Какво е „рабош“, „децимал“ и „клупа“, кога в България са се използвали две стотинки и половина, що за мярка е „една мотика“ – всичко това могат да научат посетителите на Историческия музей в Павликени, които разгледат експозицията „Стари мерки, теглилки и монети по българските земи“. Тя показва над 350 експоната – мерки и теглилки, които предците ни са използвали през вековете. Гостуващата експозиция е на Регионалния исторически музей в Търговище и включва предмети от фондовете на още десетина български музея. Тя беше открита във вторник от директора на музея в Павликени- Нели Цонева, и кмета на Общината инж.Емануил Манолов.
Миниатюрни везни и мерки за пръстени, използвани в ювелирното изкуство, кантарче за теглене на бебета, различни по вид и размер ведра и котли за течности, крини и чували за жито, както и много други специфични за отделни отрасли на стопанския живот мерки – аршини и метри, стъкленици, кесии за пари и др. намират своето място в залите на музея.
Уникалната изложба е плод на сътрудничеството между няколко музея. Началото й поставят уредниците в Търговище, на които хрумва идеята да покажат мерките и телгиликите от миналото. Откриват изложбата, заедно с национална конференция „Пазари, тържища и панаири по българските земи“. Тогава събират експонати и от колегите си от Варна и Шумен. С годините изложбата се разраства и включва в себе си предмети от всеки от десетките музеи, в които гостува.
„Мерките и теглилките не са царствени знаци, не блестят в злато и сребро, но те са малките неща с голямо значение в човешкото ежедневие векове наред. И някак уж ги познаваме, но всъщност не знаем много за тях“, каза Йорданка Петкова от РИМ-Търговище по време на откриването.
Силно застъпена в изложбата е народната метрология – представена с предмети от народния бит, които сте възпиремали досега като чисто етнографски експонати. Например крината – тя е сериозна мерна единица, когато става въпрос за облагане на зърнени храни, разказа Петкова. Сред другите предмети са овчарската видрица, сърпът, брадвата, мотиката. „Ако наемеш някого да ти прекопае определена площ, ти казваш: „Наемам 12 мотики за определени дни, които да ми прекопаят този терен“. Това значи, че толкова мотики ще са необходими, за да се прекопае земята за исканото време“, така уредникът обясни наличието на мотика в изложбата. Друг пример е брадвата – „хората едно време не са имали метър в себе си и ако ви се счупи гредата на сайванта и трябва да отидете в гората да отсечете едно дърво, как ще го измерите? Със сапа на брадвата“, отговори Петкова.
Рабош е името на друга от мерките. „За мен е много интересна, защото показва какво доверие са си имали хората. Например 4 агнета съм купила от теб – отбелязваме четири черти от едната страна на робоша, четири от другата, вземаме го и го чупим с уговорката, че наесен ще се разплатим. Идва времето, срещаме се и събираме двете половини - по счупеното ги сравняваме“, разказа Нели Цонева.
Монета със стойност две стотинки и половина също е показана в музея. Тя е била в обращение между двете световни войни и беше атракция за присъстващите.
Грамове, кантари, мерки за течност, юсчетата, интересните кантари като либрата, която измерва влажността на зърното, друг от уредите измерва относителното тегло на зърното. Показани са още пощенски кантар, аптекарска везна. Големите дървени лъжици, изложени в залите на музея пък са мерна единица за зърнени храни.
„Надявам се, че видяното ще предизвика у вас интерес към такива предмети. Ако вкъщи имате стар кантар или теглилка, която нямаме в тази експозиция, сега е моментът да направите дарение на нашия музей“, обърна се Нели Цонева към десетките ученици, които дойдоха в музея за откриването.
Павликени се включи с първите часовници в изложбата – като мерители на времето. Тук е показан будилник, който е сглобен в Павликени, в ателието на майстор Антон Гърдев. Работилницата е била в самия център на града, а часовникът носи надпис, че е сглобен в Павликени. Трима ученици, които намериха предмета с този надпис, получиха награди – книгата с исторически текстове за Павликени, авторство на Нели Цонева.
Естествена част от изложбата е и вечният календар на отец Матей Преображенски, създаден през 1870 г. в с.Михалци, който е обект с национално значение и се намира в павликенския музей.
