- Арх. Йорданка Кандулкова след уволнението й като директор на НИНКН
Нетрадиционен начин на протест избраха студенти в София - скулптури на известни българи в София осъмнаха днес с превързани очи. Акцията на младежите, обединили се в инициативата "Отворени очи", е протест срещу уволнението на директора на Националния институт за недвижимо културно наследства (НИНКН) арх. Йорданка Кандулкова.
Част от първоначалните коментари в интернет свързаха акцията с изрисувания неотдавна паметник на Съветската армия в София. Затова и се очакваше групата „Отворени очи" да остане в анонимност.
Дарик обаче се свърза с Бранимир Брозиг, студент в Университета по архитектура, строителство и геодезия, който е част от тази инициатива. Той беше категоричен, че нито един от студентите не се страхува да застане с името си зад тази акция, защото вярват в своята позиция. „Искането ни не бива да се свързва само с конкретното уволнение на арх. Кандулкова - това беше поводът ние да започнем да се ядосваме", каза пред Дарик Бранимир. Проблемът е, че се уволнява експерт, а точно мнението на експертите трябва да определя какво да бъде мнението на Министерството на културата, допълни той.
Ние сме група млади студенти, които бяхме обединени от идеята, че не съвсем редни неща се случват. Поводът за нашата реакция беше уволнението на арх. Кандулкова от НИНКН, което смятаме за изключително нечестно и неморално.
Протестирахте нетрадиционно. Ще останете ли в анонимност и смущавате ли се от това, че някой може да ви свърже с онази история, при която паметникът на Съветската армия осъмна нашарен?
Ние не търсим изява чрез имената си. Честно казано мисля, че никой не се страхува да излезе със своето лице и своето име и да каже „аз направих това", защото вярваме в това, което направихме. А иначе общото между нас и това, което се случи с паметника на Съветската армия, е единствено тематиката. Просто беше адресирана една тема, която в България е много належаща - това са паметниците на културата. Паметниците с донякъде едно значение, което търси своята реинтерпретация и където има много полемика. Просто ние решихме да реадресираме тази тема, защото смятаме, че българинът се интересува от това. И смятаме, че това беше един сравнително добър мирен начин да протестираме и да изкажем своето мнение.
Протестът ви ще продължи ли, ако Министерството на културата не откликне на искането ви да се преразгледа дисциплинарното уволнение на арх. Кандулкова?
Нашето искане не бива да се свързва единствено с конкретното уволнение на арх. Кандулкова. Това беше поводът да започнем да се ядосваме, така да се каже. Но проблемът е много по-широк. Проблемът е, че арх. Кандулкова е един доказан специалист с голям опит и много големи заслуги в сферата на културното наследство. И тя беше уволнена точно заради изказването на експертно мнение, което не е съвпадало с мнението на Министерството на културата. Точно мнението на доказаните експерти трябва да определя това на министерството. Това е големият проблем, че хора с мнение и хора със становище биват уволнявани и санкционирани. Смятаме, че това не е редно.
Бяхте ли уведомили арх. Кандулкова за акцията си или всъщност я изненадахте?
Решихме да действаме изцяло на своя глава. По никакъв начин не обременяваме нито университетите, в които учим, нито който и да е с позицията си. Единствено ни радва, че доколкото четох в медиите, нашата позиция се смята за добра и общо взето хората я одобряват. Със сигурност в България има проблеми - те трябва да бъдат адресирани, да се говори съвсем ясно за тях и смятаме, че това е просто една стъпка за подобен диалог.
Не разбрах ще продължите ли с акцията?
Ами, какво да ви кажа, това е акция, която смятаме, че би могла да расте и сама. Защото, ако някакви други хора в други градове потърсят същата нужда да се изявят по този начин, да протестират по този начин и да изкажат своето мнение, ние не можем да не прегърнем такава идея, такова продължение.
Завързаните очи ще останат ваш белег с призива за „отворени очи" - може ли да смените и формата?
Не бих казал. Ние сме архитекти, боравим с материя основно и това е начинът, по който се изявяваме. Затова и избрахме тази тематика. Надявам се повече хора да се ангажират с тази тема, защото тя не засяга само Министерството на културата или културното наследство. Тя е много по-широка в България.
Както първо Дарик съобщи преди седмица, арх. Йорданка Кандулкова беше уволнена дисциплинарно от министър Вежди Рашидов. Като един от аргументите беше изразено от нея в телевизионно предаване мнение, свързано с реконструкция на сграда-паметник на културата в Бургас. С това според министерството тя е уронила доброто име на работодателя си. В интервю за Дарик тогава освободената шефка на института коментира, че си обяснява това най-тежко според Кодекса на труда наказание с факта, че често е казвала „не" на решения, които са били вредни за културното наследство. Като пример тя даде отхвърления от института проект на министерството за гробницата в Александрово, който е бил пагубен за обекта. Както и отказа на експертите да подкрепят идеята на общината и културното ведомство музеят на Боянската църква в София да бъде предоставен за други нужди. Ето част от въпросите в това интервю на Дарик с арх. Кандулкова и нейните отговори:
В тези години не можах да кажа „да" на неща, които според мен са за „не" и не бива да се случват на културното наследство. Начинът, по който го направиха, е изключително мръсен - без да ме повикат, без да разговорят с мен. Получих писмо с обвинителни въпроси, на които аз коректно дадох пълен отговор. Не последва никаква среща, никакъв разговор, просто дойдоха рано сутрин три дами в черно, за да има свидетели и ми връчиха абсолютно всичко с куриер. Просто стрелба в челото директно. Човек, когато го махат с толкова силно наказание, би трябвало до го повикат, да го изслушат, да потърсят решение на проблема. Обидата е много голяма. Мисля, че за тези две години и половина аз работих абсолютно открито и съм се опитала да решавам проблемите. Явно това не е политиката на министерството.
Има ли според Вас законово основание за всичко това? Какви са официалните аргументи, не мислите ли да търсите и правата си.
Ще ги търся по съдебен ред, разбира се. Не заслужавам такова отношение. Според мен не е спазен законът. Разбира се, те някакви формални основания от типа на закъснели преписки винаги могат да намерят, но при положение, че институтът работи вместо с 60 с 48 човека, при положение че няма фонд „работна заплата", с който да заемеш останалите бройки, при положение че аз говоря от година и десет месеца как са необходими хора, за да свършим работата си, при положение че ние въпреки че сме в този намален състав изнесохме успешно всичките европейски програми, няма проект, който да не е излязъл по причина, че ние не сме успели да се справим... Какво да ви кажа има обективни причини, при които човек не може да свърши работата си. Не можеш да оставиш един организъм куц и да го оставиш да се състезава и да кажеш ама, той не спечели състезанието. Да, естествено, има закъснения.
А официалните мотиви за всичко това и поводът да се стигне дотук?
Мога да ви чета, заповедта е при мен: „Установено е, че госпожа Кандулкова е взела участие в предаването „Открито" по БНТ, където е разгледан въпрос относно премахване на строеж от ДНСК. Госпожа Кандулкова изразява становище по въпроса, без да вземе предвид становището на Министерството на културата, изложено в посочените писма. В резултат на това се стига да заключение за бездействие от страна на Министерство на културата по посочения въпрос". Как е направено това заключение, аз не знам, но тук мисля, че заключението е гузен негонен бяха. „Посоченото се определя като нарушаване на задължението за опазване на доброто име на работодателя".
А вие какво казахте в това предаване?
Ставаше дума за един казус, който е движен преди 2009 година в института. Става дума за един виндфанг пред сграда-паметник на културата в Бургас. И аз всъщност - трябва да се съсредоточа, за да си припомня думите - коментирам само становище на института преди 2009 година, когато то е съгласувателен орган. Дори не го тълкувам. Че проектът е за вътрешно преустройство и че изобщо реставрация на фасади с този проект не се коментира.
Чии интереси нагазихте с това изказване?
За мен това изказване е само поредната капка, която прелива. Имаше и други неща, които аз не съм приела. Виждам една връзка: махат Чобанов, махам Кандулкова. Всеки, който е работил с Чобанов, по-добре е да си ходи. Трябва да кажа, че примерно и нашият институт не подкрепи един проект на министерството, който щеше да бъде пагубен за гробницата в Александрово. Ние направихме много сериозен съвет. Това беше проект на министерството, за съжаление, много слаб проект, щеше да създаде опасност за обекта. Ние казахме „не" на този проект. Това е едно от „не"-тата. Другото „не", което казахме наскоро, в нашия експертен съвет гледахме предложение на общината, мисля, и на Министерство на културата музеят на Боянска църква да бъде предоставен за други нужди. Аз не мога да приема, че когато спасяваме един световен паметник - Несебър, и когато това е свързано със събаряне на покривите на хората, да, незаконни, но така или иначе хората остават под открито небе, в същото време към друг световен паметник можем да си позволим действия с различен подход, да го лишаваме от музея, това е другият ни световен паметник. Тоест аз изповядвам други морални ценности в опазването на културното наследство и може би това е голямата причина за моето уволнение, просто ние сме хора с различен морал в тази дейност.
Мислите ли, че е поставена под въпрос и съдбата на института?
Това е най-притеснителното, защото това е един резултат, който аз почти очаквах. Института може би от три месеца го пекат на бавен огън, мен заедно с института, заливат ни със злонамерени, с писма, които са с негативна насоченост. Започнаха едни писма от типа „получавате го днес, пишете в колко часа го получавате и искаме отговор до утре в 12 часа". При положение че те много добре знаеха, че ние сме в намален състав, работим в рамките на стария правилник на института, на онзи институт, който имаше инспекторска дейност. Голяма част от хората и тези, които се пенсионират сега, са на длъжност инспектор. Аз не мога да обявя конкурси за тези места, защото ще бъде неправомерно да обявя конкурси за инспектор, при положение че ние нямаме инспекторски дейности по закон. Хора с 35 и 40 години трудов стаж са със заплата по щат 500 лв., а млади архитекти, които назначих, са със заплата 400 лв. Говорим за хора с висше архитектурно образование, а възрастните с огромен опит и за инженери, и за изкуствоведи, и за археолози просто е обидно.
