Парламентарната комисията по труда, социалната и демографската политика прие Законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет за 2022 г. на първо гласуване. 12 от народните представители гласуваха "за", против бяха 8, а въздържали се нямаше.
Проектът предвижда спешен пакет от антикризисни мерки, насочени към намаляване на последствията от увеличаващите се цени на горивата и енергоносителите, съответно нарастващия инфлационен натиск върху най-засегнатите групи от обществото и бизнеса, каза началник отдел в дирекция „Държавни разходи“ на Министерство на финансите Росица Спасова. По думите ѝ целта е да се подкрепят българските граждани и бизнесът в условия на безпрецедентна криза, породена от военните действия в Украйна и да се смекчат сътресенията, предизвикани от високите цени на енергоносителите и суровините.
Очаква се през 2022 г. реалният растеж на брутния вътрешен продукт да възлезе на 2,9 %, което е понижение спрямо прогнозата, с която бе приет Законът за бюджета и е вследствие на променените икономически перспективи, породени от избухване на конфликта в Украйна, уточни Спасова. Тя посочи, че се очаква броят на заетите да отбележи ръст от 1,7 % за тази година, а очакванията за динамиката на потребителските цени в страната са за по-висока инфлация през 2022 г.
Като политическа група искаме да бъде увеличена минималната работна заплата, отбеляза депутатът Мая Димитрова от ПГ „БСП за България“. Според нея по-голямата част от мерките подпомагат всички граждани.
Без увеличение на минималната работна заплата не може да правим всички предвидени неща, защото няма да има достатъчно осигуровки в Държавното обществено осигуряване и оттам не може да се вдигнат пенсиите, каза Георги Георгиев от ПГ на „Възраждане“.
Димитър Недялков от ПГ „Продължаваме Промяната“ коментира, че автоматичното увеличение на заплатите не е добър сигнал.
Социалната комисия прие и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавно обществено осигуряване (ДОО) за 2022 г. на първо четене. 14 от народните представители в комисията гласуваха "за", нямаше "против", а девет се въздържаха.
Основните предложения в законопроекта са за повишаване адекватността на пенсиите, разбирано като повишаване на техния размер и отчитане на приноса, който хората имат към осигурителната система, каза заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров. Той обясни, че се предвижда увеличение на пенсиите на два етапа - от 1 юли 2022 г. и от 1 октомври 2022 г.
За 1 юли се предвижда промяна в процента, с който ще бъдат осъвременени всички пенсии, допълни Лазаров. Предлага се те да бъдат увеличени с 10 % и към всяка пенсия, след като бъде увеличена с този процент, да бъдат добавени и сумите, които се получаваха до края на месец юни в размер на 60 лв като ковид добавки, както и индивидуалните компенсаторни суми за хората, които ги получават, уточни заместник-министърът. Лазаров допълни, че този механизъм на осъвременяване касае пенсиите, които са отпуснати до края на предходната година. По думите му за октомври се предвижда преодоляване на разликите на пенсии, отпуснати преди края на предходната година, и увеличаване на максималния размер на получаваната пенсия от 2 000 лв. на 3 400 лв. Това води до допълнителен трансфер от централния бюджет в размер на 1 млрд. 386 млн. 500 хил. лв., а средната пенсия през юли ще достигне 666 лв., което е ръст от 23,2 на сто спрямо юни, уточни заместник-министърът.
Нашата парламентарна група ще се въздържи от подкрепа, защото това, което се предлага в момента, не решава проблемите на българските пенсионери, а ги задълбочава, отбеляза Хасан Адемов от ПГ на „Движение за права и свободи“.
Няма друга алтернатива от политическа и социална гледна точка освен одобряването на закона, смята депутатът от ПГ на „Има такъв народ“ Александър Александров.
Ще гласуваме "въздържали се", защото подкрепяме увеличението на пенсиите, но не и за сметка на справедливостта в системата, коментира Деница Сачева от ПГ на „ГЕРБ-СДС“.
С този законопроект ще подкрепим най-уязвимата група от българското общество, именно пенсионерите, подчерта Мая Димитрова от ПГ „БСП за България“.
При абсолютната необходимост да подкрепим най-уязвимите сред нас, от "Демократична България" ще подкрепим законопроекта и ще внесем нашите резерви и бъдещи предложения, отбеляза Елисавета Белобрадова от ПГ на „Демократична България“.
Проектът предвижда спешен пакет от антикризисни мерки, насочени към намаляване на последствията от увеличаващите се цени на горивата и енергоносителите, съответно нарастващия инфлационен натиск върху най-засегнатите групи от обществото и бизнеса, каза началник отдел в дирекция „Държавни разходи“ на Министерство на финансите Росица Спасова. По думите ѝ целта е да се подкрепят българските граждани и бизнесът в условия на безпрецедентна криза, породена от военните действия в Украйна и да се смекчат сътресенията, предизвикани от високите цени на енергоносителите и суровините.
Очаква се през 2022 г. реалният растеж на брутния вътрешен продукт да възлезе на 2,9 %, което е понижение спрямо прогнозата, с която бе приет Законът за бюджета и е вследствие на променените икономически перспективи, породени от избухване на конфликта в Украйна, уточни Спасова. Тя посочи, че се очаква броят на заетите да отбележи ръст от 1,7 % за тази година, а очакванията за динамиката на потребителските цени в страната са за по-висока инфлация през 2022 г.
Като политическа група искаме да бъде увеличена минималната работна заплата, отбеляза депутатът Мая Димитрова от ПГ „БСП за България“. Според нея по-голямата част от мерките подпомагат всички граждани.
Без увеличение на минималната работна заплата не може да правим всички предвидени неща, защото няма да има достатъчно осигуровки в Държавното обществено осигуряване и оттам не може да се вдигнат пенсиите, каза Георги Георгиев от ПГ на „Възраждане“.
Димитър Недялков от ПГ „Продължаваме Промяната“ коментира, че автоматичното увеличение на заплатите не е добър сигнал.
Социалната комисия прие и Законопроект за изменение и допълнение на Закона за бюджета на Държавно обществено осигуряване (ДОО) за 2022 г. на първо четене. 14 от народните представители в комисията гласуваха "за", нямаше "против", а девет се въздържаха.
Основните предложения в законопроекта са за повишаване адекватността на пенсиите, разбирано като повишаване на техния размер и отчитане на приноса, който хората имат към осигурителната система, каза заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров. Той обясни, че се предвижда увеличение на пенсиите на два етапа - от 1 юли 2022 г. и от 1 октомври 2022 г.
За 1 юли се предвижда промяна в процента, с който ще бъдат осъвременени всички пенсии, допълни Лазаров. Предлага се те да бъдат увеличени с 10 % и към всяка пенсия, след като бъде увеличена с този процент, да бъдат добавени и сумите, които се получаваха до края на месец юни в размер на 60 лв като ковид добавки, както и индивидуалните компенсаторни суми за хората, които ги получават, уточни заместник-министърът. Лазаров допълни, че този механизъм на осъвременяване касае пенсиите, които са отпуснати до края на предходната година. По думите му за октомври се предвижда преодоляване на разликите на пенсии, отпуснати преди края на предходната година, и увеличаване на максималния размер на получаваната пенсия от 2 000 лв. на 3 400 лв. Това води до допълнителен трансфер от централния бюджет в размер на 1 млрд. 386 млн. 500 хил. лв., а средната пенсия през юли ще достигне 666 лв., което е ръст от 23,2 на сто спрямо юни, уточни заместник-министърът.
Нашата парламентарна група ще се въздържи от подкрепа, защото това, което се предлага в момента, не решава проблемите на българските пенсионери, а ги задълбочава, отбеляза Хасан Адемов от ПГ на „Движение за права и свободи“.
Няма друга алтернатива от политическа и социална гледна точка освен одобряването на закона, смята депутатът от ПГ на „Има такъв народ“ Александър Александров.
Ще гласуваме "въздържали се", защото подкрепяме увеличението на пенсиите, но не и за сметка на справедливостта в системата, коментира Деница Сачева от ПГ на „ГЕРБ-СДС“.
С този законопроект ще подкрепим най-уязвимата група от българското общество, именно пенсионерите, подчерта Мая Димитрова от ПГ „БСП за България“.
При абсолютната необходимост да подкрепим най-уязвимите сред нас, от "Демократична България" ще подкрепим законопроекта и ще внесем нашите резерви и бъдещи предложения, отбеляза Елисавета Белобрадова от ПГ на „Демократична България“.
