Над 112 000 души е проверила за агентурно минало Комисията по досиетата за четири години и половина, като за 6387 от тях е установила принадлежност към бившата Държавна сигурност. Това сочат данните за дейността на комисията, която внесе в понеделник в Народното събрание и отчета си за свършеното през втората половина на 2011. Тази година се наблюдава рекорден ръст на предварителните проверки на лица, които се правят по искане на институциите преди заемането на публични длъжности. През 2011 са били проверени близо 4700 души, докато през 2008 и 2009 те са били съответно 490 и 430.
Комисията по досиетата очаква от Българската православна църква списъка с данни за представителите на висшия църковен клир, за да бъдат проверени за агентурно минало и те. В интервю за "Дарик" председателят на комисията Евтим Костадинов съобщи, че все още не е изтекъл законовият срок, тъй като второто писмо до Светия синод е изпратено в началото на декември.
В края на миналата седмица пък Светият синод реши да предостави исканата за проверката информация, но по-късно излезе със становище, че разпоредбите на Закона за досиетата са неприложими спрямо Българската православна църква, с аргумента, че тя е вероизповедание, което не подлежи на регистрация. Според Евтим Костадинов обаче законът е ясен. И духовниците трябва да го спазят.
Ето какво още каза за Дарик председателят на Комисията по досиетата Евтим Костадинов.
Беше изпратено едно второ писмо от наша страна към Светия синод, в което писмо ние доуточняваме основанията и начина, по който трябва да бъде изготвено писмото съобразно изискванията на закона. Към настоящия момент все още отговор нямаме, но това е в законоустановения срок за отговор. Мисля, че няма още просрочване на времето за отговор от страна на Светия синод. Общоприетият законов срок е в рамките до 30 дни от получаването на искането да се върне и отговорът. А ние към настоящия момент, все още не са изтекли тези 30 дни. Мисля, че в началото на месец декември изпратихме второто писмо, с което ние доуточнявахме и отговаряхме на поставените от тях въпроси.
Смущава ли ви фактът, че със свое решение Светият синод първоначално даде съгласие да се проверят досиетата на висшите духовници, но буквално часове по-късно започна едно тълкувание на закона, че православната църква не е в традиционната дефиниция на религиозни вероизповедания в страната?
Не мога да изказвам, нали, кое ме смущава и кое не ме смущава. Само искам да посоча, че ние се стараем да спазим точно изискванията на закона и сме го направили това не само към Българската православна църква, а това сме го направили към всички регистрирани в Дирекцията по вероизповеданията в Министерски съвет религиозни общности, което всъщност, който списък на нас ни е изпратен от Министерски съвет, от дирекцията. Съгласно този списък от дирекцията ние изпращаме съответните писма на законовото основание по член 16, посочено е и тяхното задължение по какъв начин да бъдат изготвени и съответните списъци. Така че не само такова писмо е изпратено към Българската православна църква, а и към всички регистрирани в тази дирекция религиозни общности. И мога да посоча, че към настоящия момент вече почнаха да идват отговорите, примерно от Католическата църква, примерно от вероизповеданията към мюсюлманската религиозна общност, адвентистката, от Арменската църква и така нататък.
Имате ли опасения, че различното тълкувание на закона може да доведе до това, че Българската православна църква да излезе извън кръга на всички вероизповедания, които ще проверите, и практически да не се стигне до тази проверка?
Не, аз такива опасения нямам. Категорично и ясно е казано и в текстовете, и в устава на Българската православна църква какво означава и кой представлява Българската православна църква. Изключително ясно е казано и в тълкуванията на Конституционния съд кои са всъщност представителните органи на религиозните общности. И искам да поясня, че ние не проверяваме всички духовни лица, а ние проверяваме всъщност лицата, които представляват и са членове на управителните органи. Примерно членовете на Светия синод, който е, така да се каже, най-висшият клир на Българската православна църква, също така би следвало да се проверят примерно архиерейските наместници и титлата митрополит, които са заели, и така нататък. Но обикновените духовни лица не подлежат на тази проверка. Ще се проверяват тези, които са в управлението на религиозната общност, независимо коя е тя.
Много зависи какъв обем лица се проверяват, но от постъпването на информацията горе-долу какъв период от време отнема цялостната ви проверка от практиката досега?
Значи, много е важно колко е обемист списъкът. Значи, едно писмо пътува, изготвя се списък, връща се обратно, отнема примерно, да кажем, от Дирекцията на вероизповеданията списъкът дойде мисля, че много бързо, така, в рамките на едно десетина-петнайсет дни. Но след това изготвянето на писмата, изпращането до съответните управителни органи на религиозните общности също отнема време. Зависи колко е обемист списъкът и уточняванията. Всъщност това oтнема най-голямото време. След като се получи окончателният списък, ние всъщност започваме проверката и ако списъкът е в рамките на, в зависимост от обема на хората, които ще се окажат подлежащи на проверка, в рамките на едно, да кажем, месечно, не повече, така, активна работа на комисията. Все пак изпълняваме и други текущи задачи, и други проверки успоредно с това, така че... Но ако бъде предоставен списъкът навреме от Българската православна църква, ние сме готови в рамките на месец януари, особено към края, да излезем с първите решения. Няма да стане с едно решение да обявим всички примерно религиозни общности, защото мисля, че са достатъчно много на брой, и проверяваните лица също ще бъдат доста. Така че ще започнем вероятно със, така, частични решения.
По-скоро не всички накуп, а тези, които са подали вече при вас.
Точно така. Например сега активно работим по тези, които са подали. Аз ви ги изброих - Арменската църква, примерно мюсюлманската религиозна общност и т.н.
По никакъв начин не виждате основание в твърдението на синода, че текстовете от закона за проверка са неприложими за Българската православна църква.
Щом има в техния устав, те са съответно и юридически лица, и по места имат регистрации, ето, казва се в член 140 примерно, алинея 2 - църквата е юридическо лице, което е местно поделение от Българската православна църква. Българската патриаршия има съответната митрополия, което означава, че те щом са регистрирани като самостоятелни юридически лица, и настоятелствата също, църковните настоятелства, ние също изискваме да проверим тези управителни органи или членовете на
управителните органи, които са регистрирани като юридически лица. Това е нещо съвсем нормално и законово. Те са публични личности и ги има в регистрацията.
Ако те не предоставят данните, биха били нарушители на закона.
Естествено, да. Вече ще търсим съответно и ние правни решения по този казус.
Случвало ли се е досега да не бъде предоставена такава информация с данни?
Никой досега в момента, колкото и неприятно или пък тежки да са били изготвянето на списъците, или пък неприятна тази задача, винаги ръководителите са се отнасяли с разбиране и със срочност на изпълнението, и са изпращали списъци.
Църквата би направила прецедент, ако това се случи, православната.
Така изглежда, да. Но аз се надявам, че ще надделее разумът и мъдростта. Няма нищо по-важно хората да бъдат информирани и особено и духовенството да бъде осветено. По този начин хората да придобият някаква представа и за тази част от обществото.
Какво от задачите ви по проверка на лицата, които са засегнати от закона, остава все още за идната година и какъв обем от работа беше свършен през тази?
Вече влезе в Народното събрание отчетният доклад на комисията за второто шестмесечие на 2011 г. Също така влезе и един обобщен, така, отчет за дейността на комисията от 5 април 2007 г. до 1 декември 2011 г. И точно там сме се постарали, там с малко... да поясним какво всъщност е свършено през годините. Комисията продължава да работи през следващата година, така както е по закона. Изключително дълго време ни отнема работата по решенията за изминалите вече местни избори за 2011 г., регистрацията на общинските съветници. Там изключително е много голям списъкът и съответно се стараем да излезем с проверки, когато имаме и окончателно решение за съответна област. Миналата седмица излязоха с решение за Варненска област. Продължава работата по проверката и изключително сме затруднени с проверката, както искахме и да го направим. Това е и втората според мене, така, трудност, която ще срещне комисията, проверката за т.нар. кредитни милионери. Знаете, че има и такава точка от закона. Като цяло искам да подчертая, и това ще го видите и в обобщените данни за 2011 г., изключително е голям броят на лицата с предварителна проверка, което всъщност може би беше и целта, и смисълът на приемането на този закон.
Казвате, за следващата година другият препъникамък ще бъдат кредитните милионери. В годините назад, за тези кредитни милионери говорим.
Точно така. Но това е от 1996 г. регистрацията. Тогава вероятно е бил излязъл и законът, с който всъщност е изготвен този списък и е предоставен от Българската народна банка. Оттам са взели списъка и съответно започваме уточненията и по същия начин изпращаме списъци до, на наследниците на съответните банки или пък на правоприемници и т.н. Една изключително мудна и бавна работа, но все пак трябва да бъде изпълнен законът.
