Председателят на ВКС Лозан Панов
Председателят на ВКС Лозан Панов / БГНЕС, архив
КПКОНПИ е призовала председателя на ВКС Лозан Панов за вземане на обяснения по извършваща се проверка, съобщиха от пресцентъра на Върховния касационен съд.

Лозан Панов е отговорил, че е недопустимо да бъде призоваван в качеството си на председател на съд. "Подобен подход грубо нарушава конституционния принцип на разделение на властите и същността на правовата държава. Намирам, че няма правно основание за явяването ми в сградата на КПКОНПИ на посочената дата, е казал Панов в свой отговор до комисията.

Причината за отговора на Панов е, че в негово отсъствие писмото за явяването му в КПКОНПИ е било предадено от трима служители на комисията на съдия Павлина Панова - зам.-председател на ВКС. То е било адресирано не до гражданина Лозан Панов, а до председателя на Върховния касационен съд, съобщават от ВКС.

Оттам посочват, че според правилника за устройството и дейността на КПКОНПИ и Закона за противодействие на корупцията, комисията може да призовава и взема обяснения от граждани. Нормите обаче не предвиждат хипотеза за призоваване на председател на съдебна институция.
 
"Лозан Панов е поканен в Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) за вземане на обяснения във връзка с ревизионен акт от Националната агенция по приходите (НАП) на базата на законовите правомощия на Комисията да прави проверка за потенциални корупционни действия на лица, заемащи висши държавни длъжности", казват от КПКОНПИ.

И допълват, че Панов е поканен в лично качество, на служебния му адрес, съгласно разпоредбите на процесуалните закони.

В правомощията на комисията е да взема обяснения от граждани във връзка с противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество, като това е записано в закона, обясняват от комисията. "При осъществяване на тези правомощия на Комисията законът не прави разграничение в служебното качество на гражданите. Нещо повече, ЗПКОНПИ изрично посочва, че КПКОНПИ е органът, който разследва потенциално корупционно поведение на лицата, заемащи висши държавни длъжности, изредени в чл.6, ал.1 и председателят на ВКС е упоменат на първо място в т.7 на посочената алинея", допълват от комисията.

По отношение на магистратите законът прави разграничение на органа, пред когото те подават декларации за имущество и който прави проверки за конфликт на интереси, но не и по отношение на проверките за корупционно поведение, обясняват още от комисията. На базата на тези разпоредби до момента органите на антикорупционната комисия са вземали обяснения от магистрати.