„Романът „Под игото” е част от нашата национална идентичност. Той е христоматиен, носи духа на епохата и има историческа и художествена стойност с всичките си думи, които са в него. Затова не трябва да бъде променен от към словесно съдържание. Има други начини да се провокира интереса за четене на децата, които трябва да научават нови думи”. Това заяви министърът на образованието Красимир Вълчев за NOVA.
Той коментира общественото недоволство, което беше предизвикано от ново издание на „Под игото”. То събуди негодувание заради подменени думи с по-съвременни. Издателите оправдаха действията си с това, че децата не разбират по-архаичните думи.
Проф. Кирил Топалов: Да замениш думи в „Под игото“ е кощунство и абсурд
Министър Вълчев коментира и наболелите проблеми във висшето образование. По думите му няма как един университет да обучава, без да получава акредитация.
„Акредитацията е оценка, че има минимални изисквания. В последните 4 години, откакто стартирахме политиката за профилно оптимизиране на системата, сме нулирали приема в близо 30 професионални управления в различни висши училища – държавно финансирания прием. През следващите години системата ще бъде изправена пред предизвикателството да работи с по-малко студенти, защото тя се разрасна профилно”, каза още Вълчев.
Възмущение в мрежите срещу превод на „Под игото“ на съвременен език
По думите му всяко едно българско държавно висше училище си има силно професионално направление, но има и такива, които трябва да бъдат оптимизирани. „Тези, които трябва да бъдат оптимизирани, са тези, създадени в последните 30 години с цел да бъдат по-универсални. Няма как в Русе, Стара Загора да няма университет. Всички те бяха добри висши училища. Бургаският университет е много добър в химични технологии”, заяви той.
„Ние възлагаме обучението на студентите и финансираме на брой, в зависимост от качествена оценка. Висшите училища избират какво да направят. В училищното образование като седнем със синдикалната организация да подписваме колективния трудов договор, избираме максимално да увеличим минималната заплата. Загрижени сме да обезпечим системата с педагогически специалисти в дългосрочен план. Разликата между най-ниските и най-високите заплати в системата на училищното образование е 40%, а средната заплата във висшето е по-висока”, добави Вълчев.
Той коментира общественото недоволство, което беше предизвикано от ново издание на „Под игото”. То събуди негодувание заради подменени думи с по-съвременни. Издателите оправдаха действията си с това, че децата не разбират по-архаичните думи.
Проф. Кирил Топалов: Да замениш думи в „Под игото“ е кощунство и абсурд
Министър Вълчев коментира и наболелите проблеми във висшето образование. По думите му няма как един университет да обучава, без да получава акредитация.
„Акредитацията е оценка, че има минимални изисквания. В последните 4 години, откакто стартирахме политиката за профилно оптимизиране на системата, сме нулирали приема в близо 30 професионални управления в различни висши училища – държавно финансирания прием. През следващите години системата ще бъде изправена пред предизвикателството да работи с по-малко студенти, защото тя се разрасна профилно”, каза още Вълчев.
Възмущение в мрежите срещу превод на „Под игото“ на съвременен език
По думите му всяко едно българско държавно висше училище си има силно професионално направление, но има и такива, които трябва да бъдат оптимизирани. „Тези, които трябва да бъдат оптимизирани, са тези, създадени в последните 30 години с цел да бъдат по-универсални. Няма как в Русе, Стара Загора да няма университет. Всички те бяха добри висши училища. Бургаският университет е много добър в химични технологии”, заяви той.
„Ние възлагаме обучението на студентите и финансираме на брой, в зависимост от качествена оценка. Висшите училища избират какво да направят. В училищното образование като седнем със синдикалната организация да подписваме колективния трудов договор, избираме максимално да увеличим минималната заплата. Загрижени сме да обезпечим системата с педагогически специалисти в дългосрочен план. Разликата между най-ниските и най-високите заплати в системата на училищното образование е 40%, а средната заплата във висшето е по-висока”, добави Вълчев.
