Тази година 19,4 на сто от българите ще месят козунаци срещу 17,2 на сто през 2007 г. Това показва национално представително изследване на НЦИОМ, направено между 30 март и 6 април сред 1000 пълнолетни български граждани.
За последните години има известно намаление на броя на хората, които боядисват яйца и купуват козунаци за Великден.
През април 2007 г. 95,3 на сто от анкетираните са заявили, че ще боядисват яйца, докато през април 2012 г. те са 89,3 на сто. Преди пет години 89,7 на сто са купували козунаци, а сега те са намалели до 81,8 процента.
Социолозите коментират, че доколкото домашното месене на козунаци не компенсира намаленото купуване, обяснението може да се търси в икономическите трудности, които българите изпитват. От НЦИОМ констатират също, че месенето на козунаци не е еднозначно свързано с финансовите възможности. Жените,анкетираните на възраст между 50 и 59 години, заможните и жителите на селата по-често от останалите посочват, че в семейството им се месят козунаци.
Според данните повече хора ще посетят и църковните служби - 52,5 процента, срещу 48,8 на сто през 2007 г. Тази година 19,6 на сто от анкетираните спазват частично великденските пости. За сравнение преди пет години такъв отговор са дали 23,8 на сто. Малко българи постят напълно - 3,6 на сто сега и 3,9 процента през 2007 г.
За последните пет години НЦИОМ регистрира ръст от 7 процента на българите, които честват Възкресение Христово като голям религиозен празник - от 50 процента през април 2007 г. на 57 на сто сега. Освен това с 9 на сто намаляват заявяващите, че празнуват Великден, без религиозният мотив да е от първостепенна важност за тях - от 40 на 31 процента.
Само 4 на сто по принцип не отдават особено значение на този празник. Девет процента не честват Великден, защото този празник не присъства в техните религиозни и културни традиции.
Великден най-често е сочен като важен религиозен празник от столичаните, от висшистите, от хората на възраст между 40 и 59 години и от жените. Мъжете, хората между 30 и 39 години, както и жителите на областните градове по-често от останалите отговарят, че отбелязват празника без религиозният мотив да е определящ за тях.
Две трети от самоопределилите се като православни християни посочват, че ще празнуват Възкресение Христово като религиозен празник, а една трета ще празнуват, без религиозният мотив да е водещ за тях.
Повечето от интервюираните, които посочват, че не са вярващи, също възнамеряват да празнуват Великден.
Според данните 98 на сто от определящите се като православни християни посочват, че в семействата им се боядисват яйца за празника, 93 на сто - че се поздравяват с "Христос Воскресе!" и 88 на сто - че купуват козунаци.
Почитащите Възкресение Христово като голям религиозен празник по-често от останалите поздравяват близките си с "Христос Воскресе!", по-често посещават празничните църковни служби и по-често спазват постите, показва проучването.
