„Продължаваме промяната“ внесе проект на решение за иницииране на срещи с Румъния и Гърция за преговори с ЕК за адаптиране на изискванията и целите за енергиен преход. Още през декември 2020-а призовахме служебното правителство да започне незабавни преговори с ЕК за адаптиране на сроковете за намаляване на въглеродните емисии към новата енергийна среда след началото на войната, съобщават от ПП.
Смятаме, с оглед отразяване на последиците от войната и заплахите за енергийната сигурност на региона, че трите страни могат да предоговорят записаните ангажименти – чрез новия инструмент, който ЕК пусна в отговор на новата реалност - REPowerEU.
Проектът на решение предвижда парламентът да задължи правителството да започне подготовка и да проведе преговори с Европейската комисия за разсрочване на ангажиментите за декарбонизация, предвидени в Плана за възстановяване и устойчивост.
Заедно с това правителството трябва да договори максимално добри условия за страната ни в сектора в съответствие с мерките и възможностите за финансова подкрепа по REPowerEU.
ПП припомнят хронологията според тях на ангажиментите, които България е поемала в последните години за намаляване на въглеродните си емисии:
- 2020 г. Бойко Борисов е договорил с ЕС затваряне на въглищни централи: „Затваряме въглищата 2030 г. и намаляваме емисиите с 55%“;
- 2022 г. „Продължаваме промяната“ успява да предоговори обещаното: „Не затваряме въглищата и намаляваме емисиите с 40%“;
- Борисов, 2022 г: „ПП убиват въглищните централи“;
- „Продължаваме промяната“, 2022: „Работим с Румъния и Гърция, за да използваме енергийната криза от войната в Украйна за ново предоговаряне на условията, за да се спасят българските въглища като опора на целия регион“;
ПВУ и ангажиментите на България
Националният ПВУ има нелека история - няколко неуспешни опита, редакции, различни версии - в сметките му виждахме милиарди за стиропор и паро-газови централи. На 4-и май 2022 г., когато решенията зависеха от кабинета „Петков“, още от първия път планът получи одобрение. На 31 август 2022 г. вече беше изпратено и първото искане за плащане за 2,7 млрд. лв. EК определи ПВУ, внесен от кабинета „Петков“, за „изключителен“.
Защита на енергийната ни независимост, плавен и устойчив енергиен преход, нови инвестиции, социални мерки и запазване на работните места в сектор енергетика – това е приоритет на „Продължаваме промяната“ и трябва да е приоритет на всички.
Затова и още в началото на своето управление „Продължаваме промяната“ коригира ПВУ с една цел - да премахне вече поетите пред ЕК ангажименти за затваряне на 1.4 ГВт въглищни централи и строеж на паро-газови централи, зависещи от вносни горива. Бяха нужни и бързи действия - заради трудното наследство и натрупаното забавяне, най-вече заради отказа на правителството на ГЕРБ да предаде НПВУ за оценка след една година работа по него. Това доведе и до загуба на безусловно авансово финансиране за икономиката.
Какво заварихме по Плана, какво ни беше оставено в наследство? - обясняват от ПП.
• 1,4 ГВт задължително извеждане от експлоатация на мощности на ТЕЦ от въглища без никаква гъвкавост и за изключително кратък срок;
• Липса на инвестиции и технологично занемаряване на Мини „Марица Изток“;
• ТЕЦ „Марица Изток - 2“ всяка година трупаше огромни загуби и режимът на работата му се определяше със заповеди на министъра на енергетиката;
• Срок 2038 г. в енергийната стратегия на ГЕРБ като крайна година, в която комплексът Мини „Марица Изток“ работи, както и ангажимент пред ЕК за 55% намаление на въглеродни емисии спрямо нивата от 2020. Ключово беше да се вземе за база 2019 г., а не значително по-ниската заради пандемията 2020 г., заявяват от ПП.
Смятаме, с оглед отразяване на последиците от войната и заплахите за енергийната сигурност на региона, че трите страни могат да предоговорят записаните ангажименти – чрез новия инструмент, който ЕК пусна в отговор на новата реалност - REPowerEU.
Проектът на решение предвижда парламентът да задължи правителството да започне подготовка и да проведе преговори с Европейската комисия за разсрочване на ангажиментите за декарбонизация, предвидени в Плана за възстановяване и устойчивост.
Заедно с това правителството трябва да договори максимално добри условия за страната ни в сектора в съответствие с мерките и възможностите за финансова подкрепа по REPowerEU.
ПП припомнят хронологията според тях на ангажиментите, които България е поемала в последните години за намаляване на въглеродните си емисии:
- 2020 г. Бойко Борисов е договорил с ЕС затваряне на въглищни централи: „Затваряме въглищата 2030 г. и намаляваме емисиите с 55%“;
- 2022 г. „Продължаваме промяната“ успява да предоговори обещаното: „Не затваряме въглищата и намаляваме емисиите с 40%“;
- Борисов, 2022 г: „ПП убиват въглищните централи“;
- „Продължаваме промяната“, 2022: „Работим с Румъния и Гърция, за да използваме енергийната криза от войната в Украйна за ново предоговаряне на условията, за да се спасят българските въглища като опора на целия регион“;
ПВУ и ангажиментите на България
Националният ПВУ има нелека история - няколко неуспешни опита, редакции, различни версии - в сметките му виждахме милиарди за стиропор и паро-газови централи. На 4-и май 2022 г., когато решенията зависеха от кабинета „Петков“, още от първия път планът получи одобрение. На 31 август 2022 г. вече беше изпратено и първото искане за плащане за 2,7 млрд. лв. EК определи ПВУ, внесен от кабинета „Петков“, за „изключителен“.
Защита на енергийната ни независимост, плавен и устойчив енергиен преход, нови инвестиции, социални мерки и запазване на работните места в сектор енергетика – това е приоритет на „Продължаваме промяната“ и трябва да е приоритет на всички.
Затова и още в началото на своето управление „Продължаваме промяната“ коригира ПВУ с една цел - да премахне вече поетите пред ЕК ангажименти за затваряне на 1.4 ГВт въглищни централи и строеж на паро-газови централи, зависещи от вносни горива. Бяха нужни и бързи действия - заради трудното наследство и натрупаното забавяне, най-вече заради отказа на правителството на ГЕРБ да предаде НПВУ за оценка след една година работа по него. Това доведе и до загуба на безусловно авансово финансиране за икономиката.
Какво заварихме по Плана, какво ни беше оставено в наследство? - обясняват от ПП.
• 1,4 ГВт задължително извеждане от експлоатация на мощности на ТЕЦ от въглища без никаква гъвкавост и за изключително кратък срок;
• Липса на инвестиции и технологично занемаряване на Мини „Марица Изток“;
• ТЕЦ „Марица Изток - 2“ всяка година трупаше огромни загуби и режимът на работата му се определяше със заповеди на министъра на енергетиката;
• Срок 2038 г. в енергийната стратегия на ГЕРБ като крайна година, в която комплексът Мини „Марица Изток“ работи, както и ангажимент пред ЕК за 55% намаление на въглеродни емисии спрямо нивата от 2020. Ключово беше да се вземе за база 2019 г., а не значително по-ниската заради пандемията 2020 г., заявяват от ПП.
