Вицепремиерът и министър на външните работи Ивайло Калфин в „Седмицата” на Дарик радио.
Какво става с газа, каква е актуалната ситуация? Кога ще тръгне пак към България?
Газа ще тръгне към България, когато подпишат руската и украинската страна протокол за наблюдателите. Поне засега това е проблемът, който се обсъжда. В момента чешкият премиер като председател на ЕС е в Москва. Вчера беше в Киев. Има известни проблеми по съгласието на двете страни по този. . .
За какво спорят, доколкото сте навътре по тази. . .
Спорят основно по мандата на това какво имат право да наблюдават тези експерти.
А от България ще участват ли представители в мониторинговия. . .
Засега не.
Тоест преди малко един от шефовете на "Овъргаз" каза, че техни представители, именно те са си представители като на руската страна ли, как?
"Овергаз" знаем, че трудно може да се каже, че е българска фирма. Ние купуваме от "Овергаз" газ. Тя се състои от средата на "Газпром".
Г-н Калфин, какво направи през седмицата българската дипломация за възстановяване на газовите доставки?
За възстановяване на доставките на газ ние задействахме абсолютно всички механизми, които бяха на разположение на държавата. Това са, разбира се, основно политически инструменти. Първо, с търсене на много силен ангажимент от страна на ЕС и, мисля, че го получихме. Второ, с директно, много чест контакт и директно настояване, и също в остра форма, към Русия и Украйна да възстановят максимално бързо доставките и да не ни правят заложници на техния двустранен спор.
А кой според вас е отговорен за спирането на доставките? Има ли вече отговор България откъде тръгна. . .
Точно в този въпрос непрекъснато се опитват да ни вкарат не само нас, ами и ЕС, Русия и Украйна. Според мен не е наша работа това нещо. Ние имаме договор за получаване на газ на украино-румънската граница и това, което настояваме, е този договор да се спазва.
Политически или икономически е този спор?
Спорът е икономически в неговия зародиш, но мисля, че той предприе мащаби, които трудно може да се каже, че не са политически при положение, че най-високо политическо равнище непрекъснато е ангажирано с тях и в Русия, и в Украйна, и в страните от ЕС, и засегнатите страни, и ЕС като такъв, ЕК и председателството.
Деликатен политически въпрос. Този случай трябва ли да доведе до отлагане на бъдещото членство на Украйна в НАТО или, напротив, трябва да го ускори?
Аз не мисля, че има нещо общо между този проблем в момента с газа и Украйна, и членството на Украйна в НАТО по-скоро. Иначе и Украйна, и Русия, мисля, че в момента нанасят огромна вреда на своя имидж по отношение на, така, доверие към тях като надеждни партньори. И колкото повече се отлага пускането на... обратно възстановяването на доставките, толкова по-тежки са тези щети.
Надеждни партньори казвате. Един надежден партньор предупреждава, когато ще има някакъв проблем. През седмицата. . .
Един надежден партньор първо предупреждава, когато има проблем, а ние не бяхме предупредени за спиране на доставките на газ. На второ място един надежден партньор не прави заложници в своите двустранни спорове половин Европа. Сега, въпросът за предупреждаването е спорен обаче, тъй като и руският посланик в началото на това предаване обясни, че цяла Европа, ЕС, включително и българското правителство, е било част от общо уведомление, за което впрочем спомена през седмицата и министърът на икономиката Петър Димитров, и България е знаела още на 17 декември. . . Знаела за какво? Че ще бъдат постепенно намалявани доставките. Значи това, което е получено, защото се спекулира в последните два-три дни в медиите… Какво получихте? Е и в България с този въпрос. На 18 декември е получено писмо от руския вицепремиер Зубков. Между другото, то е получено не по нормалния път, чрез българското посолство в Москва или чрез Министерство на външните работи в София, от руското посолство то е занесено директно в канцеларията, мисля, че или на министъра на икономиката, или на министър-председателя. Във всеки случай заобиколено е външно министерство. В това писмо се казва, че тъй като все още няма договореност между Русия и Украйна, която трябва да се постигне до края на миналата година, то тогава това може да доведе до смущения в доставките. И в същото време в писмото се казва много ясно, че Русия ще спазва всичките си ангажименти за транзит и доставка на природен газ в Европа. Между другото, на следващия ден, на 19-и аз бях на посещение, работно, в Москва, говорихме и по тази тема с моя колега Сергей Лавров. Той ми каза същото. Каза - с Украйна все още не сме се договорили, но с тях имаме два отделни договора. Единият за транзит за Европа, единият за доставки. Ако нещо се случи и не се договорим, най-вероятно това ще се отрази на доставките за Украйна, но нашите партньори от Европа би трябвало да бъдат спокойни за доставките, тъй като те са по отделен договор. Така, че в никаква форма, включително 4 часа преди да ни бъде спрян изцяло газът, ние сме получили по-точно съобщения за намалени доставки, за някъде около 3.5 милиона кубически метра. Така, че в нито един момент на нас не ни е давана информация, че ще бъдат преустановени доставките. Външно министерство, казвате, не е получило това писмо. А вие, когато отидохте в Москва, знаехте ли за него или заради това, че е било занесено по други ведомства, всъщност не бяхте информиран? Тъй като вие отидохте на следващия ден, след като е получено писмото. Не, аз пътувах същия ден, на 18-и, когато е занесено писмото. На летището ме изпрати вторият човек в руското посолство и ми каза, че има някакво писмо, което ние се очаква да получим. Но, пак казвам, то не е минало по нормалния път, по който би трябвало да мине една такава кореспонденция. Тоест, вие отидохте в Москва, без да знаете за това писмо, защото от другите ведомства не ви е било пратено? Не, то не е било пристигнало още на 18-и до ведомството. А работа е на руската страна, в смисъл това е нормалният дипломатически ред, когато се обръща официално към друга страна или да го внесе във външно министерство на тази страна, или да запознае посолството в собствената й столица, което не се е случило този път. Но това не значи, че не сме го получили. Българските институции са го получили и в това писмо пише, че има проблем с договарянето с Украйна и пише, че Русия ще спазва ангажиментите си към европейските си клиенти. Така, че е доста пресилено да говорим, че това е предупреждение за спиране на доставките. Според мен, възможно ли е ЕС, включително и тези държави, които се готвят за членство в него, да постигнат договорка за единни принципи за определяне на цената на природния газ от Русия. Тоест, да има една цена, една и съща за самата суровина и изчисляема по един и същи начин за преноса цена, така, че отделни държави да не бъдат шантажирани или пък да влизат в самостоятелни договорки с руснаците? Това би могло да стане теоретично в по-дългосрочен план. Не можем да очакваме това нещо да се случи сега. Всяка страна сключва договор отделен за доставка на газ с "Газпром" или фирмите, които той налага, както в България бяха наложени 3 посреднически фирми. Те ще отпаднат ли? Какъв е планът на България? Нашето настояване беше и винаги е било, да нямаме посредници между "Булгаргаз" и "Газпром". А защо ги има? Моля? Защо ги има тези посредници? Това е настояване на "Газпром", което те казват, че това е тяхна практика и те държат на нея, и без нея не са готови да сключат договори. Поне това бяха аргументите при предишните договори. Сега, при подновяването България продължава да поставя тези въпроси. Какво отговаряте на тези, които твърдят, включително анализатори в западната преса, че Русия използва, това е теза и на Украйна, използва природния газ като нов вид оръжие? Затова може да се намерят аргументи, обсъждахме и с руския посланик защо не спрат газа на Приднестровието, където се дължат също близо 2 милиарда долара, а спират на Украйна, за която твърди, че нещо дължи? Доколкото разбирам, руският премиер е бил питан същия въпрос на среща с чуждестранни журналисти и той е дал за пример, ето как доставят нормално газ в Грузия, в която имаха тежък конфликт само преди няколко месеца. Безспорно енергетиката във всякаква своя форма има много силен, така, политически отглас и политически ефект. Така, че не можем да подценяваме нито един важен въпрос и да го свеждаме до чисто технически. Но ми се струва, че в момента това, което се прави, не виждам какви дивиденти, политически, Русия би извлякла от този спор. Даже обратното, в момента това, което се случва, е рязко нарушаване и щети върху доверието към Русия, като към надежден партньор. Мисля, че Русия не печели пред европейските си партньори с тази криза. Смятате ли, че тази непредсказуемост би трябвало да ускори търсенето на защита на Европа, например с по-бързо изграждане на ракетен щит? Защото, както завъртат кранчето, без предупреждение, не се знае кой как ще управлява Русия и дали няма да натисне някое друго копче? Не, аз все пак не бих излизал от сферата на енергетиката, но мисля, че от това, което се случва, което е без прецедент и за България, и за Европа, Европа трябва да си изведе много ясни, и ЕС, много ясни изводи. И мисля, че сме на прав път в това отношение. Максимално бързо трябва да се създаде механизъм за свързване на газовите системи, за диверсификация и на пътищата, и на доставчиците, и всички проблеми, които стоят пред тези проекти, които са конкретни, би трябвало максимално бързо да се преодолеят. Освен това ЕС трябва да направи всичко възможно със своите доставчици и транзитните страни да подпише правно-обвързващи документи, свързани с принципите за енергийна сигурност, включително надеждността на доставките, прозрачността, ранното предупреждение и т.н. В рамките на една година българският президент на два пъти беше в Катар, а това е държавата с най-големи запаси на природен газ в света. Не може ли да се намери решение Катар да стане доставчик, включително там се обсъждаше и идеята български пристанища да станат терминали за втечнен газ, което между другото е доста добро решение, защото всеки литър или кубически метър втечнен газ се превръщал после в 600 метра нормален газ, според експерти. Това е така, Катар е действително един от най-големите в света износители на газ и това действително е една от темите, която се обсъжда при посещението на президента там. Темата е с продължение, по нея има диалог, който се води. Между другото Катар снабдява няколко средиземноморски страни, европейски, с втечнен газ. При нас проблемът е технически. Разбира се, би трябвало да имаме възможност да ползваме терминал за регазификация, за превръщането му в нормален газ, от течно в газообразно състояние. Единият вариант е проект, по който говорим заедно с Гърция, но все още Гърция заявява, че се нуждае от допълнително време за проучване, изграждане в Северна Гърция, на Средиземно море, на един подобен терминал. Друг вариант е използване на сегашен терминал в Гърция, който е в Пирея. Трети вариант, който е по-неприложим, е изграждане на терминал в Черно море на наше пристанище, поради причината, че това са кораби, които много трудно биха стигнали и много скъпо до Черно море. Така, че е много по-удобно през Средиземно море да се осигури такава връзка. Между другото това би могло да бъде и един от алтернативните източници на газ за "Набуко". Тоест по "Набуко" се водят разговори с Катар. Не, по "Набуко" не се водят разговори с Катар, но по "Набуко" има два проблема в момента. Единият е с достатъчно газ за тези 30 милиарда кубически метра, които се предвижда като капацитет, който все още не е осигурен, и вторият е със съгласието на Турция, да се държи като нормална транзитна страна, да начислява такси за транзита и да не заделя количества газ за себе си. Европейската комисия се активизира и през януари месец на най-високо равнище ще има разговори с Турция и настояване Турция да приеме политика като на всяка една транзитна държава. А по отношение на количествата газ има няколко възможности за увеличаване. Една от тях, пак казвам, е, ако се изгради в Северна Гърция терминал, който би могъл да допълни "Набуко" с допълнителни количества газ. Кой е по-близо до Катар, този най-голям източник на газ в света - руснаците или европейците? В края на миналата година Русия заедно с Иран и Катар обявиха, че ще правят организация, подобна на ОПЕК в петрола. Възможно ли е да се обединят в картел? Нищо не излезе от тази организация и мисля, че. . . аз лично съм скептик, че би могла да стане газов ОПЕК. Катар в момента, пак казвам, изнася доста големи количества за Европейския съюз, той е доставчик в Европа. Всъщност големите доставчици са Катар и Алжир, на втечнен газ в Европа. Така че перспективите за увеличаване на катарски доставки, в Катар има интерес това нещо също да се случи, всъщност са предмет на икономически разчети. Има ли някакъв шанс България да получава от Норвегия газ, след като огромна част от Европа се снабдява и затова и не усеща толкова сериозно удара от газовия шок? Този теоретичен шанс би могъл да стане, ако ние се свържем, това е един от проектите, по които работим, с румънската газова система. Доколкото норвежки газ стига в момента до Чехия, би могъл да мине през Украйна и Румъния. Това е, разбира се, за много спешни ситуации, тъй като той би бил изключително скъп, идвайки до България. Кое е най-бързото нещо, което може да направи България, така че след няколко месеца да не се отзове в подобна на тази ситуация? Най-бързото, което може да се направи, е това, което се правеше и миналата година - ние да увеличим възможностите си за резерви. Миналата година бяха увеличени значително капацитетите на чиренското газохранилище. До края на месеца се изчерпва газохранилището в Галата, което е даже с по-голям обем от чиренското. Това, което може да се направи, е веднага да започнат инвестиции в превръщането на Галата, находището сега, в газохранилище с голям обем и неговото попълване. А втора по приоритет задача е свързването със съседните системи - на Гърция и на Румъния. Европейският съюз пое ангажимент да подпомогне финансирането на това свързване. Разбира се, има редица процедури, които трябва да се извършат. Ние в момента работим много активно с гръцките и румънските си колеги, така че до края на месеца по възможност да съгласуваме и да предложим общи проекти, но това ще отнеме, така, в най-добрия случай около година. Кой ще плати за загубите на българските предприятия от спрения природен газ от Русия? Това е един изключително уместен въпрос и аз съм сигурен, че българските предприятия ще потърсят компенсации за загубите, които те получават. Разбира се, те могат да потърсят компенсации от своите доставчици, които не са им доставили договорения газ. . . Да... . . . които след това ще ги предоставят по пътя към следващи доставчици и в крайна сметка тия искове ще стигнат до "Газпром". Да, обаче представителят на "Овергаз", който участва в това предаване, обясни, че тъй като всички тези предприятия не били поддържали задължителен 15-дневен резерв, според българското законодателство, те няма да могат да търсят каквито и да е компенсации. Аз не мога да ви кажа какъв е договорът между отделните предприятия и "Овергаз", там където има директни договори за доставка и дали има такова изрично условие да поддържат своя запас. Изискването за запас е законово изискване и общо взето мисля, че и в правителството има готовност да се предприемат всички действия срещу тези, които не са изпълнили задължението си до сега, включително по отношение съхранение на държавен резерв. А иначе какво пише в търговските договори между фирмите и "Овергаз", е нещо, което аз трудно мога да ви кажа, но по принцип от доставчика, там където е "Булгаргаз", към "Булгаргаз" предполагам, че ще бъдат предявени исковете. Не е ли по-лесният вариант, както предложиха от опозицията, Лидия Шулева, да се обяви криза по Закона за управление на кризите, тогава исковете ще могат да се предявят към държавата. Държавата да изплати обезщетенията и след това българската държава да влезе в директно искане с "Газпром"? Това е една абсолютно безнадеждна схема от правна гледна точка, така че възможно е, разбира се, да има търсене българската държава да компенсира загубите. Нека не забравяме, че българската държава, това е бюджетът, който се събира от данъците на всички нас. Така че нека все пак да се използват ... на търговските договори, които сключват фирмите, и да се потърси оттам компенсацията. Колко още ще издържи България, господин вицепремиер? Австрийското радио вчера е предало драматичен репортаж, преразказан от БТА, че България скоро ще колабира. България няма да колабира. В момента се изразходват, тъй като извън това, което се изтегля от резерва все още има минимални количества, останали в газопреносната мрежа в сраната, някъде доколкото ми е известно около половината от нормалното количество, ако продължи още няколко дни тази криза, ние ще стигнем до изчерпване само на запасите, които са около 4, 4 и половина милиона кубически метра на ден, което е тридесет и няколко процента от нормалната консумация. В този режим държавата може да. . . в смисъл количества ще има за следващите около 3 месеца. А дотогава при всички случаи се надявам този въпрос да бъде решен. Там, където има възможност, знаете мерките, които се вземат, да се въведат алтернативни източници на гориво. Това вече се прави и в бизнеса, и в топлофикациите. Очевидно е, че има някои предприятия, които нямат възможност да сменят източника на гориво и са принудени да намалят производството. Всъщност те ще понесат и едни от най-големите загуби. Накрая, наемате ли се с прогноза? Кога... Трудно ми е да правя прогнози в тази ситуация, толкова ирационални неща се случват около тази криза. Неща, които не бихме си представяли, че ще се получат, защото действително не мисля, че има който и да е печеливш от нея.
