С намерението да се емитира толкова голям обем дълг от 16 млрд. лв. ние вече сме в началната фаза на дълговата спирала. Това казва бившият премиер Пламен Орешарски в социалната мрежа "Фейсбук", където споделя част от интервю за "24 часа", което изданието ще публикува във вторник.
Утешаващо е, че публичният дълг е все още сравнително малък. Това означава, че има времеви хоризонт да се развие една истинска спирала, докато не ни задуши, подобно на гръцката, ако не се коригират икономическата и фискална политики. След кризата 1996-97 до 2009 година правителственият дълг намаляваше от над 125% от БВП до малко над 12%. В 8 от тези 12 години лично ръководих управлението на дълга. В този период постигнахме рекордно за ЕС редуциране на дълговата тежест. За съжаление, от 2009 година досега дългът се увеличава и очевидно тенденцията ще продължи. Само да не поставим нов европейски рекорд - по бързо нарастване на дълговата тежест, коментира Пламен Орешарски.
Според него първите осезаеми негативни ефекти ще се усетят в следващи мандати под формата на изтласкване на нелихвените от лихвените разходи, т.е. свиване на бюджетните кредити за публичната сфера. А в по-дългосрочен хоризонт ще дойдат и затруднения и оскъпяване на самото рефинансиране на дълга. Познато от 90-те години, който го е наблюдавал - една от предпоставките да стигнем до монетарната и финансова криза 1996 година.
Винаги съм се притеснявал от големите и продължителни във времето бюджетни дефицити, особено при действащия у нас Валутен борд. За съжаление, след 2009 година бюджетните дефицити са практика, т.е. те вече станаха хронични. Преди това три български правителства водиха благоразумна фискална политика на малки дефицити или бюджетни излишъци, казва Орешарски.
Според бившия премиер, приватизацията и дългът не са алтернативи на бюджетните дефицити. Те са начини за неговото финансиране. Самият министър се обяви срещу бюджетните дефицити, но не виждам да отстоява по-активно позицията си за фискална консолидация, казва още Орешарски.
Източник: БГНЕС
