Правилното използване на вода за денонощие е от 1800 до 2000 милилитра. Употребата на повече вода вече не е полезна, даже има обратен ефект. Това каза в предаването „Най-добрите лекари“ нефрологът проф. Борис Богов от Александровска болница. По негови данни в момента 940 души чакат за бъбречна трансплантация, но миналата година са направени едва 12 трансплантации. Ето какво още каза проф. Богов пред водещата Лили Ангелова:
Водещ: Проф. Богов, наднорменото тегло може ли да е причина за проблеми с бъбреците?
Проф. Богов: Основен фактор е за заболявания на бъбреците. В основата му са повишеното кръвно налягане, захарният диабет, който бележи ръст в световен мащаб.
Водещ: Известно е, че ако човек пие достатъчно количество вода, това със сигурност ще помогне на бъбреците му. Колко вода трябва да пием на ден и каква – изворна, минерална, трапезна?
Проф. Богов: Едно от добрите неща в нашата страна е това, че тя е много богата на изворна вода. Правилното използване на вода за денонощие е от 1800 до 2000 милилитра. Употребата на повече вода вече не е полезна, даже има обратен ефект. И когато това се установява, ние питаме пациента: „Пиете ли повече вода?“. И той отговаря: „Пия, защото ваши колеги са ми казали да пия много вода и пия 5-6 литра.“ Ние шеговито казваме: „Този от колегите, които ви насърчава към това, пожелайте го на него“. Не е нормално да се пие толкова вода.
Водещ: Колко души в България в момента са на хемодиализа?
Проф. Богов: По последни данни са около 3200, като 100-150 от тях са на перитонеална диализа. Това са различни методи на извънтелесно очистване на кръвта. Нашите желания и желанията на колегите, които се занимават с хемодиализа, е броят на тези които се диализират с перитонеална диализа да се увеличава, но за съжаление числото все още е малко.
Водещ: Тоест, това е по-щадящия, по съвременния метод?
Проф. Богов: Да, това е лечение което не ангажира пациентите да не могат да напускат града, в който живеят, защото се извършва от самите тях в домашни условия. Надявайки се трансплантационните програми в България да заработят добре това е по-щадящият начин и за бъдеща трансплантация за пациента, носи по-малка увреда за организма.
Водещ: Достатъчно и добри ли са центровете, в които се предлага това лечение?
Проф. Богов: Категорично да, аз съм посещавал повечето от диализните центрове в страната. Плюс това нефролозите в България не сме чак толкова много. Гилдията ни е около 220-250 души и се знаем поименно, така че мога да кажа определено, че центровете ни са на ниво. Оборудвани са с възможно най-съвременната апаратура. Сега има и новооткрити частни диализни центрове, които предоставят още по-добри условия за хемодиализа.
Водещ: Колко време може да живее един пациент на хемодиализа и да чака за трансплантация?
Проф. Богов: Много относителен е този въпрос, но познаваме пациенти, които преживяват вече повече от 12-15 години на диализно лечение. Познавахме и най-дълго живеещият пациент след трансплантация – колега, която живя 15 години след бъбречна трансплантация. Сега далеч повече живеят, това беше в годините назад. Важно е обаче да се знае и го казвам, стъпвайки на опита си от някои случаи, които съм гледал извън страната: колкото по-рано един пациент е включен на диализно лечение с перспектива за трансплантация, толкова по-успешна би била тя и толкова по-дълго ще живее пациентът. Ако един пациент бъде трансплантиран след 10-годишно диализно лечение, самото диализно лечение води до негативи в различни органи, метаболитни промени в организма и това не би се отразило добре с еднаква сила на трансплантиран на първата или трансплантиран на 10-ата година на диализното лечение.
Водещ: Колко души чакат за бъбречна трансплантация?
Проф. Богов: По мои данни са 940 души.
Водещ: Миналата година колко бъбречни трансплантации са извършени в България?
Проф. Богов: Миналата година са направени 12. Общо пациентите, които са трансплантирани у нас и се следят от центъра по трансплантация със завеждащ проф. Паскалев, са 470.
Водещ: Какво е вашето обяснение за малкото трансплантации, за липсата на донорство в България?
Проф. Богов: Проблемът е комлексен, но аз бих започнал с липсата на култура в нашето население. Неактивност от страна на медиите по проблема. Само си представете, ако средствата за една изборна кампания се дадат за кампания за дарителство на органи, ще видите, че ще има огромен успех. В така наречения тих преход в страната за тези 25 години не се намери нито едно правителство, което да има за приоритет програма за трансплантиране. Ако това нещо заработи, чакащите за трансплантации и пациентите с изявено вече бъбречно-хронично заболяване, профилактирайки ги качествено, ние можем да решим проблема за период от 5 до 7 години. В една Хърватска, която е много близка страна до нас, годишно правят между 300 и 380 трансплантации, а ние правим 12.
Водещ: Вашият колега проф. Паскалев ни разказа преди няколко месеца, че много хора търсят работа в Испания, защотото там донорството е много добре развито. Каква е тяхната рецепта?
Проф. Богов: В Испания много по-лесно се извършва трансплантация. Много по-лесно се намира донор, много по-лесно се осъществява самата трансплантация, като чисто административен акт, не от страна на медицинското изпълнение, на квалификацията. В България имаме прекрасни уролози, нефролози, имунолози, които да се грижат за трансплантираните пациенти, но това не се случва. В Испания и цената е малко по-ниска, в сравнение с останалите европейски страни, например във Франция една трансплантация е от порядъка на 38-40 000 евро. В Германия числото е подобно, по тази причина българите търсят страни, в които трансплантациите са по-евтини. Например в Санкт Петербург е от порядъка на 28 000 долара. Добре че прекратиха, но много българи са трансплантирани в Пакистан, там деянието вече е криминализирано, но беше съвсем евтино.
Водещ: В предварителния ни разговор споделихте нещо много любопитно за трансплантациите в Бразилия, където сте пътувал…
Проф. Богов: Да, интересно беше, че с колеги, посещавайки един световен когрес на нефролози, властите още от летището ни предупредиха, че след 22 часа не е пожелателно сами да се разхождаме из улиците на Рио де Жанейро. Една от причините са ежедневните кражби, другата е, че сме европейци и имало немалко случаи на отвличане на европейци, които се събуждат с липсващ орган. Това звучи зловещо, но е факт.
Водещ: Наскоро беше припомнена една добре позната информация - че българинът може да е с най-ниските доходи в целия ЕС, но дава най-много пари за здраве от собствения си джоб в сравнение с останалите европейски пациенти. На какво се дължи според вас този парадокс?
Проф. Богов: Не отричам статистиката, тя е такава. Това подсказва за липсата на програма за здравеопазване, за липса на болнична помощ, урегулирана, регламентирана, липса на доболнична помощ. Здравеопазването у нас куца откъм много страни, не е един проблемът. Като започнете от т.нар. клинични пътеки, то първо самото име достатъчно грубо звучи - един пациент да влезе в някаква пътека, за да може да бъде лекуван. Организмът е едно комплексно тяло, никога няма излолиран проблем, той винаги е съчетан с ангажиране на друг. Много често се случва да се измине пътят по диагностика и лечение на т.нар. клинични пътеки и след това пациентът тръгва по мъките, отива да търси другия специалист, третия, четвъртия. Но здравният проблем не чака и за да не чака да мине време и да има право на нова клинична пътека, пациентът е склонен да си плати.
Водещ: Диагностично-свързаните групи по-добрият вариант ли са?
Проф. Богов: Това, което мога да кажа, е че клиничната пътека ощетява пациента, ощетява и лекаря, ощетява цялото водене на лечебния процес. Много са малко специалностите, където те са по-добре заплатени. Държа да кажа, че сред кличните пътеки във вътрешните заболявания, където е и нефрологията, няма нито една, която да покрива изцяло разходите по провеждано лечение и диагностика с включен лекарски или сестрински труд.
Цялото интервю с проф. Богов може да чуете тук.
