"Не съм проводник на радикален ислямизъм и не съм заставяла учители в Сатовча да се обучават в центъра по ислямизъм в село Сърница, както ме обвинява депутатът Яне Янев” – това, заяви пред Дарик директорът на местното училище Айша Ушева. Тя каза, че се е обучавала в различни направления, част от които свързани с професията й, но не е принуждавала никого да изучава ислям. Главното мюфтийство издава ежегодно книги и учебници, но по думите й не са за насаждане на фундаментализъм.
От април миналата година Айша Ушева е в отпуск по майчинство и отглежда 10-месечната си дъщеря. Временно изпълняващ длъжността директор в училището в Сатовча е нейният съпруг Исмет Ушев.
„За първи път името ми се замесва в подобен скандал. Замесено е заради междуличностни отношения. В училището след въвеждането на делегираните бюджети вървят съкращения, както навсякъде. Освен това броят на децата драстично намалява. Направени са съкращения, очакват се още и някои се чувстват застрашени. Това е удобен момент и начин да се атакува. Всеки директор има опоненти, моите използват момента на предизборната ситуация, съкращенията в училище, като се добави и малко ислям, всичко става много печелившо”, смята Ушева.
Относно твърдението на депутата Яне Янев, че Ушева е сред възпитаниците на незаконно училище в Сърница, тя отговори: „Не знам за съществуването на такова училище. Не знам да има училище нито там, нито във Велинград, но по принцип ходя на много обучения. Продължаващото обучение е ценност за мен, затова се обучавам непрекъснато, било в посока език, управление, методики на преподаване. В посока ислям се обучавам от книгите, които Главно мюфтийство издава. Смятам, че имам право да опознавам религията, която изповядвам. Но в такива училища не съм присъствала, нито пък съм водила някой някъде на подобно обучение. Главно мюфтийство непрекъснато издава литература, цели да образова мюсюлманите в България за основните принципи в исляма”.
На въпрос дали тези книги са на арабски език, Ушева каза: „Български, на Главно мюфтийство. Но аз не казвам, че тези книги се четат в училище. Това е източникът на моето образование в посока ислям. В училището има обучение по религия от 5-6 години, откакто Министерството на образованието и науката даде тази възможност. Ползват се учебници и учебни помагала, които МОН е утвърдило. Арабски език няма как да се изучва в тези часове. В Рибново може би ходят в местната джамии, но децата в Сатовча не знаят арабски. В моя кабинет религиозни занимания не са извършвани”.
