Пенсионните компании може да осигурят до 30% от парите за инфраструктурни проекти
Пенсионните компании може да осигурят до 30% от парите за инфраструктурни проекти / netinfo
За инфраструктурни облигации се говори от доста време. В интервю пред DarikFinance.bg вчера Валентина Динкова, директор „Регулаторни режими и оценка на риска”, управление „Осигурителен надзор” в Комисията за финансов надзор заяви, че пенсионно-осигурителните дружества отдавна предлагат включването на парите за пенсия във финансирането на инфраструктурните проекти на страната. За това, какво е становището на пенсионните дружества, потърсихме мнението на София Христова, изпълнителен директор на Пенсионно-осигурително дружество “Алианц България”. В началото на годината ръководството на компанията изпрати писмо до министър-председателя Сергей Станишев с предложението пенсионно-осигурителните дружества у нас да имат право да инвестират до 15% от активите, които управляват, в проекти, одобрени от Министерския съвет.

Г-жо Христова, получихте ли отговор на писмото и какъв?

Идеята при изпращане на писмото не беше да получим директен отговор, а да насочим вниманието на управляващите върху необходимостта от законово регламентиране на инвестициите в големите инфраструктурни проекти.

На изложението „Банки, Инвестиции, Пари” в края на февруари бе заявено, че е необходимо създаване на закон за статута на инфраструктурни облигации по проекти с национално значение. Чрез тях пенсионните фондове ще могат да инвестират в проекти с национално значение. Какво е вашето становище по този въпрос?

В контекста на развитието на проекта за АЕЦ Белене и проектите, договорени при посещението на г-н Путин, считам че е дошъл най-благоприятният момент за поставяне на дневен ред решаването на въпроса за инфраструктурните облигации. Най-радостното в случая е, че бизнесът и държавата мислят в една посока, т.е. има консенсус по отношение на необходимостта от тези финансови инструменти. Бих желала да подчертая, че в крайна сметка, най-големите ползи от тези инвестиции биха били за българските граждани. Ползите от инвестирането в тези големи обекти ще се връщат при тях, под формата на доходност в индивидуалните им партиди, т.е. ще се увеличават парите за пенсии на бъдещите пенсионери.

Какви са начините за инвестиране на средствата на пенсионните фондове в такива проекти?

При всички случаи трябва да е ясно, че при подобни инвестиции фондовете не търсят участие в собствеността и управлението на тези проекти. Става дума за инвестиране в облигации (преимуществено с държавни гаранции), емитирани от специално създадените компании за финансиране на проектите. Интересът на пенсионните фондове е в пласирането на големи обеми, дългосрочни финансови ресурси в инструменти, които са относително високодоходни и с висока степен на сигурност. Тъй като става дума за инструменти с матуритети от порядъка на 20 и повече години, трябва да имаме предвид, че извън пенсионните фондове не са много институционалните инвеститори, които са в състояние да вложат големи ресурси в толкова дългосрочни инструменти.

Кои сектори, според вас, са най-атрактивни за инвестиране?

Най-общо може да се каже, че това са големи проекти от национално значение. Такива обекти са АЕЦ „Белене”, Бургас–Александруполис, такива проекти биха могли да бъдат например строителството на автомагистрали (напр. АМ „Хемус”), изграждане на пристанищни комплекси, аерогари и т.н.

Каква е практиката в другите страни?

Всъщност, това, което ние предлагаме, е да приложим у нас практиката от другите страни. Тя не е по-различна от това, за което говорихме досега, а именно – инвестиране на дългосрочните пенсионни активи в големи инфраструктурни проекти, чрез облигации, емитирани по специален ред. Счита се за нормално пенсионните фондове да осигуряват поне 25 - 30% от ресурсите за такива проекти. За да се случи това и у нас е необходима не особено голяма законодателна промяна, която от една страна да уреди статута на тези финансови инструменти и от друга – възможността пенсионните фондове да могат да инвестират в такъв вид инструменти.

DarikFinance.bg

Бизнес