Комплект железни каменоделски инструменти бе открит при проучването на ранновизантийската базилика от VI век, разположена в местността Градище до прохода Вратцата. Вчера археолозите доцент д-р Нарцис Торбов и Александра Петрова се натъкнали на две длета с дължина 24 см и 68, 5 см и чук с дължина 13, 5 см с тегло 3 кг. Те са намерени в непосредствена близост до външния северозападен ъгъл на сградата, на 10-15 см по нивото на терена, над който тя се е издигала. Инструментите, чиято приблизителна възраст е около 1400 години, са подобни на използваните и днес.
Проучвателите на археологическия обект смятат, че двете длета и чука са служили при изграждането на църквата. С тях са ломени и оформяни на място камъните, използвани при зидането на сградата. Инструменти с такава големина и такова качество на изработка не могат да бъдат загубени или захвърлени. Те умишлено са подредени в плитка яма до северозападния външен ъгъл на базиликата - първоначално е положено късото длето, след това върху него е поставено под ъгъл по-дългото, а накрая е сложен и чукът.
Последователността на подреждане свидетелства за обред, извършен от строителите след окончателното изграждане на базиликата. Инструментите, с които е изградена тя, са ритуално заровени до нейния външен северозападен ъгъл.
Вероятно сред майсторското съсловие през VI век, е съществувал обичай при изграждане на голям християнски храм, да бъде обредно закопан до неговия външен ъгъл и част от инструментариума, с който той е изграден. Така майсторите не само подчертават значимостта на сградата, но и оставят трайна веществена следа за своето дело на бъдните поколения.
Не трябва да се изключва и втора възможност, смятат археолозите, инструментите да са много по-късни и да са служили за демонтиране на стената на базиликата за добив на строителен материал - многократно констатирано при археологическото проучване на антични и средновековни обекти. Налице е и трето предположение - чукът и длетата да са използвани от иманяри, който са разбили част от стената за да търсят заровено богатство.
Полагането на основния камък е известен обичай от по-ново време, но той се прилага от по-просветените, навярно пренесен от Западна Европа. Обичаят се отнася за полагане на основния камък. Състои се в следното: издълбава се дупка в предварително избран камък, подходящ за ъгъл. Върху пергаментна хартия се написва акта за започване на строежа и се произнася слово. Обрядът се практикувал както за домове, така и за обществени сгради.
Легендата за младата жена зазидана в основите на мост или здрада, за да омилостиви бога, който руши строежа, е обща за всички земи, в който някога са живеели българи.
