/ iStock/Getty Images
Текстът се прие с 11 “За” и 9 “въздържали се”
Местата за краткосрочно настаняване като стаи или апартаменти, които се предлагат на различни онлайн платформи, ще трябва да се регистрират в националния регистър за местата за настаняване. Това изменение в Закона за туризма приеха от Комисията по бюджет и финанси по време на разглеждането за държавния бюджет за 2020 година, пише "Монитор".

Текстовете бяха по предложение на Менда Стоянова от ГЕРБ и Валери Симеонов от "Обединени патриоти", направени през седмицата. Това отприщи бурни реакции сред социалните мрежи и обществото.

В първоначалния си вариант обаче предложението бе местата за краткосрочно настаняване да се категоризират. В момента стаи и къщи за гости могат да се отдават под наем и от лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, ако местата за настаняване са част от обитаваното от него жилище в жилищна сграда.

Вдигат с 15% заплатите на социалните работници


С измененията се предложи и прие тези места да се включат в списък към дадената община. “Повече от 95% от настаняването във всички места за настаняване става онлайн - категоризацията не е нещо, което сме въвели сега, тя е въведена отдавна”, защити се срещу критиките председателят на бюджетната комисия Менда Стоянова.

По думите й категоризацията всъщност е административна тежест, която може да се избегне, затова и сертифицирането категорично отпада.

На онлайн платформите ще се даде възможност да сключат договор с общините и срещу заплащане ще могат да получават информация, свързана с предлаганите туристически услуги. Така платформите ще могат да удържат данък, който да дават директно към общините. По думите на Стоянова към момента няма изисквания какво ще е споразумението, а някои общини в Испания вече използват такава практика.

Бюджетната комисия: От догодина - минимална заплата 610 лв., минимална пенсия - 250

Контролът на измененията в закона е възложен на Министерство на туризма като министърът на туризма може, при системни нарушения, да подаде искане до председателя на Софийския районен съд. Съдът има срок от 72 часа, в които да се произнесе, с което да задължи Интернет доставчиците да спрат достъпа до онлайн платформи, които предлагат некатегоризирани имоти. Самите доставчици пък ще имат срок от 24 часа да спрат достъпа до тези сайтове. Който не изпълнява разпоредбите, ще подлежи на глоба и включително на спиране на дейността до 14 дни за първо провинение и 30 дни за второ провинение. Според текстовете тежестта за глоби и за спиране на достъп до сайта ще носят самите администратори на страниците.

“Този проблем не е само български - има го и в Италия, Гърция, Румъния, Франция и Испания - всички страни се борят по някакъв начин”, завърши Стоянова като допълни, че до спиране на сайтове няма да се стигне. “За разлика от някои от българските данъкоплатци, чуждестранните данъкоплатци с такъв бизнес спазват законодателството и разчитам и на това, че общините може да влязат в платени споразумения с платформите като си сътрудничат по този начин”, допълни председателят на ресорната комисия.

Парите за здраве: 2,2 млрд. за болниците, 33 милиона за доболнична помощ

Текстът се прие с 11 “За” и 9 “въздържали се”.

По време на разглеждането на промените в Закона за корпоративно подоходно облагане бе прието в акцизните складове за петрол да се сложат камери. Днес комисията одобри и текст, с който с камери ще се наблюдават и другите 2 акцизни стоки - тютюневите изделия и алкохола.

“Получиха се много реакции, че това е половинчата стъпка, която няма да доведе до достатъчно затваряне на сивия сектор и че ще трябва да има еднакво третиране на всички акцизни оператори, което бе и причината да се вземе това решение”, коментира Стоянова. Според нея това няма да доведе до толкова големи разходи, тъй като камерите ще бъдат само на входовете и изходите.

Комисията прие бюджетът и предстои да бъде разгледан в пленарната зала на извънредно заседание на парламента във вторник.
 
 
Монитор