Министърът на образованието и науката Даниел Вълчев в "Годината" на Дарик радио.
Направихте матурите. Някои може би ще кажат годината на матурите.
Ами, това въпрос ли е или... Кое е събитието? . . . как да кажа, провокация. Ами, не знам. За мен в личен план това беше тежка година. В професионален мисля, че тежка, но по-скоро с елементи на успешност, ако не е много нескромно да го кажа. Според мен ние успяхме да направим няколко неща. Имам предвид екипа на Министерството на образованието и науката. Разбира се, оценките други ще ги дават, но като факт това, което се случи, е, първо, че действително основният елемент от това, което наричаме външно оценяване, а именно матурите или държавните зрелостни изпити, най-накрая, след десетина години протакане, приказки, спорове и не знам още какво, най-накрая бяха проведени. Мисля, че горе-долу успешно и оттук нататък мисля, че ясно е, че България вече е сред нормалните държави, в които средното образование завършва с такъв изпит. Разбира се, че се подобряват нещата. Разбира се, ние сме направили изводи, но така или иначе фактът е факт. А второто според мене наистина нещо, което си заслужава да бъде споменато, това е въвеждането на самостоятелни бюджети на всяко училище. Това, което наричаме енигматично делегирани бюджети, но всъщност това означава, че всяко училище в зависимост от броя на децата и по едни определени формули получава свой собствен бюджет и най-накрая директорът и съответно педагогическият колектив знаят какъв е бюджетът на училището, колко харчат, за какво, как да оптимизират разходите и ако днес сте видели вестниците, ще видите, че в една голяма част от училищата има допълнително фонд "Работна заплата", който ще бъде разпределен между учителите в края на годината, така че това е нещо според мене също добро. Сега, разбира се, има и много други неща, които биха могли да бъдат споменати и като предизвикателства, и като постигнати резултати, но според мене тези двете са като че ли най-значимите, най-важни. Добре, като променяте нещата в образованието, смятате ли, че ще се промени нещо в отношенията с ЕС? Според много от слушателите ни събития на годината бяха проблемите, които имаше с еврофондовете, а те са част от общия проблем на комуникацията. Смятате ли, че тези проблеми се дължат и на това как са учени досега българите? Ами, да. Може да се търси такава връзка, но ако разрешите, за мен отношенията с ЕС все пак имат две страни. От една страна, може би това е въпрос на комуникация как обясняваме това какво правим, до колко, така, емоционално и маниерно се сърдим, когато ни бъде обърнато внимание за нещо, или просто пък други казват пък приемаме всичко, каквото ни кажат, безхарактерно, така, че това е въпрос на намиране на онзи тон в комуникацията, онова темпо в комуникацията, което не е лесно да бъде намерено, но мисля, че всяка държава първите години го търси и най-често го намира. Мисля, че и ние ще го намерим и почти сме го намерили. Сега, има обаче един по-дълбочинен въпрос, който не може да бъде отминат, и той е, че членството в ЕС извън определени блага, които, разбира се, идват с членството, да речем самите фондове, ние говорим в случая със спрените пари за предприсъединителни фондове, но истинските пари, така да се изразя малко популярно, са структурните, кохезионният фонд, т.е. това са действително онези бонуси, които една държава получава като член на ЕС, и ние имаме много примери как държави, които относително бяха изостанали преди няколко десетилетия, Гърция, Португалия и т.н., Ирландия, ако щете, днес са в коренно различно икономическо положение, но все пак да имаме предвид, че, според мен поне, не зная дали съм прав и това се споделя, но членството в ЕС е въпрос на, както във всеки клуб или във всяка една организация, трябва да спазваш определени правила. И сега тук според мен е големият проблем. Ние имаме, на 42-ия паралел, не казвам само в България, но като цяло държавите, така, със средиземноморска украска в манталитета, като че ли имаме една известна склонност да считаме, че правилата са нещо абстрактно, че е достатъчно човек да декларира, че спазва правилата, а всъщност когато може деликатно или лекичко да се отклонява от тях, почти винаги да го прави. И сега това ни създава според мен голям проблем. Това е проблем, разбира се, и на администрацията, където за съжаление все още има хора, които мислят, че те знаят най-добре и няма какво толкова да спазят правилата. По-добре по целесъобразност да реши въпроса, отколкото в рамките на някакви ясни процедури и правила. Това е много голям проблем за съдебната система, където ние също не можем да се освободим от някакви, така, по-стари привички. Ако щете и това е проблем в дейността на всяка една институция. Ето сега, ние сега ли открихме, че се презастрояват... било Студентския град, то въпросът не е в Студентския град. Свидетели сме сега през последните години, кметът на еди коя си крайморска община издал 2000 разрешения за строеж. Те изпонастроили цялата плажна ивица и той сега казва - държавата да ми даде пречиствателна станция. Тя хубаво ще ти даде, ама тя не се изгражда за три месеца, следователно. . . Като отворихте дума за Студентския град. . . Не, искам да кажа, ти като даваш разрешение, не си ли правиш сметка, че тези хора все пак ще имат нужда от пречиствателна станция. Тоест това е въпрос на някакво елементарно предвиждане и някак си разбиране, че някой друг ще се справи с проблемите, пък ти само ще трупаш точки от благата. Ако може да има някакъв упрек към вас, е дали и вие не сте участвал в общото подценяване, съдейки по първата реакция, която имахте след инцидента, за която даже мисля, че след това се извинихте на майката на убитото момче. Не знам какво имате предвид. Първата ми реакция е такава, каквато е била и последната ми реакция. В смисъл очакванията като че ли бяха към вас да сложите много по-голям акцент още в първия момент. Г-н Вълчев, въпросът, това, което мен също малко ме притеснява в нашето общество, и това не е само през последните години, а всички тия години на прехода, е, че ние чакаме да се случи нещо много драматично, много трагично и това да ни събуди. И тогава изведнъж всички се събуждат, и почват да се надприказват колко по-гениални идеи имат. Ами, хубаво, де, през цялото това време къде бяха тия идеи? И аз много не се считам, разбира се, пак казвам, това е малко като у Жан-Пол Сартр - ако едно дете в света плаче, виновни сме всички, това е така. И в тоя смисъл, след като сме допуснали държавата да отиде дотук, че млад човек да може да бъде претрепан в Студентския град, пък не само в Студентския град, оня ден в центъра на Варна, преди време на друго място, утре, да не дава Господ, на друго място, след като сме стигнали насилието, безнаказаността да бъдат на такова равнище, слава богу, нещата се оправят полека, но доста бавно, трябва да признаем, в някаква степен сме виновни всички. Но пък вие поне сте свидетел, че през последните няколко месеца, струва ми се, че първият разговор с вас беше още преди половин година, когато говорихме за това какво да се направи и със студентските общежития, по какъв начин малко да бъдат защитени и имотите на университетите. И това беше далеч преди този случай. Не е ли вече късно? То, каквото е могло да бъде раздадено, застроено, сменено предназначението му, от библиотека на дискотека, вече е станало. Не, не е така. Напротив, самият факт, че има остра реакция от страна на общините, показва, че това не е така. Защото. . . Имате предвид остра реакция срещу предложенията ви те да не могат свободно да. . . Да сменят предназначението. . . . . .сменят предназначението. . . .както си искат. Да, и мисля, че това не е така. В крайна сметка ние създаваме правила за много дълго време. И, и ще ви кажа чисто юридически къде те виждат проблема, а според мен такъв проблем няма. Ние просто казваме, че ако е отреден за образователна нужда, да речем, един обект, той не може да бъде... тази нужда, се предполага, че е налице държавна или обществена нужда, без необходимостта непременно пред съда всеки път това да се доказва. И тук става един, една малка дискусия. Може ли парламентът да каже, че всички обекти с образователно предназначение, всъщност за тях има държавна и обществена нужда, без за всеки един да се преценява конкретно? Според мен може. Други казват не, съдията непременно трябва да прецени. Извинявайте, защо пък съдията да може да прецени по-добре от парламента? Опитът не съм много сигурен, че показва точно това. Според вас какво още трябва да се промени в студентските градчета? Ама то не е въпросът в студентските градчета. Аз, според мен тук има едно голямо. . . Е, президентът имаше. . . . . .смесване. . . . . .включително идея да се прати жандармерия. Вижте, според мен тук има едно много голямо смесване на различни идеи и горе-долу кой каквото му е на душата, сега го свързва по някакъв начин със Студентския град, защото счита, че по тоя начин ще се чуят негови и други идеи. Всъщност тук има наслагване на няколко принципно различни проблема. Проблемът за насилието и за липсата на бърза и качествена... правосъдно възмездие на този, който е извършил престъпление, е един общ проблем за обществото. Това въобще не е въпрос на Студентския град, това нещо става далеч извън Студентския град, това става и в други градове. Това в крайна сметка става и в света. Проблемът е, че при нас има една много забавена реакция на възмездието, което идва от страна на, би трябвало да дойде от страна на правозащитните органи. И ние сме свидетели, аз често давам тоя пример, но за мен той е най-типичният - срутва се сграда в центъра на София, умират две млади момичета, напълно невинни, стоят си в колата, ето, както ние с вас сега тук си стоим, изведнъж горната сграда пада на главите ни, и две години вече никой, никой за нищо не е притеснен. Това ми се вижда ненормално. Такива примери могат да се дадат много. И тогава чувството за справедливост на човека наистина страда, и той дава съответни, как да кажа, предложения, които често са малко по-екзотични. Но общият правен ред е едната страна на въпроса. Втората страна на въпроса е въпросът със застрояването и въобще разпореждането със собствеността в България. Сега, вие сте юрист, следите, доколкото, разбира се, другите ви ангажименти позволяват, как се развиват отношенията на собственост, просто как се развиха. Никой не е против частната собственост, тъкмо напротив, аз твърдо считам, че няма никакъв друг начин извън частната собственост във всичките й, разбира се, правни форми да може да изтегли една икономика напред. Но все пак има някакви зони на обществен интерес, които според мен поне би трябвало да бъдат защитени със специфична юридическа защита. Ето сега например, можем ли да реституираме стадион? Теоретично можем. А половината от стадиона? Според мен вече не бива. Можем ли да реституираме двора на едно училище? Според мен не бива. Или пък двора на Софийския университет. Според мен общественият интерес тук все пак е водещ. Има различни начини да бъде компенсиран човекът, който има своите права, никой не оспорва това, но в крайна сметка така, че да бъде запазен и общественият интерес. Иначе в противен случай ние няма да може да построим никога една публична сграда, защото винаги ще трябва да се стигне до отчуждаване. Очаквате ли и учителите да излязат отново на улицата, като част от общите протести, като знаете дереджето на парите за следващата година в образованието? Ами аз не знам какво разбирате под общите протести. Имате предвид лъскавите трактори, които дойдоха от името на нямащите пари селскостопански производители вчера ли? Тракторите, студентите, седмица по-рано полицаите. Ами вижте, полицаите, сега, аз не е моя работа да се произнасям, но полицаите си имат известно основание. Значи, в тази система, също както в много публични системи, има едно дълбоко противоречие. От една страна, не са малко като процент от брутния вътрешен продукт парите, които отиват за сигурността, от друга страна, те някак си не стигат до онзи, който излиза на улицата с палката или с пистолета. Тук трябва много внимателно да се мисли и аз мисля, че новото ръководство има, на МВР, има виждания по този въпрос, но това са много тежки за реформиране системи и за съжаление не толкова бързо стават нещата. Сега що се отнася до образователната система, аз съм далеч от мисълта да кажа, че всички работещи в областта на образованието, така, някакви големи благини са получили през последните години. Винаги обществото е в дълг на образователната система. Това е, не знам, може би аксиома във всяка нормална страна, но, разбира се, в различна степен на дълг. Ние сме в по-дълбок. Това, което ние от миналата година направихме, пък вие преценете дали е много или малко, и разбира се, всеки човек ще прецени, това, което ние направихме, е благодарение на увеличаването на стандарта за издръжка на един ученик и благодарение на въвеждането на единни стандарти на издръжка и най-вече собствените бюджети, наречени делегирани, на училищата, всички училища, които имат нормално съотношение ученици - учители, някъде към едно към 12-13, съответно които имат сравнително уплътнени паралелки, което е израз на същото, според мен имат едни, не бих казал кой знае какви, но съвсем прилични заплати, нямащи нищо общо с това, което се твърдеше - 300-400 лева и т.н. Сега тези, които имат възможност, ще направят и съответни допълнителни плащания, което според мен е правилно, и по този начин системата ще се развива в известна конкуренция. За съжаление това няма да обхваща всички училища, това е истината, тъй като и тази година много общини направиха в последния момент, и аз нямаше как да откажа, предложение за маломерни, а тук-таме и за слети паралелки. Това е истината. Сега с новия закон ние ще трябва внимателно да видим какво въобще да правим с тази ситуация, защото въпреки драматично намаляващия брой, аз наистина трябва да призная, че много намаляха, откакто се въведе тази система, броя на маломерните и особено на слетите паралелки, но за съжаление такива има. И ние продължаваме през 2009 година да има ситуация, в която първи и трети клас, общо четири деца, учат с един учител, така, както преди 150 години, да речем. Накрая, т.е. не очаквате и учители. . . Е как накрая, аз тъкмо започнах да. . . Не, да изясним само. . . Шегувам се. . . . учители до тракторите, не. Няма това очакване? Ако имате този. . . предвид, че нещо като учене през целия живот, да, мисля, че селскостопанските производители трябва да продължат своето образование. В този смисъл учители до всеки е подходящо да има. Но в рамките на протестите аз поне не виждам основания. Разбира се, в крайна сметка недоволството на хората има най-различни измерения, така че всеки решава за себе си по какъв начин ще изрази публична позиция. Рискува ли България европейското си членство през 2009 с ограничения, например предпазна клауза в правосъдието, с тотално ограничаване на парите, които се получават от еврофондовете, до такава степен, че то да бъде обезсмислено? Г-н Вълчев, защо тотално ограничаване. То тук за парите по еврофондовете няма никакво на този етап ограничаване. Ние говорим, това, което много се говори преди няколко седмици, беше по отношение на предприсъединителните фондове и. . . Аз питам за другите фондове вече и то е с едно развитие в негативна посока. Е, да де, ама. . . Развитие в негативна посока винаги може да има, както и развитие в позитивна посока. Но някак си да тълкуваме. .. Вие какво очаквате да стане с българското еврочленство? С българското еврочленство ще стане това, което с еврочленството на всички държави, през първите няколко години ще има по-тежки моменти, ще има други моменти на по-голяма радост и в крайна сметка ние ще се нормализираме и ще започнем да участваме, както всяка една държава, в общи европейски, сега, колебая се хора или семейство да кажа, но едното е въпрос на... може би все пак семейство. Така че нищо особено не очаквам. Разбира се, ние ще си имаме своите трудности и особено големите трудности според мен далеч не са в усвояването на европарите. Това не е проблемът. Проблемът е, разбира се, правосъдие и вътрешни работи и ние си го знаем този проблем. Няма защо да смесваме двете неща. Това, че 200 милиона евро, или колкото са там, са били по предприсъединителните фондове ограничени, това не е големият проблем на България, въпреки че, разбира се, е неприятно. Да припомня, имаше държави, които въобще се отказаха от предприсъединителните програми и върнаха много повече пари по тях, за да се съсредоточат върху самите структурни фондове. Това не е големият проблем. Проблемът все пак за мен е, че не може да има богата държава и модерна демократична държава, в която да няма добър, защитаван от съответните правозащитни органи, правен ред. А тук трябва да признаем, че ние много беше направено, наистина трябва да се признае, спомнете с какво чудо беше в края на 90-те години, много се промениха нещата, но за съжаление все още недостатъчно. Надявам се, че с мерките, които напоследък се взимат, така, и от сериозната активност на прокуратурата, малко по-добре за съдебната система, мисля, че нещата се подобряват. Дай боже, по-бързо да става това.
