Защо сърцето е „рохко яйце“ в студа? Пред какви заплахи го изправя „сезонът на инфекциите“? Кои пациенти се влошават в мразовитото време? Можем ли да минимизираме риска от инфаркт и инсулт? И как да адаптираме диетата и режима си, за да облекчим сърцето през зимата? Отговорите дава пред проф. Лилия Демиревска, част от екипа на Клиниката по кардиология във ВМА.
„Ниските температури през зимата водят до свиване на кръвоносните съдове, включително и тези, които хранят сърцето – коронарните артерии. Чрез свиването на кръвоносните съдове, особено на крайниците, организмът цели да загуби по-малко топлина и да поддържа нормална телесна температура. Това обаче натоварва сърцето и го кара да работи по-усилено. Увеличават се сърдечната честота и артериалното налягане“, обяснява проф. Лилия Демиревска.
Кардиологът обяснява, че това е нормална реакция на студа, но допълнителното напрежение понякога предизвиква неприятни симптоми при хора със сърдечни заболявания, особено по време на физическо натоварване. „В същото време, самата кръв може да стане по-гъста и да образува съсиреци, което да доведе до инфаркт или инсулт“, алармира специалистът от ВМА.
Влажно и студено – най-лошата комбинация
Проф. Демиревска разкрива, че според изследвания рискът за сърцето започва да се повишава, когато живакът „падне“ под 12C. „Има значение обаче и понижаването на температурата спрямо последните няколко дни, а не само от абсолютната ѝ стойност. По-резките температурни колебания са по-високорискови. Разбира се, замърсеният въздух допълнително засилва сърдечния риск. Вятърът е особено опасен, защото премахва слоя нагрят въздух около тялото и води до по-голяма загуба на телесна температура. По същия начин влажното студено време предизвиква по-бърза загуба на топлина, отколкото при същата температура в по-сухи условия“, дава примери кардиологът.
Внимание, инфекции!
Зимата носи и още една заплаха – инфекциите. „Връзката им със сърдечно-съдовите проблеми и миокардния инфаркт е известна отдавна. Увеличен сърдечен риск се наблюдава при различни инфекциозни процеси, включително грип, пневмония, остър бронхит, инфекции на пикочните пътища и сепсис“,. Самата инфекция може да доведе до развитие на миокарден инфаркт, до влошаване на
налична сърдечна недостатъчност или до възпаление на сърдечния мускул, т.нар. миокардит“, изрежда опасностите проф. Демиревска.
Гръдните са особено коварни
„Рискът от миокарден инфаркт е по-изразен при гръдни инфекции – както вирусни, така и бактериални. Той е най-висок в началото им и е пропорционален на тежестта на заболяването. При леки инфекции на дихателните пътища или на пикочните пътища рискът от инфаркт на миокарда се връща към изходното ниво в рамките на месеци. При по-тежки, като пневмония и сепсис, намалява бавно и може да надхвърли изходния риск до 10 години след инфекцията“, не крие специалистът от ВМА.
Сезонът на инфарктите
Защо се стига до инфаркти? „Посочват се различни причини – от нарушаване на стабилността на атеросклеротичната плака (от активирането на различни възпалителни клетки) до създаване на среда за повишено образуване на тромби (поради активиране на тромбоцитите), предизвикано от респираторни вируси като грип, например. Има значение и т.нар. „цитокинова буря“, на която бяхме свидетели в месеците на тежка инфекция с COVID-19, и прякото увреждане на сърдечния мускул“, допълва кардиологът.
Проф. Демиревска не пропуска да отбележи и, че зимните инфекции може да влошат и вече съществуваща сърдечна недостатъчност. „При повишените нужди на организма за справяне с критични ситуации, каквото е едно възпаление, много бързо може да се изчерпят възможностите за компенсиране на вече увредената сърдечна функция. Това води до рязко влошаване и нужда от постъпване в болница за лечение на състоянието“, предупреждава специалистът от ВМА.
Не подценявайте болката в гърдите
Кои пациенти трябва да са особено внимателни в мразовитото време? „При хората, които имат стеснения на коронарните съдове, причинени от атеросклеротични плаки, студът може да доведе до поява на болка в гърдите – поради допълнително стеснение от спазъма на съда, който той причинява. Ако към тези обстоятелства се добави и физическо натоварване, възможностите на сърцето да компенсират повишените изисквания за получаване на кислород към сърдечния мускул драстично намаляват. Това може да провокира миокарден инфаркт“, алармира проф. Демиревска. „Ако при излизане на студено се получи болка в гърдите, трябва веднага да се потърси медицинска помощ, за да може рано да се диагностицира исхемична болест на сърцето преди да се развие миокарден инфаркт“, е призивът на кардиолога от ВМА.
Хипертониците се влошават
Зимата е изпитание и за хипертониците. „Както вече споменах, студеното време води до по-високо артериално налягане и влошава сърдечните оплаквания. Това изисква промяна в терапията. Така
например, при пациентите с артериална хипертония се налага увеличаване на дозите на лекарствата за високо кръвно налягане или добавяне на още един медикамент“, споделя опита си проф. Демиревска. И допълва, че при хората с исхемична болест на сърцето също може да се наложи промяна в медикаментозната терапия или извършване на инвазивно лечение. „За да се избегне влошаване, от особена важност е стриктното проследяване на артериалното налягане и своевременното търсене на медицинска помощ. Добрият контрол ще намали риска от сърдечни усложнения“, подчертава опитният кардиолог. Съветът ѝ към пациентите е да се обличат топло, да избягват физическо натоварване на студено и да се наблюдават за притеснителни симптоми. „Общите правила за активен живот, здравословно хранене и спиране на тютюнопушенето важат, независимо от сезона“, напомня проф. Демиревска.
Препиването и преяждането са опасни
Не е тайна обаче, че през зимата диетата е по-бедна, а преяждането и препиването – особено покрай празниците – ежедневие. Как този режим се отразява на сърцето? „Алкохолът създава лъжливо усещане за топлина, но всъщност увеличава риска от хипотермия, защото разширява периферните съдове. По-разширените съдове на крайниците водят до загуба на повече топлина. Препиването по празниците може да доведе до хипертонични кризи и до развитието на сърдечно и мозъчно увреждане“, предупреждава кардиологът. „През зимния сезон прекаляваме и с туршиите, при които има високо съдържание на сол. Увеличеният прием на сол води да задръжка на течности в организма и до повишаване на кръвното налягане и до влошаване на съществуваща сърдечна недостатъчност. Същото важи и за осолените меса, които също консумираме по празници“, отбелязва специалистът от ВМА.
Движете се, напук на студа
Проф. Демиревска е категорична – и през зимата, можем да си осигурим меню, богато на пресни плодове и зеленчуци и е хубаво да не се лишаваме от него. „Съвременният начин на живот ни дава възможност и да водим активен начин на живот и да спортуваме. Дори и на закрито – трябва да го правим. Все пак, въпреки студеното време, можем да излизаме на разходки в планината на чист въздух, като се обличаме добре“, смята кардиологът. „Понижаването на сърдечния риск може да стане при редовно лечение на съществуващите сърдечно-съдови заболявания и чрез тяхната профилактика (например, лечение на повишения холестерол). При рисковите контингенти – каквито са възрастните пациенти и онези със сърдечни и хронични белодробни заболявания – ваксинациите за грип, пневмококи, COVID-19 също биха могли да съдействат за понижение на сърдечния риск”, коментира в заключение проф. Лилия Демиревска.
„Ниските температури през зимата водят до свиване на кръвоносните съдове, включително и тези, които хранят сърцето – коронарните артерии. Чрез свиването на кръвоносните съдове, особено на крайниците, организмът цели да загуби по-малко топлина и да поддържа нормална телесна температура. Това обаче натоварва сърцето и го кара да работи по-усилено. Увеличават се сърдечната честота и артериалното налягане“, обяснява проф. Лилия Демиревска.
Кардиологът обяснява, че това е нормална реакция на студа, но допълнителното напрежение понякога предизвиква неприятни симптоми при хора със сърдечни заболявания, особено по време на физическо натоварване. „В същото време, самата кръв може да стане по-гъста и да образува съсиреци, което да доведе до инфаркт или инсулт“, алармира специалистът от ВМА.
Влажно и студено – най-лошата комбинация
Проф. Демиревска разкрива, че според изследвания рискът за сърцето започва да се повишава, когато живакът „падне“ под 12C. „Има значение обаче и понижаването на температурата спрямо последните няколко дни, а не само от абсолютната ѝ стойност. По-резките температурни колебания са по-високорискови. Разбира се, замърсеният въздух допълнително засилва сърдечния риск. Вятърът е особено опасен, защото премахва слоя нагрят въздух около тялото и води до по-голяма загуба на телесна температура. По същия начин влажното студено време предизвиква по-бърза загуба на топлина, отколкото при същата температура в по-сухи условия“, дава примери кардиологът.
Внимание, инфекции!
Зимата носи и още една заплаха – инфекциите. „Връзката им със сърдечно-съдовите проблеми и миокардния инфаркт е известна отдавна. Увеличен сърдечен риск се наблюдава при различни инфекциозни процеси, включително грип, пневмония, остър бронхит, инфекции на пикочните пътища и сепсис“,. Самата инфекция може да доведе до развитие на миокарден инфаркт, до влошаване на
налична сърдечна недостатъчност или до възпаление на сърдечния мускул, т.нар. миокардит“, изрежда опасностите проф. Демиревска.
Гръдните са особено коварни
„Рискът от миокарден инфаркт е по-изразен при гръдни инфекции – както вирусни, така и бактериални. Той е най-висок в началото им и е пропорционален на тежестта на заболяването. При леки инфекции на дихателните пътища или на пикочните пътища рискът от инфаркт на миокарда се връща към изходното ниво в рамките на месеци. При по-тежки, като пневмония и сепсис, намалява бавно и може да надхвърли изходния риск до 10 години след инфекцията“, не крие специалистът от ВМА.
Сезонът на инфарктите
Защо се стига до инфаркти? „Посочват се различни причини – от нарушаване на стабилността на атеросклеротичната плака (от активирането на различни възпалителни клетки) до създаване на среда за повишено образуване на тромби (поради активиране на тромбоцитите), предизвикано от респираторни вируси като грип, например. Има значение и т.нар. „цитокинова буря“, на която бяхме свидетели в месеците на тежка инфекция с COVID-19, и прякото увреждане на сърдечния мускул“, допълва кардиологът.
Проф. Демиревска не пропуска да отбележи и, че зимните инфекции може да влошат и вече съществуваща сърдечна недостатъчност. „При повишените нужди на организма за справяне с критични ситуации, каквото е едно възпаление, много бързо може да се изчерпят възможностите за компенсиране на вече увредената сърдечна функция. Това води до рязко влошаване и нужда от постъпване в болница за лечение на състоянието“, предупреждава специалистът от ВМА.
Не подценявайте болката в гърдите
Кои пациенти трябва да са особено внимателни в мразовитото време? „При хората, които имат стеснения на коронарните съдове, причинени от атеросклеротични плаки, студът може да доведе до поява на болка в гърдите – поради допълнително стеснение от спазъма на съда, който той причинява. Ако към тези обстоятелства се добави и физическо натоварване, възможностите на сърцето да компенсират повишените изисквания за получаване на кислород към сърдечния мускул драстично намаляват. Това може да провокира миокарден инфаркт“, алармира проф. Демиревска. „Ако при излизане на студено се получи болка в гърдите, трябва веднага да се потърси медицинска помощ, за да може рано да се диагностицира исхемична болест на сърцето преди да се развие миокарден инфаркт“, е призивът на кардиолога от ВМА.
Хипертониците се влошават
Зимата е изпитание и за хипертониците. „Както вече споменах, студеното време води до по-високо артериално налягане и влошава сърдечните оплаквания. Това изисква промяна в терапията. Така
например, при пациентите с артериална хипертония се налага увеличаване на дозите на лекарствата за високо кръвно налягане или добавяне на още един медикамент“, споделя опита си проф. Демиревска. И допълва, че при хората с исхемична болест на сърцето също може да се наложи промяна в медикаментозната терапия или извършване на инвазивно лечение. „За да се избегне влошаване, от особена важност е стриктното проследяване на артериалното налягане и своевременното търсене на медицинска помощ. Добрият контрол ще намали риска от сърдечни усложнения“, подчертава опитният кардиолог. Съветът ѝ към пациентите е да се обличат топло, да избягват физическо натоварване на студено и да се наблюдават за притеснителни симптоми. „Общите правила за активен живот, здравословно хранене и спиране на тютюнопушенето важат, независимо от сезона“, напомня проф. Демиревска.
Препиването и преяждането са опасни
Не е тайна обаче, че през зимата диетата е по-бедна, а преяждането и препиването – особено покрай празниците – ежедневие. Как този режим се отразява на сърцето? „Алкохолът създава лъжливо усещане за топлина, но всъщност увеличава риска от хипотермия, защото разширява периферните съдове. По-разширените съдове на крайниците водят до загуба на повече топлина. Препиването по празниците може да доведе до хипертонични кризи и до развитието на сърдечно и мозъчно увреждане“, предупреждава кардиологът. „През зимния сезон прекаляваме и с туршиите, при които има високо съдържание на сол. Увеличеният прием на сол води да задръжка на течности в организма и до повишаване на кръвното налягане и до влошаване на съществуваща сърдечна недостатъчност. Същото важи и за осолените меса, които също консумираме по празници“, отбелязва специалистът от ВМА.
Движете се, напук на студа
Проф. Демиревска е категорична – и през зимата, можем да си осигурим меню, богато на пресни плодове и зеленчуци и е хубаво да не се лишаваме от него. „Съвременният начин на живот ни дава възможност и да водим активен начин на живот и да спортуваме. Дори и на закрито – трябва да го правим. Все пак, въпреки студеното време, можем да излизаме на разходки в планината на чист въздух, като се обличаме добре“, смята кардиологът. „Понижаването на сърдечния риск може да стане при редовно лечение на съществуващите сърдечно-съдови заболявания и чрез тяхната профилактика (например, лечение на повишения холестерол). При рисковите контингенти – каквито са възрастните пациенти и онези със сърдечни и хронични белодробни заболявания – ваксинациите за грип, пневмококи, COVID-19 също биха могли да съдействат за понижение на сърдечния риск”, коментира в заключение проф. Лилия Демиревска.
