Паметник на поета Радко Радков бе открит в търновската "Алея на творците на България" край Художествената галерия „Борис Денев". Паметният знак е поставен по инициатива на приятелите на майстора на класическия сонет от т.нар. клуб „Петъчници" - търновски интелектуалци, художници и артисти, които повече от 4 десетилетия се събират на неформални сбирки всеки петък в ателието на скулптура Панайот Димитров-Понката.
Понката е и автор на паметника на Радко Радков, върху който е изписано: "На големия поет на Царевград, смирен само пред Бога, България и Вдъхновението".
Радко Радков си отиде от този свят на 1 септември 2009 година. Три години след смъртта на поета негови приятели и почитатели се събраха на Алеята на бележитите търновци, за да почетат паметта му. Край паметния знак бяха рецитирани откъси от поемите и сонетите на гениалния стихотворец, а приятелите му си припомниха паметни случки с великия Радко.
"Алеята на творците на България се обогати с още един творец, дарил ни с толкова много красиви произведения", каза при откриването на паметния знак Понката. За Радко Радков говори и неговият близък приятел проф. Николай Даскалов, преподавател във ВТУ. "Аз не познавах човек с такава ерудиция, такъв претоварен от култура човек, който да притежава такова орфическо дарование. У големия талант ерудицията става една озарена и тържествуваща пленница на духа, целият живот на Радко е доказателство за това", каза проф. Даскалов.
Чуйте го в звуковия файл.
Радко Радков е роден на 31 януари 1940 г. във Велико Търново. Завършил е Духовната академия и класическа филология в Софийския университет. Автор е на повече от 20 пиеси и стотици сонети.
Радко Радков, единствен сред световните творци, е удостоен два пъти с Международната Наполеонова награда „Солензара" на Френската академия на науките за драмите си в стихове „Теофанó" (връчена му в Сорбоната през 1983 г.) и „Всенародно бдение за Апостола" (връчена му в Ловния дворец на аристокрацията в Париж през 2005 г.). Заедно с Любомир Левчев, Радков е удостоен и със званието „Кавалер на френската култура" за трагедията в стихове „Балдуин Фландърски".
