Днес е Архангелова задушница. Народът ни я нарича още мъжка задушница, защото преди години на тоя ден специална почит се отдавала на мъжете, загинали във войните за освобождението на България. Това е една от големите задушници в годината.
Всъщност в календара Църквата е определила всяка събота като ден в памет на починалите, но има и специални дни в годината – задушниците, които обикновено са преди големи празници, в които отново да си спомним за нашите близки, които вече не са сред нас. От самото име “задушница” става ясно за какво иде реч. Тоест трябва да направиш нещо “за душата” на твоя близък. Тази задушница се нарича “Архангелова”, защото се прави винаги в съботата преди празника на св. архангел Михаил.
Във всички православни храмове днес ще бъдат отслужени панихиди в памет на починалите. По време на това богослужение се отправят молитви за опрощаване на греховете на починалите. Преди началото на панихидите се записват имената на близките, които са починали, за да бъдат прочетени и да се помолим за тях по време на богослужението. Панихида може да бъде отслужена от свещеник и на гроба на починалия наш близък, където освен неговото име да се споменат и имената на всички други наши отминали от тоя свят роднини и приятели.
Каква храна трябва да се носи за тези т.нар. “приноси”? Достатъчно е да се вземе хляб, сварено жито, вино и вода, и мед.
Всяка от тези храни е символ на нещо. Хлябът и свареното жито – на това, че ние вярваме, че както пшеничното зърно “възкръсва” в пръстта, за да даде стократно повече плод, тъй и нашите близки ще възкръснат за вечен живот. Виното и водата напомнят за жертвата на кръста на Иисус Христос, в Когото вярваме. Те ни напомнят, че когато Той бил разпънат на кръста и прободен в ребрата от там изтекли кръв и вода. А медът е образ на нашата надежда и молитва към Бога да даде на близките ни вечен и блажен живот. Това е.
И тук възниква отново въпросът да се оставя ли храна на гроба на нашия починал близък? На починалите храна не им е нужна. Душите им, които са вечно живи, имат нужда от молитва. А храната трябва да се раздаде като милостиня вместо тях. Така че по-добре я раздайте на близки, на познати, на съседи, а може и на съвсем непознати хора. В този случая тя ще нахрани някой гладен, а няма да се разнася от бездомните животни. Още по-лошо е, когато тази храна се похабява и разнася така, а преди това е била осветена по време на панихидата в храма.
Задушница е, да се помолим за прошка на греховете на нашите близки и приятели.
Всъщност в календара Църквата е определила всяка събота като ден в памет на починалите, но има и специални дни в годината – задушниците, които обикновено са преди големи празници, в които отново да си спомним за нашите близки, които вече не са сред нас. От самото име “задушница” става ясно за какво иде реч. Тоест трябва да направиш нещо “за душата” на твоя близък. Тази задушница се нарича “Архангелова”, защото се прави винаги в съботата преди празника на св. архангел Михаил.
Във всички православни храмове днес ще бъдат отслужени панихиди в памет на починалите. По време на това богослужение се отправят молитви за опрощаване на греховете на починалите. Преди началото на панихидите се записват имената на близките, които са починали, за да бъдат прочетени и да се помолим за тях по време на богослужението. Панихида може да бъде отслужена от свещеник и на гроба на починалия наш близък, където освен неговото име да се споменат и имената на всички други наши отминали от тоя свят роднини и приятели.
Каква храна трябва да се носи за тези т.нар. “приноси”? Достатъчно е да се вземе хляб, сварено жито, вино и вода, и мед.
Всяка от тези храни е символ на нещо. Хлябът и свареното жито – на това, че ние вярваме, че както пшеничното зърно “възкръсва” в пръстта, за да даде стократно повече плод, тъй и нашите близки ще възкръснат за вечен живот. Виното и водата напомнят за жертвата на кръста на Иисус Христос, в Когото вярваме. Те ни напомнят, че когато Той бил разпънат на кръста и прободен в ребрата от там изтекли кръв и вода. А медът е образ на нашата надежда и молитва към Бога да даде на близките ни вечен и блажен живот. Това е.
И тук възниква отново въпросът да се оставя ли храна на гроба на нашия починал близък? На починалите храна не им е нужна. Душите им, които са вечно живи, имат нужда от молитва. А храната трябва да се раздаде като милостиня вместо тях. Така че по-добре я раздайте на близки, на познати, на съседи, а може и на съвсем непознати хора. В този случая тя ще нахрани някой гладен, а няма да се разнася от бездомните животни. Още по-лошо е, когато тази храна се похабява и разнася така, а преди това е била осветена по време на панихидата в храма.
Задушница е, да се помолим за прошка на греховете на нашите близки и приятели.
