Проектът "40 до 40" представя личности, които реализират идеите си в разнообразни области, като безспорен пример е и Борислав Борисов. Интересното при него е, че той обединява съвременните начини за комуникация и традицията на българското село.
Борислав е привързан към селото още от малък, след това учи аграрен мениджмънт, а професионалният му живот се насочва в сферата на селскостопанската техника. След време необходимостта от платформа, която да обединява българските фермери, да подпомага споделянето на знания и добрите практики, както и да подобрява доходите, го провокира да създаде проектите Fermer.bg и Selo.bg.
Какво липсва на българското село, каква е посоката на развитие, която трябва да се следва и какъв потенциал се крие в традицията? За това е следващият разговор с Борислав Борисов в Дарик кафе.
Представяме един от шампионите в проекта ни "40 до 40" - Борислав Борисов, основател на Асоциацията на българските села и онлайн платформите Fermer.bg и Selo.bg. Ставаш ли рано?
Борислав Борисов: Не бих казал. Читателите на нашите интернет платформи Selo.bg и Fermer.bg реално започват да ни следят, след като се погрижат за животните и се справят с другите си стопански дейности. Едно от нещата, с които се гордеем, е, че сме пионери в създаването на тези интернет-платформи. Те обединяват много хора, живеещи в селата и техните фермери. Те дадоха възможност на фермерите да повишат своите доходи, да излязат от регионалното ниво, където живеят, работят и продават. Улеснихме възможностите за реализиране на тяхната продукция.
Кое може да мотивира младите хора да се занимават със земеделие?
Борислав Борисов: Мога да кажа, че в не малка част от селата има инициативни хора, които стартират своите проекти в сферата на земеделието, животновъдството и селския туризъм. Когато няма пречки и проблеми, те ще бъдат по-мотивирани. Под пречки разбирам различни административни тежести. Държавата да стимулира младите хора да отидат и да работят на село.
Кое те мотивира да се занимаваш с тази дейност?
Борислав Борисов: Израснах на село. Завърших такава специалност и реших, че това е призванието ми, това е моят път. Много хора ми казват, че селото няма бъдеще. Аз обаче мисля, че е важно да даваме примери и да заразяваме повече хора с добри идеи и стимули. Да докажем на повече хора, че може да се живее добре и на село. На запад селата са развити икономически добре и са културни средища. Нашата идея е да спомогнем за развитието на селата, следвайки този модел.
Как да се случи това? Какво трябва да направи държавата, за да заприличат нашите села на тези в Австрия, Германия, Холандия? Как да стане така, че да станат съвременни села, в които се произвежда селскостопанска продукция и се отглеждат животни?
Борислав Борисов: Трябва да сме реалисти. Не можем да чакаме държавата да свърши работата. Има едно обединение на инициативните хора, които живеят в селата. Изграждаме стратегия за развитие на селата в България и възнамеряваме да я предложим на всички държавни институции. Идеята ни е да обхванем всички сектори на икономическия и социален живот. За да поискат хората да отидат да живеят на село, там трябва да има инфраструктура, здравеопазване, образователна система. Разработването на стратегията трябва да бъде не на база старите практики, които имаме с различни асоциации, а да е обединение от експерти в различните области. Засега сме на базово ниво, но се надяваме до няколко месеца нещата да се получат. Факт е, че има обезлюдени села, но на тези села, които имат потенциал, трябва да се помогне, да се разработи стратегия, която да стимулира тяхното развитие. Трябва да се предвидят и допълнителни стимули като например данъчни облекчения за стартиране на бизнес в селата. Също така кметовете да имат повече правомощия, да има децентрализация на малките населени места, да има по-лесен достъп до еврофинансиране...
С други думи - държавата не бива да пречи…
Борислав Борисов: Точно така. Аз съм песимист, че можем да очакваме кой знае какви инициативи от страна на държавата. Не казвам, че няма структури и експерти, които съдействат, но това са изключения.
Сега има една иницатива – да праща жандармерия по селските райони. Според мен това е вредно и не може да продължава дълго. Какво мислиш по този въпрос?
Борислав Борисов: Това е решение за повишаване на сигурността в определени райони. Изключително важен е общественият диалог, който планираме да стартираме в близките месеци, като темата е създаване на селска полиция. По този начин ще се гарантират продукцията, имуществото и доходите на хората в селата. Такъв тип селска полиция има в доста западни държави. Ще бъде на принципа на публичното частно партньорство, тъй като държавата няма капацитета да изгради паралелна структура и полиция в селата. Публичното частно партньорство ще си съдейства с охранителните структури по места и ще може да се реагира адекватно. Трябва да се извършат и законодателни промени. Затова възнамеряваме да стартираме този обществен дебат, защото няма селски кмет или производител, който да не е засегнат от проблема.
В Германия има сериозни и влиятелни обединения на производителите, които могат да налагат политики. Не трябва ли това да се случи и у нас?
Борислав Борисов: Тук тепърва започват тези процеси. Над 80% от стоките в магазините не са български, т.е. търговията не подпомага българското земеделско производство. В последните години започнаха да се появяват все повече локални магазини, които предлагат българска продукция. Акцентът трябва да бъде в развитието на фамилното, не на индустриалното фермерство. Настина има региони, където индустриалното фермерство е важно, но там концентрацията на населени места е по-малка. А в регионите, където има по-голяма концентрация на села, акцентът трябва да е върху фамилното фермерство.
Как да спрем вноса? Има ли България капацитет за производство на плодове, зеленчуци?
Борислав Борисов: Не можем да спрем вноса. Трябва да се увеличи контролът, защото вносът на плодове и зеленчуци е с лошо качество. Една от добрите новини е, че през последните години България е на седмо място по износ на царевица. Много важен е потенциалът за развитие на селския туризъм, защото на хората им омръзва да ходят по хотелите, където качеството на услугите не е на особено добро ниво. Ние подпомагаме хората в инициативата да развиват качествен селски туризъм.
Какво ще кажеш за затворения цикъл - селски туризъм с прозводство на плодове, зеленчуци и животновъдство?
Борислав Борисов: Все още е сложно, защото е много голяма инвестиция.
Къде живееш?
Борислав Борисов: Във Велико Търново. Решихме да се установим в центъра на България, за да сме близо до всички региони. Сега очакваме градът да стане и културна столица.
Тук колегите са ми написали интересна информация за теб. Обичаш музиката…
Борислав Борисов: Да. Аз съм меломан. Слушам различни стилове. Преди години свирех на пиано и това е развило у мен някакви музикални усещания.
Ти си и професионален фотограф, нали?
Борислав Борисов: В началото, покрай сайтовете, се оказа, че ме бива. Вече имам няколко самостоятелни изложби.
Откъде може да се информират нашите слушатели?
Борислав Борисов: Снимки могат да се видят във Fermer.bg.
Няма ли едно пренебрежение към твоята дейност и занимание, ако разговаряш с хора, които са банкери, финансисти?
Борислав Борисов: Имайте предвид, че фермерите са сред най-платежоспособните хора в момента. Заслужено биват ухажвани от всички останали сектори на икономиката. Все пак селското стопанство заедно с туризма е сред основните двигатели на икономиката. Те са и в основата на положителния ръст на брутния вътрешен продукт в България.
Оптимист ли си? Може ли да има сериозно представителство на българските производители?
Борислав Борисов: Отделните сектори в производството имат съответни асоциации. Въпросът е, че секторите са разделени. Всички заедно трябва да мислим за обединение, но може би още не е дошъл моментът. Тепърва трябва да се учим и на браншова дейност, и на общуване. Но аз съм оптимист, че идва времето, когато секторът трябва да бъде обединен и да може да отстоява интересите си във всички направления.
