Сухопътните войски на Република България са най-многочисленият вид въоръжени сили на Българската армия.
Тяхната предистория започва през лятото на 1877 г. в Кишинев, където се формира Българското опълчение в състава на Руската армия за участие в Руско-турската Освободителна война.
След войната Опълчението се дислоцира на територията на страната и се трансформира в Българска земска войска. На 8 юли 1878 г., в съответствие с решенията на Берлинския договор, в Княжество България се формира Българска войска, а в Източна Румелия - Източнорумелийска милиция. Армията изцяло е сухопътна до август 1879 г., когато се поставят основите и на Военния флот.
От 1879 до 1919 г. Сухопътните войски се развиват на основата на принципа за всеобщата военна служба, който е възприет от европейските държави. На 6 септември 1885 г. части от Източнорумелийската милиция застават на страната на народното въстание и осъществяването на Съединението на България.
В хода на Сръбско-Българската война - ноември 1885 г. Сухопътните войски окончателно оформят съвременния си образ на самостоятелен вид въоръжени сили. Така наречената война на българските капитани още веднъж показва пред света, че в името на защитата на своето Отечество българският воин е готов да извърши чудеса от храброст.
След решителен марш-маньовър на по-голямата част от групировката, разположена на границата с Турция, в тридневни боеве на Сливнишката позиция нашите войски, водени от своите млади командири, разгромяват елитните части на агресора. Победата на 19 ноември 1885 г. е повратният момент на създаването на СВ. Тази дата е възприета за техен празник.
През периода от 1886 до 1912 г. тя се усъвършенства в количествено и качествено отношение. Възприема се армейско дивизионно-полковата структура, създават се и се развиват видовете и родовете войски.
Периодът 1912-1919 г. е характерен с участието на СВ във войните за национално обединение: Балканската война (1912-1913 г.), Междусъюзническата война - 1913 г., Първата световна война - 1915-1918 г. Сухопътните войски поемат почти цялата тежест на тези войни.
Личният състав на СВ се покрива с неувяхваща бойна слава при Лозенград-Бунархисар, щурма и превземането на Одрин, превземането на Тутракан, боевете за освобождаването на Македония и Добруджа, Дойранската епопея и други.
През втората световна война продължава усъвършенствуването на Сухопътните войски. Те участват в последния етап на войната на страната на антихитлеристката коалиция. Провеждат 5 настъпателни операции - Нишка, Куманово-Странска, Брегалнишко-Струмска, Косовска и Мурска и 1 отбранителна - Дравска.
След Втората световна война Сухопътните войски се превъоръжават, развиват и усъвършенстват. Нов облик получават различни родове и специални войски. Постепенно най-старият и най-голям вид въоръжени сили на нашата армия се превръща в непреодолим гарант на териториалната цялост и независимост на България.
При създаването на Варшавския договор доизгражданото на нашите Сухопътни войски вече се намира в непосредствена зависимост от военната доктрина на страните членки на договора.
Всичко това както и обемът на поставените им задачи налага през 1973 г. да бъде формирано Командването на Сухопътните войски като постоянен орган на Министерството на отбраната за ръководене на войските в мирно време и развърнато фронтово управление по време на война.
След 1989 г. Република България възприема общоевропейския интеграционен път и взема решение да започне подготовката за присъединяване към Северноатлантическия алианс.
Три години по-късно - през 1992 година с решение на Министерския съвет и заповед на Министъра на отбраната - 19-ти ноември е определен като дата на решителните боеве на Сливнишката отбранителна позиция и влиза в новата ни история като боен празник на Сухопътните войски. През 1994 г. Нашата страна се включва и в инициативата Партньорство за мир.
С приемането на закона за отбраната и въоръжените сили през 1995 г. се поставя началото и на качествено нова реформа, която налага нов принцип - изграждане на професионална армия.
В тази връзка с Указ на Президента на Република България и заповед на Министъра на отбраната през 1996 г. Командването на Сухопътните войски се реорганизира в Главен щаб на Сухопътните войски. През този период една от основните задачи е участието в операции по поддържане на мира. Началото се поставя в Камбоджа. Следват мисии в Ангола и Таджикистан, мисия на ООН в Етиопия и Еритрея, мисии в Косово, Босна и Херцеговина, Афганистан и Ирак.
След 14 годишна дейност на 29 март 2004 г. Република България става пълноправен член на Северноатлантическия алианс. От 1 юни 2006 г. Главният щаб на Сухопътните войски се трансформира в Щаб на Сухопътните войски, а съединенията и частите минават на директно негово подчинение.
Три години по-късно - през 2009 Щабът на Сухопътните войски става Щаб по подготовката на Сухопътните войски. След по-малко от година на 1 юли 2010 г. със заповед на Министъра на отбраната Щаба по подготовката на Сухопътните войски се трансформира в Щаб на Сухопътните войски, а от 01.07.2011 г. той се трансформира в Командване на Сухопътните войски.
Тяхната предистория започва през лятото на 1877 г. в Кишинев, където се формира Българското опълчение в състава на Руската армия за участие в Руско-турската Освободителна война.
След войната Опълчението се дислоцира на територията на страната и се трансформира в Българска земска войска. На 8 юли 1878 г., в съответствие с решенията на Берлинския договор, в Княжество България се формира Българска войска, а в Източна Румелия - Източнорумелийска милиция. Армията изцяло е сухопътна до август 1879 г., когато се поставят основите и на Военния флот.
От 1879 до 1919 г. Сухопътните войски се развиват на основата на принципа за всеобщата военна служба, който е възприет от европейските държави. На 6 септември 1885 г. части от Източнорумелийската милиция застават на страната на народното въстание и осъществяването на Съединението на България.
В хода на Сръбско-Българската война - ноември 1885 г. Сухопътните войски окончателно оформят съвременния си образ на самостоятелен вид въоръжени сили. Така наречената война на българските капитани още веднъж показва пред света, че в името на защитата на своето Отечество българският воин е готов да извърши чудеса от храброст.
След решителен марш-маньовър на по-голямата част от групировката, разположена на границата с Турция, в тридневни боеве на Сливнишката позиция нашите войски, водени от своите млади командири, разгромяват елитните части на агресора. Победата на 19 ноември 1885 г. е повратният момент на създаването на СВ. Тази дата е възприета за техен празник.
През периода от 1886 до 1912 г. тя се усъвършенства в количествено и качествено отношение. Възприема се армейско дивизионно-полковата структура, създават се и се развиват видовете и родовете войски.
Периодът 1912-1919 г. е характерен с участието на СВ във войните за национално обединение: Балканската война (1912-1913 г.), Междусъюзническата война - 1913 г., Първата световна война - 1915-1918 г. Сухопътните войски поемат почти цялата тежест на тези войни.
Личният състав на СВ се покрива с неувяхваща бойна слава при Лозенград-Бунархисар, щурма и превземането на Одрин, превземането на Тутракан, боевете за освобождаването на Македония и Добруджа, Дойранската епопея и други.
През втората световна война продължава усъвършенствуването на Сухопътните войски. Те участват в последния етап на войната на страната на антихитлеристката коалиция. Провеждат 5 настъпателни операции - Нишка, Куманово-Странска, Брегалнишко-Струмска, Косовска и Мурска и 1 отбранителна - Дравска.
След Втората световна война Сухопътните войски се превъоръжават, развиват и усъвършенстват. Нов облик получават различни родове и специални войски. Постепенно най-старият и най-голям вид въоръжени сили на нашата армия се превръща в непреодолим гарант на териториалната цялост и независимост на България.
При създаването на Варшавския договор доизгражданото на нашите Сухопътни войски вече се намира в непосредствена зависимост от военната доктрина на страните членки на договора.
Всичко това както и обемът на поставените им задачи налага през 1973 г. да бъде формирано Командването на Сухопътните войски като постоянен орган на Министерството на отбраната за ръководене на войските в мирно време и развърнато фронтово управление по време на война.
След 1989 г. Република България възприема общоевропейския интеграционен път и взема решение да започне подготовката за присъединяване към Северноатлантическия алианс.
Три години по-късно - през 1992 година с решение на Министерския съвет и заповед на Министъра на отбраната - 19-ти ноември е определен като дата на решителните боеве на Сливнишката отбранителна позиция и влиза в новата ни история като боен празник на Сухопътните войски. През 1994 г. Нашата страна се включва и в инициативата Партньорство за мир.
С приемането на закона за отбраната и въоръжените сили през 1995 г. се поставя началото и на качествено нова реформа, която налага нов принцип - изграждане на професионална армия.
В тази връзка с Указ на Президента на Република България и заповед на Министъра на отбраната през 1996 г. Командването на Сухопътните войски се реорганизира в Главен щаб на Сухопътните войски. През този период една от основните задачи е участието в операции по поддържане на мира. Началото се поставя в Камбоджа. Следват мисии в Ангола и Таджикистан, мисия на ООН в Етиопия и Еритрея, мисии в Косово, Босна и Херцеговина, Афганистан и Ирак.
След 14 годишна дейност на 29 март 2004 г. Република България става пълноправен член на Северноатлантическия алианс. От 1 юни 2006 г. Главният щаб на Сухопътните войски се трансформира в Щаб на Сухопътните войски, а съединенията и частите минават на директно негово подчинение.
Три години по-късно - през 2009 Щабът на Сухопътните войски става Щаб по подготовката на Сухопътните войски. След по-малко от година на 1 юли 2010 г. със заповед на Министъра на отбраната Щаба по подготовката на Сухопътните войски се трансформира в Щаб на Сухопътните войски, а от 01.07.2011 г. той се трансформира в Командване на Сухопътните войски.
