Банатски българин представи своя изложба
Банатски българин представи своя изложба / с. Бърдарски геран

Банатският българин Иван (Яни) Василчин направи обиколка в Северна България от 1 до 21 март, показвайки деветте си платна от цикъла „Българщина и духовност". Изложбите му в Оряхово, Етрополе и Правец преминаха с голям интерес.

За последна спирка на българска земя Яни избра Бърдарски геран - селото, което банатските българи от Стар Бешенов създават при завръщането си в старата родина през 1887 г. Първата изложба в Оряхово е открита за националния празник на страната 3 март, а последната в Бърдарски геран е по случай енорийския празник в селото - на 19 март, когато местните хора честват покровителя си Свети Йосиф.

Многобройните гости, дошли в Бърдарски геран за празника, от почти всички католически енории в Никополска епархия, посетиха изложбата и разгледаха с интерес картините.

Иван (Яни) Василчин е роден през 1974 г. в Дорохой, окръг Ботошани, Румъния. Баща му е банатски българин от Стар Бешенов. Иван наследява от баща си любовта към изкуството и също се занимава със стенопис и иконография. Завършва Художествения университет „Георги Енеску" в Яш (Румъния). Живее и работи като художник в Стар Бешенов, където се връща след завършването на висшето си образование.

Казват, че „кръвта вода не става" и Яни се връща в родното село на баща си, защото иска да опознае по-добре българското, да научи български език, който не е говорил, докато не се установява в Стар Бешенов.

Картините от цикъла „Българщина и духовност" са плод на един синтез, който се е получил след дълги експерименти в областта на стенописа. Роден в семейство на иконописци, Яни дава нов прочит на визията за сакралното изкуство. В своите картини запазва характерните черти на църковния стил и включва моменти от душевността на България.

 

Банатски българин представи своя изложба
netinfo

 

Една от любимите му картини е „Преселването на павликяните българи", в която се представят мъката, страданията и надеждата. Червеният цвят в целия цикъл означава мъката. В централното пано на черния фон, който символизира тъмната безнадежност, се ражда вътрешното слънце, от което излиза духовния лъч, който осветява пътя им към бъдещето.