ЕК продължава да следи България
ЕК продължава да следи България / DarikNews

Следващият доклад на Европейската комисия за България ще носи по-скоро технически характер, като в него ще бъдат проследени тенденциите в напредъка на България в областта на вътрешните работи и правосъдието според европейските изисквания и документът ще бъде публикуван през февруари следващата година, каза в специално интервю за Дарик говорителят на Европейската комисия Марк Грей. По думите му може и да бъдат цитирани отделни случаи, но детайлизирането няма да е основната му цел. Повече конкретика, както и изводи, трябва да се очакват в подобния доклад, който Европейската комисия ще да публикува през юли в изпълнение на механизма за контрол в областта на вътрешните работи и правосъдието, подчерта Грей.

Знаете ли вече точната дата през февруари следващата година, когато ще е готов докладът на ЕК и ще изпратите ли нова мисия от експерти на Еврокомисията?

В началото на декември ЕК осъществи много подробна мисия в България. В този смисъл, събрахме достатъчно изчерпателна информация за ситуацията в момента. Разбира се, както винаги сме казвали, работим много усилено с българското правителство и в частност с министъра по европейските въпроси. Ще продължим да вземаме предвид всички същестевни развития през предстоящите седмици, но намерението е да се напише доклад, както каза президентът Барозо, когато се срещна с българския премиер Сергей Станишев, който да е готов през февруари. Към момента нямаме предвид конкретна дата за излизането на доклада. Това ще зависи в голяма степен и от нещата, които ще се случат. Ще се опитаме да го направим възможно най-бързо, като ще се уверим, че както винаги, получаваме правилните факти и се уверим, че той е справедлив, обективен и коректен.

Предвиждат ли се други мисии на ЕК в България дотогава, защото все пак предстоят още два месеца, в рамките на които могат да се осъществят големи промени?

Разбира се, нашето намерение е да продължим да следим развитието на ситуацията в България. Но към момента не са планирани по-нататъшни мисии. Имаме изключително много информация, сигурен съм, че ще продължим да получаваме новини от правителството, но както знаете, докладите се произвеждат на основата на много източници – от различни организации, сред които неправителствени, от правителството, от широк спектър от места, това е, което ще продължим да правим, както сме правили с докладите си винаги досега.

След като така или иначе разполагате с информация, може би може да кажете дали новият доклад ще е толкова критичен спрямо България, колкото досегашните?

Всичко, което мога да ви кажа към момента е, че очевидно срещата между президента на ЕК Барозо и премиера Станишев беше важна част от даването на оценка на ситуацията от страна на премиера. Това, разбира се, върви много добре с подробните технически оценки, които бяха предприети от нашите експерти, когато те пристигнаха в България в началото на декември. Все пак не аз съм този, който следва да направи прогноза на оценката, която би дала ЕК през февруари. Според мен е важно да се помни също така, че това не е същият доклад, който издадохме през юли. Ако се върнете назад, ще си спомните, че имахме т.нар. междинен доклад, по-фактологически и технически издържан, който излезе на 4 февруари 2008 година. Нещата ще изглеждат по подобен начин този февруари и съответно е важно да се разбере, че следващият подробен доклад няма да е готов преди лятото на следващата година.

Все пак каква точно информация ще съдържа доклада?

Сферите, които ще се засегнат, разбира се, ще бъдат шестте показателя за оценка на покриването на необходимите критерии от страна на България. Ще бъдат оценени постигнатият прогрес, както и основните тенденции, които сме виждали в страната, през последните шест или седем месеца. Ще разгледаме тези показатели не задължително в много големи подробности. Всеки показател ще бъде разгледан поотделно и подробно в следващия цялостен доклад през лятото, но при всички случаи ще разгледаме сферите на загриженост, които изразихме. Те са много добре известни, споменавали сме ги при много поводи, въпроси като кой какво прави в различните институции, като сме напълно наясно, че разполагате с правосъдна система, която функционира, че виждаме работеща прокуратура и издадени присъди. Именно тези ще са показателите, които ще оценяваме, както сме правили във всеки от нашите доклади.

Каква е оценката на Брюксел на срещата между президента на ЕК Барозо и българския премиер Станишев?

Според президента Барозо, срещата е била изключително добра и конструктивна, като той нееднократно благодари на българския премиер за ангажимента и посочи много ясно, че високо цени сътрудничеството, на което бяхме свидетели и в същото време посочи някои от проблемите, които трябва да бъдат решени. Не мисля, че е моя работа да интерпретирам изявленията на президента, мисля, че те бяха достатъчно ясни и еднозначни.

В България се цитират източници от ЕК, които твърдят, че не можем да говорим за никакви предпазни клаузи по отношение на страната ни за сферата вътрешен ред и правосъдие. Поддържате ли това мнение?

Определено, това не е изненада. Нашата позиция по отношение на предпазните клаузи остава една и съща в рамките на повече от една година. Ако разгледате доклада, който издадохме през юли, посочихме много ясно, че, разбира се, предпазният механизъм съществува и е съществувал от момента на присъединяването на страната ви към ЕС. В същото време Комисията на този етап не намира, че е в неин интерес да провокира това. Аз няма да давам никакви индикации по отношение на предпазните клаузи. Позицията, която посочихме през юли, е много ясна и към момента нямам какво да добавя към нея.

Крайният срок за активирането на предпазните клаузи е краят на следващата година. Има ли шанс този срок да бъде удължен и при какви обстоятелства би станало това?

Мисля, че е много важно да се вгледаме много внимателно в точната формулировка на присъединителния договор. Според съдържението му предпазна клауза може да се наложи в рамките на три години след присъединяването. Не се дава никакъв краен срок за механизма за сътрудничество и съответствие. Смятам, че както президентът Барозо, така и главният секретар Катрин Дей бяха много ясни, че за този механизъм няма краен срок. Ще продължим да работим изключително усърдно с правителството за изпълнение на онези ангажименти, които бяха поети от България по време на присъединяването и мисля, че към момента това е всичко, което може да се каже.

Добави ни в предпочитани източници в Google
Последвайте ни

Интервю