"Планът за възстановяване и устойчивост ще бъде внесен за разглеждане в ЕК", каза Стефан Янев
Министър-председателят Стефан Янев участва в конференцията "Зеленият преход - решения и предизвикателства за България". Във форума участват още вицепремиерът Атанас Пеканов, министрите Валери Белчев, Андрей Живков, Даниела Везиева и Христо Алексиев. В рамките на събитието премиерът Янев ще проведе и среща със заместник-председателя на ЕК Франс Тимерманс, който е на посещение в България.
БГНЕС
"В обществото ни има нужда от дебат и когато говорим за зелената сделка трябва да се фокусираме върху това, какво градим. Уважаеми, г-н Тимерманс, министри и гости, за мен е привилегия да съм тук и да участвам в този форум, да участвам за дебата на зеления преход. Това е важна тема с оглед на пандемията от коронавирус и трудностите на нашите икономики. Надявам се с помощта на диалог да се справим с предизвикателствата, които седят пред нас. Приветствам зелената идея и да съхраним околната среда и нашата природа", каза Стефан Янев.
"Инвестицията в зелени технологиии е инвестиция в бъдещето", каза още той.
"ЕК се стреми да постигне допълнителни намаления на емисиите на парникови газове до 2030 г., с което да помогне темповете и действията в прехода за неутралитет към 2050 г. ", каза Янев.
Парламент
"България е най-въглеродноинтензивната държава-членка на ЕС, която към 2016-а интензитетът на емисиите на българската икономика е над по-висок от средното за ЕС ниво. Страната ни обаче е и от тези, които ни е засегната от прехода към климатична неутралност поради зависимостта си от изкопаеми горива, въглеродноинтензивни процеси в сектора на енергетиката и особено на националната икономика", обясни Янев.
"Първата реална крачка по пътя на зеления преход е подготовката на Плана за възстановяване и устойчивост. Планът полага основите на подготовката на зелена и цифрена трансформация на икономиката. Той е финализиран, приет е от МС и днес ще бъде внесен за разглеждане в ЕК", каза Стефан Янев.
"Основните промени в него обхващат приоритизирането на декарбонизацията на икономиката, засилена подкрепа за бизнеса при въвеждане на финансови инструменти и частично заместване на предвидената по-рано безвъзмездна финансова подкрепа. Инвестиционен фокус в социалната сфера - образованието, здравеопазване и социална подкрепа. Заложените средства в Плана са на стойност около 13 млрд. лв., като в него се съдържат 59 инвестиционни проекта и 46 реформи", поясни Янев.
Самият Франс Тимерманс каза, че грижата за Планетата е много важно нещо.
БГНЕС
„Идвам в България вече от 30 г. и наблюдавам голяма трансформация. Нека да обясня защо приехме тази зелена сделка – за да се научим да живеем в рамките на ограниченията, които ни оставя Планетата, трябва да се замислим върху климатичните промени. Живеем в климатична криза – пожари, торнадо и т.н. Това е само благодарение на повишаване на температурата с 1 градус. Ами, ако се вдигне до 3-4 градуса, представете си, какво ще се случи" каза Тимерманс.
"Ако инвестираме в нови зелени инициативи, тогава дълъгът, който ще бъде генериран, ще бъде лесно покрит и изплатен. Сега ние искаме да преминем към нов енергиен източник, а именно - възобновяемите източници. Необходимо е да направим един преход, в който въглищата да бъдат първоначално заменени от газ и ядрената енергетика да играе сериозна роля", каза още той.
Франс Тимерманс коментира и темата с цената на тока.
"Повишаването на цените на електричеството се дължи на повишаването на търсенето през последните 25 години, а и по време на COVID-19 някои неща бяха затворени и отложени инициативи за поддръжка на традиционните мощности, но цената на възобновяемите източници остава постоянно ниска", допълни още Тимерманс.
"Комисията обсъжда с българските власти Плана за възстановяване и устойчивост, който вече е завършен от българското правителство. Сега единствената държава, която няма такъв план е Нидерландия. През идните месеци българският план ще бъде анализиран внимателно", обеща Тимерманс.
По време на срещата се включи и българският комисар Мария Габриел.
"Добрата новина е, че през последната една година успяхме да извоюваме бюджет по програмата "Хоризонт Европа", която ще бъде с бюджет от 95,5 млрд. евро., което я превръща в най-голямата публична програма за инвестиции в наука и иновация в света. Програмата "Еразъм +" ще бъде с двойно увеличен бюджет от 28 млрд. евро., което ще даде възможност да наблегнем с инвестиции във висшето и професионално образование", каза тя, като допълни, че: "в рамките на програмата "Хоризонт Европа" над 35 % от бюджета, който цитирах, ще бъде насочен към това да върнем своите цели за изменението на климата".
