България трябва да се адаптира към ЕС, няма смисъл да се спори дали е било правилно да бъде приета там - това мнение изказа в интервю за Дарик френският политик Жан-Луи Бурланж. Той е бивш евродепутат, а сега – главен съветник в Сметната палата, но най-много е ценен политическият му опит.
Ето какво още каза за Дарик Жан-Луи Бурланж: До каква степен ЕС може да управлява кризите и да предложи добра защита за страните в криза като сегашната – глобална? Традиционно ЕС не е приспособен да действа в кризисни ситуации. Съюзът, по-скоро, се включва и работи в международни инициативи с продължително действие – международната търговия, климата, хуманитарната помощ… Съюзът се представи много лошо по време на кризата в Ирак – тогава всички се разединиха и бяха с различни позиции. Но през лятото – по време на грузинската криза и сега – по време на финансовата криза – ЕС успява да играе ролята, която му се полага. ЕС беше и в основата на вземането на решения за промяна на условията в банковата система, което помогна да се избегне верижен фалит на банки. Според Вас, какво трябва да се промени в европейските институции, за да стане Съюзът наистина значима сила и да няма разделение, както в Ирак? Много неща трябва да се променят. След 15-годишен институционален маратон всеки иска малко да си почине, да има една пауза, и това ще стане, след като бъде окончателно ратифициран Лисабонският договор. Не вярвам, че ще стигне до подобна какофония както в Ирак. Бих казал, че в дълбочина европейците стават все по-единни. Те действат по един съгласуван начин. Но все пак не вървят достатъчно заедно, не са обединени. Те се движат към общи цели, но по различни пътища. Лично аз бих желал едни по-силни общности действия. Но това, което е важно за момента, е да имаме единна стратегия за борба с кризата. Ако това не стане, след десет години институционалният проблем ще се появи отново като чудовището от Лох Нес. Противници на разширяването на ЕС твърдят, че той е достигнал максималния си капацитет и повече няма накъде да се разширява. Как виждате бъдещето на Съюза след 20 години? Дали няма да се разпада заради национални интереси или ще бъде много силен? Има един избор, който трябва да бъде направен от самите европейци. Или да се ограничи разширяването и да се създаде истински политически съюз с общи действия, или продължава разширяването му неопределено. Смятам, че сега ЕС се колебае между тези две опции. Първата изисква все пак да се поставят някакви граници и институциите да бъдат достатъчно силни. Втората възможност е да се откажем от някои от амбициите и Съюзът да се превърне – от една страна – в пространство за свободно движение, а от друга – в организация за международно сътрудничество. Проблемът е, че европейците искат и двете – хем да държат маслото, хем да държат хляба, а искат и меда! Добре ли беше за ЕС да приеме България миналата година или трябваше да изчака? Смятам, че всички са съгласни, че България не беше наистина готова за влизане в ЕС. Това признават дори и българските събеседници, с които разговарях. Но сега, така или иначе България е вътре, тя трябва да се адаптира към Съюза. Драмата не е, че страната е влязла преждевременно. Драмата би станала, ако спрат усилията за приспособяване към изискванията на Съюза. България играе много положителна роля в международен план, за стабилизиране обстановката на Балканите. От тази гледна точка присъствието й в Съюза е предимство за всички. В същото време е ясно, че системата й за управление на финанси не е ефективна. Няма смисъл да поставяме под въпрос влизането в Европейския съюз, а да подобрим начина на изразходване на европарите.
