Парламентът прие на първо четене Закона за здравето. Законопроектът бе подкрепен от 121 народни представители, "против" -24 и "въздържали се"- 39.

Със закона се създава правна възможност след отпадане на извънредната епидемична обстановка, когато е необходимо, министърът на здравеопазването по предложение на главния държавен здравен инспектор, да може да въвежда противоепидемични мерки на територията на цялата страна или за отделна област.

Сербезова: Противоепидемичните мерки не са по усмотрение на министъра на здравеопазването

Мерките, които ще могат да се въвеждат след отмяната на извънредна епидемична обстановка са от общ характер, като провеждане на дезинфекция, дезинсекция и дератизация, редовно проветряване, осигуряване спазването на физическа дистанция, задължение за носене на защитни маски от лицата на определени обществени места и други. Предвижда се противоепидемичните мерки да могат да включват и организирането на имунизационни кампании, откриването на временни имунизационни пунктове и сформирането на екипи за имунизиране.

Със законопроекта се правят промени в Закона за бюджета на НЗОК, с които се предлага да се удължи с три месеца след отмяната на извънредната епидемична обстановка, съществуващата възможност през 2022 г. Министерство на здравеопазването да субсидира лечебни заведения за болнична помощ за поддържане на готовността им за оказване на медицинска помощ през периода на обявено извънредно положение. Предложено е законопроектът да влезе в сила от 1 април.

Елена Гунчева от "Възраждане" коментира, че този законопроект по-скоро трябва да бъде под заглавие "Две години тормоз ни стигат". Според нея това, което се предлага в момента, е още по-тежко. По думите й утре примерно министърът може да издаде заповед, че без зелен сертификат никой никъде не може да влиза.

Антон Тонев от "Продължаваме промяната", който е и председател на Комисията по здравеопазването, коментира, че в някои от тезите на "Възраждане" има смисъл, но относно общественото обсъждане след установения срок за получаване на становища, са получени около 100-ина писма от граждани с един и същи текст. "Без да си позволявам да издавам никого, за да видим кой ще спомене за тези граждани, сега вече знаем кой е създал организацията за изпращането на всичките становища. Това го казвам и във връзка с декларацията от ПП, която днес прочетохме срещу фалшивите новини", зави още Тонев.

Елена Гунчева каза, че гражданите сами избират как да си подготвят жалбите и че не е запозната с текстовете на всички, защото тези становища не са предоставени на комисията.

Дани Каназирева от ГЕРБ - СДС също взе думата по законопроекта.

"Имам към вас конкретен въпрос правната страна на законопроекта. От утре няма извънредно положение и всички заповеди на РЗИ падат. До приемането на законопроекта ще мине поне месец или 20 дни. Този буферен период, този вакуум, който ще се създаде, как ще действат на областно и регионално ниво. Давам пример с преобразуването на леглата. Как ще уредите тези легла да бъдат преобразувани в ковид легла", каза Каназирева.

От своя страна Антон Тонев отбеляза, че правилно е отбелязала, че има правен вакуум, в който няма да има разписана норма, която да даде тази възможност. "Истината е, че ние се надяваме приемането на този закон да не отнеме толкова дълго време", заяви още Тонев. По думите му преместването и промяната е вече създадено. Според него докрая на следващия месец няма да се налага някаква промяна.

Витанов за COVID-19: В България има план, който сработи

Депутатът Джевдет Чакъров от ДПС заяви, че при евентуално въвеждане на противоепидемични мерки болниците няма да могат да изпълняват клинични пътеки и това ще доведе до финансови проблеми.

Според него безспорно законопроектът води до допълнителни финансови ангажименти за бюджета и този на НЗОК, но към този момент разходите не могат да се прогнозират. Чакъров каза, че законопроектът е финансово необоснован.
БГНЕС