Българското правителство отбелязва напредък в реформите, но основните предизвикателства се запазват. Това се посочва в работния вариант на препоръките на Европейската комисия по националната програма за реформи и конвергентната програма, които предстои да бъдат официализирани по-късно днес. Работните документи със специфичните препоръки за всяка отделна държава в ЕС бяха разпространени от пресцентъра на комисията, предаде БТА.
За нашата страна се отбелязва, че реалният растеж на брутния вътрешен продукт (БВП) се очаква да остане сравнително нисък в първата половина на тази година, но да се повиши постепенно и да достигне 0,5 на сто на годишна основа за 2012 година и 1,9 процента през 2013 година. През настоящата година се очаква безработицата у нас да достигне 12 процента.
България успя да намали фискалния си дефицит, както се изисква според процедурата за прекомерен дефицит; страната прилага и съществена реформа за повишаване на законовата възраст за пенсиониране на мъжете и жените, отбелязва ЕК. Същевременно комисията посочва, че у нас се наблюдава постоянно увеличение на безработицата, което изисква по-силно преориентиране на политиките за активния пазар на труда така, че да се повиши заетостта.
Ниските постижения в областта на образованието са знак за значителни структурни препятствия за осигуряването на качествено обучение, пише в документа. Устойчивостта и адекватността на пенсионната система все още не са напълно осигурени, добавя ЕК.
Качеството на изразходването на бюджетните средства, ефективността на данъчната система и бизнес климатът не са достигнали оптимални равнища, се отбелязва в препоръките.
Комисията допълва, че България е твърде зависима от вноса на енергия, както и че вътрешният енергиен пазар у нас не работи напълно.
В документа е записано, че нашата страна е приложила частично миналогодишните препоръки, като сред положителните постижения са отбелязани нарастването на икономическия растеж и успехът в намаляването на фискалния дефицит. Според комисията, растежът у нас може да бъде стимулиран допълнително с намаляване на административната тежест и с допълнително облекчаване на бизнес климата, включително за външните инвеститори и доставчиците на услуги. Намаляването на бедността и социалното изключване остават голямо предизвикателство, се отбелязва в документа. Подадените от София планове в тази посока са целесъобразни, гласи оценката на комисията. Същевременно тя отбелязва, че при реформите в секторите на пазара на труда, енергетиката и образованието липсва необходимата амбиция за преодоляване на предизвикателствата по необходимия път.
Комисията допълва, че въпреки възстановения растеж през миналата година, все още съществуват структурни препятствия за устойчивост на тази тенденция. Според оценката, реформите в здравеопазването са пропаднали, а в средносрочен план осигуряването на средствата за пенсионната система остава предизвикателство.
Отчита се, че кризата е повишила безработицата, а 70 на сто от хората без препитание са нискообразовани. Според статистиката, в нашата страна има най-много младежи (28,1 на сто срещу 12,8 процента средно в ЕС), които едновременно не работят и не учат. Комисията препоръчва въвеждането на медиатори сред ромското население, както и приобщаване на възрастните работници към пазара на труда. Отбелязва се, че основната част от работниците не са обучени в използването на новите технологии.
В България рискът от изпадане в бедност или от социално изключване е близо два пъти по-голям (41,6 процента) от средното равнище за ЕС, като най-засегнати са групите на децата и на ромите, пише комисията. Според ЕК, ниската ефективност на обществените услуги е основното препятствие пред растежа, като същевременно неефективният надзор на контролните органи и властите може да провали борбата с проявите на поведение, противоречащо на конкуренцията. ЕК изразява съмнение, че прилагането на приетите законодателни промени в тази област може да бъде обезпечено с възможностите за намеса, с които властите разполагат. Допълва се, че административният капацитет в областта на пътищата, железниците, водния сектор, здравеопазването и изследванията остава слаб и недостатъчен за изготвянето на добри проекти, както и за достатъчното усвояване на европейските фондове.
България страда от липса на потенциал за осигуряването на растеж от дейности в сферата на иновациите, а малките и средните предприятия, както и нови дружества в сферата на изследванията, имат силно ограничен достъп до финансиране. Отчита се слабо взаимодействие между университетите, изследователските центрове и бизнеса в сферата на иновациите. Според ЕК, конкуренцията е застрашена от липса на сигурност, обезпечена от законите, особено в сферата на услугите. Бизнесът страда от лошия обществен транспорт и от недостатъчния достъп до високоскоростен интернет, както и от високата енергоемкост (най-висока в ЕС) и ниската енергийна ефективност. Съществуват възможности за растеж в областта на отпадъците и тяхната обработка, отчита комисията.
ЕК добавя, че България е силно зависима от вноса на енергийни продукти, като същевременно липсват достатъчно енергийни връзки със съседните страни, а енергийният пазар е неадекватен, което в цялост застрашава нашата страна от висок риск при доставките на енергия. Отчита се, че срещу нашата страна са в ход пет наказателни процедури - четири за вътрешния енергиен пазар и една в областта на възобновяемите енергийни източници. Комисията настоява, че нашата страна не е приложила в цялост изискванията на ЕС в тази сфера, след като ограничава, въпреки реформите, възможността на дружествата да навлязат на пазара на железопътния транспорт, телекомуникациите (интернет) и енергетиката. Добавя се, че 97,1 процента от доставките на газ се обезпечават само от едно дружество (по данни за 2010 г.), макар енергийният сектор да е бил принципно либерализиран.
В областта на данъците комисията посочва, че "сивата" икономика у нас представлява около една трета от БВП и е най-високата в ЕС, близо два пъти по-голяма от средните равнища в Общността. Отчита се също най-високо за ЕС равнище на хората, които работят неофициално (без да плащат данъци). За да повиши данъчната събираемост, България следва да улесни плащането на данъците, например с осигуряването на повече възможности за внасянето им по електронен път, препоръчва комисията. Друга препоръка е въвеждането на енергиен данък, с което да бъде насърчено повишаването на енергийната ефективност в страната.
В документа се отчита, че консервативната политика на българските банки е осигурила стабилност на сектора, а властите са успели чрез контрол да гарантират ликвидността им с продължаващо финансиране от банките майки, когато става дума за международни финансови институции.
По отношение на спазването на законодателството за държавната помощ страната ни е похвалена като една от представящите се най-добре в ЕС. България е сред държавите в Общността, които най-добре, най-бързо и най-качествено реагира на случаи в тази област, разглеждани от комисията, и има едни от най-подготвените специалисти, се посочва в документа.
По въпроса за обработката на отпадъците се отбелязва, че страната ни е сред най-слабите в ЕС, като същевременно проблемът с недостига на пространство в депата за смет е постоянен (например в София). Комисията препоръчва преразглеждане на възможностите за заплащане на такса "смет" според конкретните количества създаден отпадък и ангажирането на производителите в покриването на част от разходите по събирането и обработването на сметта. Пълното приложение на европейското законодателство в тази област би довело до създаването на допълнителни 14 000 работни места и до нарастване на годишните обороти в сектора с 1,5 милиарда евро, пише в документа. Сред препоръките са премахването на сметищата и по-добрата обработка на отпадъци, които подлежат на повторна употреба.
В областта на администрацията комисията отчита, че засега усилията са насочени основно в съкращението на персонал, което е довело до ограничен ефект. Препоръчват се допълнително обучение на служителите и постоянни проверки, тъй като засега липсват достатъчни познания и това води до сравнително ниско усвояване (20 процента) на европейските фондове. ЕК добавя, че развитието на електронното правителство се бави и препоръчва повече услуги, включително в сферата на обществените поръчки, да бъдат по-достъпни по електронен път.
