Сред известните политици и експерти, които взеха участие в срещата на НАТО в Рига, бе и бившият съветник по националната сигурност на президента Джими Картър, специалистът по геополитика и руска история Збигнев Бжежински. Той даде обширно интервю по проблемите на съвременната световна политика пред кореспондент на “Российская газета”.
Във вашата книга “Великата шахматна дъска” вие дадохте геополитическа прогноза за развитието на ситуацията в света от гледна точка на американските интереси. До каква степен вашите прогнози се сбъднаха?
Смятам, че този анализ и днес не е загубил актуалност. Той засягаше новите реалности, възникнали след разпадането на Съветския съюз и новото разположение на силите, при които САЩ заемат първото място.
Новият елемент в това уравнение се заключава в това, че Америка в качеството си на държава номер едно е затънала в кризи в Близкия изток, Персийския залив, Афганистан и Пакистан. И това е сериозен проблем за САЩ и ролята, която Америка играе в днешния свят. Именно това е новият елемент, произтичащ от ръководната роля на САЩ, която и определям в моя анализ. Световното влияние на САЩ в момента намалява.
Смятам, че това е свързано с политиката на Америка в Ирак, политика, с която не съм съгласен. Това несъгласие аз открито изразявам в страната си през последните две години.
Доколко оправдани са действията на САЩ в Ирак и Афганистан в краткосрочна и дългосрочна перспектива?
Смятам, че има разлика между участието на САЩ в Ирак и Афганистан. В случая с Афганистан: по отношение на САЩ бе извършена агресия, в резултат на която в Ню Йорк загинаха три хиляди американци. Това е дело на талибаните, подчертавам - не на афганистанците, а на “Талибана” – организация, действаща на територията на Афганистан и подготвяща този терористичен акт.
САЩ поискаха от тогавашното афганистанско правителство да предаде виновниците в ръцете на правосъдието. Последва отказ. Тогава предприехме действия за унищожаването на тази организация – действия, които се поддържат от международната общност, включително от всички страни на НАТО.
Русия също ни подкрепи. В случая с Ирак войната не бе необходима, това бе осъзнат избор. Имаше причини, заради които президентът Буш и неговата администрация решиха да започнат война срещу Ирак. Тези причини бяха назовани открито, бяха обяснени на американската общественост. Не бях съгласен с тях, смятах, че това е политическа грешка. Но повтарям това са два много различни примера.
Как се отнасят към приемането в НАТО на Грузия и Украйна? Смятате ли, че те са готови за тази стъпка?
От самото начало заявихме недвусмислено: ако Грузия пожелае да влезе в НАТО, ние ще бъдем готови да приемем тази страна в нашите редици. Същото се отнася и до Украйна. Но за разлика от Грузия, намеренията на Украйна са неразбираеми. В Киев има президент Виктор Юшченко, който заявява, че неговата страна е готова да се сближи с европейската общност, т.е. с Европейския съюз и НАТО.
Но в същата тази Украйна има и премиер Виктор Янукович, който вижда бъдещето на страната по друг начин. Но и единият, и другият са съгласни с едно - решението за членство на Украйна в НАТО трябва да бъде всенародно. Позволете ми да резюмирам така: НАТО не е благотворителна организация, а алианс, основан на принципа на взаимната помощ.
И ако някой желае да се присъедини към него, той трябва да заяви открито това и да поеме задължения, които произтичат от членството в Северноатлантическия пакт. За момента не сме чули подобни неща от Украйна.
Но подготовката на тази страна за членство в НАТО не стои на едно място. Украинското министерство на отбраната достигна значителен напредък, постигайки равнище в армията, което е достатъчно за членство в алианса. Като цяло нивото на подготвеност на Украйна за влизане в НАТО постоянно се повишава.
Но повтарям, не ние трябва да решим, а Украйна. Реалната политическа ситуация в Украйна не е ясна. На лице е двоевластие. Част от населението е израснало в съветската епоха, то помни и уважава съветската история и не желае да се сближава с Европа. Как ще се разреши тази ситуация не е ясно.
Когато някоя страна вземе ясното решение за присъединяване и направи необходимите стъпки, алиансът я приема в своите редици. Ако тя се колебае, ние не се опитваме да я притискаме. Погрешно е да се смята, че ние на Запада искаме да принудим някой на сила. Както вече казах, това не зависи от НАТО, а от гражданите на Украйна и Грузия.
Например Латвия влезе в НАТО, не защото го искаше Северноатлантическият пакт, а тя самата. Също е с Полша. Те искаха, те доказаха, че са готови. Не знам дали са готови Украйна и Грузия, това не зависи от нас. Що се отнася до Русия, Москва трябва да разбере, че имперската страница от нейната история е останала в миналото и няма да се повтори. Не Русия ще реши дали Грузия да стане член на НАТО или не. По същия начин, както тя не успя да повлияе на членството на Латвия в НАТО.
Как оценявате настоящите отношения между САЩ и Русия?
Струва ми се,че отношенията силно се промениха в последно време. По някои въпроси имаме сближаване, по други постигаме компромис, а по някои – спорим. Смятам, че отношенията могат да се характеризират като взаимно-предпазливи.
Не става дума за подозрение, а именно за предпазливост. Това е разбираемо - дълги години страните бяха противници, след това Съветският съюз се разпадна. Русия трябваше да привикне към своя нов статут, към новата си роля в света. Тя загуби част от предишното си влияние. Естествено, не всичко това е по вкуса на Кремъл.
Въпреки това всичко това е резултат от историческите процеси, които влияят и на двустранните отношения, заставяйки ни да се нагаждаме към новите условия.
Подкрепяте ли идеята на сенатор Ричард Лугър НАТО да прилага пета статия от Договора на алианса, за да защити своите съюзници от възможно енергийно ембарго от страна на Русия или Иран?
Лугър препоръча на НАТО да изработи план за съвместни действия в случай на енергетически шантаж от страна на доставчика, за да не бъде нито една европейска страна незащитена от подобен шантаж. Но това е много далечна цел. Мисля, че ще мине много време, преди такъв общ план да бъде изработен по принцип.
Ако вие сега бяхте президент на САЩ, какви външнополитически решения бихте взели преди всичко?
Много зависи от това, кога това би се случило преди 10 години, преди 5 години или сега. Сега бих си легнал. /БГНЕС
