Държавният глава Росен Плевнелиев е най-одобряваният български политик към 10 юли 2013 г. Това сочат резултатите от национално представително проучване на обществено-политическите нагласи на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ). Проучването е проведено в периода 3 - 10 юли. 54% от българите одобряват работата му, а 35% не я одобряват. За последните месеци не регистрираме съществени промени в рейтинга на президента.
Министър-председателят Пламен Орешарски се ползва с одобрението на 37% от българите. Неодобрението му възлиза на 51%, сочат резултатите на НЦИОМ. От тези данни е видно, че стартовият рейтинг на премиера е по-висок от този на оглавявания от него кабинет. Междувременно, според проучването, правителството на Орешарски започва работата си с 32% одобрение и с 59% неодобрение. Пламен Орешарски към момента привлича и симпатии на избиратели извън БСП и ДПС. За сравнение - министър-председателят Бойко Борисов през първия месец на управлението си получава 69% одобрение и 11% неодобрение. Сергей Станишев започва своята работа като министър-председател с 40% одобрение и 36% неодобрение. Симеон Сакскобургготски в началото на управлението на НДСВ е одобряван от 68% от българите, а неодобрението му е едва 6%. Стартовият рейтинг на Иван Костов като премиер е 59% одобрение и 25% неодобрение.
Сред лидерите на парламентарните групи в 42-то Народно събрание, най-високо е одобрението за председателя на ПГ на ГЕРБ Бойко Борисов - 34%. Неодобрението за дейността му възлиза на 58%. В сравнение с края на април, Бойко Борисов е загубил 4% одобрение и е добавил 7% неодобрение. Лидерът на ПГ на Коалиция за България Сергей Станишев запазва без промени както одобрението, така и неодобрението към дейността си в сравнение с края на април. Към 10 юли работата му одобряват 27% от българите, а 65% не я одобряват. Председателят на ПГ на ДПС Лютви Местан е одобряван от 16% от интервюираните - дял с 6% по-висок в сравнение с април 2013 г. Волен Сидеров е одобряван от 8% от българите, дял с 6% по-нисък от рейтинга на председателя на ПГ на "Атака" от април 2013 г.
Протестите все още не раждат достатъчно значими политически алтернативи, различни от статуквото, сочат резултатите от национално представително проучване на обществено-политическите нагласи на Националния център за изучаване на общественото мнение (НЦИОМ). Към момента на провеждане на проучването, ГЕРБ регистрира електорални симпатии в интервал от 22% до 23%, а БСП печели симпатии в интервал от 19% до 20%.
Налице е известно свиване на електоралната тежест на ГЕРБ, в рамките на 1-2%, докато БСП леко разширява електоралната си подкрепа, в рамките на около 2-3%. Ако изборите за Народно събрание бяха на 10 юли 2013 г., в следващ парламент със сигурност би присъствало и ДПС с електорална подкрепа между 6% и 7%. Няколко формации имат реални шансове да прекрачат прага на нов парламент - "Атака", Движение „България на гражданите" (ДБГ) и НФСБ, всяка от които получава около 3% от електоралните симпатии на имащите право на глас. Що се отнася до новоучредени формации, както и до заявения Реформаторски блок, все още е рано да се мери електорална подкрепа за тях, доколкото тези проекти засега остават в сферата на намеренията, дори според някои от учредителите им.
Три четвърти от хората, които са гласували за ГЕРБ на 12 май, твърдят, че биха повторили вота си и днес. Сред гласувалите за Коалиция за България, този дял е 85%, а сред избирателите на ДПС - 82%.
42-то Народно събрание започва работата си с 26% одобрение и с 65% неодобрение. За сравнение - стартовият рейтинг на 41-то Народно събрание през август 2009 година е 42% одобрение и 33% неодобрение. 40-то Народно събрание започва работа с 23% одобрение и 60% неодобрение. 39-то Народно събрание получава 37% одобрение и 23% неодобрение в началото на мандата си. 38-то Народно събрание получава 37% одобрение и 31% неодобрение през май 1997 г., предава агенция Фокус. От данните е видно, че 42-то Народно събрание получава най-високо стартово неодобрение в сравнение с предходните състави на парламента. Стартовото одобрение на настоящия парламент, обаче, е с няколко процента по-високо от това на 40-то Народно събрание.
Към 10 юли 58 на сто от пълнолетните българи подкрепят протестите срещу кабинета "Орешарски", а 42 процента не ги подкрепят. Това показват данни от национално представително проучване на НЦИОМ, направено между 3 и 10 юли сред 1000 души.
По-висока подкрепа за протестите срещу кабинета социолозите регистрират сред хората на възраст до 49 години, сред висшистите и сред хората с жизнен стандарт около и над средния. 67 на сто от столичаните подкрепят протестите срещу кабинета, както и 57 процента от жителите на областните центрове и 65 на сто от жителите на малките градове. 52 на сто от жителите на селата не подкрепят протестите. Сред онези, които не подкрепят протестите, се срещат най-често възрастни хора над 60 години, с основно и със средно образование, жители на селата и представители на етническите малцинства.
37 на сто искат правителството да подаде оставка веднага. На тази позиция по-често застават хора на възраст до 39 години, хора с по-висок от средния жизнен стандарт, столичани и жители на малките градове. За бърза оставка на кабинета се обявяват 42
процента от столичаните, 40 на сто от жителите на областните центрове, 44 на сто от живеещите в малките градове и 27 процента от хората, които живеят в селата.
23 процента искат оставка на кабинета "Орешарски", като не настояват това да се случи незабавно. Вероятно тази позиция се аргументира с идеята "нека първо да се свърши най-неотложното", смятат от НЦИОМ. По-често от останалите такъв отговор дават хората на възраст между 40 и 49 години.
Според 30 процента правителството не трябва да подава оставка. Това е мнението на най-възрастните - над 60 години /48 на сто от тях/, на анкетираните с основно и по-ниско образование, на живеещите в големи лишения и на жителите на селата /38 процента от тях/.
47 на сто смятат, че за страната ще е по-добре, ако се проведат предсрочни парламентарни избори, а 35 процента - че е по-добре правителството да изкара мандата си докрай. За предсрочни парламентарни избори по-често се обявяват хората на възраст между 18 и 49 години, тези с висше образование /55 на сто от тях/, със среден и с по-висок жизнен стандарт, столичани /59 на сто от тях/ и на малките градове /54 процента
от тях).
24 на сто от българите са удовлетворени от резултатите от парламентарния вот на 12 май 2013 г. Доволни от изборните резултати са 69 процента от избирателите на ДПС и 53 на сто поддръжниците на Коалиция за България. 62 процента от участвалите в изследването посочват, че не са удовлетворени от резултатите от парламентарните избори. Недоволни от изборните резултати социолозите регистрират главно в две възрастови групи - сред хората между 30 и 39 години и сред тези между 50 и 59 години. Над средното е и неудовлетворението от вота сред тези с висше образование, сред хората със среден и с по-висок жизнен стандарт, сред жителите на столицата /71 на сто от тях/, сред живеещите в малките градове /69 на сто от тях/ и сред 63 процента от живеещите в областните центрове.
82 процента от привържениците на ГЕРБ не са доволни от резултатите от парламентарните избори. Силно е неудовлетворението от резултатите от вота и сред избирателите на политическите формации, които останаха извън парламента.
29 на сто одобряват позицията на ПГ на ГЕРБ, която обяви, че ще присъства в Народното събрание само когато се обсъждат промени в Изборния кодекс. 55 процента обаче не подкрепят тази позиция. Позицията на ПГ на ГЕРБ е одобрявана от близо 70 на сто от избирателите на ГЕРБ, докато над 80 на сто от избирателите на Коалиция за България не одобряват това поведение. Неодобрението към поведението на ГЕРБ в парламента е по-висок дял от одобрението и сред симпатизантите на останалите партии, в това число и на извънпарламентарните.
Изследването на НЦИОМ е регулярно планово в рамките на изследователската програма на Центъра и няма външен възложител. Извършено и финансирано от НЦИОМ и е публикувано на интернет страницата на центъра - http://www.parliament.bg/nciom/bg.
Изследването е представително за пълнолетното население на страната. По метода на полустандартизираното face-to-face интервю по домовете им са интервюирани 1000 пълнолетни български граждани. Извадката е двустепенна, гнездова, случайна, с вероятности, пропорционални на броя на жителите на населените места, които попадат в извадката, стратифицирана по местоживеене. Подборът на респондентите в домакинствата е извършен по модифициран метод на Лесли Киш.
