Потвърждението, че сме получили зелена светлина за приемането ни през март догодина в Шенген по въздух и вода дойде късно снощи. Дата за приемане по суша засега все още няма.

Какъв ангажимент поема страната ни и има ли допълнителни условия, на които сме се съгласили?

С разширяването на шенгенското пространство България не приема допълнителни условия, свързани с бежанци от Сирия и Афганистан. Това се посочва в официална позиция на Министерския съвет. Страната ни обаче поема ангажимент да работи усилено с Австрия и Румъния за ограничаване на вторичните движения в изпълнение на европейското законодателство. Това включва и стриктно прилагане на Регламента Дъблин за приемане обратно на лица, които са регистрирани като търсещи международна закрила в България и за които страната ни отговаря. Дъблинският регламент е в сила от 10 години насам и се прилага във всяка държава членка. 

Междувременно във връзка с получени медийни запитвания за прилагане на Регламента Дъблин и приемане обратно на лица, регистрирани като търсещи международна закрила в България и за които България е отговорна, Министерският съвет предостави данни от Държавната агенция за бежанците към Министерския съвет: заявените входящи трансфери от Австрия към България за 2023 г. са 193, като реално осъществените от тях са 113. Общо 55 от осъществените трансфери от Австрия към Република България за 2023 г. са прехвърлени чрез организирани 11 чартърни полета между Австрия и България.Разпре делението на прехвърлените лица през 2023 г. по националности е както следва: Афганистан (24), без гражданство (1), Иран (1), Мароко (17), Сирия (69), Турция (1).

Коментарите в България

Първата реакция беше на вицепремиера и външен министър на страната Мария Габриел

"С България и Румъния Шенгенското пространство стана по-силно", заяви Габриел.

Тя посочи, че страната ни показва ежедневно ключовата си роля в опазването на външните граници на Европейския съюз и подчерта, че разполагаме със силна система за управление на границите, която допълнително засилва сигурността на ЕС. 

„В  дипломацията се казва, че добър компромис е този, в който и двете страни не са доволни изцяло. Вярвам, че преговори водени от защита на националния интерес, не можеха да имат различен резултат. Нека направим така, че с взаимно доверие и общи действия, 2024 г. да бъде водена от общоевропейския интерес. С приемането на сегашното Решение на Съвета на ЕС, България става пълноправен член на Шенгенското пространство с поетапно отпадане на контрола по различните видове граници - от края на март 2024 г. ще отпадне контрола по въздушните и морски граници. През 2024 г. ще продължим да работим заедно и за последващо отпадане на контрола по сухопътните граници“, каза още Мария Габриел.

Министър-председателят акад. Николай Денков и Габриел в неделя направиха съвместно изявление. Те се обединиха около това, че присъединяването на България към Шенген с вдигането на контрола по въздушните и морските граници в края на март 2024 г. е огромна стъпка напред след 12 години преговори и шест месеца усилена работа на правителството и Народното събрание.

Мария Габриел: С България и Румъния Шенгенското пространство стана по-силно

"Разбирам, че нашите политически и геополитически опоненти не са особено зарадвани от новината за приемането на България в Шенгенското споразумение. Има обаче времена, в които политическите и партийните интереси трябва да отстъпят на националните. И днес е точно такъв ден", коментира в социалните мрежи съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков и допълни: "Няма как успехът да бъде представен като провал. Въпреки многото усилия в тази посока".

По думите му България чака този момент от 12 години. "Въздушен Шенген не е “нищо” - питайте десетките хиляди българи, които пълнят летищата и самолетите на авиокомпаниите, работят в Европа, прибират се при близките си за празниците", написа той във фейсбук страницата си.

Според него ще получим значителни финансови средства за укрепване на границите и това решение ще е стимул и за българската гранична полиция да работи още по-добре. "В “играта сме”. България политически става член на Шенген, участва във всички формати и преговори, има право на вето", написа още Петков.

По отношение на мигрантите, Петков заяви, че и сега сме задължени да регистрираме и приемаме мигранти - така е според Дъблинското споразумение и това не е нищо ново. 

Петков за Шенген: Няма как успехът да бъде представен като провал

Решението за приемането на България и Румъния нямаше да бъде възможно без множеството реформи в областта на правосъдието, наред с ефективното опазване на границите, посочи министърът на правосъдието Атанас Славов в профила си във фейсбук по повод решението на Съвета на ЕС България да бъде част от Шенгенското пространство по въздух и море от март 2024 г.

Според него по този начин страната ни от периферията на Европа се приближава към сърцето на съюза и ще стане реален участник във взимането на решения за общото ни бъдеще и в сферата на опазването на общите граници. По думите му скоро гражданите и бизнесът ще почувстват практически ползите от улесненото пътуване.

Славов за Шенген: Предстои важна година, в която трябва да направим следващите решителни крачки

Доказахме, че България може да охранява не само своите, но и границите на обединена Европа, посочва министърът на вътрешните работи Калин Стоянов в позиция, изпратена до медиите по повод решението на Съвета на ЕС България да бъде част от Шенгенското пространство по въздух и море от март 2024 г..

"Министерството на вътрешните работи вложи много усилия, за да може проведените през 2022 г. и 2023 г. три мисии за установяване на фактите да приключат успешно", отбелязва Стоянов. Той посочва, че добрата интензивна и екипна работа с вицепремиера и министър на външните работи Мария Габриел, както и доброто взаимодействие с министър-председателя Николай Денков е довело до този положителен резултат.

Коментарите от чужбина

Европейската комисия приветства взетото единодушно решение от Съвета за присъединяване на двете страни към Шенгенското пространство, като се започне с премахване на проверките по въздушните и морските граници, считано от март 2024 г.,  се посочва в съобщение на Европейската комисия (ЕК).

"Присъединяването на тези държави ще стимулира пътуването, търговията и туризма и допълнително ще подсили вътрешния пазар. Обсъжданията относно допълнително решение за премахване на проверките по сухопътните граници ще продължат през 2024 г. Едно разширено Шенгенско пространство ще направи Европейския съюз по-силен - както във вътрешен, така и в глобален план", пише в съобщението на ЕК. 

Председателят Урсула Фон дер Лайен заяви, че това е исторически момент за България и Румъния. Както и ден за голяма гордост за румънските и българските граждани.

"От месец март те ще могат да преминават свободно вътрешните морски и въздушни граници, без да бъдат подлагани на гранични проверки. Това е много голяма стъпка напред както за двете държави, така и за Шенгенското пространство като цяло. Поздравления за България и Румъния: това огромно постижение е възможно благодарение на вашата усърдна работа, отдаденост и упоритост. Благодарение на вас Шенгенското пространство ще стане още по-силно в полза на всички граждани на ЕС", посочва Фон дер Лайен.

Поздравления за България и Румъния в социалните мрежи отправи председателят на Европейския съвет Шарл Мишел. Той определи тази стъпка като дългоочаквана.

Световните медии: След 12 години българите ще летят и плават, без да е нужен паспортен контрол

Като важна първа стъпка определи и румънският президент Клаус Йоханис решението на ЕС за присъединяването на Румъния и България към Шенген по въздух и море от март 2024, посочва кореспондентът на БТА Мартина Ганчева. 

„Този положителен етапен резултат се дължи на активното ангажиране на всички институции с отговорности по темата, особено на МВР и МВнР”, казва държавният глава в изявление, публикувано на официалния сайт на президентската институтция. Той подчертава необходимостта от продължаване на дипломатическите усилия. 

„Приоритетната цел на Румъния остава пълното прилагане на достиженията на правото от Шенген, като премине през последния етап, а именно премахването на контрола по вътрешните сухопътни граници, както е предвидено в приетото решение на Съвета на ЕС“, Клаус Йоханис.

Не се забави и реакцията на румънския премиер Марчел Чолаку. “Обещахме, направихме! Вече е официално: от март въздушните и морските граници ще бъдат премахнати и ще можем да издаваме шенгенски визи. След 13 години на провали и унижения, това правителство започна процес, който е необратим от днес (30 декември). Следващата година ще продължим усилията за окончателно приключване на този процес", написа министър-председателят на официалния си профил в социалната мрежа Фейсбук. 

Министърът на вътрешните работи Каталин Предою благодари на всички партньори за решението относно влизането на Румъния в Шенген.

"Важни новини! Съветът на ЕС одобрява шенгенските правила за Румъния и България от март 2024 г., които обхващат въздушните и морските граници. Усилията продължават да включват и сухопътните граници. Благодаря на всички партньори", написа Предою в социалната платформа X.  

Според експерти е притеснително, че на този етап няма договорена дата за присъединяване на двете страни и по суша, така както например се е случило преди години с Австрия и Словакия, посочва NOVA.

"Австрия в момента иска тези 6000 човека, които са били регистрирани вече у нас и са достигнали до нейна територия да ни бъдат върнати. Тук въпросът е по-скоро практически, защото в момента, в който те бъдат върнати в България, даже насилствено, няма физическа сила или правна такава, която да ги задържи да останат у нас, тъй като явно тяхната цел не е страната ни. Така те свободно може да достигнат до други страни членки на ЕС безпрепятствено. Според мен тази теза, която беше повдигната от Министерството на вътрешните работи на Австрия е по-скоро за вътрешната упортреба на австрийските гласоподаватели, тъй като предстоят избори там, отколкото реално може да се осъществи", коментира Милен Керемедчиев.
МС, пресцентър, БТА, БГНЕС, nova.bg