews.bg, в което ще се дискутират зелени теми като възобновяемата енергия, енергийната ефективност и опазването на околната среда. Ще ни гостуват специалисти и експерти по всички тези въпроси. Тази седмица наш гост е изпълнителният директор на Института за зелена политика Петко Ковачев.
Петко Ковачев е икономист по образование. Активно се занимава с проблемите на международните финансови институции и околната среда, енергетиката, транспорта, регионалното развитие. От 1989 г. до 1997 г. е част от националното движение "Екогласност"; съосновател на Федерацията на независимите студентски дружества във Висшия икономически институт „Карл Маркс" (днес УНСС). В продължение на 12 години е работил за CEE Bankwatch network - международна мрежа от неправителствени организации, една от основните цели на която е да осведомява обществеността за дейностите на международни финансови институции в Централна и Източна Европа и тяхното въздействие върху околната среда и социалната сфера. В периода 2008-2009 г. е съпредседател на партия „Зелените". От края на 2003 година участва в коалицията "АЕЦ Белене НЕ". В момента е изпълнителен директор на Института за зелена политика.
Какъв е твоят коментар за референдума, който се проведе в неделя?
В неделя видяхме поредния опит, на 33 години веднъж, да бъдат отказани гражданите от пряко участие във вземането на национално важни решения, и без значение дали резултатът се получи „да", или „не", за мен това е големият провал, че цялата кампания, даже още формулирането на референдума и кампанията след него, която повече отсъстваше, отколкото присъстваше, доведе до там, че в момента аз чета и слушам повече негативи към темата за референдума като такъв. В този смисъл тези, които го направиха по този начин, като че ли успяха. Но веднага искам да кажа, че заедно с колегите от "Демокраси интернешънъл", която е една голяма мрежа за пряка демокрация в ЕС, и наши колеги от България, ние имаме амбицията следващата година-две да излезем с принципно ново предложение за нов закон за прякото участие на гражданите в България.
Големият извод е, че ние бяхме хванати по бели гащи. Политиците си изиграха техните карти, но ние бяхме пионките.
Точно така. За съжаление ни вкараха в псевдоекспертното говорене, защото истината е, че референдумът, без значение дали кампанията ще е едногодишна като Литва, или едномесечна, както е тук, никога гражданите не могат да получат една и съща информация и да я осмислят и да я анализират. В този смисъл референдумът се прави от изходната гледна точка, че гражданите са суверена, те плащат заплатите на политиците и винаги могат вместо тях да решат и да ги задължат да направят едно или друго, съществено за страната ни нещо. Разбира се, тук не става въпрос дали да купуват кламери, или да не купуват.
Защо избра да се насочиш към сферата на екологията или тя те избра?
Не знам, но вероятно има нещо такова като съдба, защото си спомням, че когато завършвахме началното училище и в последния час на класния си говорихме кой какъв иска да стане, аз тогава казах, че искам да стана нещо като рейнджър в национален парк. Не станах, но пък следващата стъпка беше, когато кандидатствах в тогавашния „Карл Маркс" и на изпита познай какво ми се падна? Българската енергетика. От тогава до сега се занимавам с българската енергетика по един или друг начин през призмата, разбира се, на защитата на околната среда, здравето на хората, антиядреното движение, провъзобновяемите източници и т.н.
Как си взаимодействат зелена енергия, околна среда, икономика, човешки живот? Накъде трябва да се движим, за да се постигне едно устойчиво развитие, ние, като граждани на местно ниво, национално ниво, отделната община, държавата?
Пряко си взаимодействат и може би най-добрата изходна точка към един по-комплексен отговор е това, което каза преди години в големия салон на БАН Лестър Браун. Той каза буквално: „Аз не съм противник на глобализацията и смятам, че повечето от секторите в човешкия живот и икономиката ще вървят към глобализиране, но съм сигурен, че енергетиката, за да е устойчива, трябва да върви в обратната посока - към децентрализация, към слизане при потребителя, който едновременно с това да стане и производител, и участник в играта, наречена обменна енергия". То е логично и всички знаят законите на енергията, а именно, че енергията е навсякъде и, че не се губи и не се създава. И изведнъж ние решаваме, че за някакви икономически цели ще я монополизираме, ще я фокусираме в едни големи производства, а всички останали ще са консуматори. Някак си, дори и от тази основа да започнем, не е много логично. Оттам нататък все повече виждаме предимствата на децентрализираната енергетика, на това, как и общини, и отделни играчи - било икономически предприятия, било сдружения, граждани, цели села - влизат на пазара, започват да продават и да купуват енергия, но, разбира се, те спазват нормални принципи, които в България ние все още не ги спазваме. Видимата страна на нещата е, че Европейският съюз ни наложи някакви санкции онзи ден. И, ето, либерализираният енергиен пазар, в който може да има много играчи, включително и тези малките, при положение, обаче че те не са, както в България, да продават на НЕК или на който и да е централен купувач и след това да купуват отново от него, а по-скоро да продават и да купуват разликата, която им трябва, когато не могат да задоволят собственото си потребление от своето производство. И няколко други основни принципа биха променили нещата в България много сериозно. Това, разбира се, не е откриване на топлата вода. Това е нещо, което се случва в Западна и Централна Европа, с които ние винаги гледаме да се сравняваме по заплати, но никога по това, което правят, за да постигнат високо жизнено равнище.
Определено навлизаш в територията на алтернативната енергетика, т.е. и възобновяемите енергийни източници. Кои са силните страни, първо, и после да погледнем и към слабите?
Силните страни са, че възобновяемите енергийни източници, първо, са вече достигнали технологично онова ниво, което може да ни позволи да преминем масирано към тяхното използване, без да има проблеми за потребителя, за клиента. Те са единствените източници, които съобразно всеки вид енергия, но тренда на цените при тях, на себестойността е намаляващ. Това не е валидно вече за нито една от класическите енергийни производства - нито за ядрена, нито за въглища, нито за нефт и газ. Другото предимство е това, което споменах, а именно, че доколкото ВЕИ-тата са близко до потребителя, имаме много по-малки загуби. Аз днес бях свидетел на едни разговори между български и руски учени и експерти и се вижда как те не могат да си представят големите загуби, които в България имаме, въпреки че цифрите за бруто и нето потребление са налични, т.е. хората се чудят как може такива големи загуби да имаме - 30, 40% понякога. Разбира се, това означава да намалим натиска на монополите - било то национални, или регионални, което ще намали цените допълнително. Не знам дали си си гледал сметката за ток, но покрай референдума ние обърнахме внимание с колегите и се оказва, че над половината от цената същност не е цената на тока, а са всички тези такси, тарифи, ДДС и т.н. Тоест българинът плаща много повече други, около тока, неща и при положение, че виждаме прословутата битка, която трите електроразпределителни дружества се опитват да задържат монопола си и споменавайки за тях искам да кажа една новина, която нашите колеги от фотоволтаичната асоциация ни пуснаха вчера, а именно, че официални консултации за поправките в закона за ВЕИ са поканени именно само електроразпределителните дружества - ЧЕЗ, ЕНЕРГО-ПРО и EVN, а асоциациите на ВЕИ-производителите само са консултирали неофициално и отново имаме тази ситуация, в която от една страна, на ниво министър се казва: „Вие сте официално в процеса", но от друга страна, чиновниците от Министерство на икономиката са ги отсвирили, така че в момента отново производителите на ВЕИ са далеч от процеса.
На снимката: Петко Ковачев, изпълнителният директор на Института за зелена политика
Рубриката "Зелени алтернативи" се осъществява в партньорство със сдружение "Съюз на производителите на екологична енергия-BG", сдружение с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност. Популяризира дейности в областта на възобновяемите и алтернативни източници на енергия, развива и реализира инициативи в областта на енергийното производство Сдружението осъществява и развива двустранни и многостранни връзки с органи, организации, дружества и лица в България и чужбина за изпълнение на своите цели.
Чуйте цялото интервю тук:
Разбрах позитивите. Цените са надолу, а производството е нагоре. Какви са слабите страни? Какви са основните пречки в сектора?
Първо, липсата на пазар. Докато няма пазар в България, тези системи и технологии ще бъдат главно за лично ползване или ще бъдат вкарани в монопола. Другото е лисата на адекватна инфраструктура. Тук говорим от системите за включване, за уредите за измерване на електромерите, двупосочни, акумулаторите и батериите за съхранение, когато се налага да е на ток и мрежите, които са ниско и средно напрежение. Между другото тук е моментът да спомена, че в тези негативи отново Германия, Швеция, Финландия са напред. Те в момента са в позиция скоро време да монтират високоволтови правотокови кабели за пренос на прав ток, т.е. нулеви загуби на хиляди километри. Тоест един основен проблем на ВЕИ-технологиите са загубите, тъй като токът при тях е с различни показатели, нестабилен и ще бъде преодолян по този начин. Виждаме, че хората работят, докато ние унищожихме нашата индустрия, включително и кабелната.
От къде идва неразбирането и това негативно отношение към възобновяемите енергийни източници като цяло и как, според теб, трябва да бъде преодоляно?
От пропагандата. Аз съм свидетел, как пропаганда срещу ВЕИ се води и от лобитата на класическите индустрии - ядрена и въглищна, и от политици, и от хора, които се броят за експерти, но седят в експертността на 50-те и 60-те години на миналия век и отказват да минат напред. Така че за мен това е най-големият проблем. Съответно, когато хората бъдат зомбирани с тезата, че на тях им се предлага нещо скъпо и неясно, когато те нямат възможност да сравнят реалността, а когато нямат и възможността да опитат тази реалност при липсата на инфраструктура, пазар и т.н., какво им остава да мислят?! Ето, тук идват едни хора и ни лъжат. Фактът, че ние, като държава, започнахме да промотираме паркове - ветрови или фотоволтаични, а не малките мощности, които са в основата на ВЕИ. Фактът, че ВЕЦ-вете бяха строени в реки, защитени зони и територии, предизвикаха на много колеги протестите, защото не може в крайна сметка да затвориш реката в тръба. Този порочен подход също настрои много екологично мислещи хора срещу ВЕИ, което отново може да бъде поправено, разбира се, но изисква време и ресурс.
Според теб кои са основните перспективи пред ВЕИ и чисто практически перспективи за обикновения гражданин? Как зелената енергия да стигне до хората, до дома, до работното място?
Обучение, възможности да получават информация, което в днешно време и през интернет изобщо не е проблем; да видят как нещата работят, обединения на местно ниво, защото аз предвиждам, че енергийните кооперативи са нещо, през което България би трябвало да мине, за да могат хората да получат реални приходи и ползи от това; асоциациите на ВЕИ-производителите да се обединят и да заявят своите претенции много по-ясно, защото една от най-големите глупости е, че България имала 16 или 25% ВЕИ и всичко останало трябва да е класическа. Не! Аз съм им го казвал и в очите, че за мен трябва да заявят 100% желания секторът да стане, като няма да е утре, няма да е и 2020 г., но трябва да имаме стратегия поне до 2050-а такава, каквато Европа вече си създава, трябва да имаме междинни цели и трябва да имаме насочени инвестиции. Необходимо е да диверсифицираме онова, което се нарича ползи за прословутите инвеститори клас А. Не може клас А инвеститор да бъде инвеститор, който унищожава природата и да е равен на този, който прави природосъобразни, социално-полезни инвестиции. Тази разделителна линия трябва да бъде прокарана в българската икономическа политика.
Много добре си подготвен!
От 20 години се занимавам с ВЕИ и винаги сме обвинявани, че не даваме алтернативи на затварянето на атомните централи, а ние винаги сме ги давали и животът показва, че същност нямаме сбъркана прогноза. Имам предвид глобално, а не само аз или колегите, които работят.
Две думи за Института по зелена политика. Какви са основните ви приоритети? Над какво работиш тези дни?
Институтът последните години е фокусиран върху мониторинга на европейските фондове, защото и там има пари за ВЕИ и енергийна ефективност и това е една добра комбинация. Издадохме втория доклад една коалиция от около 40 организации, а не само нашият институт, отново ВЕИ. Не мога да пропусна да се похваля, че имаме втори стажант българин, студент от Холандия, който се надявам да направи една много добра дипломна работа на тема „Енергийна ефективност и възобновяеми източници в българския туризъм", за да обединим двата най-големи проблема и, разбира се, се надявам да започнем проект сериозен за териториално-административната реформа в България, нещо, което е належащо от гледна точка и на самоуправлението, и на възможностите за по-добро усвояване на европарите, пък и затова хората най-сетне да почувстват възможност да вземат съдбите си в свои ръце.
