Журналистът Светла Трашлиева дари писмо-семейна реликва за архивния фонд на Марков
Държавният архив в Монтана представи документи и снимки от живота на един от най-достойните синове на града. На днешната дата се навършват 120 години от рождението на историка Стоян Марков - автор на първото и единствено антропографско проучване на Монтана.
Изложбата показва с 27 текста и 20 снимки от важните моменти от живота на видния учител, общественик и краевед. Специални гости на събитието бяха неговите внуците на Стоян Марков - Богомил и Станислав, както и правнукът му Веселин. Те отдавна не живеят в Монтана, но с много обич си спомнят за детството си тук.
Значението на делото на Стоян Марков за града и историята му представи директорът на архива в Монтана Ангелина Емилова, а съдържанието на експозицията обясни експертът Мариан Замфиров.
„Чрез Вас аз преоткривам дядо си, сподели Станислав Марков. Трогнати сме от милото посрещане и признанието към него. Сега се запознаваме с това, което е бил той за Монтана.
Чувал съм хора от цяла България, които го наричаха Даскала - хора, които не познавам, по-възрастни от мен, които си го спомняха и говореха с уважение за него”, допълни той.
„Дядо ми остави трайна среда във възпитанието на децата си, внуците си и правнуците си, допълни Богомил Марков. Пожелавам Ви да имате още такива личности като него – историци, които да обичат Монтана, защото града го заслужава.”
Петя Димитрова
Стоян Марков е роден в село Новачане, благоевградско, през 1898 година. Завършил е география и история в Софийския университет. Разширил е познанията си в Австрия, Германия и Франция. Бил е директор на гимназиите в Неврокоп /дн.Гоце Делчев/ Бяла, Фердинанд / дн. Монтана/ Белоградчик и Лом.
През последните години от живота си е учител по география в гимназията на вече преименувания в Михайловград град Фердинанд. В него завършва и земният му път през 1972 година.
В книгата си „Град Фердинанд” от 1943 година Стоян Марков ползва най-значителните за времето си географски и исторически проучвания. Изследването е разработено в четири части – физикогеографска, биогеографска, атропогеографска и народно стопанство. Специално място е отделено на Фердинанд като пазарен център от древността до 40-те години на ХХ век.
„Стоян Марков вярваше в народа, симпатизираше на земеделската партия начело с Александър Стамболийски и проявяваше опозиционни схващания. С пренебрежение се отнасяше към властниците - както към онези, управляващи преди края на Втората световна война, така и към другите - след нея.
Историкът знаеше, че властта изкористява човек и затова от миналото черпеше примери за съвременниците”, разказва друг бележит изследовател и историограф на Монтана Георги Александров.
Петя Димитрова
Светла Трашлиева - наш колега-журналист направи дарение за фонда на Стоян Марков от личния архив на дядо си. Заедно с едно от първите издания на проучванията „Град Фердинанд” авторът праща писмо на Дончо Трашлиев - директор на Търговската гимназия. В него той го моли да открие банкова сметка, чрез която хората да могат да си закупят книгата.
